О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 14.08.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI състав, в закрито заседание на четиринадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Василева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 628 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 130 от ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от Е.С.М. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищцата Е.С.М.,
като наследник на С.С.Г.,
ЕГН **********, починал на 28.08.2016 г., не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“
ЕООД, сумата в общ размер
на 8688,44 лв., от които: сумата в размер на 6561,89 лв., представляващи
наследствената квота от 1/2 идеална част от
13123,78 лв. - главница по договор за кредитна карта VISA Classic от 01.03.2007 г.; сумата в размер на 1655,21 лв., представляващи
наследствената квота от 1/2 идеална част от
3310,42 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.03.2007 г. до 03.05.2010
г.; сумата в размер на 212,03 лв., представляващи наследствената квота от 1/2 идеална част от 424,06 лв. -
лихва за периода от 01.03.2007 г. до 03.05.2010 г. и сумата в размер на 259,315
лв., представляващи наследствената квота
от 1/2 идеална част от 518,63 лв. -
лихва за периода от 01.03.2007 г. до
03.05.2010 г., за които
суми е издаден
изпълнителен лист от 01.06.2010 г. по ч.гр.д. № 2004/2010 г. по описа на
Pайонен съд-Пазарджик, въз
основа на влязла в сила Заповед № 1304/01.06.2010г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и е образувано изпълнително дело № 2174/2012 г. по описа на ДСИ
към Районен съд – Пазарджик, поради погасяването им по давност.
Ищцата твърди, че заедно с лицето
А.С.Г.са наследници на С.С.Г., ЕГН **********, починал на 28.08.2016 г., като
притежават равни квоти от по 1/2 ид. част от наследствената
маса. Наследодателят С. Г. приживе имал качеството на длъжник по изпълнително
дело № 2174/2012 г. по описа на ДСИ към Районен съд - Пазарджик. Принудителното
изпълнение по посоченото изпълнително дело било предприето по молба от
02.04.2012 г. на „Алианц Банк България“ ЕАД
срещу Стефан Генчев, въз основа на издадени по ч.гр.д. № 2004/2010 г. по описа на Pайонен съд-Пазарджик заповед № 1304/01.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист от 01.06.2010 г. за следните суми: 13123,78 лв. - главница по договор за кредитна карта VISA Classic от 01.03.2007 г.; 3310,42 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.03.2007 г. до
03.05.2010 г.; 424,06 лв. - лихва за периода от 01.03.2007 г. до 03.05.2010 г.,
518,63 лв. - лихва за периода от 01.03.2007 г.
до 03.05.2010 г., 347, 54 лв. - разноски за държавна такса, 560 лв. - разноски
за адвокатско възнаграждение и 5,00 лв. - държавна такса за издаване на
изпълнителен лист. След смъртта на длъжника С. Г. като длъжници по
изпълнителното дело били конституирани наследниците му – И. А. Г.-съпруга, М. С.
Й. - дъщеря, Е.С.М. - дъщеря и А.С.Г.- син. Първите две депозирали по
изпълнителното дело удостоверения за отказ от наследството на Стефан Генчев,
поради което за задълженията на наследодателя останали да отговарят ищцата и
Ангел Генчев при квоти 1/2 ид. част.
По силата на сключен договор за цесия „Алианц Банк България“ ЕАД
прехвърлило вземанията по гореописания изпълнителен лист на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. Държавният съдебен изпълнител отказал да конституира ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД като страна в изпълнителното производство, тъй като ищцата не
била уведомена за извършената цесия. Ищцата сочи, че към момента на подаване на
исковата молба се счита за уведомена за цесията, тъй като се запознала с
договора за цесия и претенциите на цесионера от кориците на изпълнителното
дело.
На следващо място, ищцата твърди,
че вземането за главница по договора за кредитна карта VISA Classic, за което е издаден изпълнителния лист, е погасено с изтичането на
петгодишната погасителна давност – давностният срок е започнал да тече на
01.06.2010 г. и е изтекъл на 01.06.2015 г., тъй като молбата за образуване на изпълнителното дело от 02.04.2012 г., с която е поискано налагането на запор на движимите вещи
на длъжника и извършване пълно проучване на имущественото му състояние, не
прекъсва давността. Поддържа, че давността не е прекъсната и на 25.10.2012 г.,
когато е съставен протокол за опис на движими вещи, тъй като опис не бил извършен.
Изтъква, че с погасяването на вземането за главница се погасяват и акцесорните
вземания за лихви, такси и разноски. Отделно от това, твърди, че на собствено
основание, лихвите по изпълнителния лист са погасени с краткия тригодишен
давностен срок.
Сочи, че единственото извършено изпълнително
действие по изпълнителното дело е наложеният на 27.04.2017 г. запор на моторни
превозни средства, но към тази дата давностният срок вече е бил изтекъл и
обективно не е могло да бъде прекъснат. От друга страна, твърди, че към
27.04.2017 г. изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради двугодишно бездействие на
взискателя, поради което запорът е ненадлежно извършен и не е прекъснал
течението на давностния срок.
Предвид изложеното, счита, че не дължи процесните суми и моли отрицателните установителни искове да бъдат уважени. Претендира разноски по
делото.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба. Намира исковете за недопустими и неоснователни. Сочи, че липсва една от
абсолютните процесуални предпоставки за завеждане на исковата молба, а именно
правен интерес, тъй като към настоящия момент ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е конституиран като взискател по
изпълнително дело № 2174/2012 г. по описа на ДСИ към Районен съд - Пазарджик. На следващо място, излага, че исковата
претенция е недопустима за разликата над сумата от 6 561,89 лв.,
представляваща 1/2 от главницата по изпълнителния лист, защото с погасяване по
давност на главните задължения се погасяват по давност и акцесорните, поради
което липсва правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях. Твърди,
че с депозираната молба за конституиране като взискател по делото „ЕОС Матрикс“
ЕООД не е поискало извършването на изпълнителни действия, съответно не е дало
повод за завеждане на иска.
Едновременно с
това ответникът сочи, че относно оспорените вземания следва да се приложи общата
5-годишна погасителна давност. Обстоятелството, че в дома на длъжника не са
намерени секвестируеми вещи не означава, че на 25.10.2012 г. не е извършено
изпълнително действие в рамките на изпълнителния способ опис. Исковите
претенции на ищцата са неоснователни, тъй като след образуването на
изпълнителното дело, по силата на ППВС № 3/18.11.1980 г., давността е спряла да
тече, като нов давностен срок е започнал да тече след постановяването на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, който към настоящия
момент не е изтекъл.
Моли
производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на исковете,
а при условията на евентуалност - исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От приетите по
делото с Определение № 1846/13.08.2020 г. писмени доказателства - материалите по изпълнително дело № 2174/2012 г. по описа на ДСИ към Районен съд – Пазарджик, се установява, че с Разпореждане
от 14.11.2017 г. ищцата е конституирана като длъжник в изпълнителното производство, образувано на 05.04.2012 г. по молба на „Алианц Банк България“ ЕАД, на основание изпълнителен лист от 01.06.2010 г., издаден въз основа на Заповед № 1304/01.06.2010 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по
ч. гр. д. № 2004/2010 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, в полза на взискателя „Алианц Банк
България“ ЕАД срещу наследодателя на ищцата С.С.Г..
По делото не е спорно, че С.С.Г. приживе
не е оспорил заповедта и възражение в
законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е постъпило, с оглед на
което заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Не
е налице спор между страните по настоящото гражданско дело, че „ЕОС Матрикс“
ЕООД няма качеството на взискател по изпълнително дело № 2174/2012 г. по описа
на ДСИ към Районен съд –Пазарджик. Това е така, защото от една
страна ищцата в обстоятелствената част на исковата молба сочи, че ответникът „ЕОС
Матрикс“ ЕООД не е конституиран като взискател по горепосоченото изпълнително
дело, а от друга страна, ответникът в отговора на исковата молба твърди, че не
е надлежно пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като не е
конституиран като взискател по въпросното изпълнително производство.
Отделно
от това, от приетото с Определение № 1846/13.08.2020 г. като писмено
доказателство по делото изпълнително дело № 2174/2012 г. по описа на ДСИ към Районен съд - Пазарджик, се установява, че то е образувано по молба на взискателя
„Алианц Банк България“ ЕАД, както и че по него е постъпила молба с вх. № 5266/04.10.2019 г. от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД да бъде конституирано ответното дружество, на основание чл. 429 от ГПК, като частен
правоприемник на взискателя
„Алианц Банк България“ ЕАД, на основание
сключен договор за цесия.
Ответникът е представил по изпълнителното дело договор за прехвърляне на
парични вземания, сключен на 10.01.2019 г. между „Алианц Банк България“ ЕАД в
качеството на цедент и „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер. С Разпореждане от
09.10.2019 г. държавният съдебен изпълнител е отказал да конституира „ЕОС
Матрикс“ ЕООД като взискател по делото, поради липса на доказателства за
съобщаване на цесията по реда на чл. 99, ал. 3 от ГПК по отношение на
наследниците на починалия длъжник – ищцата Е.С.М. и А. С. Г..
При така изложеното съдът
намира производството за недопустимо по следните съображения:
Производството пред
районния съд е образувано по отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от длъжника против цесионера за недължимост на изпълняемите парични задължения, с твърдения за
материална незаконосъобразност на изпълнителния процес, поради погасяване по
давност на претенциите за принудително осъществяване на вземанията. Основанието
на претенциите са факти, настъпили след подаване на заявлението и след
стабилизиране на заповедта за изпълнение на парично задължение.
Основателни са възраженията на ответника в отговора на исковата
молба за недопустимост на предявените искове, поради липса на пасивна легитимация. Наличието на
правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за водене на иска с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК. Както бе посочено по-горе, по настоящото дело
не е спорно, а и се установява от данните по
изпълнителното дело, че ответникът не е взискател в изпълнителното производство, водено срещу ищцата.
Следователно не е налице правен интерес на ищцата да насочи исковете си срещу ответника,
тъй като същият не е взискател по изпълнителното дело, срещу когото да се установява недължимост на
вземането.
Фактът, че ищцата е разбрала за извършената цесия от материалите по
изпълнителното дело и се счита за уведомена за нейното извършване не може да обоснове
правния й интерес от завеждането на исковете срещу цесионера „ЕОС Матрикс“
ЕООД, доколкото принудително изпълнение спрямо ищцата провежда банката, а не
соченият цесионер, още повече, че след прехвърляне на вземанията цесионерът не
е конституиран като взискател по изпълнителното дело.
Искът по чл. 439, ал. 1 от
ГПК е иск за оспорване на изпълнението, който може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Нормата на чл. 439 от ГПК дава възможност
на длъжника да оспорва изпълнението, чрез оспорване на вземането
при материално-правна незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Надлежна страна се явява взискателят в изпълнителното
производство
– той е пасивно легитимиран да отговаря по исковете, като ирелевантно е в случай обстоятелството, че взискателят е
прехвърлил вземането на трето лице по силата на сключен договор за цесия, след
като по изпълнителното дело със съответен акт на съдебния изпълнител не е
конституиран
като взискател цесионерът на мястото на първоначалния взискател – цедента.
В
случая съдът няма задължение да дава указания за насочване
на иска срещу надлежната страна, тъй като не се касае за нередовност на
исковата молба, която да подлежи на отстраняване по реда на чл. 129 от ГПК.
В обобщение съдът намира, че
не е налице правен интерес за ищцата от предявените отрицателни установителни искове по чл. 439 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Същият се опровергава от твърденията на страните за липсата на
качеството на взискател на ответника в изпълнителния процес и приобщените по делото доказателства в тази насока, които съдът преценява с оглед служебното си
задължение да следи за допустимостта на производството. Изложеното налага извода, че са
налице предпоставките на чл. 130 от ГПК и исковата
молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
По
разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. Същият своевременно е направил
искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба. Съдът намира,
че в полза на ответника следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. – за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 78, ал.
4 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с вх. № 4622/02.03.2020 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, подадена от Е.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, оф. 1 – адв. С.М., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, с която се предявени отрицателни
установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в общ размер на 8688,44
лв., от които: сумата в размер на 6561,89 лв., представляващи наследствената
квота от 1/2 идеална част от 13123,78 лв. -
главница по договор за кредитна карта VISA
Classic от 01.03.2007 г.; сумата в размер на 1655,21 лв., представляващи наследствената квота от 1/2 идеална част от 3310,42 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2007 г. до 03.05.2010 г.; сумата в
размер на 212,03 лв., представляващи наследствената квота от 1/2 идеална част от 424,06 лв. -
лихва за периода от 01.03.2007 г. до 03.05.2010 г. и сумата в размер на 259,315
лв., представляващи наследствената квота
от 1/2 идеална част от 518,63 лв. - лихва
за периода от 01.03.2007 г. до 03.05.2010 г., поради настъпила погасителна
давност, които вземания са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително
дело № 2174/2012 г. по описа на ДСИ към Районен съд-Пазарджик, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 01.06.2010 г., издаден по
ч. гр. д. № 2004/2010 г. по описа на Районен съд–Пазарджик, на основание чл. 130 от ГПК, поради недопустимост на предявените искове и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Е.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, оф. 1 – адв. С.М., да
заплати, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК вр. чл. 37
от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сумата
в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: