№ 565
гр. Варна, 11.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500474 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от В. И. П. чрез процесуалния му представител адв.М.Д. против
определение №1540/18.04.2022г., постановено по в.гр.д.№777/22г. по описа на
ВОС, гр.о., в частта му, с която е прекратено производството по
инкорпорираната във въззивна жалба вх.№300224/15.10.2021г., депозирана от
В. И. П., чрез пълномощник адв.М.Д., уточнена с допълнителна молба вх.
№302059/12.11.2021г., частна жалба срещу Решение №262508/16.09.2021г. по
гр.д.№14515/18г. по описа на РС- Варна, в частта, имаща характера на
съдебно определение, с която е прекратено производството по насрещния иск
на В. И. П. за приемане за установено в отношенията на страните, че М. П. Т.
и Б. А. Т. не са собственици на поземлен имот с идентификатор
10135.2526.692 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед КД-14-03-1695/04.07.2011г. на началник на
СГКК - Варна, находящ се в град Варна, ж.к. „Бриз", местност „Свети
Никола", с номер по предходен план 1731, с площ от 690 кв.м., при граници:
ПИ ид, 10135.2526.9530, 10135.2526.694, 10135.2526.693, 10135.2526.9620 и
10135.2526.691, на основание чл.124 от ГПК.В жалбата се твърди, че
определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на
ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от
страната въззивна жалба вх.№300224/15.10.2021г. и в горепосочената й част.
Въззиваемите М. П. Т. и Б. А. Т. в депозирания отговор по частната жалба
в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Н.З.
поддържат становище за нейната неоснователност и молят определението на
1
ВОС да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Третите лица помагачи Р. Л. И. и Й. Е. Д., редовно уведомени, не са
депозирали отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред
настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен
акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Производството по в.гр.д.№777/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по
подадената от В. И. П. чрез процесуалния му представител адв.М.Д. въззивна
жалба вх.№300224/15.10.2021г. против решение №262508/16.09.2021г.,
постановено по гр.д.№14515/18г. по описа на ВРС, 14-ти състав, с което: 1/ е
признато за установено по предявения иск от М. П. Т. и Б. А. Т., че В. И. П.
не е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2526.692/подробно
индивидуализиран в решението/, на осн.чл.124, ал.1 от ГПК; 2/ е прекратено
производството по насрещния иск на В. И. П. за приемане за установено в
отношенията на страните, че М. П. Т. и Б. А. Т. не са собственици на
горепосочения поземлен имот с идентификатор 10135.2526.692 /подробно
индивидуализиран в решението/, на основание чл.124 от ГПК; 3/ В. И. П. е
осъден да заплати на М. П. Т. и Б. А. Т. разноски за уважения иск в размер на
401, 60 лв. за държавна такса и 2 000лв. за възнаграждение за един адвокат, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК, както и е осъден да им заплати възнаграждение за
един адвокат в производството по насрещния иск с пр.осн.чл.124, ал.1 от ГПК
в размер на 1 542, 11 лв., като решението е постановено при участието на
посочените в него третите лица помагачи.
ВРС изрично в диспозитива на акта си е посочил, че решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на
съобщенията до страните, а определението за прекратяване може да се
обжалва с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от връчване на
съобщенията до страните.
Предмет на подадената от В. И. П. жалба е решението в неговата цялост,
така и съгласно подадената молба вх.№302059/12.11.2021г. за изричното
уточняване на горното обстоятелство.За решението, с връчване на препис,
страната е надлежно уведомена чрез процесуалния си представител на
29.09.2021г., видно от приложеното на л.431 от делото на ВРС съобщение,
получено лично от адв.М.Д..В съобщението е указано, че решението подлежи
на обжалване, както е посочено в него.Жалбата е подадена по пощата на
13.10.2021г., получена във ВРС на 15.10.2021г.
Решението на ВРС в частта му, с която производството по предявения от
В.П. насрещен отрицателен установителен иск е прекратено, има характер на
съдебно определение, инкорпорирано в решение.Срокът за подаване на
частна жалба против посоченото прекратително определение е едноседмичен
2
и е изрично указан на страните в съдебния акт.Жалбата, в частта й против
прекратителното определение, имаща в тази си част характер на частна
такава, е подадена след изтичане на едноседмичния преклузивен срок за
обжалване, и като такава е недопустима, съответно образуваното по нея
производство пред ВОС подлежи на прекратяване.Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя в частната жалба, инициирала
производството пред ВАпС, че с решението си ВРС по същество се е
произнесъл по основателността на предявения насрещен иск, поради което и
погрешно в диспозитива е постановено прекратяване на производството по
него.Видно от мотивната част на решението на ВРС е, че изрично са посочени
мотиви за недопустимост на предявения насрещен иск поради липса на
правен интрес, съответно за това, че производството по същия следва да бъде
прекратено на осн. чл.130 от ГПК.Неоснователни са и възраженията, че
решението в прекратителната му част би подлежало на обжалване в срока по
чл.275, ал.1 от ГПК, само ако не се обжалваше решението в частта му, с която
главният иск е разгледан по същество.Макар и инкорпорирани в един съдебен
акт, по същество са постановени решение и прекратително определение, като
съдът изрично е указал на страните различните законоустановени срокове за
обжалване на решението и на инкорпорираното в него прекратително
определение.Подобна на посочената в частната жалба обусловеност не е
предвидена в закона, нито е указана от съда на страните.Всички останали
изложени аргументи в частната жалба касаят твърдяната от жалбоподателя
допустимост на предявения насрещен отрицателен установителен иск, чиято
допустимост не е предмет на настоящото производство.
Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ВОС,
определението в неговата обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1540/18.04.2022г., постановено по в.гр.д.
№777/22г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е прекратено
производството по инкорпорираната във въззивна жалба вх.
№300224/15.10.2021г., депозирана от В. И. П., чрез пълномощник адв.М.Д.,
уточнена с допълнителна молба вх.№302059/12.11.2021г., частна жалба срещу
Решение №262508/16.09.2021г. по гр.д.№14515/18г. по описа на РС- Варна, в
частта, имаща характера на съдебно определение, с която е прекратено
производството по насрещния иск на В. И. П. за приемане за установено в
отношенията на страните, че М. П. Т. и Б. А. Т. не са собственици на поземлен
имот с идентификатор 10135.2526.692 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-
03-1695/04.07.2011г. на началник на СГКК - Варна, находящ се в град Варна,
ж.к. „Бриз", местност „Свети Никола", с номер по предходен план 1731, с
3
площ от 690 кв.м., при граници: ПИ ид, 10135.2526.9530, 10135.2526.694,
10135.2526.693, 10135.2526.9620 и 10135.2526.691, на основание чл.124 от
ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4