Р Е Ш Е Н И Е
№………./ .12.2019 гoд.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
участието на секретаря Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1847 по описа за 2018 год.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК, вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.
Производството е
образувано по предявени от „ЗАД АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК *********, гр. София, чрез
пълномощника юриск. Н.Д., срещу И.С.И., ЕГН **********,***, регресни искове за осъждане на
ответника да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./ следните суми: 68 000 евро, представляваща изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, чрез InterEurope
Italia („ИнтерЮръп И“
АД), в качеството му на представител по „Зелена карта“ на увреденото лице Л А,
гражданин на Р. И, по силата на сключено споразумение между последните на
16.07.2013 год., за уреждане на щета, претърпяна от Л А, вследствие на ПТП,
настъпило на 17.11.2012 год., в Община Рока ди Нето (обл. Кротоне), Р. И,
вследствие управление на л.а. „Нисан-Морано“ от ответника със концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, в периода на покритие на
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
със застрахователна полица № 11112001803923, с издадена към нея международна
карта за автомобилна застраховка – сертификат „Зелена карта“ № BG1104379436; сумата
от 7 000 евро, представляваща изплатено от ищцовото дружество чрез
посредника на пострадалата Л А обезщетение за признатите й разходи по съдебна
защита; както и сумата от 3 775,73 евро,
представляваща общ размер на изплатени на посредника InterEurope Italia
(„ИнтерЮръп И“ АД) суми, от които разходи за медицински преглед - 134,73 евро,
разходи за експерт – 141 евро и такса за посредника – 3500 евро, ведно със
законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД.
Твърди се в сезиралата
съда искова молба, че на 27.07.2012 год. между ищцовото дружество и ответника
била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застрахователна полица № 11112001803923, с издадена към
нея международна карта за автомобилна застраховка – сертификат „Зелена карта“ №
BG1104379436 и
срок на покритие 24.07.2012 год. – 23.07.2013 год. Сочи се, че на 17.11.2012
год., около 20.30 ч. на държавен път № 107, на територията на Община Рока ди
Нето, близо до гр. Кротоне, Р. И,
ответникът, управлявайки лек автомобил, марка „Нисан“, модел „Морано“, рег.№
9357 НА, в посока Кротоне – Козенца, навлиза внезапно в насрещната лента за
движение, където се движела Л А, която управлявала собствения си л.а. марка
„Пежо“, модел „207“, рег.№ DE713SC,
като блъска последната. Изложено е, че местопроизшествието било посетено от
Моторизирано оперативно звено към ротата в гр. Кротоне на Легиона на
карабинерите в Калабрия. Посочено е, че
в резултат на извършените проверки в кръвта на ответника било установено съдържание
на алкохол в кръвта от 2,38 гр./л., което обстоятелство било удостоверено
с протокол № 460 от 17.11.2012 год., издаден в 22.11 ч. от Лабораторията по
анализи към болница „С. Джовани ди Дио“ – гр. Кротоне. Започнато било
разследване за извършеното от ответника престъпление по чл. 186, ал.2, б. „с“ и
ал.2/2 от Законодателно постановление № 285/1992 год. /Пътния кодекс на Р. И/.
Сочи се още, че за посоченото престъпление било образувано наказателно
производство под номер в главния регистър 258/2014 год. по описа на
първоинстанционния съд в гр. Кротоне, по което на 16.12.2016 год., с присъда №
2574/2016 год., И.С.И. бил признат за виновен за посоченото престъпление.
Ищецът
твърди, че вследствие настъпилото ПТП и направените изследвания от лекар в Р. И
се установили следните травми, претърпени от пострадалата Л А: аномалия на
гръбначен стълб и фрактура на лява напречна апофиза. След престой в ортопедично
отделение пострадалата била изписана на 24.11.2012 год., а след поредицата
контролни прегледи на 09.04.2013 год. било установено зарастване на контузиите
и едва на 01.05.2013 год. на пострадалата било разрешено от Института,
отговарящ за трудови злополуки в Р.И да започне трудовата си дейност.
Пострадалата предявила претенция за обезщетяване на неимуществените вреди,
претърпени вследствие процесното ПТП, а претенцията била заведена чрез
кореспондента на ищцовото дружество по сертификат „Зелена карта“ –
InterEurope Italia под №
**********. От своя страна „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД въз основа на подаденото искане
образува преписка по щета № 10013100100106. Изложено е, че на 16.07.2013 год.
било сключено споразумение между кореспондента на ищеца и пострадалата Л А за
уреждане на щетата на стойност 75 000 евро, от които сумата от 7 000
евро били признати разходи за съдебна защита, сторени от пострадалата. Сочи се,
че сумата била преведена по сметка на InterEurope Italia на 23.07.2013 год., които от своя
страна изплатили обезщетението на пострадалата на 24.07.2013 год. по банков
път. Отделно от това, във връзка с ликвидирането на щетата и оценяването на
медицинското състояние и трудоспособност на пострадалата на 10.12.2013 год. на
посредника била изплатена по банков път сума в размер 3 775,73 евро,
включваща посредническа такса в размер 3 500 евро, разходи за медицински
преглед – 134,73 евро и разходи за експерт – 141 евро.
С регресна покана с
изх.№ Л-6271/19.06.2015 год. ответникът
бил поканен да заплати общо сумата от 78 775,73 евро, която била получена
на 17.07.2015 год. С писмо вх.№ 100-2245/24.08.2015 год.ответникът, чрез адв. Я.Я.,
възразил, че към онзи момент за случая се водело разследване в Р. И, като не е
имало основание за регресната претенция. Напомнителна покана с изх.№ Л-6415
била изпратена на ответника на 25.06.2016 год. и получена на 30.06.2016 год.,
на която отговор не е последвал.
Ответникът И.С.И.,***, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, чрез пълномощника
адв. Я.Я., с който без да оспорва наличието на съществувало към датата на
процесното ПТП валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица
№ 11112001803923 за застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
издадена към нея международна карта за автомобилна застраховка – сертификат
„Зелена карта“ № BG1104379436 за л.а. марка „Нисан“, модел „Морано“ ,
рег.№ В 9357 НА, с период на действие от
24.07.2012 год. до 23.07.2013 год., оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, като твърди, че не е изяснена в
цялост фактическата обстановка и причините за настъпването му, а виновен за
него е не той, а водачът на л.а. „Пежо – 207“, с рег.№ DE713SC, Л А. Оспорват
се твърденията на ищеца за претърпени от последната неимуществени вреди, както
и за нейната нетрудоспособност в периода 17.11.2012 год. – 01.05.2013 год. На
следващо място, намира изплатеното застрахователно обезщетение за несъразмерно
високо. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване като
основание за намаляване на претендираната сума, с твърдения за отконяване и
навлизане в протИ.положното платно за движение от страна на водача на другото
МПС. Аргументира и извод за неоснователност и на акцесорната претенция за лихва
за забава от датата на исковата молба.
В срока
по чл. 367 ГПК ищецът не е подал
допълнителна искова молба.
В
съдено заседание ищецът, чрез процесуалния си представител юриск. Д., поддържа
предявените искове и моли същите да бъдат уважени в пълен размер.
В о.с.з., ответното
дружество, чрез процесуалния си представител адв. Я., моли за
отхвърляне на предявените искове, в условията на евентуалност, при уважаването
им, за намаляване на претендираната сума съобразно изложени в писмена
защита съображения.
Предварителните въпроси и допустимостта на
производството са разрешени в определение № 954/12.03.2019 год.
по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства
и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не
е спорно по делото, а и се установява от представената справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, че лек автомобил марка „Нисан“, модел „Морано“, рег.№ В
9357 НА, е бил застрахован в ищцовото дружество по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица № 11112001803923, с издадена към нея международна карта за
автомобилна застраховка – сертификат „Зелена карта“ № BG1104379436, със
срок на действие 24.07.2012 год. -
23.07.2013 год.
Видно
от представения протокол за ПТП, издаден от Легиона на Карабинерите в И, Рота в
гр. Кротоне, на 17.11.2012 год., около
20.00 ч. на държавен път № 107, км 124.700, в центъра на пътния възел настъпило
ПТП между л.а. марка „Пежо“, модел „207“, рег.№
DE713SC,
собственост на Луана Амелио, управляван от последната и л.а. „Нисан“, модел
„Мурано“, с рег.№ В 9357 НА, собственост на И.С.И., управляван от същия.
Пострадали от ПТП са водачите на посочените МПС, на които била оказана
незабавно медицинска помощ след транспортирането им до болницата в гр. Кротоне.
Наред с извършените прегледи в кабинета на Бърза помощ, вследствие на
предприетите медицински изследвания се установило, че И.С.И. е с положителен
резултат при алкохолна проба с алкохолно съдържание в кръвта 2,38 гр./л. Полицейските
служители са установили и вписали в протокола, че автомобилите са се движили по
една и съща пътна артерия, като л.а. „Пежо 207“ се е движил в посока Козенца –
Кротоне, а л.а „Нисан Мурано“ в посока Кротоне – Козенца. Посочено е, че на нИ.то
на км 124.700
л.а. „Нисан Мурано“, управляван от И.И., поради увреденото му психофизично
състояние, навлязъл в насрещната лента, по която се движил л.а. „Пежо 207“,
управляван от Луана Амелио, която се опитала да избегне удара, но не успяла и
се блъснала челно в автомобила. Срещу водача на л.а. „Нисан Мурано“, Симеон И.,
било образувано наказателно производство за това, че е управлявал автомобила в
нетрезво състояние.
С присъда № 2574/2016 год.
по нак.дело № 258/2014 год. първоинстанционният съд в гр. Кротоне, Р. И,
признал И.С.И. за виновен в това, че е шофирал л.а. „Нисан Муран“, с регистрационен номер В 9357
НА, като се е намирал в състояние на алкохолно опиянение, след употреба на
алкохолни напитки, със съдържание на алкохол в кръвта, равно на 2,38 гр./л., с
утежняващо обстоятелство, че е предизвикал с поведението си ПТП, в което е бил
замесен л.а. „Пежо 207“ с рег.№ DE713SC, собственост и шофиран от Луана
Амелио, на основание чл. 186, ал.2, б. „с“ (лат.) и ал. 2/2 от Пътния кодекс на
Р. И (Законодателно постановление № 285/1992 год.), за което му било наложено
наказание 2000 евро глоба, осем месеца лишаване от свободата, както и временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от една година, като
лишаването от свобода билo
отложено. От представения по
делото официално заверен препис на
присъдата от италианския наказателен съд, с обозначена дата на постановяването
й, както и на влизането й в сила, ведно с превод на български език, се
установява, че на 09.01.2017 год. присъдата е станала окончателна.
Видно от приложената в
превод на български език медицинска документация досежно състоянието на
пострадалата след процесното ПТП и в периода на възстановяване, Луана Амелио е
получила фрактура на трети и четвърти лумбални прешелени, както и на напречните
апофизи на втори и трети лумбални прешлени. Първоначално лекарите са определили
период на неработоспособност от 1 месец, считано от датата на ПТП, като в хода
на лечението, включващо магнитотерапия и носене на триточков корсет, се
установило, че този период следва да се удължи. Съгласно болничен лист от 30.04.2013
год., издаден от Националния институт за застраховане против злополуки на
работното място, гр. Кротоне, болничните на пострадалата са прекратени и същата
е можела да започне работа от 01.05.2013 год.
Срещу ищцовото дружество
била заведена претенция за обезщетяване на вредите, претърпени вследствие
процесното ПТП, чрез кореспондента му на територията на Р. И по сертификат
„Зелена карта“ – InterEurope Italia. С пострадалата Луана Амелио било постигнато
споразумение за заплащане на сумата от 75 000 евро, включваща сумата от
68 000, покриваща всякакви имуществени и немуществени вреди от
произшествието, както и сумата от 7000 евро, представляваща разходи за съдебна
защита.
По делото е представено
платежно нареждане от 24.07.2013 год., видно от което на Луана Амелио е
изплатено парично обезщетение от InterEurope в размер на 68 000 евро на основание заведената при
кореспондента претенция под № **********. Представени са също и нареждания за
банков превод в чуждестранна валута от ищцовото дружество към InterEurope, ведно с потвърждение за извършено
плащане, видно от които „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД е превело на кореспондента следните
суми: 75 000 евро на 23.07.2013 год., обезщетение съгласно постигнатото
споразумение и 3775,73 евро на 10.12.2013 год., представляваща такса към
кореспондента и ликвидационни разноски.
Във връзка с релевираното
с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване по делото е допуснато
провеждане на САТЕ, по която вещото лице с нарочна молба е заявило, че от
наличните по делото материали не може да се извлече необходимата информация за
изготвяне на заключение по поставените задачи във връзка с механизма на
процесното ПТП. Поради това, експертизата е заличена, като в проведено открито
съдебно заседание, на въпросите на страните вещото лице заявява, че с оглед
известната фактическа обстановка около процесното ПТП, автомобилът на пострадалата би могъл да е ударен както отпред и в ляво, при директен
удар, така и с предна дясна част, ако автомобилът на ответника е навлязъл в
нейното платно. Посочило е също, че при липса на установени следи/отломки
от автомобилите, включително разположението им на платното за движение,
механизмът не би могъл да бъде установен и посредством свидетелски показания на
лица, които не са били очевидци на самото ПТП.
Съобразно изслушаната от
страните медицинска експертиза, изготвена след анализ на представените по
делото медицински документи, в резултат на процесното ПТП, Луана Амелио
получила комбинирана травма в областта на поясния отдел със счупване на телата
на трети и четвърти прешлени и левите странични израстъци на втори и трети поясни
прешлени. Както потвърждава и в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че
увреждане от този тип се получава при внезапно форсирано извиване на тялото
напред и наляво, което означава, че ударът следва да е от дясната страна.
Заключението е, че би могло да бъде получено при процесното ПТП. Периодът на
възстановяване е определен в порядъка от 4-5 месеца. Не са констатирани
предшестващи заболявания на пострадалата.
Разпитани по делото са
свидетелите М. Р. И. и А. Д. З., чиито показания съдът цени при условията на
чл. 172 ГПК. И двете свидетелки признават, че не са присъствали по време на
процесното ПТП, а са посетили мястото на произшествието, след като водачите на
катастрофиралите автомобили, ответникът С. И. и пострадалата Л. Амелио са били
откарани в болница. Съвпадат показанията им относно завареното разположение на
автомобилите след ПТП, а именно от дясната страна на платното за движение и на
двата автомобила. Тези показания, обаче не могат да се кредитират по отношение
на механизма на ПТП, като се има предвид, че свидетелките не са били очевидци и
показанията им не почиват на непосредствени възприятия на самото ПТП.
Въз основа на
горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд
формира следните правни изводи:
Предявените искове
са с правно основание чл. 274, aл.1, т.1, предл.1 КЗ /отм./, приложим по арг. от § 22 и § 26 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр.
102/29.12.2015 год.,
в сила от 1.01.2016 год./ и чл.86 ЗЗД.
Основателността на регресния иск на застрахователя
срещу делинквента за изплатеното на пострадалата обезщетение за причинените в
резултат на ПТП вреди, както и заплатените такси на посредника, предполага
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно застрахователно
правоотношение, фактът на настъпилото ПТП, в срока на валидност на
застраховката, управлението на застрахованото МПС от ответника с концентрация
на алкохол в кръвта над допустима норма, настъпването на посочените вреди,
вследствие процесното ПТП, факта на плащане на посоченото обезщетение на
пострадалата, както и плащането на посочените такси на посредника на
застрахователя.
Наличието
на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил марка „Нисан Мурано“, с рег. № В 9357
НА съдът намира за установено с оглед събраните по делото писмени
доказателства – застрахователна полица № 11112001803923, с издадена към нея
международна карта за автомобилна застраховка – сертификат „Зелена карта“ № BG1104379436, със срок на действие 24.07.2012
год. - 23.07.2013 год.
В
срока на покритие на застраховката – 17.11.2012 год. ответникът е реализирал
ПТП на територията на Р. И, в който смисъл е представената в официално заверен
препис от италианския наказателен съд присъда, влязла в сила на 09.01.2017 год.
Съгласно диспозитива на присъдата ответникът И.С.И. се признава за виновен в
това, че е шофирал л.а. „Нисан Муран“, с
регистрационен номер В 9357 НА, като се е намирал в състояние на алкохолно
опиянение, след употреба на алкохолни напитки, със съдържание на алкохол в
кръвта, равно на 2,38 гр./л., с утежняващо обстоятелство, че е предизвикал с
поведението си ПТП, в което е бил замесен л.а. „Пежо 207“ с рег.№ DE713SC, собственост и шофиран от Луана Амелио, на
основание чл. 186, ал.2, б. „с“ (лат.) и ал. 2/2 от Пътния кодекс на Р. И
(Законодателно постановление № 285/1992 год.).
По силата на самата норма на чл. 274, ал.1, т.1,
предл. 1 КЗ (отм.) е налице регресно право на застрахователя да получи от
застрахования деликвент платеното обезщетение във всички случаи, при които е
установено, че към момента на произшествието застрахованият водач е управлявал
превозното средство след употреба на алкохол. Това обстоятелство следва да се преценява с
оглед приложимото италианско материално право, доколкото ПТП е настъпило в И. В
настоящия случай, нормата на чл. 300 ГПК относно задължителното действие на присъдата намира приложение и по
отношение на влязлата в сила италианска присъда, доколкото същата е представена
по реда на чл. 621 ГПК в официално заверен препис от постановилия я съд /така
т.2 на решение на СЕС от 21.09.2017 год. по дело С-171/16, относно зачитане действието на
присъдата постановена от друга държава-членка/,
поради което установеното от италианския наказателен
съд се ползва със задължителна сила и в настоящото производство относно деянието,
което е извършено, неговата протИ.правност и виновността на дееца. Като
съобразява текстовете от италианския Пътен кодекс (Законодателно постановление 285/1992 год.)., които инкриминират съответните
прояви на ответника, съдът намира, че в случая последният е признат за виновен по
два отделни състава. Това са посочените в присъдата управление на лекия
автомобил след употреба на алкохолни напитки, при концентрация на алкохол в
кръвта от 2,38 гр./л/, съгласно чл.186 ал.2, б. „с“ (лат.) от кодекса, както и
предизвикване на ПТП в състояние на алкохолно опиянение, съгласно чл. 186,
ал.2/2 от кодекса.
Така, по силата на задължителното действие на присъдата
на чуждестранния съд, се установява факта на управлението на застрахованото МПС
от ответника с концентрация на алкохол в кръвта над допустима норма (0,5 гр./л.
съгл. чл. 186, ал.6 от кодекса), което представлява самостоятелно престъпление
по силата на чл. 186, ал.2, б. „с“, в съответствие с установената концентрация
от 2,38 гр./л. На следващо място, обаче, признаването на ответника за виновен и
в престъплението по чл. 186, ал.2/2, отчетено от наказателния съд като
утежняващо обстоятелство, а именно, че в състояние на алкохолно опиянение
същият е предизвикал ПТП, задължава настоящия състав да приеме, че вина за
процесното ПТП има ответника. Поради това, неоснователни се явяват възраженията
на ответната страна във връзка с механизма на ПТП, както и възражението за
съпричиняване от страна на пострадалата Луана Амелио, доколкото от самата
квалификация, съответно от обективния състав на престъплението, за извършването
на което е признат за виновен, следва извод, че с поведението си ответникът е
предизвикал процесното ПТП, с участието на Луана Амелио.
Неоснователни се явяват и възраженията на ответника
във връзка с характера на претърпените вреди и размера на претендираното
обезщетение. От представената по делото медицинска документация и изслушаното
заключение по назначената СМЕ се установява, че пострадалата Луана Амелио е
претърпяла вследствие процесното ПТП описаните в исковата молба травматични
увреждания.
Във връзка с постигнатото с кореспондента на
застрахователя на територията на Р. И споразумение за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди от ПТП се установява, че на пострадалата е
изплатено обезщетение в размер на 68 000 евро (л.74 от гр.д.№ 9998/2018
год. на СГС). Следва да се отбележи, че доколкото ПТП е настъпило на
територията на друга държава-членка Р.И, респективно поправянето на вредите е станало
в чужбина, приложима се явява постановената по сходни казуси константна практика
на ВКС (Решение № 1/02.02.2011 год. по т.д.№ 263/2010 год. на ВКС, II т.о.; Решение № 57/06.06.2017 год. по т.д.№
3751/2014 год. на ВКС, I т.о), съгласно която, когато увреденият от
ПТП е чуждестранно лице и възстановяването на вредите е извършено в чужбина, обезщетението
следва да се съобрази с действително заплатената сума, както и с цените в
държавата, в която е отстранена щетата. Ето защо, с оглед представените
доказателства и предвид по-високия стандарт на обезщетяване на неимуществените вреди
в Р. И, ответникът следва да заплати на застрахователя пълния размер на
платеното от него за обезщетяване на вредите, в това число и разноските във
връзка с обезщетяването (така Решение № 114/22.05.2018 год, по в.т.д.№ 149/2018
год. на Варненски апелативен съд).
Обезщетяването на вредите от ищцовото дружество е осъществено
в рамките на Европейската система „Зелена карта”, създадена през 1949 год. въз
основа на Препоръка № 5 на Главната
работна група по шосеен транспорт към Комисията по вътрешен транспорт на Икономическата
комисия за Европа на ООН, чиято цел е да създаде облекчени условия на
пострадалите при ПТП лица да бъдат обезщетени за причинените им
имуществени и неимуществени щети от МПС с чужд регистрационен номер,
съобразявайки се със съществуващите различия
в лимитите на отговорност, застрахователните условия и начина за уреждане на
щети в страните, в които „Гражданска отговорност” е задължителна. Системата
функционира по силата на Споразумение
между националните застрахователни бюра на държавите – членки на Европейското
икономическо пространство и други асоциирани държави, по което Р. България и Р.
И, като държави-членки на ЕС и НАТО, са страни. В чл.5 от вътрешните правила
към споразумението е уреден обхватът на обезщетяването, като на посредника на
застрахователя на съответната държава, изплатил обезщетението, подлежат на
възстановяване: сумите, изплатени като обезщетение на пострадалите лица въз
основа на доброволно споразумение или в изпълнение на съдебно решение; сумите,
изплатени за външни услуги, свързани с обработването и уреждането на всяка
претенция, специфичните разходи, направени за нуждите на съдебно производство,
които при сходни обстоятелства, също биха били заплатени от застраховател,
установен в страната на злополуката, както и таксата за обработването, покриваща
всички други разходи, изчислена в съответствие с правилата, одобрени от Съвета
на бюрата.
Следователно, предвид
характера на обезщетяването (вреди, настъпили и отстранени в Р.И) и посредством
събраните писмени доказателства – платежни документи, удостоверяващи плащане
към посредника на договореното с пострадалата обезщетение, таксите към него,
както и плащане на обезщетението на пострадалата от посредника, следва да се
приеме, че претенцията е доказана до размера от 68 000 евро, заплатено
обезщетение на пострадалата и 3 775.73 евро, заплатени такси на посредника
IntrerEurope.
Претенцията за изплатено
на пострадалата обезщетение в размер на
7 000 евро, представляващи разходи за съдебна защита, съдът намира
за недоказана, доколкото въпреки дадените с доклада указания на ищеца,
последният не е представил доказателства за заплащане на посочената сума от
кореспондента InterEurope
на пострадалата Луана Амелио.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира претенцията за основателна и доказана до размера от 68 000
евро, заплатено обезщетение на пострадалата и 3 775,73 евро, заплатени
такси на посредника IntеrEurope, поради което, следва да се осъди
ответника да заплати на ищеца на основание чл. 274, ал.1, т.1, предл. 1 КЗ /отм./ изплатеното от
последния обезщетение за претърпени вреди от процесното ПТП на пострадалата
чрез кореспондента му на територията на Р.И - IntrerEurope, както и изплатените на последния
такси, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 23.07.2018
год. до окончателно изплащане на сумата, а претенцията от 7 000 евро,
представляващи разходи за съдебна защита, изплатени на пострадалата, следва да
се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода от спора на
ищеца се следват сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 25, ал.2, вр. ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, в размер на 300 лева, както и сторените такси и разноски по
производството, съгласно представените доказателства, като съразмерно уважената
част от исковете следва да се присъди сумата от 6 526,39 лева.
В полза на ответника, с оглед отхвърлената част от
исковете и представените доказателства, като се има предвид, че липсват
приложени такива, от които да се установява изплащането на процесуалния
представител на ответника на уговореното адвокатско възнаграждение, подлежат на
присъждане съдебно-деловодни разноски в размер на 64,75 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано съвместно от изп. директори
М И и В К – М, сумата от 68 000 евро, представляваща изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, чрез InterEurope Italia („ИнтерЮръп И“ АД), в качеството му на
представител по „Зелена карта“ на увреденото лице Л А, гражданин на Р. И, по
силата на сключено споразумение между последните на 16.07.2013 год., за
уреждане на щета, претърпяна от Л А, вследствие на ПТП, настъпило на 17.11.2012
год., в Община Рока ди Нето (обл. Кротоне), Р. И, вследствие управление на л.а.
„Нисан-Морано“ от ответника със концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, в периода на покритие на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна
полица № 11112001803923, с издадена към нея международна карта за автомобилна
застраховка – сертификат „Зелена карта“ № BG1104379436, както и сумата от 3 775,73 евро, представляваща общ размер на изплатени на посредника InterEurope
Italia („ИнтерЮръп И“ АД) суми, от които разходи за медицински преглед - 134,73
евро, разходи за експерт – 141 евро и такса за посредника – 3500 евро, ведно
със законната лихва от предявяване
на исковата молба – 23.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 274, aл.1, т.1, предл.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, представлявано съвместно от изп. директори М И и В К – М, срещу И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***,
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000 евро, представляваща изплатено от ищцовото дружество чрез
посредника InterEurope Italia („ИнтерЮръп И“ АД) на пострадалата Л А
обезщетение за признатите й разходи по съдебна защита, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба /23.07.2018 год./ до
окончателното й изплащане, на
основание чл. 274, aл.1, т.1, предл.1 КЗ
/отм./ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата от 6 526,39 лева,
представляваща дължимите съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 8 и чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 64,75 лева, представляваща сторени пред настоящата
инстанция разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание
чл.78, ал.3 ГПК
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: