Р Е Ш Е Н И Е
№ 74 17.07.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На
четиринадесети юли 2020 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил А.
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 56 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на Т.И.А. ЕГН **********
*** против Решение № 19/ 16.04.2020 г. г. постановено по НАХД № 203/ 2019 г. по
описа на РС – Омуртаг, с което е потвърдено НП № 18-1292-002444/ 05.12.2018 г.
на началника на група при ОД на МВР - Търговище, с което за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено адм.
наказание „глоба” в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца. В жалбата е посочено като
касационно основание за отмяна – нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание
касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Търговище, сектор „Пътна
полиция“, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по
делото.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че с АУАН
серия Д, бл. № 752037/15.10.2018 г., съставен от мл. автокотрольор при ОДМВР –
Търговище, е констатирано, че на 10.06.2018 г., около 15.37 ч., в с. Моравица,
обл. Търговище, по ул. „Г.Миленов“, до № 9, в посока на движение към гр. София,
касаторът е управлявал лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Крузер“, с ДК
№ … собственост на „Ником ЛТ“ –
Велико Търново, ЕИК *********, с превишена скорост, като при максимално
допустима скорост за населеното място от 50 км/ч, се движел със 114 км/ч.
Посочено, че скоростта била засечена, фиксирана и заснета с АТСС „ARH CAM S1“,
с фабричен № 11743С4, че бил изготвен снимков материал № 21428, както и че бил
отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч и наказуемата скорост била
установена на 111 км/ч. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 21, ал.
1 от ЗДП. В АУАН е отразено, че е съставен при условията на чл. 40, ал. 2,
предл. 1 от ЗАНН и че е иззет контролен талон № 4855606. Актът е подписан от
актосъставителя, един свидетел и от касатора при връчването му, като последният
е посочил, че има възражения, които ще представи в законоустановения срок.
Приложена е снимка от 10.06.2018 г., заснета в 15:37:13.5 часа, на която е
заснет лек автомобил марка „Тойота“, с ДК № ….. . Посочено е в описания
снимков материал, че локацията е: с. Моравица, обл. Търговище, с GPS
координати: 43.161892 26.120685, както и че максимално допустимата скорост на
движение е 50 км/ч, а засечената скорост 114 км/ч. Отразено е и разстоянието,
от което е направена снимката – 106 м. Налични са маркери в средата на страните
на снимката, които се пресичат именно върху описания лек автомобил. Към
материалите на административно-наказателната преписка са приложени две
декларации по чл. 188 от ЗДП – от законния представител на собственика, с която
е декларирал, че на 10.06.2018 г., в 15.37., МПС с ДК № ……., е
било управлявано от касатора и декларация от водача, с която касаторът е
декларирал, че на 10.06.2018 г., в 15.37., е управлявал МПС с ДК № ВТ 0316 КМ,
собственост на „Ником ЛТ“ АД – Велико Търново. Въз основа на описания по-горе
АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление (НП) № 18-1292-002444 от
05.12.2018 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Търговище,
с което за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП, на касатора са наложени административни наказания:
„глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 месеца и на основание Наредба № Із-2539/04.02.2013 г. на МВР, са му отнети 12
контролни точки. Описанието на нарушението в НП е идентично с описанието му в
АУАН.
От правна страна въззивният
съд е намерил жалбата за неоснователна. При
разглеждане на АУАН и НП съдът не е констатирал нарушения на процесуалния и
материалния закон. АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на
процесуалните изисквания на ЗАНН. НП е издадено от лице, снабдено със
съответната материална компетентност за това. Приложената Заповед рег. №
8121з-515/14.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи доказва
компетентността на актосъставителя и на административно-наказващия орган. АУАН
и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН, така и НП, са
подписани и връчени на касатора. С оглед на това съдът е намерил АУАН и
обжалваното НП за законосъобразни от гледна точка на реквизити и процедура по
постановяването им.
Разгледано по същество
обжалваното НП също се явява законосъобразно и правилно. Съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДП редовно съставените актове по посочения закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. По посочените по-горе съображения съдът счита
АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП за редовно съставен. От
събраните по делото доказателства се доказа по несъмнен начин фактическата
обстановка описана в АУАН и НП. За доказване извършването на нарушението е
приложена снимка от 10.06.2018 г., заснета в 15:37:13.5 часа, на която е заснет
лек автомобил марка „Тойота“, с ДК № …. Посочено е в описания снимков материал, че локацията е:
с. Моравица, обл. Търговище, с GPS координати: 43.161892 26.120685, както и че
максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч, а засечената скорост 114
км/ч. Отразено е и разстоянието, от което е направена снимката – 106 м. Налични
са маркери в средата на страните на снимката, които се пресичат именно върху
описания лек автомобил. В АУАН и НП е отразена наказуемата скорост – 111 км/ч,
определена след изваждане от измерената скорост на допустимата грешка при
измерване на скоростта. От приложените по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г., със срок на валидност
07.09.2027 г., приложение към него и писмо № АУ-000029-64140/11.12.2017 г., се
установява, че техническото средство – преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH CAM
S1, с фабричен № № 11743С4, с което е установено нарушението, е вписано в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126.
От приложението се установява, че маркерите в средата на страните на
изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният
лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от
пресичането на тези маркери. Това обстоятелство, както и на факта, че АТСС, с
което е установено нарушението е с вградено разпознаване на номера обосновават
категоричен извод, че техническото средство е отчело именно скоростта на
движение на лек автомобил марка „Тойота“, с ДК № ВТ 0316 КМ, заснет на приложена снимка 10.06.2018 г., заснета в 15:37:13.5 часа. С приложените
по делото Организационно-технологични правила за работа със „Стационарно
преносими уреди за контрол на скоростта“, утвърдени със Заповед №
8121з-205/27.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи, ясно е уредена
организацията и технологията на работа с тези уреди. Приложен е Протокол за използване
на АТСС от 10.06.2018 г., ведно със снимка на техническото средство, на която
ясно е видно позиционирането му. В цитирания протокол са отразени всички данни
за техническото средство, датата на използването му, мястото на контрол,
максимално разрешената скорост, началния и крайния час на осъществяването на
контрол, брой часове, номерата на първото и последно изображения, брой
установени нарушения и др. Приложена е и извадка от данните, записани от ATCC
„ARH CAM S1“ с фабр. № 11743С4 на 10.06.2018 г. в периода 15.00 ч. – 16.00 ч.,
в която фигурира установено със същото техническо средство на 10.06.2018 г. в
1537 часа, управление на лек автомобил с ДК № ВТ 0316 КМ, със скорост 114 км/ч
при максимално допустима скорост от 50 км/ч, като от инициалите на обработващия
е видно, че същият е и актосъставител. Изложеното води до извод за спазване на
изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. От приложените декларации по чл. 188 от ЗДП
по безспорен начин се установява, че именно касаторът е управлявал МПС с рег. №
ВТ 0316 КМ, на 10.06.2018 г., в 15.37 ч. Ето защо съдът е счел, че касаторът е
осъществил от обективна и субективна страна визираното в акта и санкционирано с
НП административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Размерът на наложените
наказания е определен съобразно регламентирания такъв в чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДП, който предвижда конкретни размери на наказанието, а не минимален и
максимален размер на санкциите. В случая административното нарушение, за което
е санкциониран касатора е формално и настъпването на каквито и да е имуществени
вреди от него няма отношение към съставомерността и следователно техният малък
размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на
случая. Затова при преценката дали деянието е маловажен случай, следва да се
изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи
обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т. е. всички други последици,
които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява, че касаторът е
управлявал описания по-горе лек автомобил със скорост 111 км/ч в населено
място, където максимално допустимата скорост на движение е ограничена до
50км/ч, т. е. с 61 км/ч над максимално допустимата скорост на движение.
Управлението на МПС с такава скорост в населено място безспорно води до
повишена опасност от възникване на ПТП, включително с пешеходец.
Настоящата инстанция счита изводите на
въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е
подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите
правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените
възражения от наказаното лице. Подадената касационна жалба е неоснователна.
Както е посочил и въззивния съд от приложената по делото
справка за нарушител/водач, се установява, че касаторът многократно е бил наказван
за извършени нарушения на ЗДвП – с наказателни постановления и фишове и
нарушението по ЗДвП, за което е санкциониран с процесното НП не се явява
изолиран случай за него. Данните, отразени в цитираната справка водят до извод,
че касаторът системно е нарушавал разпоредбите на ЗДвП, което се явява
отегчаващо отговорността обстоятелство. Поради това не е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите такива, съответно не
може да се стигне до извод за по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението и случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието на касатора по чл.21, ал.1 във вр. с чл.182, ал. 1, т.
6 – за управление на МПС в населено място с превишена скорост от 61 км./ ч.. Нарушението
е безспорно установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви
възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита,
постановения съдебен акт за валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на
материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19/16.04.2020 г., постановено
по НАХД № 203/ 2019 г. по описа на РС – Омуртаг.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..