Р
Е Ш
Е Н
И Е № 4674
гр. Пловдив, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 06.11.2019
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10150 по описа
за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Съдът
намира, че е сезиран положителен установителен иск предявен от Р.Д.Р. срещу И.К.А..
Ищецът твърди, че в негова полза
ответникът И.К.А. е издал запис на заповед на 01.10.2018 г., с който се е
задължил да му плати неотменимо и безусловно, без протест сума в размер на
6 000 лева на падеж 01.11.2018 г. Счита че записът на заповед е редовен от
външна страна, вземането по същия е с настъпил падеж. Твърди се, че ответникът
не е заплатил сумата по записа на заповед. По тази причина ищецът се е снабдил
със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
4330/2019 г. по описа на ПРС, срещу която в срок е постъпило възражение от
длъжника, което пораждало правния интерес да предяви настоящия иск. Иска се да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
6 000 лева, дължима по запис на заповед
от 01.10.2018 г. с издател И.К.А., с
падеж на плащане 01.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 18.03.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Счита, че искът е
неоснователен. Признава, че действително е подписал процесния запис на заповед,
като се твърди, че няма задължение по каузално правоотношение спрямо ищеца Р.Д.Р..
Твърди се, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задължение на
ответника спрямо трето лице А. И. И., като по молба на последния е издаден
запис на заповед в полза на ищеца Р.Р.. Излагат се доводи, че записът на
заповед е симулативен. Ответникът не е искал да се задължава към ищеца.
Задължението му е към трето лице А. И.. Счита, че записът на заповед
противоречи на добрите нрави, с него се заобикаляло закона и се иска постигане
на скрита цел. Счита, че записът на заповед е и унищожаем, поради подписването
му при крайна нужда. Иска се отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 4330/2019 г.
по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника като в
срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от последния, с което оспорва
вземанията по заповедта. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535 ТЗ, във вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ.
За да бъдат уважен така предявения иск ищецът следва да докаже наличието на редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо
на изпълнение вземане запис на заповед от 01.10.2018 г. с издател ответника, настъпване на падежа на вземането. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и при положително доказване
от страна на ищеца да докаже, че е погасен претендираният остатък от задълженията
по процесния запис на заповед, както и да докаже, че записът на заповед е
издаден като обезпечение по посоченото в отговора на исковата молба
правоотношение, както и твърденията си, че записът на заповед е симулативен,
както и че е унищожаем поради крайна нужда.
Видно от приложеното по делото
копие на запис на заповед /л.6 от заповедното дело/ ответникът И. К. А. безусловно
се е задължил да плати на ищеца Р.Д.Р. сумата в размер на 6 000 лева без
протест на дата 01.11.2018 г. Посочена е датата на издаване – 01.10.2018 г.,
място на издаване, място на плащане, има означение „запис на заповед“ в текста
на документа, посочен е конкретен единствен падеж на вземането, подпис на
издателя.
Съдът приема, че са налице всички
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.535 ТЗ и записът на заповед е
редовен от външна страна.
Ответникът е направил възражение,
че записът на заповед е издаден като обезпечение на задължение, което
ответникът има спрямо трето лице А. И. И., но записът на заповед е издаден в
полза на ищеца, с цел да не се знае кой е действителния кредитор. Твърди се
привидност на записа на заповед. По делото не се установиха тези твърдения на
ответника. За установяването им е поискан свидетел, който съдът е приел за
недопустим, съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.6 ГПК, както и предвид
изричното несъгласие на ищеца за разпит на такъв.
Не се установиха и твърденията на
ищеца, че записът на заповед е унищожаем, поради подписването му при крайна
нужда.
В открито съдебно заседание,
проведено на 06.11.2019 г., ищецът сам въвежда каузално правоотношение, като
прави изявление, че записът на заповед е издаден, като обезпечение на сключен
между страните договор за заем, като по делото е представен и самият договор за
заем.
Видно от договор за заем от
01.10.2018 г. /л.23/, ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 6000
лева, като предоставянето на сумата е удостоверено в самия договор в чл.2.
Срокът на връщане на заема е до 01.11.2018 г.
Ответникът не се явил в съдебно
заседание, въпреки че е редовно уведомен и не оспорил този договор.
Съдът приема, че записът на
заповед е издаден именно с цел обезпечаване на посочения договор за заем,
доколкото съответстват страните по двата документа, датата на подписване на
договора заем, съответства с датата на издаване на записа на заповед, сумата по
записа на заповед съответства с предоставения заем и падежа на плащане на
задължението по договора за заем е същият като по заповедта.
Ответникът не доказа да е
заплатил задълженията си по каузалното правоотношение.
С оглед изложеното съдът намира,
че по делото ищецът доказа, вземането си по основание и размер и искът следва
да бъде уважен.
Като законна последица от
уважаване на иска, следва да уважи искането за законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2019 г. до окончателното
плащане на вземането.
По отговорността за
разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който доказа
следните разноски: в заповедното производство – 120 лева – платена държавна
такса и в исковото производство – 120 лева, платена държавна такса и 580 лева –
платено адвокатско възнаграждение /л.22/ или общо 700 лева. На основание чл.78,
ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят посочените разноски.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.К.А., ЕГН *********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
на Р.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 6 000 лева,
дължима по запис на заповед от 01.10.2018 г. с издател И.К.А.,
с падеж на плащане 01.11.2018 г. без протест, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2019 г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4330/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА И.К.А., ЕГН *********,
с адрес: *** да заплати на Р.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 120 лева
– разноски по ч.гр.д. № 4330/2019 г. по описа на ПРС и сумата в размер на 700 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ