МОТИВИ
към присъда по НОХД № 368/2012 г. по описа на ПРС ХVІІ
н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение срещу подсъдимия И.В.Ч. за
престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 12.09.2010 г. в с. Д.
Пловдивска област е причинил на Ж.И.З. *** телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст – пълно закрито счупване на ставния израстък на долната
челюст вляво, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
По делото не е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск.
Съдебното следствие се проведе в
отсъствието на подсъдимия – при задочно производство.
Прокурорът поддържа обвинението
спрямо подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна квалификация на
деянието. Моли съда да му определи наказание лишаване от свобода при превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства, което да се изтърпи ефективно при
първоначален строг режим, както и да възложи в тежест на Ч. направените по
делото разноски.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
причиняването на телесна увреда на пострадалото лице от клиента му, но излага
съображения за преквалификация на деянието по чл.132 ал.1 т.2 от НК – причинена
средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение. Прави се и
алтернативно искане – в случай, че съда приеме, че инкриминираното деяние
следва да се квалифицира като такова с правна квалификация посочена в
обвинителния акт – да определи и наложи минимално наказание при многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият И.В.Ч. не се явява в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият И.В.Ч. е роден на *** *** обл. Пловдивска,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, безработен,
осъждан, с ЕГН **********.
С присъда по НОХД № 225/1997 г. по описа на РС гр.
Пловдив, влязла в сила на 26.10.2001 г., подсъдимият Ч. бил признат за виновен
за извършени съответно през м. август 1994 г., на 5/06.1995 г. и на 6.08.1995
г. престъпления по чл.339 ал.1 от НК, по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по
чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като му било наложено едно общо най – тежко
наказание лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено с изпитателен
срок от 4 години.
С определение по НОХД № 557/2002 г. по описа на РС гр.
Пловдив, влязло в сила на 20.01.2003 г., за извършени на 14.02.1999 г.
престъпления по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК, по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и по
чл.216 ал.1 от НК и на 05.06.1999 г. по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК му било
наложено едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на 10
месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от 3 години.
С присъда по НОХД № 172/2002 г. по описа на РС гр.
Пловдив, влязла в сила на 19.07.2004 г., подсъдимият бил признат за виновен за
извършено на 15.08.1999 г. престъпление по чл.213 А ал.2 т.3 пр.1 вр. ал.1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2
години условно с изпитателен срок от 5 години и наказание глоба в размер на
3000 лв.
С определение по НОХД № 935/2006 г. по описа на РС гр.
Пловдив, влязло в сила на 23.05.2006 г., за извършено на 20.05.2006 г.
престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК било наложено наказание пробация в размер
на 1 година и 2 месеца и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1
година.
С определение по НОХД № 96/2007 г. по описа на РС гр.
Пловдив, влязло в сила на 02.03.2007 г., за извършено в периода м. март 2000 г.
до м. август 2000 г. престъпление по чл.215 ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК на
подсъдимия Ч. било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца
при първоначален общ режим.
Вечерта на 11.09.2010 г. свидетелите Ж.З. и С.К. ***,
където пили по 1 – 2 бири. Около полунощ те се прибрали до селото си като
шофирал З., тъй като бил пил по – малко. Двамата спрели пред заведение – кафе –
аперитив “Я.”, което се стопанисвало от свидетелите П. и Т.Б., за да си купят
цигари. Свидетелят К. влезнал вътре и се насочил към бара, където работела св. Б.,
а св. Ж.З. също тръгнал малко след него да влиза в заведението. По същото време
/вече било станало 12.09.2010 г./ в заведението в една компания били
подсъдимият И.Ч., свидетелите А.С., Е.З., И.К.. Отпред пред заведението на една
маса били св. Л.М. и св. Н.З. – брат на св. Ж.З..
На входа на заведението свидетелят Ж.З. се засякъл с
подсъдимия И.Ч., който излизал. Подсъдимият бил пиян и при изпречването на пътя
му от страна на св. З. замахнал и ударил последния с юмрук в областта на
лицето. На Ж.З. от силния удар от подсъдимия му била счупена долната челюст –
счупване на ставния й израстък в ляво. От удара З. паднал на земята. Това било
видяно от св. Н.З., който се насочил към подсъдимия Ч., за да защити брат си.
Между тримата настъпило сборичкване, като подсъдимия и брата на пострадалия
също паднали на земята. Свидетелите С., М. и други лица се намесили и
разтървали биещите се.
Св. Ж.З. потърсил по телефон помощ от полицията и на
мястото на инцидента от дежурния в РУП гр. Хисаря бил изпратен св. Н.Ш. –
полицейски инспектор, обслужващ с. Д.. При отиването му св. Ш. видял подсъдимия
Ч. да гони св. Н.З., който бягал на разстояние около 30/40 м. Полицаят хванал
подсъдимия и се опитвал да го усмири като Ч. викал “Пусни ме да го пребия”
спрямо св. Н.З.. И.Ч. бил качен на неговия автомобил и отпратен да си ходи. Св.
Ш. видял и пострадалия св. Ж.З. да се мие и от него разбрал, че при влизането в
заведението бил ударен с юмрук от подсъдимия. По съвет на полицейския служител
пострадалият бил закаран за медицински преглед в гр. Пловдив.
На следващия ден подсъдимият И.Ч. се обадил на св. К.
и поискал да се помоли на св. Ж.З. да не подава жалба за спречкването.
Молба за съдействие до началника на РУП гр. Хисаря от
страна на пострадалия З. била подадена на 16.09.2010 г.
Междувременно на 13.09.2010 г. на свидетелят Ж.З. била
извършена оперативна интервенция по отношение на причиненото счупване на
долната челюст в УМБАЛ “Св. Георги” гр. Пловдив.
Според заключението на вещото лице по изготвената СМЕ
/л.81 – 84 от досъдебното производство/ при прегледа
на Ж.И.З. е било установено травматични отоци и кръвонасядания
в областта на лицето, шията и лявата мишница, пълно закрито счупване на ставния
израстък на долната челюст в ляво, което е наложило оперативно лечение.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са
възникнали така, както се съобщава в предварителните сведения – при нанасяне на
удари с юмруци и ритници. Касае се за счупване на челюст, което е довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от около 45 – 50 дни при
обичаен ход на оздравителния процес. Останалите травматични увреждания са
причинили болка и страдание.
Предвид на събрани допълнителни доказателства относно
механизма на причиняване на телесното увреждане на св. Ж.З. /изложена позиция
от страна на подсъдимия в обясненията му при разпита пред разследващ орган/ е
била назначена допълнителна СМЕ, според чието заключение /л.107 – 114 от досъдебното производство/ от представената документация се
установява, че при инцидента на 11/12.09.2010 г. на Ж.И.З. е било причинено пълно
закрито счупване на ставния израстък на долната челюст в ляво, което е наложило
оперативно лечение, травматични отоци и кръвонасядания
в областта на лицето, шията и лявата мишница. Възможностите за получаване на
счупване на левия ставен израстък е при удар в областта на ментума
/в средата на долната челюст/, както и в областта на двата й ъгъла – директно
отляво и диагонално. версията на Ч. за получаване на някаква травма при падане
на настилката на двете тела не съответства на обективно установените при прегледа
на Ж.З. травматични увреждания. Несъмнено счупването не левия ставен израстък
на долната челюст следва да се прецени като счупване на челюст, което съвсем
естествено е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето.
Според заключението на вещото лице по изготвената СПЕ
/л.102 – 103 от досъдебното производство/ Л.Г.М. не
страда от психично заболяване понастоящем и към инкриминирания период. Не се
води на диспансерен учет към Център за психично
здраве Пловдив. Към инкриминирания период е бил в обикновено /просто/ алкохолно
опиване. Без данни за патологично или усложнено опиване, нито данни за
алкохолна или друга психоза. Могъл е да разбира и ръководи постъпките си. Може
да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни
показания за тях ако желае, може да участва пълноценно в досъдебното
и съдебното производство като свидетел.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: частично от обясненията на подс. Ч., дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган и приобщени чрез прочитането им на
основание чл.279 ал.2 от НПК, от показанията на св. Ж.З., Ш., Б., С., К., З.,
частично от показанията на свидетелите Н.З., С.К., В.Ч., Б., въз основа на
приобщените чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК
показания на св. М., дадени в хода на досъдебното
производство при разпит пред разследващ орган, и частично от дадените от него в
хода на съдебното следствие, от заключенията на вещите лице по СМЕ,
допълнителната СМЕ, СПЕ, съдебно – медицинско удостоверение, история на
заболяване, епикриза, резултат от образно – диагностично изследване, резултат
от хематологични изследвания, оперативен протокол,
температурен лист, справки за пътувания на лице, справки и бюлетини за
съдимост, характеристична справка, писма, справки.
При съпоставката и анализирането на обясненията на
подсъдимия Ч. – дадените в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган и приобщени чрез прочитането им на
основание чл.279 ал.2 от НПК, с останалите гласни и писмени доказателства съдът
счете, че обясненията в голямата си част са дадени с цел да изградят една
защитна позиция, насочена към отпадане реализацията на наказателната
отговорност, а не към обективно възпроизвеждане на реализиралото се в
действителността. Частта от обясненията, която съответства на останалите
доказателства и която се прие за достоверна, е относно твърденията за възникнал
инцидент между Ч. и св. Ж.З., относно времето и мястото на този инцидент, за
това, че са били паднали на земята вкл. и със св. Н.З., както и че са се
намесили и други хора. Твърденията обаче, че св. Ж. З. му се е нахвърлил на
улицата, че не е посягал към лицето му и че не му е нанасял директен удар, са в
противоречие с останалите доказателства, остават изолирани и непотвърдени от
тях, а като такива не могат да бъдат споделени и от съда. Относно изложеното,
че св. Ж. З. му се е нахвърлил на улицата и не е удрял пострадалия – това
твърдение е в противоречие с казаното от прекия засегнат свидетел – че е бил
ударен при влизане в заведението, същото изтъква и св. Н.З. – единствения друг
възприел лично действията на подсъдимия по нанасяне на удар на брат му, а
следва да се изтъкне, че при възникването на физическия контакт между И.Ч. и Ж.З.
на влизане от последния в заведението на свидетелите Б. около тях двамата не е
имало никой друг. Останалите разпитани свидетели, които са възприели замесените
в конфликта лица – св. С., К., К., Б. и Б., са ги видели когато вече св. Н.З.
се е намесил в защита на брат си. Никой от останалите не е възприел началото на
физическата разпра между Ч. и Ж. З.. Предвид на противоречието на обясненията
на подсъдимия за горните обстоятелства с
кореспондиращите си помежду си показания на свидетелите З. и
съответствието на тези показания със заключенията на двете СМЕ относно
механизма на причиняване на телесната повреда съдът не прие да кредитира
обясненията на подсъдимия в тази им част.
Съдебният състав изцяло се довери на казаното от свидетеля
Ж.З. като счита показанията му за последователни, логични, кореспондиращи си с
останалите гласни /с изключение на част от приобщените чрез четенето им
обяснения на подсъдимия посочени по – горе/ и писмени доказателства.
Съдът прие да кредитира и показанията на свидетелите Б.,
С., К., З., доколкото те са непротиворечиви във възпроизведените обстоятелства,
следващи във времето причинената от подсъдимия телесна повреда на св. З.Ж. – първите
трима от тях са възприели състоянието на лицата, когато е настъпило
сборичкването след намесата и на св. Н.З..
Кредитират се показанията на свидетеля Ш. като
последователни и логични, кореспондиращи с останалите гласни /с изключение на
част от твърденията на св. Б./ доказателства, дадени от лице незаинтересовано
от изхода на делото и което не се намира в някакви по – близки отношения с
подсъдимия или пострадалия. Нужно е да се отбележи, че и пред този свидетел
полицейски служител, който е бил изпратен веднага след подаването на сигнал за
инцидента, св. Ж.З. е изложил същия начин и механизъм на причиненото му от
подсъдимия Ч. счупване, както поддържаното и в с. з. при разпита на самия
пострадал.
Констатира се несъответствие на показанията на св. Ш.
с показанията на св. Б. относно това кой кого е гонил и приканвал за
саморазправа. Според св. Б. двамата братя З. са приканвали Ч. да отиде при тях
и да го оправят веднъж завинаги, но показанията на този свидетел съдът счита за
неистински, невъзпроизвеждащи правдиво случилото се.
За да ги отхвърли в тази им част съдът се позова освен на противоречието с
кредитираните показания на св. Ш., още и с обстоятелството, че нямат никаква
друга опора в доказателствения материал, останалите свидетели са възприели
боричкащите се подсъдим и двама братя и са се намесили да ги разтървават, а
като пристигнал полицаят са качили подсъдимия на автомобила му да си тръгва –
никой не е възприел З. да приканват Ч. да отидел на по – тъмно и да се
саморазправят с него. Съдът констатира и пристрастност в показанията на св. Б.,
целяща създаване на лоша характеристика за пострадалия – с твърдения че е
конфликтна личност, правил често напивания – нещо, което е в противоречие със
заявеното от други свидетели, включително и което се намират в приятелски
отношения с подсъдимия – напр. св. С. заявява, че Ж. е добър човек, според св. Ш.
пък Ж. е работливо момче. В останалата
им част – относно месторабота, стопанисването на заведението, на това, че не е
присъствал при възникване на конфликта показанията на св. Б. се потвърждават от
останалите доказателства, поради което и се приеха за достоверни.
Частично се отхвърлиха като неотговарящи на
обективната действителност показанията на свидетелите Н.З. и С.К. – в частта им
за времето на инцидента – според св. Н. З. брат му и св. К. са дошли в
заведението вечерта на 11.09.2010 г. около 22.00/23.00 ч., а според св. К. е
било надвечер. В тази им показанията се опровергават от отразеното в
приложената на л.11 от досъдебното производство
докладна записка, в която е отразен часа, в който св. Ш. е бил изпратен от
дежурния офицер на сигнала за сбиване пред кафе – аперитив “Я.” – 01.40 ч.,
опровергават се и от обясненията на подсъдимия, където Ч. заявява, че е било
след полунощ, в СМУ /л.9 от досъдебното производство/
също е посочен час на нанасяне на побой – около 01 часа на 12.09.2010 г. В
останалата им част показанията на свидетелите се кредитираха от съдебния
състав.
Съдът прие да не се доверява на показанията на св. М.
дадени в хода на съдебното следствие при условията на усност
и непосредственост в частта, в която лицето твърди, че вечерта на инцидента Ч.
и Ж.З. са били в заведението и всеки е бил на неговата си маса – няма никакви
други доказателства по делото същата вечер пострадалият свидетел З. изобщо да е
сядал на която и да било маса в заведението – напротив установява се, че още на
влизане в заведението от страна на Ж. З. същият е получил удар с юмрук в лицето
от подсъдимия. В останалата им част показанията /дадени в с. з. и приобщените
чрез прочитането им/ се кредитираха от съда, но следва да се отбележи, че
същите не допринасят за същественото изясняване на фактите по делото.
Показанията на св. Ч. – съпруга на подсъдимия, се
ползват от съда, доколкото основно касаят личността на И.Ч., а не относно факти
и обстоятелства за инкриминираното деяние, с едно изключение. Според
свидетелката съпругът й не е осъждан – нещо което се опровергава от справките и
бюлетините за съдимост.
Съдът кредитира заключението
на вещото лице по приложената на л.81 –
84 от досъдебното производство СМЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната
област, неоспорено от страните по делото.
Съдът кредитира изцяло и
заключението на вещото лице по приложената на л.107 – 114 от досъдебното производство СМЕ също като компетентно, и изготвено с нужните познания и опит в
съответната област.
И по двете СМЕ, потвърдено и
в с. з., експертът е категоричен относно механизма на причиняване на счупването
на долната челюст на пострадалия свидетел Ж.З. – чрез директен удар в областта
на лицето. Тези експертни заключения са категорични и се подкрепят от
показанията на св. Ж. З. относно причинената му травма.
Съдът също кредитира и заключението на
вещото лице по приложената на л.102 – 103
от досъдебното производство СПЕ също като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в
съответната област и неоспорено от страните по делото.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдът прие, че с действията си подсъдимият И.В.Ч. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй
като на 12.09.2010 г. в с. Д. обл. Пловдивска е причинил на Ж.И.З. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст – пълно закрито счупване на
ставния израстък на долната челюст вляво, довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето.
От обективна страна подсъдимият Ч. *** е ударил с
юмрук в областта на лицето свидетелят Ж.З., в резултат на който удар била
счупена долната челюст на пострадалия – счупен ставния израстък на долната
челюст вляво, което счупване е довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето, а това крайно затрудняване на дъвченето и говоренето съставлява
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Съдът не споделя искането на защитника на подсъдимия
за преквалификация на инкриминираното деяние по см. на чл.132 ал.1 т.2 от НК –
причиняване на средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение, поради
липса на достатъчно и неоспорими доказателства за наличие на такова
предизвикано от пострадалия спрямо подсъдимия силно раздразнение чрез насилие,
тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което да са
настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или
негови ближни. Както се изложи и по – горе освен пострадалия Ж.З. и подсъдимия Ч.
– като участници във възникналото физическо съприкосновение, единствено
свидетелят Н. Ж. е възприел лично и непосредствено действията по нанасяне на
удар в областта на лицето от страна на подсъдимия спрямо брат му, поради което
и от показанията на този свидетел и на пострадалия, както и от обясненията на
подсъдимия съдът основно би могъл да изгради своя извод за реализиралото се в
обективната действителност, касаещо обстоятелствата по причиняването на
травматичното увреждане. Доказателства за такова предизвикано от пострадалия у
подсъдимия раздразнение се съдържат единствено в обясненията на И.Ч.
/приобщените чрез прочитането им/ в частта им, където лицето твърди, че Ж.З. го
е обидил като го е нарекъл “П.” и “С.”. Предвид дискредитирането от другите
кредитирани от съдебния състав доказателства на обясненията на подсъдимия в
останалата им част – относно начина на причиняване на увредата и пълното
отричане изобщо да е удрял пострадалия, както и предвид липсата на други гласни
и писмени доказателства, които да ги подкрепят, съдът не прие за достоверни и
обясненията в тази им част.
Отделно от това следва да се посочи, че тези изрази,
за които твърди подсъдимия в обясненията си, според съда не са и от такова
естество, че да предизвикат състоянието на силно раздразнение у Ч.. Нормата на
чл.132 ал.1 от НК изисква от насилието, тежката обида, клеветата или от другото
противозаконно действие, предприето от пострадалия, да са настъпили или да е
било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. В
случая думите “П.” и “С.”, макар и да са обидни не могат да се квалифицират
като тежка обида, нито пък от тях да са настъпили или да е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
Другите изложени доводи в подкрепа на искането на
защитника за преквалификация на престъплението по чл.132 ал.1 от НК – за
наличие на окървавяване по подсъдимия Ч., скъсана фланелка, изчезнал часовник –
касаят все обстоятелства, последващи причиняването на средната телесна повреда
на Ж.З.. При първото физическо съприкосновение между подсъдим и пострадал е
нанесен удар в областта на лицето на последния, при който е било причинено
счупването на ставния израстък на долната челюст вляво. Ако е имало действия от
страна на пострадалия свидетел Ж.З. спрямо подсъдимия Ч., от които да е
последвало това окървавяване, скъсване на фланелка – напр. при възникналото
впоследствие сборичкване с намесата на св. Н.З., то тези действия са последващи
инкриминираното деяние, а не са предхождащи. Подсъдимият не би могъл да се
позовава на поведение на пострадалото лице, което все още към момента на
причиняването на телесната увреда, не е осъществено.
От субективна страна престъплението
е извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено
опасни последици. Нанасянето на единствен силен удар директно в областта на
лицето спрямо лице, което не е дало повод за такова агресивно поведение, служи
като основание на настоящата инстанция да приеме за налична тази форма на вина.
С оглед на посочената правна квалификация на
извършеното от подсъдимия И.Ч. престъпление и като съобрази целите на
наказанието по чл. 36 от НК, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства съдът прие, че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.54 от НК при баланс на смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита трудова
ангажираност на лицето, добрите личностови качества
като съпруг и родител, а като отегчаващи отговорността обстоятелства – високата
степен на обществена опасност на подсъдимия, изведена от обремененото съдебно
минало – Ч. е осъждан пет пъти за множество престъпления, засягащи различни
обществени отношения, както и причиняването и на други травматични увреждания
на пострадалия Ж.З. – травматични отоци и кръвонасядания
в областта на лицето, шията и лявата мишница..
Съдебният състав счита, че най
справедливо и съответстващо на обществената опасност на дееца и деянието би
било да определи и наложи наказание от три години лишаване от свобода, което
наказание по вид и размер в най – пълна степен би постигнало своите цели, да
поправи и превъзпита деецът Ч. така, че да може да насочи своето поведение към
спазване на законите и да не извършва за в бъдеще подобни прояви. Това
наказание би послужило възпитателно и предупредително и върху другите членове
на обществото.
Съдът не споделя направеното като алтернативно искане
на защитника за определяне и налагане на наказанието при сериозен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, доколкото такъв превес не се
констатира. Освен посочените по – горе като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдебният състав не намира други, които да го
мотивират да счете, че е налице превес от такива над отегчаващите. Следва да се
посочи, че именно като такъв загрижен баща и син, какъвто се изтъква от
защитника, Ч. е извършил инкриминираното деяние.
С оглед на вида и размера на това наказание, както и
предвид съдебното минало, вкл. и по налагане на наказание лишаване от свобода
при ефективно изпълнение, то и така определеното и наложено наказание лишаване
от свобода в размер на три години подсъдимият И.В.Ч. следва да изтърпи на
основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 вр. чл.57 ал.1 от ЗИНЗС при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
От това наказание лишаване от свобода в размер на три
години на основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което
подсъдимият И.В.Ч. е бил задържан по реда на НПК, а именно от 21.06.2011 г. до
24.06.2011 г. включително, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
По делото са направени
разноски в общ размер на 305 лв. за възнаграждения на вещи лица, които с оглед
изхода на делото съдът присъди на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия И.В.Ч. за заплащане по сметка на ВСС.
По изложените мотиви съдът
постанови настоящата си присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! В.Т.