Решение по дело №1940/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от С. В. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес], чрез адв. Н. Г. - ПАК, против Решение № 66 от 11.09.2024 г. по АНД № 253/2024г. по описа на Районен съд - Царево, с което е потвърден ЕФ серия К № 7970556 на ОД на МВР- Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, на касатора, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на административно производствените правила. Посочва се, че в района, в който е прието, че е заснето превишаването на скоростта няма поставен „Знак В26“, не е представено ръководство на потребителя за средството за измерване, не е представено удостоверяване за надлежно връчване на ел. фиш и приложените документи заверени „Вярно с оригинала“ са заверени от длъжностно лице без представителна власт, не се установява къде е позиционирано техническото средство и не се доказва, че нарушението е установено на посоченото място и време и е заснето с посоченото техническо средство, не е доказано и авторството и не са представени относимите, според касатора писмени доказателства. В заключение се моли за отмяна на постановеното решение на РС-Царево и отмяна на електронния фиш, както и се претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание адв. Н. Г. - ПАК депозира становище, в което изцяло поддържа изложените в касационната жалба доводи и моли за присъждане на разноски.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

В хода на касационното производство от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - Бургас е изискана схема на пътните знаци, касаеща ВП ІІ-99, км 38.030, в посока от [населено място] към [населено място], относно въведени ограничения на скоростта с пътен знак В26. Видно от представената по делото схема, въведеното ограничение на скоростта в процесния участък е 60 км./час.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

За да постанови своето решение, с което е потвърдил издадения ЕФ, РС е намерил за установено от фактическа страна, че на 17.03.2023 г. в 18,42 часа, на път ВП П-99, км. 38,030, техническо средство- АТСС, поставена на мястото, засякла и заснела, движещ се, със скорост от 78 км/ч. лек автомобил, за който се установило в последствие, че е собственост на дружество, представлявано от жалбоподателя. На това място от пътя, имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час. Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на С. В. А. било наложено наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.

Съдът е намерил, че атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочил е, че в ЕФ точно е описано мястото на извършване на нарушението, посоката на движение на автомобила, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством който се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. Съдът е намерил и че субектът на административното наказание е правилно определен, с оглед нормата на чл.188 от ЗДвП, предвиждаща административнонаказателна отговорност за собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението. Обсъден е и размера на наложената глоба.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на оспорения електронен фиш, като на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Възраженията на касатора са неоснователни.

На първо място, по отношение на представените пред РС писмени доказателства заверени с „вярно с оригинала“, настоящата инстанция следва да посочи, че същите не са оспорени своевременно и са приети по делото, като оспорването им пред настоящата инстанция се явява несвоевременно.

На следващо място, по отношение на останалите възражения на касатора, следва да се отбележи, че в разглеждания случай нарушението е установено с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта, преминала през проверки през месец май на 2020 год., 2021 год., 2022 год., 2023 год., за което са издадени съответните протоколи, приложени към административната преписка. В преписката е наличен и Протокол за използване на техническото средство, като на същият е посочена дата – 17.03.2023 год., съвпадаща с датата на констатираното нарушение и протокола е подписан от автоконтрольор С. О. от РУ-Приморско. В протокола се съдържат и всички правнозначими факти, свързани със законосъобразното използване на автоматизираното средство, както и времето и мястото на контрол. В хода на касационното производство от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - Бургас е изискана схема на пътните знаци, касаеща ВП ІІ-99, км 38.030, в посока от [населено място] към [населено място], относно въведени ограничения на скоростта с пътен знак В26, като видно от представената по делото схема, въведеното ограничение на скоростта в процесния участък е 60 км./час – така както е отразено в цитирания Протокол за използване на техническото средство.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното средство, допустимата стойност на скоростта извън населено място е 90 км./час, а в случая с пътен знак В26 е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., поради което именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на МПС. В този аспект квалификацията на нарушението е правилна, а именно нарушена е разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

Законосъобразни са и изводите на РС-Царево, че правилно е определен субектът на когото е наложено административното наказание, като С. В. А. не оспорва качеството си на едноличен собственик и управител на дружеството, собственик на МПС, а и тази информация е публично достъпна. ЕФ е редовно връчен на 04.07.2024 год., ведно от наличната в делото справка и същият е своевременно оспорен пред съответния РС, като представителят на юридическото лице не се е възползвал от указана му в ЕФ и дадена от законодателя възможност на санкционираното лице, на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП, в 14 дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В този смисъл, касационната инстанция намира за правилни изводите на РС относно авторството на нарушението.

С оглед на всичко изложено по-горе, следва да се заключи, че като е потвърдил издадения електронен фиш, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 66 от 11.09.2024 г. по АНД № 253/2024г. по описа на Районен съд - Царево.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.