РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Смолян , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20205440200610 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.14 от ЗДвП.
Постъпила е жалба от А.К. П. от гр. *** срещу Наказателно постановление № 20-***-
***/19.06.2020 г. на ***на ***. Жалбоподателят твърди, че е недоволен от обжалваното НП,
тъй като същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, твърди,
че не е извършил вмененото му нарушение. В АУАН едно и също лице е вписано като
актосъставител и свидетел по установяване на нарушението. Не са посочени доказателства
за извършеното нарушението в обжалваното НП. Не е извършена преценка за приложение
на чл. 28 ЗАНН. Моли обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Претендира за разноски
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. В писмено становище моли да бъде
уважена жалбата, поддържа жалбата и моли да бъде уважена като НП бъде отменено НП
като незаконосъобразно.
Въззиваемият р.пр. не изпраща представител в съдебно заседание. В придружаващото
преписката писмо писмено оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена,
като бъде потвърдено обжалваното НП.
Съдът, след като обсъди съображенията на жалбоподателя, както и събраните по делото
гласни доказателства и прочетени и приобщени писмени такива, направи следните
1
фактически и правни изводи:
На 11.06.2020 г. около 11,35 часа дежурният автопатрул от полицаи Б. и *** установили, че
като пътник в лек автомобил ***, в гр. ***, *** жалбоподателят е пътувал на предна дясна
седалка без поставен обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е оборудван
автомобилът. Нарушението е квалифицирано по чл. 137а, ал. 1 ЗДП. За констатираното
нарушение срещу жалбоподателя е съставен АУАН № ***/11.06.2020 г.. В него като
актосъставител е посочен *** Б. и като свидетел по установяване на нарушението – също
*** Б.. Актът е връчен на нарушителя, но същият не го е подписал и е записал, че има
възражения и отказва да подпише акта. Отказът е удостоверен с подписа на свид. ***.
Въз основа на посочения АУАН е издадено и обжалваното НП за описаното нарушение на
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, с което на жалбоподателя на основание чл. 184, ал. 4, пр. 1 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лв. НП е връчено на жалбоподателя на 05.11.2020 г..
Горната фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на свидетеля Б..
Свидетелят обяснява, че и водачът и пътникът в автомобила били без поставени колани.
Проверката извършил *** ***, който съставил акта за установяване на нарушението, но тъй
като работят с един таблет и били влезнали в електронната система от акаунта на Б., то
автоматично в акта е изписано като актосъставител името на свид. Б..
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и достоверни.
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Няма спор, че автомобилът, в който е пътувал жалбоподателят П. е от категория М1,
съгласно класификацията на превозните средства по чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от закона.
Безспорно се установи също, че по време на движение на автомобила на посоченото място и
час жалбоподателят е пътувал като пътник на предната дясна седалка, без да използва
обезопасителния колан, с който е оборудван автомобилът. От обективна и субективна страна
се доказва извършването на нарушението на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. За посоченото нарушение
санкционната норма на чл. 184, ал. 4, предл. първо ЗДвП предвижда наказание глоба.
При извършената служебна проверка на съставения АУАН съдът установи, че е допуснато
съществено процесуално нарушение. В акта едно и също лице е посочено едно и също лице
като актосъставител и като свидетел по установяване на акта – *** Б..
Съгласно чл. 42, т. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение
трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността
2
му. В случая това изискване не е спазено, тъй като в АУАН не са изписани имената и
длъжността на лицето, което в действителност е съставило акта. Както се установи от
разпита на свид. Б., проверката е извършена и нарушението е установено от свид. ***, който
е действителният актосъставител, а самият Б. е свидетел по извършване на проверката и
установяване на нарушението. Безспорно се установи, че това се дължи на обстоятелството,
че двамата свидетели от дежурния патрул на КАТ работят от един и същи таблет, като
системата автоматично извежда като актосъставител името на този пътен полицай, от чийто
акаунт е направен вход в системата. Посоченото представлява нарушение на процесуалните
правила, неотстранимо на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Невписването в АУАН на
длъжностното лице, което е съставило акта, представлява неотстраним порок, препятстващ
съдебната проверка дали актът е издаден от компетентно лице. Порокът във формата на
АУАН не може да бъде отстранен в хода на съдебното производство по обжалване на НП,
включително чрез показанията на свидетеля Б., че именно колегата му *** е
актосъставителят на АУАН, който се е подписал в акта като актосъставител.
Допуснатото процесуално нарушение е достатъчно основание издаденото въз основа на
незаконосъобразния АУАН наказателно постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят е заявил искане за присъждане на деловодните разноски. Жалбоподателят е
направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., видно от
договора за правна защита и съдействие на л. 22. С оглед изхода на делото жалбоподателят
има право на разноски, тъй като е направил разноски за адвокатско възнаграждение и е
поискал присъждането им. Ще следва да бъде осъден въззиваемият да плати на
жалбоподателя на основание чл. 63, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 1 АПК направените деловодни
разноски. Неоснователно е възражението на въззиваемия за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, тъй като същото е в минималния размер,
определен от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за МРАВ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. първо, предл. трето ЗАНН, във
връзка с чл. 189, ал. 14 ЗДвП, Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № ***-***-***/19.06.2020 г.,
издадено от началника на ***, с което на А.К. П., ЕГН **********, от гр. ***, ***, на
основание чл. 184, ал. 4, предл. първо ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на 137а, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ***, представлявана от ******, на основание чл. 63, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 1 АПК
да заплати на А.К. П., ЕГН **********, от гр. ***, *** направените деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв..
3
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК, в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Смолян.
Решението да се съобщи на страните, като на жалбоподателят чрез адв. Н. .
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4