Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
при секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА,
като разгледа докладваното от мл. с. ДИМИТРОВА
въззивно гражданско дело № 1111 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба вх. № 13866/04.06.2020 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез
адвокат Н.Б. – ВАК, преупълномощен от адвокатско дружество „Величков, Желязков
и партньори“, срещу Решение № 48 от 28.02.2020 г., постановено по гр. дело № 1242/2019
г. по описа на РС – гр. Девня, I състав, с което е прието за установено в
отношенята между ищецa С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
от една страна, и ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление:
гр. В., бул. „В.В.” № …, „В.Т. – Г“, от друга страна, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 834,92 лева, представляваща начислена без правно основание
ел. енергия за периода от 12.01.2018 г. до
11.04.2018 г., за обект с клиентски № ********* и абонатен № **********,
за адрес на потребление: гр. Вълчи дол, област Варна, ул. „Тодор Каблешков“ №
20, по фактура № **********/02.05.2019
г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното
решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата
отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е спазена нормативно установената
корекционна процедура и е налице правно основание за възникване на вземането на
ответника, а именно чл. 48 ПИКЕЕ. Подробно излага фактите във връзка с
извършената проверка на СТИ, съставянето на констативен протокол, резултата от
извършената експертиза в БИМ и прилагането на корекционната процедура, които
елементи са довели до решението му служебно да начисли сумата от 834,92 лева за
периода 12.01.2018 г. -11.04.2018 г. Твърди, че от допуснатата по делото СТЕ се
установява, че служебно начисленото количество ел. енергия реално може да бъде
доставено и потребено от абоната. В заключение сочи, че сумата се дължи по чл.
200, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и е налице основание за заплащането й,
поради което искът е неоснователен.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият С.С.С.,
чрез адвокат Р.С., с пълномощно по делото, депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно. Подробно
излага доводи за незаконосъобразност на извършената корекционна процедура. Моли
за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.
С молба вх. № 261923/17.07.2020 г.
адвокат Р.С., процесуален представител представя списък по чл. 80 ГПК и договор
за правна защита и съдействие. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на въззивника.
С молба вх. № 262305/22.07.2020 г.
въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД,
чрез адвокат Н.Г. - ВАК, преупълномощен от адвокатско дружество „Величков,
Желязков и партньори“, представя списък на разноските по чл. 80 ГПК ведно с
договор за правна защита и съдействие, фактура и отчет по сметка. Прави
възражение за прекомерност на процесуалния представител на въззиваемия.
В съдебно заседание за въззивника
„Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се явява адвокат Н.Г., с когото се
осъществява видеоконферентна връзка. Поддържа въззивната жалба. Претендира разноски за
двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемият С.С.С., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК. Образувано е по иск, предявен от С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Р.С. - ВАК, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление:
гр. В., бул. „В.В.” № …, „В.Т. – Г“, за признаване за установено между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 834,92 лева, представляваща служебно
начислена ел. енергия за периода от 12.01.2018 г. до 11.04.2018 г. , за обект с клиентски № *********
и абонатен № **********, за адрес на потребление: гр. Вълчи дол, област Варна,
ул. „Тодор Каблешков“ № 20, по фактура №
**********/02.05.2019 г.
В исковата молба ищецът излага, че е абонат
на ответното дружество „Енерго-Про продажби“ АД с клиентски № ********* и
абонатен № ********** и адрес на потребление: гр. Вълчи дол, област Варна, ул.
„Тодор Каблешков“ № 20. На 11.04.2018 г. на адреса му била извършена проверка
на СТИ, на която не е присъствал, като въз основа на констативния протокол от
нея от ответника му е издадена фактура №
**********/02.05.2019 г. за сумата от 834,92 лв., представляваща корекция на
сметката му за електроенергия за периода от 12.01.2018 г. до 11.04.2018 г. Твърди, че ответникът не е
доказал, че начисленото количество електроенергия е реално доставено и
консумирано от него, поради което не дължи процесната сума. Сочи, че за същия
период има редовно заплащани сметки за ел. енергия и когато към тях се прибави
горната сума, те стават нереални. Заявява, че не е манипулирал СТИ и ако то е в
неизправност, оговорността за това е на собственика му, който е
електропреносното дружество. Излага подробни съображения за
незаконосъобразността на извършената корекция. Прилага договор за правна защита
и съдействие с адвокат Р.С. – ВАК.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество
чрез адвокат Н.Б. – ВАК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“, в
който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен. Поддържа се, че е
налице правно основание за възникване на вземането – а именно чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във връзка с чл. 48 ПИКЕЕ. Дружеството не оспорва, че между страните е налице
облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия, основаващо се на ОУ на ДПЕЕЕМ, които са
задължителни за ползвателя. Заявява, че изпълнява задълженията си по договора добросъвестно
и точно. Сочи, че на основание чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ на 11.04.2018 г. е извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на
„Електроразпределение Север“ АД , като изтъква, че посоченото дружество няма
вменено нормативно задължение предварително да известява потребителите за
проверките, които извършва, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило
усилията по предотвратяване на неправомерни въздействия върху измервателните
системи и средствата за търговско
измерване. Излага, че при проверката е установено, че СТИ на абоната не
натрупва електроенергия в нито една от двете визуализирани на дисплея тарифи. Твърди, че процесният
електромер е демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в Български институт
по метрология, Регионален отдел - Русе за експертиза, при която е установено,
че не отговаря на техническите характеристики и софтуерът му не може да бъде
разчетен. Излага, че след като част от
доставената ел. енергия не може да бъде измерена, е засегнато правото на
ответното дружество, установено в чл. 26, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ вр. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, да получи стойността на цялото пренесено количество ел. енергия до
обекта на ищеца, което е основание за извършената корекционна процедура по реда
на чл. 48 ПИКЕЕ. Настоява за отхвърляне
на иска. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът С.С.С.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р.С.. Поддържа
исковата молба. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът
„Енерго-Про продажби“ АД, редовно призован, се представлява от адвокат Н.Г.,
преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“.
Поддържа отговора на исковата молба. Моли за присъждане на разноски.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните
са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът
е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното
дружеството за описания в исковата молба обект на потребление.
Видно
от констативен протокол № 1035189, на 11.02.2016 г. на обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение
Север“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1114021666124032
и нулеви показатели за дневна и нощна тарифа. В протокола не е отразено какви
са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри
1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.
От
приложен към делото Констативен протокол № 1301362 се установява, че на
11.04.2018 г. служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия
фабричен номер на обекта на ищеца, при която са отчетени следните показания: по
тарифа 1.8.1 /нощна/ – 2630 кВтч; по тарифа 1.8.2 /дневна/ – 5325 кВтч.
Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен
в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 508854, и изпратен за експертиза в БИМ -
Русе. Проверката е извършена в отсъствието на абоната, протоколът е подписан от
двама свидетели.
В Констативен
протокол № 673/19.04.2019 г. на БИМ – Русе, от метрологичната експертиза на електромера,
е отбелязано , че при продължително включване с отчитане по показващото
устройство, в момента на изследването електромерът не натрупва на нито една от
двете визуализирани на дисплея тарифи. Електромерът не позволява да бъде
софтуерно разчетен и не съответства на техническите характеристики.
Въз
основа на горния протокол, от „Електроразпределение Север“ АД са направени
изчисления, отразени в Справка № 52517 за корекция при неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на електроенергия от
25.04.2019 г., в която количеството ел.енергия за корекция е определено
на 4487,76 кВтч. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура № ********** от
дата 2.05.2019 г. за сумата от 834,92 лева с вкл. ДДС.
От
приложената Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца на
„Енерго-Про“ е видно, че за периода 22.02.-21.03.2018 г. за процесния
електромер е отчетено потребление в размер на 162 кВтч дневна и 118 кВтч нощна
електроенергия на стойност 50,57 лева.
От
заключението вещото лице по изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява,
че електромерът с фабричен № 1114021666124032, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип - ME 162, преминал
метрологична проверка през 2016 г. Основанието да бъде демонтиран може да бъде
констатирано от записаното в КП № 1301362/11.04.2018
г., а именно: няма пломба (на таблото на СТИ, тип ТЕПО 4 м.) Други забележки по
физическото състояние на СТИ липсват и в този протокол, и в протокола на БИМ –
Русе. Съгласно констатациите в КП № 673 от 19.04.2019 г. на БИМ – Русе, при
продължително включване с отчитане по показващото устройство, в момента на
изследването електромерът не натрупва на нито една от двете визуализирани на
дисплея тарифи. СТИ е технически негоден за отчитане на електроенергия, но по
визуализираните тарифи. Заключението на БИМ – Русе за процесният електромер с №
1114021666124032 означава, че същия не е метрологично точен, но не може да се
обясни защо – дали има намеса или не. От математическа гледна точка изчислената
корекция при условие „неправилно или неточно измерване на ел. енергия“ е вярна,
съобразена с приетата от КЕВР цена на ел.енергията за периода 12.01. –
11.04.2018 г. Но макар че според заключението на БИМ - Русе електромерът не
отчита по нито една от двете си тарифи, съгласно Справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца на ЕРП са налице отчети и за трите месеца за периода
на извършената корекция. В отговор на въпроси в съдебно заседание на 22.10.2019
г., вещото лице обяснява, че след като електромерът е бил разпломбиран, е
възможно да е имало външно вмешателство, както и че електроенергията, която не
се е отчитала по видимите тарифи, е възможно да се е натрупвала в трета тарифа,
но в протокола на БИМ – Русе такова заключение не е направено.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното
начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е
извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.,
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013
г., изм. ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Цитираните правила
имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 11.04.2018 год. не са част
от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о., обн. ДВ, бр.
97 от 23.11.2018 г., следователно към момента на извършване на проверката на
електромера са били част от действащото право.
Твърдението на жалбоподателя, че направената корекция намира правно
основание в нормата на чл. 48 от ПИКЕЕ, съдът счита за неоснователно по
следните съображения:
Във
въззивната жалба се сочи, че корекцията е извършена по смисъла на ПИКЕЕ, като е
спазен редът по констатиране на неточното отчитане на електрическата енергия. Разпоредбата
на чл. 47 ПИКЕЕ, определяща реда, по който се извършват проверките на СТИ е
отменена, считано от 14.02.2017 г. Законовата делегация, регламентираща правото
на ответното дружество да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената ел.енергия, предвидена със ЗИД на Закона за
енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.), съгласно цитирания от
жалбоподателя чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поставя изискване
за „наличие на правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия“. Т.е., при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, възможността
за служебно начисляване на допълнителни количества електроенергия по партидите
на абонатите за минало време не би могла да бъде осъществена.
Отделно, ответното дружество сочи, че правото да извършва технически
проверки на място на СТИ се основава на чл. 44, ал. 1 от ПИКЕЕ – разпоредба,
която към датата на проверката не е част от действащото право.
Съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. В общите закони не се съдържа регламентация на специалните
понятия и термини, включени в ЗЕ. Освен това, в регулирането на отношенията между
доставчиците и потребителите в ЗЕ Държавата има задължително участие чрез КЕВР,
каквото не е предвидено в общите закони.
Наведеното във въззивната жалба твърдение, че
процесната сума се дължи по силата на чл. 79, ал.1 ЗЗД е неоснователно не само
въз основа на гореизложеното, а и защото по същество начислената корекция не
съответства на предпоставките на посочената нормата.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно
ПИКЕЕ, и съгласно ОУ на ДПЕЕЕМ, отчитането и съответно заплащането на
потребените количества електроенергия се извършва на месечна база. В
Констативния протокол № 673 от 19.04.2019 г. на БИМ – Русе, е отразено, че „в
момента на изследването електромерът не натрупва на нито една от двете
визуализирани на дисплея тарифи“. Както уточнява вещото лице по изготвената
пред първа инстанция СТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като
обективна, от Справката за потреблението през последните 12/24/36 месеца на ЕРП
е видно, че са налице отчети и за трите месеца за периода на извършената корекция.
За последния отчетен период преди проверката, 22.02.-21.03.2018 г., процесният
електромер е показал потребление в размер на 162 кВтч дневна и 118 кВтч нощна
електроенергия на стойност 50,57 лева, като падежът на последната фактура преди
проверката е на 10.04.2018 г. и сумата по нея е заплатена. Т.е. към датата на
проверката 11.04.2018 г. ищецът не е в забава.
От
анализът на доказателствата по делото по никакъв начин не установява неточно
изпълнение. Заключението в КП № 673 от 19.04.2019 г. на БИМ – Русе за
състоянието на процесния електромер, е, че „електромерът не позволява да бъде
софтуерно разчетен и не съответства на техническите характеристики“. Не се констатира вмешателство в СТИ. Установено е, че
електромерът е повреден, без да е уточнено
как. Презумптивният извод, че при липсата на пломби на таблото, същото е
свалено, като след разпломбирането му е
имало някакво вмешателство, не може да бъде категорично доказан. Като
неизпълнение на задължението не би могло да се вмени и бездействието на
абоната, който не е уведомил ответното дружество, че в даден момент електромерът е спрял да отчита,
тъй като, видно от КП № 1301362, последният е монтиран на стълб, което обуславя
трудната му достъпност.
По делото липсва каквото и да е
доказателство, че спирането на електромера да натрупва ел. енергия по двете му
визуализирани на дисплея тарифи би могло да бъде вменено във вина на ищеца.
Повредата е налице към момента на проверката в БИМ, но причината за нея не е
установена. Нефункционалността на електромера би могла да се регистрира от
служителите на ответника, извършващи месечното отчитане на СТИ, ако вече е била
настъпила към датата на последното такова - 21.03.2018 г., според Справката за
потреблението, издадена от ЕРП. При всички случаи, отговорността за поддръжката
на СТИ в изправност е на неговия собственик - оператора на
електроразпределителната мрежа, съгласно чл. 116, ал. 6 ЗЕ.
По
горните съображения чл. 79, ал. 1 ЗЗД не се явява основание за начисляването на
процесната сума.
Последната не би могла да се дължи и на основание чл. 200, ал. 1 на
същия закон. Подчертавайки, че към момента на проверката СТИ не натрупва ел.
енергия и по двете си тарифи, протоколът на БИМ по никакъв начин не навежда към
предположение, че преди да спре да отчита по тях процесният електромер е имал
някаква повреда. Единствената констатирана повреда е самото спиране на
натрупването на ел. енергията, а за същото се установи че се е случило не по-рано
от периода 22.02.-21.03.2018 г., при
това не и в началото му, тъй като преди спирането електромерът е натрупал 162
кВтч дневна и 118 кВтч нощна електроенергия. Следователно начислената по
корекционната методика електроенергия за 90 дни преди датата на проверката няма
как да е потребена от абоната.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав счита, че ищецът С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
не дължи на ответника „Енерго-Про продажби“ АД,
ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.” № …, „В.Т.с – Г“, сумата от 834,92 лева, представляваща
служебно начислена ел. енергия за периода от 12.01.2018 г. до 11.04.2018 г. , за обект с клиентски № *********
и абонатен № **********, за адрес на потребление: гр. Вълчи дол, област Варна,
ул. „Тодор Каблешков“ № 20, по фактура №
**********/02.05.2019 г.
Предявеният иск е основателен и като
такъв следва да бъде уважен, а решението
на първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането
на делото по същество, въззивният съд не може да преразглежда произнасянето по
отношение на разноските.
При този изход от делото,
претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена. Същият претендира разноски в размер на 300,00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.
80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на
възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна
е неоснователно. Претендираният размер от 300,00 лева
е справедлив и адекватен на положените усилия при водене на делото. Въззивникът
претендира същото възнаграждение за своя процесуален представител, а фактическата
и правна сложност на делото е еднаква за двете страни.
Водим от горното, на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48 от 28.02.2020
г., постановено по гр. д. № 1242 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр.
Девня, I състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.” № …, „В.Т. – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 300,00 лева, представляваща
сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.