№ 231
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508806 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.
Образувано е по жалби, подадени от:
1. ЕТ Р.-**Е.К. /длъжник по изп.производство/;
2. И.С.М./длъжник по изп.производство/
срещу отказ от 21.05.2021 г. на ЧСИ М.П., рег.№ 851, с район на действие
СГС, постановен по изп.дело № 20118510400406, да бъде прекратено
производството по изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
В обстоятелствената част на всяка една от жалбите /с идентично
съдържание/ се сочи, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен, защото били
налице основанията на чл.433, ал.1,т.8 ГПК, тъй като за период от 10 години
след образуване на делото не били извършвани изп.действия. От ЧСИ били
извършвани само справки относно имущественото състояние на длъжниците,
но това с оглед указанията в ТР №2/2013 г., т.10 на ОСГТК на ВКС не
представлявало изпълнителни действия. Освен това вземането на взискателя –
„Б. ДСК“ АД било погасено по давност.
Жалбоподателите искат от съда да отмени обжалвания отказ на ЧСИ да
1
прекрати изп.дело.
От взискателя –„Б. ДСК“ АД е постъпил отговор по жалбите, в който
се излагат доводи за неоснователност на същите и правилност на
постановения от ЧСИ, отказ. Счита, че не са налице предпоставките по
чл.433, ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изп.дело.
От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, а по същество за
нейната неоснователност. Сочи, че не са налице предпоставките на
чл.433,ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изп.производство, тъй като за периода
31.05.2011 г.- 30.03.2016 г. били извършвани ежемесечни плащания от
работодателя на длъжницата И.С.М., а след този период били правени
доброволни плащания от самата длъжница като последното било с дата
09.10.2020 г. Наред с това в периода 31.05.2011 г. до настоящия момент по
изп.дело постъпвали суми в резултат на наложения запор върху трудовото
възнаграждение на солидарния длъжник И.Ц.Д. като последното плащане
било с дата 10.06.2021 г. За постъпването на сумите редовно били издавани от
ЧСИ сметки, които се съдържали в изп.дело. Това означавало, че взискателя
не е бездействал. Сочи, че към настоящия момент в резултат на наложения
запор продължават да постъпват суми; тези регулярни плащания прекъсвали
давността. Следвало да се има предвид и, че се касае до солидарни длъжници
поради което приложимо било правилото на чл.123 ЗЗД, съгласно които
извършените действия спрямо едно от солидарно задължените лица имат
действие и спрямо останалите. Затова и срокът по чл.433, ал.1,т.8 ГПК текъл
общо за всички солидарни длъжници. В този смисъл била и съдебната
практика. Следователно не бил изтекъл предвидения в ГПК двугодишен срок
по чл.433, ал.1,т.8 ГПК и не били налице предпоставките за прекратяване на
изп.производство.
Длъжницата И.Ц.Д. е получила препис от жалбата на 05.07.2021 г., но
не е изразила становище по същата.
По допустимостта на жалбата:
За обжалвания отказ жалбоподателят ЕТ Р.-**Е.К. е бил уведомен на
03.06. 2021 г.
Жалбата е подадена на 04.06. 2021 г.
2
Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК; подадена е срещу
акт, подлежащ на инстанционен контрол.Налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно жалбата е допустима.
За обжалвания отказ жалбоподателката И.С.М.
е била уведомена на 28.05. 2021 г.
Жалбата е подадена на 04.06. 2021 г.
Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК; подадена е срещу
акт, подлежащ на инстанционен контрол.Налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно жалбата е допустима.
По основателността на жалбата:
Действително, изп.производство е образувано на 26.11.2008 г. по молба
на взискателя – „Б. ДСК“ АД за принудителното събиране на сумите по
изп.лист, издаден по гр.Д.№ 33162 по описа за 2008 г. на СРС, 34-ти състав
срещу ЕТ Р.-**Е.К., И.С.М. и И.Ц.Д.. В молбата са посочени изпълнителни
способи, а именно: събиране на задължението чрез удръжки от трудовото
възнаграждение /пенсия/ на длъжника; насочване на принудителното
изпълнение срещу движимото имущество на длъжника. Поискано е налагане
на ПАМ по чл.76, т.3 ЗБДС. Възложени са и извършване на действия по чл.18
ЗЧСИ.
На 19.05.2021 г. всеки един длъжник /жалбоподател/ е поискал ЧСИ да
прекрати изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
На 21.05.2021 г. с разпореждане № 29603 ЧСИ е отказал да стори това
като е посочил, че не са налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
По доводите в жалбата:
Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява
3
с постановление, когато:
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Правомощията по чл.433 ГПК са на съдебния изпълнител; съдът не
може да изземе неговите функции и да прекрати производството по изп.дело;
респ. да вдигне запорите и възбраните, ако такива са били наложени.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
Действително, съгласно приетото в т.10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
В конкретния случай от данните по изп.дело се установява, че по
4
отношение на длъжницата И.Ц.Д. е бил наложен запор върху
възнаграждението за труд по силата на запорно съобщение от 28.11.2008 г.
/л.20 от изп.дело/.
На 19.12.2008 г. запорът е вдигнат, но на 18.03.2010 г. отново е бил
наложен такъв /л.84 от изп.дело/.
Освен това по отношение на длъжниците И.Ц.Д. и И.С.М. е насрочен за
07.01.2009 г. опис на движими вещи, находяща си в мястото им на живеене
/л.26 от изп.производство/.
На 08.02.2010 г. от взискателя е поискано от ЧСИ да наложи възбрана
на недвижимите имоти, собственост на И.С.М. /л.57 от изп.дело по описа на
ЧСИ Г.Д./.
Видно от данните по изп.дело /л.73/ от Агенцията по вписванията е
вписано постановление за налагане на възбрана на 23.02.2010 г.
По отношение на длъжницата И.С.М. са предприети действия по опис
на недвижим имот – УПИ II-490, кв.49 по плана на с.Люти брод, община
Мездра, ведно с находящата се в него жилищна сграда със застроена площ от
25.кв.м. /л.81 от изп.дело по описа на ЧСИ Г.Д./.
По молба на взискателя от 09.02.2011 г. е поискано делото да бъде
преобразувано при ЧСИ М.Б., но последния си е направил отвод на 18.03.2011
г./л.114 от изп.производство/ и делото е прехвърлено на ЧСИ М.П. /л.116/.
Последният видно от данните по изп.дела е уведомил длъжниците за така
извършеното прехвърляне на изп.дело.
Същевременно ЧСИ М.П. е уведомил и работодателя на длъжницата
И.Ц.Д. относно новия номер на изп.дело, а именно: 20118380400867 като е
посочил, че сумите за погасяване на вземането, които се удържат от
трудовото възнаграждение на длъжника въз основа на запорното съобщение,
връчено им на 07.04.2010 г. следва да превеждат по новия номер на изп.дело,
както и по посочената там банкова сметка /л.121 от изп.дело по описа на
М.П./.
Уведомена е и „Ю.Б.“ АД във връзка със наложения запор на вземания
5
за същите обстоятелства /л.122/.
От данните по изп.дела /първоначално образуваното и прехвърленото/
се установява, че в резултат на наложения запор регулярно са постъпвали
суми по изп.дело за погасяване на задълженията на длъжниците.
Следователно, противно на твърдяното от жалбоподателите,
взискателят не е бездействал и е поддържал висящността на
изп.производство.
Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на
съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се
предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява
на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него,
а на третото задължено лице - да извършва плащания на длъжника. Целта му
е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това
осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане,
за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя.
Затова запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително
действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ
"Изпълнение върху вземания на длъжника".
Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния
изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено
лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК
по отношение на момента, от който запорът поражда действие. Запорът се
считал наложен до момента, в който задължението бъде погасено,
изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или
изп.производство-прекратено. Запорът има действие и върху последващи
постъпления по сметките без да е необходимо изпращане на други запорни
съобщения, в този смисъл било решение № 4/16.06.2017 г. по т.д.№ 3129/2015
г. на ВКС, ТК, Второ ТО.
По делото не се твърди, а и не се установява, че задължението е
погасено. Видно от съдържащото се удостоверение за размера на дълга /л.351
от изп.дело/ остава дължима главница в размер на 3 295,35 лв.
6
По делото не се твърди, а и не се установява запорът да е бил вдигнат.
Следва да се има предвид и, че се касае до солидарни длъжници
поради което по арг. на чл.123 ЗЗД извършените действия спрямо едно от
солидарно задължените лица има действие и спрямо останалите. 2-годишният
срок срок тече общо, а не самостоятелно за солидарните длъжници с оглед
общото действие на изпълнението.
Налага се извод, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да
бъде оставена без уважение.
Дали вземането на взискателя е погасено по давност не може да бъде
предмет на разглеждане в производство по чл.435 и следв. ГПК във връзка с
чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
По разноските:
С оглед горе приетото на жалбоподателя разноски не се присъждат.
ЧСИ не дължи разноски в производство по чл.435 и следв. ГПК.
Ответникът по жалбата не претендира разноски.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите, подадени от ЕТ Р.-**Е.К.
/длъжник по изп.производство/ и И.С.М./длъжник по изп.производство/
срещу отказ от 21.05.2021 г. на ЧСИ М.П., рег.№ 851, с район на действие
СГС, постановен по изп.дело № 20118510400406, да бъде прекратено
производството по изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8