№ 6398
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110172716 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от И. Й. Д. искова молба и
уточнителни такива насочена против „П.п.п.“ София към „Б.-П.п. ЕООД“, с която са
предявени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 във вр. с
чл. 225 КТ за отмяна на Заповед № 66Лд/10.10.2024г., с която трудовото
правоотношение между страните е прекратено и признаване на уволнението за
незаконно, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9924.00лв. – обезщетение за
времето през което е останал без работа за периода 11.10.2024г. – 11.04.2025г.
С уточнителна молба от 05.03.2025г. ищецът сочи, че претенцията е
насочена срещу „П.п.п.“ София към „Б.-П.п. ЕООД“.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
по силата на Трудов договор № 26/16.09.2021г. между страните са възникнали трудови
правоотношения, като е престирал труд в полза на ответника на длъжност „шлосер“.
Сочи, че между страните е подписано Допълнително споразумение №
835/09.05.2022г., по силата на което е преназначен на длъжност „локомотивен
машинист“. Навежда доводи, че на 17.04.2024г. е назначен да обслужва влак № 3620 от
Гара Бургас до Гара София като помощник машинист, като при преминаване на влака
през Гара Копривщица, основният машинист П. и началник влака Н. правят
нарушение, като не спазват техническите и технологични правила за напускане на
гарата. Твърди, че след прибиране на влака в София от целия екипаж е поискано
писмено обяснение, като на ищеца е заявено, че въпреки че няма вина е отстранен от
работа. Релевират се съображения, че не е допускан до работа, без да е наказан, като
прекият му ръководител му заявил, че следва да излезе в отпуск по болест. Твърди се в
исковата молба, че след изтичане на тригодишния срок по договора за обучение на
ищеца е предложено принудително да подаде молба за прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. С уточнителната молба от 23.12.2024г. /л.24/
ищецът твърди, че заплахите са отправяни от прекия ръководител Л. Г. и главен
експерт Г. Н. в периода след 17.04.2024г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
навеждат доводи за неоснователност на исковата претенция, в каквато насока са
1
изложени подробни съображение. Твърди се, че трудовото правоотношение е
прекратено законосъобразно на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2 ГПК след депозирано
от работника предизвестие. Оспорват се твърденията, че предизвестието е подадено от
ищеца след отправено към него заплахи. Формулирано е искане претенциите да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По така заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно, че е бил в трудови правоотношение с ответното дружество за исковия
период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи по делото пълно и главно,
че е прекратил законосъобразно трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1
и ал. 2 КТ
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че по силата
на Трудов договор № 26/16.09.2021г. между страните са възникнали трудови
правоотношения, като ищецът е престирал труд в полза на ответника на длъжност
„шлосер“, че между страните е подписано Допълнително споразумение №
835/09.05.2022г., по силата на което е преназначен на длъжност „локомотивен
машинист“, че със Заповед № Лд/10.10.2024г., трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2 КТ, както и че евентуално дължимото се
обезщетение по чл. 225 КТ за периода 11.10.2024г. – 11.04.2025г. е в размер на
9924.00лв.
Съгласно материалноправната рапоредба на чл. 326, ал. 1 КТ - работникът или
служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работодателя.
Разпоредбата на чл. 326 КТ установява основната уредба на едностранно
прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работника или служителя. По
своята правна същност предизвестието на работника или служителя за прекратяване на
трудовото правоотношение, отправено до работодателя, е негово материално,
субективно, преобразуващо трудово право. Субект на това право е работникът или
служителят, който не е длъжен да мотивира волеизявлението си, достатъчно е само
изразената от него воля да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на
трудовото правоотношение. Предизвестието трябва да е писмено /форма за
действителност/ и да включва определен срок, след изтичането на който трудовия
договор се прекратява. Отправеното предизвестие определя със сигурност края на
съществуването на трудовото правоотношение с изтичане срока на същото.
Съгласно чл. 326, ал. 4 КТ срокът на предизвестието започва да тече от
следващия ден на получаването му.
От представеното на л. 36 по делото копие на заявление е видно, че ищецът И.
Д. е депозирал пред работодателя едномесечно предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, заведено при ответника на 11.09.2024г.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ при
прекратяване на трудовия договор с предизвествие, правоотношението се прекратява -
с изтичането на срока на предизвестието.
В този смисъл е и практиката на ВКС - Определение № 39 от 14.01.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 2894/2019 г., III г. о., ГК, в което е прието, че при отправено от
2
работника предизвествие трудовият договор се прекратява по силата на закона, с
изтичане на срока на предизвестието - чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, освен ако той или
работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок.
В този смисъл е и приетото от ВКС с Решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 264 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1222/2015 г., IV г. о., ГК Решение № 559 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 650/2009 г.,
IV г. о., ГК /. Съгласно цитираните решения когато трудовият договор се прекратява
чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се
извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за
прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това, записано в
издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само декларативен
характер / в този смисъл Решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 264 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2015 г., IV г. о.,
ГК Решение № 559 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 650/2009 г., IV г. о., ГК /.
Основният довод на ищеца, застъпен в исковата молба и уточнителната такава е,
че същият е депозирал процесното заявление, с което е отправил до работодателя
едномесечно предизвестие след отправени към него заплахи от преките му
ръководители Л. Г. и Г. Н..
Настоящият състав намира, че по делото не се установява твърдяното от ищеца
опорочаване на волята му, обективирана в подаденото от него едномесечно
предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 вр. ал. 3 КТ поради упражнена върху него
заплаха от страна на посочените служители на ответника. За да е налице опорочаване
на волята на ищцеца чрез твърдяната от него заплаха по смисъла на чл. 30 ЗЗД, по
делото следва да бъде доказано поведение на служители на работодателя, което да е
създало у ищцата основателен страх за неговия живот или имущество.
В случая с доклада по делото съдът е допуснал на ищеца събирането на гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, за
установяване на твърденията, че предизвестието е подадено под заплаха, в каквато
насока са изложени доводи в уточнителната молба на л. 24 по делото.
В проведеното на 04.04.2025г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца формулира изявление, с което се отказа от разпит на
допуснатите му свидетели. От страна на ищеца не бяха ангажирани други
доказателства, които да съдържат данни за отправени към него заплахи.
Твърденията му се опровергават от разпита именно на лицата, които той сочи,
че са му отправили заплахи Л. Г. и Г. Н., като и двамата по време на разпитите им
посочиха, че ищецът е депозирал предизвестието по собствено желание.
Изложената аргументация обуславя извода, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено законосъобразно на основание чл. 326, ал. 1 КТ с
изтичане на едномесечния срок, индивидуализиран от ищеца в депозираното от него
предизвестие.
Така изложеното обуславя извода за неоснователност на претенцията с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Доколкото основателността на претенциите с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 и т. 3 КТ е обусловена от уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ,
а същия в случая се явява неоснователен, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
за заплащане на сумата от 9924.00лв. – обезщетение за оставане без работа поради
3
незаконно уволнение за периода 11.10.2024г. – 11.04.2025г.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с оглед формулираното в осз искане в тази
насока.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Й. Д., ЕГН **********, срещу „П.п.п. –
София“, ЕИК ************* към „Б.-П.п.“ ЕООД, искови претенции с правно
основание с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ за
отмяна на Заповед № 66Лд/10.10.2024г., с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено и признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „машинист, локомотивен“ и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9924.00лв. – обезщетение за
времето през което е останал без работа за периода 11.10.2024г. – 11.04.2025г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА И. Й. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „П.п.п. – София“, ЕИК ************* към „Б.-П.п.“ ЕООД, сумата от
100.00лв. – разноски.
Решението, по аргумент от чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от
страните, в двуседмичен срок от датата на която съдът е посочил, че ще го обяви -
16.04.2025г., пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4