№ 269
гр. Пловдив , 03.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501252 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано по подадена жалба от Д. М. ХР., с ЕГН:**********, от
гр.Сопот, Комплекс Сарая, бл.№15,вх.Б,ет.2,ап.3 ,чрез пълномощника адвокат
Е.Т., със съдебен адрес: град Пловдив,площад „Цар Калоян“№15.
Твърди се в подадената жалба , че жалбоподателят Д. М. ХР. е
взискател по изпълнително дело № 56/2020 година на ДСИ при Районен съд
гр.Карлово, с предмет –осъществяване на режим на лични контакти между
него и непълнолетните деца,съгласно влязло в законна сила съдебно решение.
Въпреки многократно подадените от взискателя молби за предаване на
децата, съдебният изпълнител не привежда в изпълнение съдебното решение,
бави и шиканира производството, дава превес на една от страните, насрочва
беседа между родителите и децата за 07.04.2021г. , извън правомощията си
по чл.431 от ГПК.
С оглед на това, претендира от настоящата инстанция да задължи ДСИ
при РС-Карлово да извърши поисканото от взискателя действие по изп.д.
№56/2020г., съобразно изискванията на закона.
Ответникът по жалбата е подал възражение с изразено становище,че
жалбата е недопустима, а по същество-неоснователна.
1
По делото във връзка с така постъпилата жалба е приложено и
становище на ДСИ,с което също се изразява становище,че жалбата е
неоснователна.
Съдът като съобрази основателността на оплакванията изложени в
жалбата ,становището на длъжника и писменото становище на ДСИ,както и с
разпоредбата на чл.435 ал.1 от ГПК прие следното:
Жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.1 от ГПК,взискателят може да
обжалва отказът на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително
действие.
Видно е от изложеното в подадената жалба от Д.Х. ,на основание на
която е образувано настоящото дело ,не се обжалват действията на съдебния
изпълнител в посочените по-горе случаи .От изложеното в жалбата се налага
извода,че се обжалва бездействието на съдебния изпълнител и не
предприемането на ефективни действия от негова страна във връзка с
предмета на изпълнителното производство- осъществяване на режим на
лични контакти между бащата и непълнолетните деца,съгласно влязло в
законна сила съдебно решение.
Предмет на обжалване обаче могат да бъдат само действията на
съдебния изпълнител и то тези които изрично са посочени в закона.По реда
на чл.435 от ГПК настоящата инстанция ,която е сезирана с жалбата може да
упражни контрол за законосъобразност само по отношение на действията и то
тези които изрично са посочени в закона.За да осъществи тази си дейност
,съдът следва да е сезиран с твърдение за извършено конкретно
незаконосъобразно действие.Тоест следва да е налице предмет на
обжалване.В настоящият случай такъв предмет на обжалване липсва,тоест
съдът няма какво да контролира и по законосъобразността на какво действие
да се произнесе.
При проверката на изпълнителното дело , съдът констатира също, че от
ДСИ са предприемани непрекъснато действия във връзка с предмета на
изпълнението –предаването на децата на бащата.Разпоредбата на чл.528 от
2
ГПК е установила различен ред и способ за осъществяване на
принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете. В този
случай принудителното изпълнение е насочено не по отношение на
неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени
проблеми , а по отношение на малолетно дете , което представлява
самостоятелна личност.Предприетото по отношение на него принудително
изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му.Затова при
подобни обстоятелства законодателят е предвидил правомощия на съдебния
изпълнител / чл.528, ал.4 ГПК/ – да поиска от Дирекция "Социално
подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременно
изпълнение на задължението и предприемане на подходящи мерки по чл. 23
от Закона за закрила на детето , т. е. намесата чрез този изпълнителен способ
/предаване на дете/ в строго лични отношения предполага преди това
полагане на усилия от страна на съдебения изпълнител за осъществяване на
доброволно предаване на детето, при съобразяване на принципа за "най-
добрия интерес на детето", установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., както и в
редица международни актове – Конвенция ООН за правата на детето,
Регламент /ЕО/2201/2003г., Хагската конвенция за защита на децата и
сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др.
Ето защо с оглед на изложеното ,като процесуално недопустима, поради
липса на предмет на обжалване,жалбата на Д.Х. ще следва да се остави без
разглеждане и се прекрати производството по настоящото дело.
Водим от горното ,Пловдивският окръжен съд ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА жалба с вх.№
262460/06.04.2021г., подадена от Д. М. ХР., с ЕГН:**********, в качеството
му на взискател по изпълнително дело № 56/2020 година на ДСИ при Районен
съд гр.Карлово.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1252/2021г. по описа на
Пловдивския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
3
съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4