Решение по дело №399/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 55
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 20 март 2020 г.)
Съдия: Николета Антонова Карамфилова
Дело: 20197110700399
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   55

гр.Кюстендил, 25.02.2020г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                 Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№399/2019г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

Т.П.Т. *** чрез пълномощника адвокат С.Б., съдебен адрес *** оспорва заповед №РД-04-746/18.07.2019г. на кмета на Община Дупница, с която е наредено премахване на обект „Включване на мръсен канал от кухнята на първи жилищен етаж към улука на къщата“, находящ се на югозападната фасада на двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ ХVІ-2980 кв.157 по регулационния план на гр.Дупница. Релевират се възражения за незаконосъобразност, свързани с неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта, допуснати нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалния закон. Иска се отмяната й като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

                  Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Въз основа заявление вх.№94-С-323/26.03.2019г. на С.Й. с искане за извършване проверка за незаконно строителство в имота на Т.Т. ***, е издадена заповед №РД 04-344/11.04.2019г. на кмета на Община Дупница за сформиране на комисия за извършване на проверка. Съставен е КП №18/22.04.2019г., обективиращ извършен оглед на място и констатации за изведена тръба, представляваща мръсен канал и включена в улука на югозападната фасада на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда. Изводът на комисията е, че обекта е неподходящ по местонахождение и разположение, и е вреден в санитарно-хигиенно отношение. Предложено е на кмета на Община Дупница да издаде заповед за премахване по чл.195, ал.5 от ЗУТ.

КП е връчен на жалбоподателя, същия е дал писмени обяснения №94-Т-114-2/17.05.2019г. и депозирал становище №94-Т-173/06.06.2019г. На собствениците на първи жилищен етаж КП не е връчван.

Съгласно представения нот.акт №107, т.VІІІ, д.№1387/2006г. собственици на първи жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда са А. Т. Т. и Д. Т. Т.. Видно от отразеното в оспорената заповед Т.Т. е техен баща. Втори жилищен етаж е собственост на С.Й.Р., съгласно нот.акт №42, т.І, д.№42/2001г.

Въз основа на събраните доказателства и КП №18/22.04.2019г. е издадена  процесната заповед №РД-04-746/18.07.2019г. на кмета на Община Дупница, с която е наредено на Т.П.Т. да премахне обект „Включване на мръсен канал от кухнята на първи жилищен етаж към улука на къщата“, находящ се на югозападната фасада на двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ ХVІ-2980 кв.157 по регулационния план на гр.Дупница.

Изготвено и прието по делото е заключение вх.№795/07.02.2020г. на в.л. Д.С.. Същото се кредитира от съда, тъй като е изготвено при съблюдаване доказателствения материал по делото, оглед на място и нормативната база, относима към казуса. Вещото лице пояснява механизма на включване на канала от мивка към водосточната тръба на сградата – каналът чрез ПВЦ тръби е изведен външно от сградата чрез пробиване на фасадната стена и е включен във водосточната тръба по югозападната фасада на жилищната сграда на ниво първи етаж. Към момента на огледа процесния канал и водосточна тръба са в завършен вид. Вещото лице сочи, че процесното включване е неподходящо като местоположение и разположение, тъй като не са спазени изискванията на чл.161, ал.1 от Наредба №4/17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. При изграждането на обекта не са предприети мерки относно спазване изискването по чл.112, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №4 за осигуряване на защита срещу наводнение, разпространение на пожар, механични повреди, замръзване, конденз и корозия на проводите.

                 С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект /адресата на акта/ и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:

                   По своята правна същност заповед №РД-04-746/18.07.2019г. на кмета на Община Дупница е индивидуален административен акт. По отношение на нея следователно намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган по арг. от чл.195, ал.5 от ЗУТ. По отношение изискванията за форма по чл.59 от АПК съдът счита, че същата не съдържа в достатъчен обем изведени констатации и мотиви за наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на чл.195 от ЗУТ. Липсват ясни както фактически, така и правни аргументи защо органът приема процесния обект за неподходящ по местонахождение и разположение и вреден в санитарно-хигиенно отношение. Преповторени са констатациите на комисията, която също не е формирала съответните изводи на база установеното на място. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието й, съдът констатира, че заповедта не съдържа в пълна степен изложение на фактически и правни основания за издаването й, поради което се явява немотивирана.

Спазена е частично процедурата по чл.196, ал.1 и 2 от ЗУТ. Назначена е комисия от кмета на Общината, която е събрала данни за вида и състоянието на обекта и за собствениците на двуетажната жилищна сграда. Не са обаче изслушани собствениците на обекта, а само лицето, което е заявило, че го е извършил. КП №18/22.04.2019г. също е връчен само на Т.Т., но не и на собствениците – А. и Д.Т.. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията е предложила на кмета на общината обекта да бъде премахнат, като неподходящ по местонахождение и разположение и поради вредност в санитарно-хигиенно отношение, без обаче да е направена съответната обосновка за извода. В този смисъл съдът счита, че е нарушен принципа за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая, при гарантиране и на правата и интересите на участващите в производството страни.

Административното производство е проведено по реда на чл.195, ал.5 от ЗУТ, съгласно който кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи, неподходящи по местоположение, да бъдат премахнати. Следователно императивно законово изискване е адресат на такава заповед да бъдат собствениците на такъв строеж. Видно от представения по делото нот.акт №107, т.VІІІ, д.№1387/2006г. собственици на първи жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда са А. Т.Т. и Д. Т. Т.. Следователно процесната заповед е издадена по отношение на лице, което не е и не може да бъде неин адресат, тъй като не е собственик на обекта, предмет на административния акт. В нарушение на задължението си по чл.35 от АПК, административният орган не е обсъдил всички доказателства и съответно е постановил заповед с неправилен адресат. Изпълнението на предвидените в АПК задължения от страна на административният орган и спазването на специфичната, предвидена в ЗУТ процедурата по чл.195 от закона, представлява и гаранция за законосъобразността на самата заповед.

Жалбата се явява основателна и ще бъде уважена, доколкото по отношение на процесната заповед са налице отменителните основания по чл.146, т.2, 3 и 4 от АПК.

                  С оглед изхода от делото разноски се присъждат на жалбоподателя на основание чл.143, ал.1 от АПК в размер на 997.70 лв. - 10 лв. държавна такса, 600 лв. адвокатско възнаграждение и 387.70 лв. възнаграждение за вещо лице.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТМЕНЯ заповед №РД-04-746/18.07.2019г. на кмета на Община Дупница, с която е наредено на Т.П.Т. *** да премахне обект „Включване на мръсен канал от кухнята на първи жилищен етаж към улука на къщата“, находящ се на югозападната фасада на двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ ХVІ-2980 кв.157 по регулационния план на гр.Дупница. 

ОСЪЖДА Община Дупница с адрес гр.Дупница, пл.“Свобода“ №1 да заплати на Т.П.Т. *** съдебни разноски в размер на 997.70 лв. /деветстотин деветдесет и седем лв. и седемдесет ст./.

                  Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: