Присъда по дело №151/2021 на Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №8 от 17.06.2021г., постановенa по НОХД
№151/2021г. по описа на РС - Левски.

В Районен съд – Левски е внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура – Плевен срещу И. Я. А. от ******, общ.****** за това, че на
04.05.2021 г. в гр.Левски, обл.Плевен управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил марка *****, модел **** с регистрационен номер ***** с
концентрация на алкохол в кръвта си 1.46 на хиляда, установено по
надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с номер АRD
0260, след като е осъден с определение за деяние по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от
НК на Районен съд-гр.Левски от 21.03.2012г. постановено по НОХД
№134/2012г. по описа на същия съд, влязла в законна сила на 21.03.2012г. –
престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Наказателното производство в съдебната му фаза се развива по реда на
съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 от НПК.
В проведеното по делото публично съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото обвинение. Излага
подробни съображения, че обвинението е доказано от събраните по делото
доказателства, както и че от приетите писмени справки се установява, че
деянието представлява престъпление по квалифицирания състав на чл.343б,
ал.2 от НК, тъй като е налице предходно осъждане на подсъдимия за
престъпление по чл.343б, обуславящо квалифициращия признак, за което
осъждане същият не е реабилитиран. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание Лишаване от свобода, като не са налице предпоставките
за отлагане изпълнението му по чл.66 от НК с оглед на предходните му
осъждания. Изразява становище, че предвид процесуалното поведение и
наличието на положителна промяна у подсъдимия съдът би могъл да обсъди и
налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Защитникът адв. М.С. – ПлАК не оспорва, че деянието е доказано по
безспорен и безсъмнен начин. Навежда довод, че по отношение на
подзащитния му е приложим института на условното осъждане, тъй като
същият е реабилитиран за предходните си осъждания на основание чл.88а от
НК, за което излага подробни съображения. Посочва, че поради факта на
настъпила реабилитация към 16.01.2020г. правната квалификация на деянието
е по основния текст на престъплението. Пледира на подзащитния му да бъде
наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК към
минималния предвиден размер, изтърпяването на което да бъде отложено на
основание чл.66 от НК, като не бъде налагано по-лекото наказание глоба,
което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Посочва,
че не следва да бъде налагано наказанието лишаване от право да управлява
МПС, тъй като подсъдимият е неправоспособен.
Подсъдимият И. Я. А. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Поддържа изложеното от
1

защитника. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна
дума заявява, че съжалява и няма да повтори извършеното.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И. Я. А. е роден на ****** в *****, обл.*******, с
постоянен адрес: *********, българин, с българско гражданство, с начално
образование, неженен, работи без трудов договор, осъждан, с
ЕГН:**********.
С присъда на Районен съд - гр.Левски от 23.11.2011г. постановена по
НОХД №379/2011г., по описа на същия съд, подсъдимият И.А. бил признат за
виновен за извършено от него престъпление по смисъла на чл.343б, ал.2, вр. с
ал.1 от НК и му било наложено наказание пробация, чрез пробационни мерки
по смисъла на чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК, за срок от три години.
Присъдата влязла в сила на 08.12.2011г., а наложеното наказание по нея
било изтърпяно на 16.01.2018г.
С определение на Районен съд-гр.Левски от 21.03.2012г., постановено
по НОХД №134/2012г. по описа на същия съд, било одобрено споразумение с
което подсъдимия И.А. се признал за виновен относно извършено от него
престъпление по смисъла на чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК и му било
наложено наказание три месеца лишаване от свобода при строг режим.
Присъдата влязла в сила на 21.03.2012г.
Подсъдимият притежавал свидетелство за управление на моторно
превозно средство с *******, което било валидно до 05.10.2014г.
На 03 срещу 04.05.2021г. подсъдимият И.А. употребил алкохол. В
ранните часове на 04.05.2021г. в гр.Левски, обл.Плевен подсъдимият
управлявал лек автомобил марка *****, модел ***** с регистрационен номер
********. Около 07.25 часа на същия ден, в района на кръстовище
образувано от пресичането на ул.„Княз Борис I“ и ул.„Ал. Стамболийски“,
находящи се в същото населено място, при управлението на гореспоменатото
моторно превозно средство подсъдимият бил спрян за извършване на
проверка от полицейски служители при РУ-Левски - свидетелите Н.К. и С.С..
При извършената такава от свидетелите било възприето пияното състояние на
водача на автомобила, като с оглед на това възникнала необходимост от
оказване на съдействие, като била уведомена дежурната част на РУ-
Левски.След пристигане на полицейски служител при РУ- Левски при ОД
МВР-гр.Плевен - младши автоконтрольор В.С., водачът на моторното
превозно средство бил изпробван с техническо средство “Алкотест Дрегер
7510” с номер ARDM 0260, което отчело съдържание на алкохол в кръвта му
1.46 на хиляда. С оглед на необходимостта от установяване самоличността на
водача, тъй като същият не представил свидетелство за управление на
моторно превозно средство, подсъдимият бил отведен в сградата на РУ-
гр.Левски, където била установена самоличността му като И.А.. Свидетелят
В.С. съставил спрямо същия акт за установяване на административно
нарушение Серия GA и номер 362149 и му издал талон за изследване номер
0036158. Подсъдимият бил придружен от полицейски служители и се явил в
2

СМП- гр.Левски до указания в талона час, като след пристигането си отказал
да даде кръв за изследване.
По доказателствата:
Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз
основа на направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, ал.1, т.2 НПК
и подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство, а
именно - гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Н. С.
К., С. М. С., В. Н. С.; писмените доказателства и доказателствени средства:
АУАН, сер. GA №362149/04.05.2021г., талон за медицинско изследване
№0036158/04.05.2021г., справка за нарушител/водач, справка за съдимост,
както и приетите в хода на съдебното следствие: справка от ТД НАП-Велико
Търново, Офис Плевен, справка от РС Левски, справка от Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР Плевен, справка от СИС при РС Левски.
Събраният по делото доказателствен материал не съдържа каквито и да
било противоречия относно включените в предмета на доказване
обстоятелства.
Съдът даде изцяло вяра на депозираните по делото свидетелски
показания, като последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се,
изхождащи от лица, незаинтересовани от изхода на делото, излагащи
непосредствените си възприятия по време на осъществяване на служебната
им дейност. От същите се установява, че именно подсъдимият е лицето,
управлявало процесното МПС, както и че направеното изследване с Дрегер е
дало положителна проба за наличие на алкохол, като резултатът бил 1,46 на
хиляда. Изяснява се, че подсъдимият бил съпроводен от полицейските
служители в ЦСМП за даване на кръвна проба, каквато отказал да даде за
изследване. В подкрепа на свидетелските показания са и писмените
доказателства – АУАН GA №362149/04.05.2021г. и талон за медицинско
изследване №0036158/04.05.2021г., в които е отразено, че при направената
проба с техническо средство – Дрегер, е отчетено показание от 1,46 промила
концентрация на алкохол в издишания от водача въздух. Писмените
доказателства се възприеха изцяло като официални документи, издадени от
компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения
в закона ред. В подкрепа на установеното от приобщените гласни и писмени
доказателства е и направеното от подсъдимия самопризнание.
От правна страна:
Съдът намира съобразно установената по делото фактическа
обстановка, че подсъдимият И. Я. А. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
От обективна страна, на 04.05.2021г. в гр.Левски, обл.Плевен
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка *****, модел
***** с регистрационен номер ****** с концентрация на алкохол в кръвта си
1.46 на хиляда.
Количеството алкохол било установено по надлежния ред - с
3

техническо средство „Дрегер алкотест 7510” с фабричен №ADRM 0260,
съгласно чл.3а от Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл.6, ал.9 от приложимата Наредба
концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията
на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване
на проби за изследване. В процесния случай от доказателствата по делото е
установено, че подсъдимият е приел показанията на техническото средство,
вписани в талона за изследване, а след явяването му в ЦСМП - гр.Левски,
съпроводен от полицейските служители, е отказал да даде кръв за изследване.
Спазени са изискванията на Наредба №1 от 19 юли 2017г. при установяване
концентрацията на алкохол с техническото средство.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината –
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието шофиране след употреба на
алкохол, предвиждал е неговите общественоопасни последици – нарушаване
на обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, но
въпреки това е целял извършване на деянието с предвиждане настъпването на
неговия престъпен резултат.
Съдът прие за недоказано, че деянието е извършено след като
подсъдимият е осъден с определение за деяние по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от
НК на Районен съд гр.Левски от 21.03.2012г., постановено по НОХД
№134/2012г. по описа на същия съд, влязло в законна сила на 21.03.2012г.,
тъй като за посоченото престъпление подсъдимият е реабилитиран по право
на основание чл.88а от НК.
Съгласно чл.88а, ал.1 от НК, когато от изтърпяването на наказанието е
изтекъл срок, равен на този по чл.82, ал.1 и осъденият не е извършил ново
умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо
от предвиденото в друг закон или указ. Т.нар. пълна реабилитация настъпва
по право – по силата на закона, при настъпване на предпоставките за това.
За да приеме, че подсъдимият е реабилитиран на основание чл.88а от
НК за осъждането си за престъпление по чл.343б, ал.1, вр. ал.1 от НК по
НОХД №134/2012г. по описа на Районен съд – Левски, обуславящо съобразно
повдигнатото обвинение правната квалификация на деянието като
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, съдът намери следното:
Установява се от приложената справка за съдимост, че освен за
престъплението по НОХД№134/2012г. по описа на Районен съд - Левски И. Я.
А. има още шест осъждания.
Съгласно чл.88а, ал.4 от НК когато лицето е извършило две или повече
престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се
заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за
всички осъждания.
4

Следователно пълната реабилитация може да заличи последиците на
осъжданията за няколко престъпления, като в този случай е достатъчно
сроковете по чл.88а, ал.1, вр. с 82, ал.1 НК, степенувани според наложените
наказания, да са изтекли за всички въпросни осъждания и в техните рамки
осъденият да не е извършил ново престъпление от общ характер, наказуемо с
лишаване от свобода.
Следователно, за да е настъпила реабилитация за осъждането по
НОХД№134/2012г. по описа на Районен съд – Левски, следва да са изтекли
реабилитационните срокове за всички осъждания за престъпленията, за които
А. не е бил реабилитиран и в рамките на този срок същият да не е извършил
ново умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от
свобода. За установените от справката за съдимост осъждания на И.А.
реабилитационните срокове са настъпили, както следва:
- по НОХД №4083/2009г. и по НОХД №4527/2009г., двете по описа на
Районен съд – Плевен, подсъдимият е осъден съответно на 3 месеца
Лишаване от свобода и 6 месеца Лишаване от свобода, изпълнението на което
е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
С Определение от 21.03.2021г. по НОХД №134/2012г. на основание чл.23,
ал.1 от НК, измежду осъжданията на А. по НОХД №4083/2009г. и по НОХД
№4527/2009г. на РС-Плевен е определено едно общо най-тежко наказание
Лишаване от свобода в размер на 6 месеца, като е постановено изтърпяването
му при първоначален строг режим. Установява се, че така определеното общо
наказание е изтърпяно на 03.10.2012г., поради което реабилитационният срок
по чл.82, ал.1, т.4 от НК от пет години е изтекъл на 03.10.2017г.
- по НОХД №4/2010г. по описа на Районен съд – Левски подсъдимият е
осъден на Пробация за срок от 15 месеца и глоба в размер на 100 лева.
Установява се, че наказанието пробация е изтърпяно на 10.05.2011г., поради
което реабилитационният срок по чл.82, ал.1, т.5 от НК е изтекъл на
10.05.2013г. По отношение наложеното със същата присъда наказание глоба в
размер на 100 лв., от приетата справка от ТД НАП Велико Търново, офис
Плевен, се установява, че задължението по издадения изпълнителен лист е
присъединено на 23.03.2012г. по образувано изпълнително дело
№15070006096/2007г. Установява се, че по изпълнителното дело няма
налагани обезпечителни мерки, няма постъпили суми, задължението е
прекратено с Разпореждане за частично прекратяване на производство по
принудително изпълнение от 02.03.2021г., съгласно чл.255 от ДОПК, поради
изтекла абсолютна 10-годишна давност на основание чл.171, ал.2 от ДОПК.
Съгласно т.4 от ТР №3/2014г. на ОСНК на ВКС разпоредбата на чл.82,
ал.5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която
се прилага и при образувано изпълнително производство. Образуването на
изпълнително производство по своята същност е действие, което прекъсва
давността, т.е. от осъществяването му започва да тече нов 2- годишен срок.
Ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия,
наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред на основание
5

чл.82, ал.1, т. 5 от НК. Прието е, че ако наказанието глоба не е изпълнено и е
наложено наред с други наказания, които са изпълнени, за да започне да тече
срокът за реабилитация, трябва възможността за изпълнение на глобата да е
погасена по давност. Съгласно даденото тълкуване в т.4 от цитираното
тълкувателно решение реабилитацията е допустима и при неизпълнено
наказание глоба, когато за събирането й е образувано изпълнително
производство, след последователното изтичане на давностните срокове по чл.
82, ал.1, т.5 или чл.82, ал.4, вр. ал.1, т.5 от НК и сроковете по чл. 86 – 88а от
НК. В тези случаи през времето от образуването до прекратяването на
изпълнително производство абсолютна давност не тече.
В процесния случай, за изпълнението на наказанието глоба не е
настъпила абсолютна давност, тъй като през периода от образуването на
изпълнителното производство до неговото прекратяване на 02.03.2021г.
абсолютна давност не тече и 3-годинишният срок по чл.82, ал.4, вр. чл.82,
ал.1, т.5 от НК не е изтекъл. Съобразно даденото задължително тълкуване на
закона в т.4 от ТР №3/2014г. на ОСНК на ВКС, разпоредбата на чл.82, ал.5 от
НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, за която съдът
следва да направи преценка, при което за настъпване реабилитация за
посоченото наказание следва да е изтекъл срокът на обикновената давност за
неговото изпълнение по чл.82, ал.1, т.5 от НК и срокът по чл.88а от НК.
Установява се от приетата справка от НАП, че по изпълнителното дело не са
извършвани действия по принудително изпълнение до неговото прекратяване,
поради което единственото действие, прекъснало давността е
присъединяването на процесното наказание глоба по изпълнителното дело с
разпореждане от 23.03.2012г., от който момент е започнал да тече срока на
давността. Обикновената давност за изпълнение на наказанието по чл.82, ал.1,
т.5 от НК е изтекъл на 23.03.2014г., от който момент е започнал да тече 2-
годишният реабилитационен срок по чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК -
изтекъл на 23.03.2016г. Доколкото наказанието глоба е било наложено като
кумулативно наред с наказанието пробация, реабилитацията за цялото
осъждане, като единна санкция, е настъпила с изтичането на срока за
реабилитация на глобата – на 23.03.2016г.
- по НОХД №326/2010г. подсъдимият е осъден на основание чл.23, ал.1
от НК на едно общо най-тежко наказание пробация за срок от три години,
към което е присъединено наказание глоба в размер на 300 лв. Установява се,
че наказанието пробация е изтърпяно на 15.01.2015г., като срокът на
реабилитация по чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК е изтекъл на
15.01.2017г.
По отношение на наказанието глоба от приетата справка от НАП се
установява, че същото е присъединено на 23.03.2012г. по образувано
изпълнително дело №15070006096/2007г., по изпълнителното дело няма
налагани обезпечителни мерки, няма постъпили суми, задължението е
прекратено с Разпореждане за частично прекратяване на производство по
принудително изпълнение от 02.03.2021г., съгласно чл.255 от ДОПК, поради
6

изтекла абсолютна 10-годишна давност на основание чл.171, ал.2 от ДОПК.
Поради изложените по-горе доводи, абсолютна давност за изпълнение на така
наложеното наказание глоба не е настъпила. Обикновената давност за
изпълнение на наказанието по чл.82, ал.1, т.5 от НК е започнала да тече от
последното действие по изпълнение, което прекъсва давността – считано от
присъединяване към изпълнителното дело на 23.03.2012г., и е изтекла на
23.03.2014г. Съответно срокът за реабилитация по чл.88а, вр. чл.82, ал.1, т.5
от НК по отношение на това наказание е изтекъл на 23.03.2016г.
Реабилитационният срок за цялото осъждане по НОХД №326/2010г., като
единна санкция, е настъпило с изтичане срока за реабилитация на пробацията
– на 15.01.2017г.
- по НОХД №379/2011г. по описа на Районен съд – Левски
подсъдимият е осъден на наказание пробация за срок от 3 години и глоба в
размер на 300 лева. Установява се, че наказанието пробация е изтърпяно на
16.01.2018г., предвид на което срокът за реабилитация по чл.88а, вр. чл.82,
ал.1, т.5 от НК е настъпил на 16.01.2020г.
По отношение на наложеното наказание глоба от приетата справка от
НАП се установява, че по отношение на него не е образувано изпълнително
дело за събиране на глобата. От приетите справки от РС-Левски и СИС при
РС-Левски също не се установява за изпълнение на наказанието глоба по това
осъждане да е образувано изпълнително дело. Съгласно т.3 от ТР №3/2014г.
на ОСНК на ВКС, когато е наложено наказание глоба, което не е изпълнено,
ако за събирането й не е образувано изпълнително производство,
реабилитация е допустима след последователното изтичане на давността по
чл. 82, ал. 1, т. 5 или по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК, според това дали е
спирана или прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл.
88а от НК. В процесния случай не са установени действия, с които давността
за изпълнение наказанието глоба да е била прекъсната. Тригодишният срок на
абсолютна давност за изпълнение на наказанието по чл.82, ал.4, вр. ал.1, т.5
от НК е започнал да тече от влизане в сила на присъдата – 08.12.2011г. и е
изтекъл на 08.12.2014г. Срокът за реабилитация по чл.88а, ал.1, вр. чл.82,
ал.1, т.5 от НК е изтекъл на 08.12.2016г.
Реабилитационният срок за цялото осъждане по НОХД №379/2011г.,
като единна санкция, е настъпило с изтичане срока за реабилитация на
пробацията – на 16.01.2020г.
- по НОХД №134/2012г. по описа на Районен съд – Левски
подсъдимият е осъден на наказание Лишаване от свобода за срок от три
месеца и глоба в размер на 100 лева, както и на наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца. Установява се, че наказанието
Лишаване от свобода е изтърпяно на 28.12.2012г., предвид на което срокът за
реабилитация по чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК е изтекъл на
28.12.2017г.
По отношение на наказанието глоба се установява от приетата справка
от НАП, че за същото е образувано изпълнително производство за
7

принудителното й събиране с разпореждане за присъединяване от
30.01.2015г. По изпълнителното дело няма наложени обезпечителни мерки,
изпълнителното дело е висящо. Поради изложените по-горе доводи,
абсолютна давност за изпълнение на така наложеното наказание глоба не е
настъпила. Обикновената давност за изпълнение на наказанието по чл.82,
ал.1, т.5 от НК е започнала да тече от последното действие по изпълнение,
което прекъсва давността – считано от присъединяване към изпълнителното
дело на 30.01.2015г., и е изтекла на 30.01.2017г. Съответно срокът за
реабилитация по чл.88а, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК по отношение на това
наказание е изтекъл на 30.01.2019г.
По отношение на наложеното наказание Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, от приетата справка от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – Плевен, се установява, че наказанието е
изтърпяно на 16.09.2012г. Срокът за реабилитация по чл.88а, ал.1, вр. чл.82,
ал.1, т.5 от НК е изтекъл на 16.09.2014г.
Реабилитационният срок за цялото осъждане по НОХД №134/2012г.,
като единна санкция, е настъпило с изтичане срока за реабилитация на
глобата – на 30.01.2019г.
Предвид на така установеното и на основание разпоредбата на чл.88а,
ал.4 от НК, реабилитация по право за осъжданията на подсъдимия И. Я. А. по
НОХД№4083/2009г. по описа на РС-Плевен, НОХД №4527/2009г. по описа на
РС-Плевен, НОХД №4/2010г. по описа на РС-Левски, НОХД №326/2010г. по
описа на РС-Левски, НОХД №379/2011г. по описа на РС – Левски и НОХД
№134/2012г. по описа на РС-Левски, е настъпила след последователното
изтичане на реабилитационните срокове за всички осъждания, а именно на
16.01.2020г. До изтичане на посочения срок подсъдимият не е извършил ново
умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода, доколкото последващото му деяние, за което е осъден
по НОХД №129/2021г. по описа на Районен съд – Левски е осъществено след
този срок – на 21.12.2020г.
Поради изложеното, към датата на извършване на инкриминираното
деяние – 04.05.2021г., подсъдимият е бил реабилитиран по право на
основание чл.88а от НК за осъждането си по НОХД №134/2012г., с което са
заличени всички последици от осъждането. Следва извод, че процесното
деяние не е извършено от А. след като е бил осъден за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, поради което не е налице квалифицирания състав на
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
Доколкото установената по надлежния ред концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия е над 1,2 на хиляда – 1,46 на хиляда, осъществени са
признаците на друго по-леко наказуемо престъпление - това по чл.343б, ал.1
НК. Тъй като всички относими към него факти и обстоятелства са изложени в
обвинителния акт и подсъдимият е имал възможността да се защитава срещу
тях, съдът прие, че не съществува процесуална пречка да преквалифицира
деянието, като осъди подсъдимия по по-леко наказуемия престъпен състав по
8

чл.343б, ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като го призна за
невиновен в това да е извършил деянието след като е осъден с определение за
деяние по чл.343б, ал.2, вр. с ал.1 от НК на Районен съд гр.Левски от
21.03.2012 г. постановено по НОХД №134/2012 г. по описа на същия, влязло в
законна сила на 21.03.2012г., поради което и на основание чл.304 от НПК го
оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
По наказанието:
За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което подсъдимият бе
признат за виновен, се предвижда наказание Лишаване от свобода от една до
три години и глоба от двеста до хиляда лева.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид
признатата от подсъдимия вина още на досъдебното производство, изразеното
съжаление и критичност относно извършеното, обстоятелството, че е трудово
ангажиран. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид,
че подсъдимият е осъждан за друго престъпление, както и че е управлявал
процесното МПС без да е правоспособен.
Съдът намери, че не са налице предпоставките за определяне на
наказанието при условията на чл.55 от НК, тъй като не са налице
многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства,
при които наказанието и в най-ниския му предвиден размер да се явява
несъразмерно тежко с извършеното.
Предвид на изложеното, съдът намери, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.54 от НК към минимума предвиден в
чл.343б, ал.1 от НК, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 12
месеца и глоба в размер на 200 лв.
Тъй като наказателното производство в съдебната му фаза се развива по
реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 от НПК,
на основание чл.373, ал.2 от НК, вр. чл.58а от НК съдът намали определеното
на А. наказание лишаване от свобода за срок от 12 месеца с 1/3, като
постанови същият да търпи наказание Лишаване от свобода за срок от 8
месеца.
Съдът прие, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Предвид настъпилата
реабилитация по право за предходните осъждания на А., с изключение на
последното такова по НОХД №129/2021г. по описа на Районен съд – Левски,
същият по силата на закона е неосъждан на наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, като с оглед данните за личността му, съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения не
е необходимо изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Съдът прие, че самият факт на осъждането и определеният изпитателен срок
от три години, ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо
9

личността му от извършване на други престъпления, с оглед възможността за
привеждане в изпълнение и изтърпяване ефективно на наказанието лишаване
от свобода за срок от 8 месеца. На основание чл.67, ал.2 от НК съдът възложи
възпитателните грижи спрямо подсъдимия през изпитателния срок на районен
инспектор, отговарящ за района на местоживеенето му.
По делото не са направени разноски и не са приобщавани веществени
доказателства.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10

Номер на акта:	8
Дата:	17 юни 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия:	Десислава Константинова Николаева - Георгиева

Дело:	20214410200151
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 май 2021 г.

Присъда по дело №151/2021 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите