№ 4300
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20231100107822 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от П. И. Ц., с която е
предявен срещу К. И. Л. и „Интерстрой 2000“ ООД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.464 ГПК за липса на вземания, в
общ размер на 234 699,60 лв. – задължение по договор за новация, заедно с
разноски, за което е издаден изпълнителен лист по т.д. № 54/2016 г. на
основание решение от 04.12.2015 г. по арбитражно дело 11/2015 г. на
Търговски арбитражен съд към Национална юридическа фондация.
Ищцата твърди, че е кредитор на „Интерстрой 2000“ ООД и взискател
по изп.д. № 20228500400285, в което взискател е и ответникът К. И. Л.. След
извършване на публична продан на имот на длъжника, на ответнива Л. е
разпределена сумата от 104 674,75 лв. за удовлетворяване на негово вземане
по договор за новация, заедно с разноски, за което е издаден изпълнителен
лист по т.д. № 54/2016 г. на основание решение от 04.12.2015 г. по арбитражно
дело 11/2015 г. на Търговски арбитражен съд към Национална юридическа
фондация. Оспорва съществуването на вземането по договора за новация от
дата 18.12.2014 г., като сочи, че е проведен симулативен съдебен процес пред
арбитражния съд, като ответниците по делото К.А. и „Интерстрой 2000“ ООД
не са осъществявали активна процесуална защита по образуваното срещу тях
арбитражно производство. Оспорва да съществуват задължения, които да са
предмет на подновяване, поради което счита, че договорът за новация е
нищожен. Сочи и процесуални нарушения, допуснати от арбитражния съд.
Отделно от това, счита, че задължението, предмет на арбитражния процес, е
погасено, тъй като със сумата от 200 000 евро, предмет на изп.д.
№20228500400285, което е с предходен номер - изп.д. №329/2016г. на ЧСИ
Р.Апостолова, е прихванато задължение на кредитора К. Л. към другия
1
солидарен длъжник – К.А. по предварителен договор за продажба на
недвижим имот, за обявяване на който за окончателен е постановено Решение
№ 2850 от 01.06.2023 г. по гр. д. № 7040/2022 г., I-28 св по описа на СГС. С
оглед изложеното счита, за вземането на първия срещу втория ответник не
съществува – не е възникнало или в случай че е възникнало, е погасено.
Ответникът К. И. Л. оспорва иска. Излага съображения относно
допустимостта на производството. Оспорва съображенията относно липсата
на валидно правоотношение по договора за новация, на които се позовава
ищеца – твърди, че задълженията, които се новират, произтичат както следва:
20 000 евро, съгласно запис на заповед, издаден на 20.12.2013 г. 80 000 евро,
съгласно договор за заем от 20.12.2013 г . с нотариална заверка на подписите
рег.№ 9348, извършена от нотариус Стилиян Тютюнджиев, peг. № 065 в НК, 20
000 евро, предоставени в заем по различно време през 2014 г. на 5 отделни
части. Счита, че възраженията на ищцата за опорочена процедура в
арбитражното производство са неотносими към настоящия правен спор.
Оспорва твърденията за погасяване на вземането чрез изявление за
прихващане по гр.д. № 7040/2023 г. на СГС – сочи, че в производството К. И.
Л. не е страна, а ищецът „Инвестиционни партньори“ ЕАД се е задължило с
допълнителното споразумение от 07.03.2022 г. да погаси изцяло задължението
на К.А. и „Интерстрой 2000“ ООД към К. И. Л., но срок за изпълнение не е
уговорен, а понеже решението на СГС не е влязло в сила, то и задължението
не е погасено.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.464 ГПК:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че с изпълнителни листа, представени по изп.д.
№20228500400285, ищцата П. И. Ц. и ответникът К. И. Л. са конституирани
като взискатели по принудително изпълнение срещу длъжника „Интерстрой
2000“ ООД. Видно от Сметка за разпределение изх.№17964/03.07.2023 г. на
03.07.2023 г. е обявено разпределение на сумата от 169 446 лв., събрана след
извършена публична продан на имот на длъжника „Интерстрой 2000“ ООД.
На ответника К. И. Л. е разпределена сумата от 104 674,75 лв. като съразмерна
част от неговото вземане, тъй като събраната сума не е достатъчна да
удовлетвори всички задължения. Предаването на сумата е спряно с
предявяване на процесния иск, с който ищцата, в качеството си на взискател
оспорва вземането на друг взискател – ответника К. И. Л..
Ищцата излага три групи възражения, за да обоснове, че вземането на
ответника Л. не съществува: на първо място относно процеса, въз основа на
който ответникът се е снабдил с изпълнителен титул – че е проведен
симулативен процес, че са допуснати процесуални нарушения и т.н.; на
2
следващо място – че вземането не е възникнало – с твърдения за пороци на
волята, водещ до нищожност на правоотношението; на трето място – че
вземането е погасено от другия солидарен длъжник по задължението – К.А.,
чрез делегация за плащане – като е приела част от продажната цена по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.02.2022
г., сключен с „Инвестиционни партньори“ ЕАД, да й се заплати като
купувачът заплати на К. И. Л. сумата от 200 000 евро с цел погасяване на
вземането на К. И. Л. към „Интерстрой 2000“ ООД и К.А..
Възраженията, свързани със симулативен процес и процесуални
нарушения при постановяване на решение от 04.12.2015 г. на Търговският
арбитражен съд при Националната юридическа фондация, няма да бъдат
обсъждани. Страни в това арбитражно производство са К. И. Л. като ищец и
„Интерстрой 2000“ ООД и К.И.А. – като ответници. Ищцата П. И. Ц. не е
страна в арбитражното дело, поради това решението по него не я обвързва.
Правен интерес да се бранят срещу силата на пресъдено нещо, формирана
между страните по едно съдебно или арбитражно дело, имат трети за процеса
лица, на които решението може да бъде противопоставено (универсални или
частни правоприемници, кредитори и т.н.), какъвто не е настоящия случай.
Отделно от това, дори да бъде опровергана силата на пресъдено нещо, това не
води до извод, че вземането, което е съдебно установено, не съществува. Ето
защо възраженията, свързани със законосъобразността на арбитражния
процес, е безпредметно да бъдат обсъждани.
Недоказани останаха възраженията на ищцата, че правоотношението, от
които произтича вземането на ответника, е нищожно. Видно от представения
от ответника Л. Договор за новация от 18.12.2014 г., К. И. Л., „Интерстрой
2000“ ООД и К.И.А. са установили в отношенията си, че А. има задължения
към Л., както следва: 20 000 евро, съгласно запис на заповед, издаден на
20.12.2013 г., 80 000 евро съгласно договор за заем от 20.12.2013 г. с
нотариална заверка на подписите рег.№ 9348, извършена от нотариус Стилиян
Тютюнджиев, peг. № 065 в НК, 20 000 евро, предоставени в заем по различно
време през 2014 г. на 5 отделни части, като с договора К.И.А. и „Интерстрой
2000“ ООД се задължават при условията на солидарна отговорност да върнат
на Л. сумата в размер на 120 000 евро в срок до 30.06.2015 г. Представени са
още записът на заповед от 20.12.2013 г. (л.75) и нотариално заверен договор за
заем от 20.12.2013 г., удостоверяващ предаване на заетата сума (л.76), както и
годишната данъчна декларация на ответника Л. за данъчната 2014 г., в която в
част II – непогасени остатъци от предоставени парични заеми, процесните
вземания по договор за заем от А. (посочена в декларацията с различна
фамилия – В., но с идентичен ЕГН) са декларирани от Л. пред органите по
приходите на 10.04.2014 г. Така представените от ответника доказателства
установяват възникване на новираните вземания и опровергават твърденията
на ищцата за антидатиране на документите за тях. Ето защо не се установява
твърдяният от ищеца порок на волята – липса на кауза на договора за новация
поради това, че новираните задължения не съществуват.
3
Установява се по делото, че с влязло в сила на 06.01.2025 г. решение №
2850/01.06.2023 г. на СГС по гр.д. №7040/2022 г. е обявен за окончателен на
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, предварителен договор за покупко - продажба
на недвижим имот от 28.02.2022 г., ведно с допълнителни споразумения от
07.03.2022 г. и от 25.03.2022 г., сключени между купувача „Инвестиционни
партньори“ ЕАД и продавачите К.И.А. и Ч.К.А., като част от дължимият
остатък от продажната цена - сумата от 200 000 евро купувачът следва да
заплати на К. И. Л. с цел погасяване вземането на К. И. Л. към К.И.А. и
„Интерстрой – 2000“ ООД, по изп. дело №329/2016 г. на ЧСИ Р.А.. Между
страните няма спор, че посоченото вземане е това, предмет на
разпределението, като с изявление от откритото съдебно заседание от
09.04.2025 г. ответникът Л. признава, че всички плащания, които се дължат по
предварителния договор, са извършени. Ето защо съдът приема, че
ответникът К. И. Л. е получил от К.И.А. изпълнение по договора за новация от
18.12.2014 г. в размер на 200 000 евро, чрез делегация за плащане – от
„Инвестиционни партньори“ ЕАД – длъжник на А..
По силата на чл.123 ЗЗД изпълнението от страна на един солидарен
длъжник, получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един
солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, освобождава
всички съдлъжници – има действие по отношение на всички солидарни
длъжници. Ето защо изпълнението на задължението по процесния договор за
новация от страна на К.И.А. има погасително действие и за другия солидарен
длъжник - „Интерстрой – 2000“ ООД.
Неоснователни са доводите на ответника Л., че към момента на
предявяване на иска вземането е съществувало, поради което искът следва да
се отхвърли като неоснователен. По силата на чл.235, ал.3 ГПК при
постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, в случая –
настъпилото в хода на процеса изпълнение на спорното задължение от
солидарен длъжник.
По изложените съображения съдът приема, че вземаннето в общ размер
на 234 699,60 лв. – задължение по договор за новация, заедно с разноски, за
което е издаден изпълнителен лист по т.д. № 54/2016 г. на основание решение
от 04.12.2015 г. по арбитражно дело 11/2015 г. на Търговски арбитражен съд
към Национална юридическа фондация, е изцяло погасено.
Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски в общ размер на 16 010 лева, от
които: 2 000 лева - заплатена държавна такта и 16 010 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение.
4
Неоснователни са възраженията на ответника Л., че има право на
разноски, тъй като към момента на предявяване на исковата молба, искът е
бил неоснователен. Действително по силата на чл.78, ал.2 ГПК ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай в последното по
делото заседание на ответника беше дадена възможност отново да заяви
становище по иска, като с изрично изявление искът отново е оспорен, въпреки
настъпилите в хода на процеса факти от значение на спорното право. За
прилагане на рапоредбата на чл.78, ал.2 ГПК се изисква освен ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото (която предпоставка е
налице) и да е признал иска. Последното условие не се е осъществило. Поради
това претенцията на ответника за разноски не е основателна.
Ответниците следва да бъдат осъдени да платят по сметка на СГС на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 7 387,98 лв. – остатъкът от дължима
държавна такса, над сумата, до която ищецът е освободен по реда на чл.83,
ал.2 ГПК.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.464
ГПК, предявен от П. И. Ц., ЕГН: **********, срещу К. И. Л., ЕГН:
**********, и „Интерстрой 2000“ ООД, ЕИК: *********, че вземането на К.
И. Л., в качеството му на кредитор на „Интерстрой 2000“ ООД, в общ размер
на 234 699,60 лв. – задължение по договор за новация, заедно с разноски, за
което е издаден изпълнителен лист по т.д. № 54/2016 г. на основание решение
от 04.12.2015 г. по арбитражно дело 11/2015 г. на Търговски арбитражен съд
към Национална юридическа фондация, не съществува.
ОСЪЖДА К. И. Л., ЕГН: **********, и „Интерстрой 2000“ ООД,
ЕИК: *********, да заплатят на П. И. Ц., ЕГН: **********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 16 010 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА К. И. Л., ЕГН: **********, и „Интерстрой 2000“ ООД,
ЕИК: *********, да заплатят по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 7 387,98 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6