Р Е Ш Е Н И Е
№260137/18.3.2021г. 18.03.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 16.03
2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 799 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А. Париж, клон България, с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответника А.Х.С., че дължи на ищцовото дружество
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***
г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че между страните бил сключен договор за
потребителски заем от 02.01.2018 год., по силата на която ищецът отпуснал на
ответника паричен кредит в размер на 669, 76 лв. За ответника възникнало
задължението да възстанови сумата на 15 месечни погасителни вноски при уговорен
годишен лихвен процент и ГПР.Длъжникът преустановил плащането на 20.03.2018
год., към която дата била погасена една вноска. На осн. чл. 3 от договора
вземането станало изискуемо в пълен размер на 20.04.2018 год. Към настоящия
момент ответникът дължал освен незаплатена главница и договорна лихва, както и
законна лихва за забава в посочени размери.Претендира се уважаване на
претенциите, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство.
В депозирания в законоустановения срок отговор
ответникът оспорва иска. Не били представени доказателства за предаване на
сумата. Липсвали доказателства длъжникът да бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост, за което се излагат подробни доводи. Не било ясно и
настъпили ли са предпоставките за обявяване кредита за предсрочно изискуем.
Договорът бил недействителен и поради неспазване на императивните изисквания на
чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК- липсвала методика за определяне ГПР. Прави се и
възражение за нищожност на договорни клаузи, като накърняващи добрите нрави, по
– специално клаузата касаеща размера на лихвата, за което се излагат
съображения. Договорът бил недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК – липсвал
погасителен план, липсвали ОУ, подписани на всяка страница, липсвала
преддоговорна информация, СЕФ. Не бил доказан и размерът на задължението. Иска
се отхвърляне на претенцията.
В съдебно ищецът не изпраща представител. С писмена
молба заявява, че поддържа иска.
Ответникът се представлява от особен
представител, който поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите
суми. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта от 02.01.2018 год., сключен между
страните, по силата на който на ответника е опуснат кредит в размер на 669, 76
лв. , при уговорен фиксирал годишен лихвен процент и ГПР. Кредитополучателят се
е задължил да върне заема на 15 равни месечни погасителни вноски, по
погасителен план, инкорпориран в договора. Приети са и ОУ към договора, в които
са уговорени предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита.
С подписването им кредитополучателят декларира, че разбира и приема същите, че му е връчен екземпляр от
договора и ОУ, както и цялата преддоговорна информация по ЗПК.
Приет е и сертификат за застраховка,
както и ОУ. Представен е и СЕФ от 02.01.2018 год.
По делото е представен дубликат от
фактура от 02.01.2018 год. с издател „ТЕХНОПОЛИС България “ЕАД и клиент
ответника за закупена стока на стойност 618 лв.
По искане на страните по делото на
назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че
усвоената сума по договора за кредит е в размер на 669, 76 лв. За периода
08.02.2018 – 15.06.2019 год. са постъпили плащания в размер на 395 лв., с които
са погасени – главница, договора лихва и лихва за забава. Определило е размера
на неплатените задължения към датата на изготвяне на заключението и към датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявените искове е чл.
422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника,
извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че страните
са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за револвиращ
кредит. Съдът счита, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият
размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на
кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК определен на годишна основа
съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.В случая е налице и погасителен план. Той е посочен в договора, с точни
дати за погасяване и с фиксирана точна сума. За да е действителен договорът, за
който няма променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е
необходимо погасителният план да съдържа разбивка на това вноската
каква части от лихвата и главницата погасява. В решение на Съда на
ЕС по дело С-42/15 е прието, че чл. 10, пар. 2,
букви "з" и "и" от Директива 2008/48 трябва
да се тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит, предвиждащ погасяването
на главницата, чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата
на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за
погасяването на тази главница.
С подписване на договора и ОУ към
него/ответникът не е оспорил своевременно подписа си под посочените документи/
кредитополучателят е декларирал, че му е връчена цялата преддоговорна
информация по ЗПК.
От приетата и неоспорена ССЕ, ценена
в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства се
установява, че сумата предмет на
договора е реално предадена по начина уговорен в същия.
В процесния случай нито в
заявлението, нито в исковата молба по чл. 422 ГПК ищецът не се е позовал на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, ето защо съдът намира за
неоснователно възражението, че същата не
съобщена на длъжника. Заявлението е подадено в съда след настъпване на
крайния падеж на договора. Извън горното съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение №8/02.04.2019г.на ВКС по тълк.дело №8/2017г.на
ОСГТК,допустимо е предявеният по чл.422 ,ал.1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост,да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посоченото разрешение се
прилага и по отношение на договори за заем сключени с небанкови финансови
институции – Решение от 17.04.2019 год. по гр. д. № 1831/2017 год. на ВКС.
По отношение възражението касаещо
нищожност на договорни клаузи като противоречащи на добрите нрави:
Не се приемат за неравноправни и
нищожни клаузите касаещи размерът на
възнаградителната лихва и ГПР. Договорен е
фиксиран лихвен процент на годишна основа, включително фиксиран процент
на годишните разходи, при което не е било необходимо посочване на методика за
изчисляването им. Съгласно чл. 9 ЗЗД – страните могат
свободно да определят съдържанието на договора доколкото не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. В момента в действащото
българско законодателство не е регламентиран максимален размер на договорната
лихва, посочен в чл.10,ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната
лихва, каквато е и процесната. Т.е. няма повелителна норма, която да ограничава
размерът на лихвите по договорите. В практиката на ВКС е прието, че максималният
размер на договорната лихва, била тя възнаградителна или за забава е винаги
ограничен от втората хипотеза на чл. 9, касаеща добрите нрави.За
противоречащи на добрите нрави се приемат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др. Прието е
и, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва надвишаваща трикратния
размер на законната лихва.
Възнаградителната лихва
е възнаграждението на кредитора за предоставяне на капитал – парична
сума и риска, който поема да отпуска кредити без обезпечение и на рискови
клиенти, без гаранция дали и кога ще получи сумите обратно. В случая е
меродавна волята на страните, само ако тя не надвишава най – високия размер,
допустим от чл.19, ал.4 от ЗПК- петкратния размер на законната за страната
лихва. От друга страна, предвид принципа на свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД,
страните са се съгласили да уговорят предвидения в договора годишен лихвен процент. Ответникът се е съгласил с тази цена на кредита при
преддоговорния етап, както и към момента на сключване на договора, както и
поради факта, че не се е възползвал от правото да се откаже от сключения договор. Поради
всичко изложено до тук, възражението се
приема за неоснователно. Не без значение е факта, че в
настоящия процес не се установи и какъв е трикратният размер на законната
лихва.
Предвид липсата на твърдения и
ангажирани доказателства за извършено плащане на претендираните суми, съдът
намира, че претенцията е основателна и
следва да бъде уважена в пълния си предявен размер.
Съгласно
ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в заповедното производство в пълен размер, а именно – 75 лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание
чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за настоящата инстанция в размер на 725 лв.- заплатена държавна такса, депозит за
особен представител и вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, изчислено в
размер на минимума по чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Х.С., ЕГН ********** , че дължи на
“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А. клон България с ЕИК: ***, сумата от 521,68 лв.- главница, лихва за забава в размер 26,33
лв. за периода 20.04.2018 –
11.11.2019 г.,в едно със законната лихва от датата на заявлението- 25.11.2019
год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.Х.С., ЕГН ********** да заплати “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А. клон България с ЕИК: *** сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство
и сумата от 725 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: