РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №374/2.3.2020г.         2020г.

 

                                   Година 2020                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На двадесет и пети февруари                                  Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 5680 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Х.Г.Х., ЕГН********** в качеството му на управител и представляващ търговско дружество „ЕКОМАКС" ООД,  със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Шипка"№ 8А, п.код 9700, п.к. 1029, с ЕИК № ********* срещу: Електронен фиш серия К№ 3054452 издаден от ОДМВР Варна,  с който на Х. като законен представител на „ЕКОМАКС" ООД за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.         

            С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като незаконосъобразен. Твърди се, че посоченото МПС не е било управлявано в нарушение на правилата за движение. В административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на материалния закон и на административно-производствените правила, водещи до опорочаване на така издадения електронен фиш. Не били спазени изискванията на релевантните норми на Закона за движение по пътищата и Наредба № 81213-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Липсвали обективни данни, че въпросният участък е бил обозначен със съответен знак, както и че мястото е определено съгласно предвидения в Наредбата ред. В същото време било нарушено правото на защита, доколкото връчването не е надлежно извършено,а при самото връчване, не са представени никакви доказателства, които да потвърждават основателността на издадения електронен фиш. Твърди се, че  наказването на управляващия юридическото лице с електронния фиш, е разширително тълкуване на репресивна норма, което е недопустимо. В чл.189 ал.4 от ЗДвП било изрично посочено, че се налага наказание на собственика/ но не и за неговия представител/, ако не декларира писмено кой е управлявал или ако не представи копие от свидетелството му за управление на МПС. Чл.189 ал.,4 от ЗДвП не се предвиждало наказание за управителя на юридическото лице, когато то е собственик. В същото време било пределно ясно с оглед на житейската логика,  че управителя на едно търговско дружество, не може да знае със сигурност кой управлява всеки един от служебните автомобили. Сочи се, че била подадена декларация, като в нея било писмено декларирано, лицето управляващо автомобила. Поради това се сочи, че първоначално издаденият електронен фиш следва да се анулира.

      В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява.

      Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

       Електронният фиш /ЕФ/ серия К№ 3054452, е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на 19.09.2019 г. в 14,22  часа, в  обл.Варна, общ.Аксаково, с.Кичево на кръстовището на ул.“Първа“ и път ІІІ -902 посока гр.Варна е извършено нарушение за скорост с автомобил ”БМВ Х6Х Драйв 40Д” с рег.№ В4631ВС, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 622, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 70 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

      При обработка на заснетите данни, св.Д.Д.-*** при ОД на МВР-Варна, установил извършеното нарушение.          Впоследствие като собственик на превозното средство било установено ЕАД „Интерлийз Ауто“-клон Варна, а ползвател на МПС било „ЕКОМАКС" ООД,  със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Шипка"№ 8А, , ЕИК № *********, с представляващ възз.Х.Х.. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на въззивника Х., като представляващ ползвателя на автомобила, била наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

      В хода на въззивното производство е изискана и приложена справка за собствеността на автомобил ”БМВ Х6Х Драйв 40Д” с рег.№ В4631ВС, от която е видно, че към датата на нарушението собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е ЕАД „Интерлийз Ауто“-клон Варна, а ползвател на МПС е „ЕКОМАКС" ООД,  със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Шипка"№ 8А,, представлявано от възз.Х..

     В хода на въззивното производство бе приобщена снимка с точни координати на процесното нарушение, приобщена като ВД по делото. Бе приобщено и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна ведно със заверени за вярност копия от: протокол № 6-8-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 622, от които е видно, че АТСС е било монтирано в служебен автомобил на МВР с номер В8601РА, както и че е преминало успешно метрологичен контрол на 11.07.2019г..  Бе приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от което бе установено , че АТСС TFR1-M 622 представлява мобилна система за видеоконтрол на правилата за движение.

     По делото не са приложени категорични доказателства за датата на връчване на ЕФ. Възз. в изисканата му информация твърди, че ЕФ е връчен на 30.10.2019г. Видно от кореспонденцията водена с началника на РУ-Аксаково и от материалите по АНП, в информационната система на МВР е отразено, че ЕФ бил връчен на въззивника на 24.10.2019г.. ОД на МВР-Варна обаче не представя доказателства за това- обратна разписка или др.документ удостоверяващ връчването. В писмото на Началника на РУ-Аксаково е посочено, че ЕФ можел да бъде връчен във всяко поделение на МВР или от всеки един работещ екип по контрол на пътното движение. Изрично е посочено, че други доказателства /освен отразеното в тяхната система/ удостоверяващи връчването не били налични.   

      Видно от представените от въззивника доказателства /товарителница/ жалбата срещу ЕФ е депозирана на 08.11.2019г. като на 11.11.2019г. е получена в ОД на МВР-Варна. Ведно с жалбата възз. депозирал и неподписани заявление, декларация и копие от СУМПС. В декларацията Х., като представляващ „ЕКОМАКС" ООД декларирал, че в процесния ден МПС се е управлявало от самия него, като приложил и копие от личното си СУМПС.

      Тъй като декларацията на Х. не била подписана, а и Началника на РУ Аксаково преценил /неправилно/, че декларацията е просрочена, подадена извън 14-дневния срок , макар сам да констатирал в изготвената от самия него справка, че в РУ Аксаково няма налични доказателства за връчване на ЕФ. Поради това изпратил писмо до възз. /без данни дали същото е получено от Х./, че ЕФ не може да бъде анулиран.

      Във въззивното производство бе разпитан и св.Д.Д.-***, чрез чиито показания бе установено по какъв начин е установено конкретното нарушение. От неговите показания, бе установено че нарушението е заснето в рамките на населеното място с.Кичево, както и че АТСС е мобилна камера, поставена в служебен автомобил, която работи в автоматичен режим.

       Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени.

       Съдът кредитира и показанията на св.Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

        Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и множеството писмени и веществени доказателства  събрани в хода на съдебното следствие.

 

          Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

         Съгласно разпоредбата на чл.189, л.5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Във всички случаи обаче е необходима това връчване да бъде удостоверено с подпис на лицето, на което е връчено. В случая от страна на ОД на МВР-Варна до приключване на съдебното производство не са представени доказателства за връчване на ЕФ. Поради което и съдът намира, че същият не е връчен по надлежния ред и до датата на съденото заседание. Ето защо и жалбата срещу него се явява допустима и подадена в срок.

       Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.  Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. 

    Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни. Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 19.09.2019г. и предвид датата на депозиране на жалбата срещу него –08.11.2019г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.

       Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

     Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен „ЕКОМАКС" ООД , ЕИК № *********, с представляващ възз.Х.Х. -законен представител на „„ЕКОМАКС" ООД, последното регистрирано в официалните масиви на МВР  като ползвател на МПС към датата на нарушението. В електронния фиш е посочен и ЕГН на Х., както и че с фиша се налага „глоба“.  Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице, законен представител на ЮЛ – собственик/ползвател, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ, именно на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП е ангажирана отговорността на неговия законен представител. Не посочването на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП като правно основание за налагане на наказанието с въпросния електронен фиш, не опорочава обжалвания пред ВРС фиш в степен да бъде отменен на това основание, доколкото не е налице съществено засягане на правото на защита на наказаното лице. Очевидно правилно е бил определен субектът на административното наказание, тъй като сам възз. е представил декларация / която бе подписана след даване срок за отстраняване на нередовността във въззивната жалба/, че той самият е управлявал автомобила, както и че в качеството си на представляващ на горепосоченото дружество е разяснил сам на себе си задължението за спазване на правилата за движение. Съдът не би могъл да се съгласи със становището в жалбата, че представляващият дружеството не бил длъжен да знае кой управлява МПС. За горното го задължава и самият ЗДвП. Нещо повече изнесените разсъждения, че субект на нарушението установено с ЕФ можело да бъде само физическо лице, категорично не се споделя от настоящия съдебен състав. Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП е пределно ясна : „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Тя не се нуждае от никакво тълкуване и именно защото е обща, тя се прилага и при случаи като процесния.

     От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M622, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

      Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

        В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм., бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

          На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки  посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 29.05.2019г.,  нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя.

       Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.  Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.

       От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение,  преминала метрологичен контрол на 11.07.2019г., удостоверено с представени по административната преписка Протокол №6-8-19 на ГД „НП“ от проверка на мобилна система за видеоконтрол  и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, валидно до 20.02.2020г.

    Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г..

     Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. В съдебно заседание, пред съдебния състав св.Д. заяви, че след включването й системата работила самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки, което единствено  видно от показанията на св.Д. е сторено в случая.

     Същевременно от протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител Д., е видно, че автоматизирано техническо средство е използвано на 19.09.2019г. във времеви интервал 13.00.-18.00ч., в с.Кичево , на път 902, посока гр.Варна. От снимковия материал приложен по преписката и приобщен в с.з. също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.

 

      Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.  От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.

     Измерената скорост на движение на автомобила е 73 км/ч., видно от приложената снимка, допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от 70км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в населено място-50 км/ч..

    Съдът намира възражението в жалбата, че  по АНП не били налице доказателства за поставен пътен знак,, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост за неоснователно. Действително такова изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези две разпоредби на  НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол, визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ нарушение-19.09.2019г. контролните органи не са имали задължение предварително да обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта.  Предвид изложеното, съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.

      От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство мобилна система на контрол за скоростта на МПС било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 70 км./ч.  при ограничение от 50 км./ч. в  населено място – с.Кичево посока към гр.Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. ал.1 от ЗДвП, като е установено превишениена скоростта с 20 км./ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към в хода на съдебното следствие бе приобщен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на нарушението.

        Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното средство.  В конкретния случай видно от справката от централната база  на сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е лизингова къща, но официален вписан в масивите на МВР ползвател е „ЕКОМАКС" ООД с представляващ въззивника . Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, със собственик юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.  Въззивникът, като законен представител на ползвателя на МПС /ЮЛ „„ЕКОМАКС" ООД с ЕИК ********* / вписан както в масивите на МВР, така и в Търговския регистър /общодостъпен за всички/  не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата. Напротив ангажирал е такива, че лично той е управлявал превозното средство, като е представил и копие от СУМПС. Затова правилно АНО е съобразил разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП съобразно която когато МПС е собственост на ЮЛ, в частност когато се ползва от ЮЛ наказанието , предвидено за извършеното нарушение, се налага на неговия законен представител. В случая макар възз. да е представил декларация, че МПС е било ползвано от самия него, в лично качество, то субектите на отговорността съвпадат. В случая АНО няма задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като законен представител на ползвателя на МПС е длъжен да представи такива-ако разбира се са налични. А очевидно в случая не е посочено от представляващия ползвателя на МПС друго лице управляващо автомобила на процесната дата, освен самия него.

        Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 20км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия текст е предвидил глоба в размер на 50 лева (петдесет лева) за превишение на скоростта от 11 до 20 км./ч. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.

       Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч. и то в населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

       При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. Поради което и ЕФ следва да бъде потвърден.

    На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

    От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било  фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з /продължило само 10 минути/, ограничило се до вземане на становище, че ЕФ е правилен и законосъобразен. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в тежест на въззивника.

 

 

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К№ 3054452 издаден от ОД-МВР- Варна, с който на Х.Г.Х., ЕГН ********** / законен представител на „ЕКОМАКС" ООД с ЕИК № *********/ за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

    

          ОСЪЖДА Х.Г.Х., ЕГН **********,  да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: