РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
Пловдив, 25 април 2023 г.
Административен съд - Пловдив, XXVI състав, в закрито
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дичева ЧКНАД № 614
по описа на съда за 2023 г. и взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба,
подадена от М.А.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, против
определение № 80/20.01.2023 г., постановено по АНД № 20225330201512/22 по описа
на ПРС.
Твърди се незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на обжалваното определение като се сочи, че връчването на
решението на ПРС е на ненадлежно лице, което не е част от домакинството на
жалбоподателя - ФЛ, съответно не е започнал да тече и срок за обжалване, което
води до извод, че касационната жалба не е просрочена.
Иска се отмяна на обжалваното
определение.
Предмет на касационната проверка е определение № 80 от
20.01.2023 г. по АНД № 20225330201512 по описа на ПРС за 2022 г., с което е
оставена без разглеждане касационна жалба, подадена от М.А.И. ***, офис 404,
ЕГН
**********, против решение № 1811/23.09.2022 г.,
постановено по АНД № 1512/2022 г. по описа на ПРС.
За да остави касационната жалба без разглеждане, ПРС е
приел, че въззивното решение е било съобщено на
жалбоподателя на 06.10.2022 г., срокът за обжалването му е изтекъл на
20.10.22022 г., а касационната жалба е постъпила на 21.10.2022 г.
Определението е неправилно.
Съгласно чл. 63 в от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета на АПК. Според чл. 84 от ЗАНН,
доколкото в него няма особени правила за призоваване и връчване на съобщения и
призовки, се прилагат разпоредбите на НПК. До подаване на касационната жалба и
произтичащият от това деволутивен ефект за правния
спор по конкретното дело, съдопроизводствените
действия се подчиняват на правилата на НПК, а не на АПК. Нормата на чл. 180,
ал. 1 от НПК предписва, че съобщенията се връчват срещу разписка на лицето, за
което съобщението е предназначено. Алинея 2 предвижда, че съобщението може да
се връчи на пълнолетен член на семейството, на домоуправител, портиер,
съквартирант, съсед, който поеме задължение да го предаде. Съгласно алинея 3,
когато лицето отсъства и е невъзможно връчването на лицата по алинея 2, то може
да бъде връчено на защитника, ако се съгласи да приеме съобщението.
В случая решение № 1811/23.09.2022 г. по АНД №
1512/2022 г. по описа на ПРС е връчено на 06.10.2022 г. на посочения в жалбата
до районния съд съдебен адрес *** на Севдалина Дрехарова
- съд.адрес. В разписката не е посочено качеството на лицето, което я е
получило. Според представени ведно с частната жалба доказателства това лице е
служител в управляваното от жалбоподателя дружество „МАИ ГРУП"ЕООД. Видно
от качеството на получилото разписката лице, то не е измежду посочените в чл.
180, ал. 2 от НПК, поради което не може да се приеме, че съобщението за
постановеното от районния съд решение е било редовно връчено на Дрехарова по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК. Наред с това не
може да се приеме, че съобщението му е редовно връчено съобразно чл. 180, ал. 3
от НПК. Тълкуването на посочената разпоредба налага извод, че връчване на
съобщението на защитник, ако той се съгласи да го приеме, е в условията на
евентуалност - ако обвиняемият (в случая субектът на административно нарушение) отсъства, и е невъзможно връчването на
съобщението на
лицата по ал. 2. В конкретния случай в производството пред ПРС И. не е
упълномощавал защитник, който да го представлява, като наред с това връчването
по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК е било възможно и осъществимо, предвид
посочения в уточняващата молба по жалбата постоянен адрес. Връчването на
съобщението на
16.10.2022
г., на лице,
което не е в кръга на лицата
по чл. 180, ал. 2 и ал. 3 от НПК, при липсата на доказателства за невъзможност
за връчване при условията на чл. 180, ал. 1 и 2 НПК, е ирелевантно
и не е породило целената с него правна последица - поставяне на началото на
срока за обжалване на въззивното съдебно решение.
Това е така, защото в НПК липсва норма, аналогична на тази на чл. 39, ал. 1 от ГПК, която да регламентира възможността страната да посочи съдебен адресат или
пълномощник, чрез който да бъде призовавана по делото. В тази връзка следва да
се посочи, че ГПК борави с термин „съдебен адресат" т.е. и по реда на ГПК
редовно би било връчване на посочен съдебен адресат т.е. на лице на съответния
адрес, което да получава съобщенията. В конкретния случай има посочване единствено
на адрес без посочване на съдебен адресат.
Постановеното определение е
неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на същия
съд за администриране на касационната жалба.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд, XXVI
касационен състав,
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ определение № 80/20.01.2023
г., постановено по АНД № 20225330201512/22 по описа на ПРС.
ВРЪЩА делото на ПРС за администриране на касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: