№ 1388
гр. Варна, 06.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100502443 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с молба от С. П. ЕГН ********** вх.№ 8540/4.04.2021
за отвод на докладчика по делото, както и на съдебния състав.
В подробното изложение е направен коментар, че пред ВРС
молителката била отправила искане за издаването на съд.у-е, което да
послужи пред Мобилен оператор „А1", от който да бъде предоставена
информация на 15.06.2022г дали на посочения телефонен номер било
получено съобщение от друг, посочен от нея номер и било направено искане
за разкриване съдържанието на текста на съобщението, както и за издаване на
съд.у-е към Мобилния оператор, от което да е видно на 15.06.2022г дали
имало отправени обаждания от един тел.№ към друг тел.№, без каквито и да
било документи за титулярството на тел.№.
Исканията резонно били оставени без уважение от ВРС с аргументи за
тяхната неотносимост, тъй като чрез тях не би могло да бъдат установени
твърдените в молбата обстоятелства.
Същите искания повторно били заявени от майката с въззивната й
жалба пред ВОС срещу решението на ВРС, с което изцяло и категорично била
отхвърлена молбата за защита от домашно насилие, като съдията правилно
бил приел, че майката и новия й съпруг имали преднамерено поведение
спрямо С. П. и неговия син.
С писмения отговор срещу жалбата въззиваемият С. П. чрез своя
адвокат В. Д. бил изразил становище за оставянето им без уважение.
1
Останал изненадан, когато с Определението на ВОС № 4364/
23.11.2022г по гр.д.№ 2443/2022г било уважено искането на майката и били
отхвърлени неговите искания по доказателствата.
В първото с.з. ВОС С. П., чрез адв.В. Д., поискал събирането на
допълнителни доказателства, които били отхвърлени, а тези на майката –
уважени. Общо взето, каквото не била поискала майката като доказателства,
това не й било уважено от състава, докато на него всичко било отхвърляно,
независимо от старанието на адвоката му и това, че той също представял
съдебна практика.
От „А1" досега били изпратени три последователни отговора, с които
отказвали да предоставят информацията, която била изисквана. Това все едно
било стимул на съдебния състав още повече да настоява от „А1" да
предоставят информация, въпреки, че в закона изрично било записано, че
такава информация не можело да се изнася.
След подадена от майката молба за налагане на глоба, съдебният състав
веднага наложил глоба на мобилния оператор.
Във всяко сл.заседание адвокатът на въззиваемия С. П. – В. Д. оспорвал
искането на майката за изискването на тази информация, като представял
аргументи, но съдия Георгиева не им обръщала внимание и направо ги
игнорирала.
Навежда се отново конкретното оплакване, че съдът не допуснал
изслушването на детето Й., което било предвидено в специалния ЗЗДт, а в
ЗЗДН нямало ограничение. Не изискал и нов социален доклад.
В заседанието, в което присъствал С. П. последно, се почувствал все
едно бил задържан и ще му правели обиск.
В залата присъствал настоящият съпруг на майката, като съдия
Георгиева го поканила за разпит, без на адв.Вл.Д. да бъдела дадена
възможност да изрази становище и допуснал свидетелят пред съда да избере
телефонен номер, за който се твърдяло, че се ползвал от самия въззиваемия
С. П..
Адв.А. П. предположила, че телефонният апарат на Ст.П. бил в якето
му и да го извадел и покажел. Тогава адв.Вл.Д. възразил, че не се извършва
обиск в заседанието. Ст.П. отговорил, че не носи тел.апарат, а съдия
2
Георгиева казала, че приема това негово поведение като неуважение към
съда. Съответно Ст.П. приема това отношение като неуважение към него. Без
вина се оказал виновен. Целият диалог можело да бъде изслушан от
звукозаписа от заседанието.
Така въззиваемият С. П. поставя въпроса дали имало възможност
свидетел по време на разпита му да бъде допуснато да избира телефонен
номер с цел да направи опит да се свърже с някоя от страните, при
положение че Ст.П. бил отговорил, че посоченият от свидетеля телефонен
номер не бил личен негов номер, а бил служебен - на търговското дружество.
В заседанието съдия Георгиева му задала въпрос какъв бил броят на наетия
персонал от дружеството-титуляр на телефонния номер, който въпрос, според
Ст.П. отново не бил свързан с делото. От какъв интерес съдията пита колко
наети лица имало в едно ТД, му било непонятно.
Счита, че поведението на съдия Георгиева, респективно на съдебния състав,
би могло да се характеризира като липса на безпристрастие за решаване на
спора.
Описаните събития мотивирали С. П. да се съмнява в
безпристрастността както на съдия Георгиева, така и на съдебния състав.
На сл.място се излага, че майката Г. Ч. била лекар в болница
МБАЛ„Св.Марина“, а настоящият й съпруг е лекар в Клиника по дентална
медицина „Чаушеви“.
Не знаел дали някой от членовете на съдебния състав или техни
близки/роднини, или други магистрати от ВОС не са пациенти на Клиниката
или дали не са родини/близки с някоя от страните.
Посочените по-горе действия на съда окачествява като такива, с които
предполагаемо се нарушавали разпоредби на различни закони, осигуряващи
равна възможност на страните да установяват своите защитни тези, като
едностранно се предоставя право на една от страните да събира
доказателства, а на друга страна се отхвърлят всички доказателствени
искания и същите са причина не само да загубел доверие в състава относно
законосъобразно провеждане на съдебния процес, но и у него се пораждали
съмнения в безпристрастността на съдия Георгиева, дължащо се на
толериране, според него, на едната страна, т.е. липса на запазване на еднаква
отдалеченост от страните по спора, а към Ст.П. се проявявало лично
3
отношение.
Поради изложеното отправя искане за отвод на съдия Георгиева и
на целия съдебен състав, особено при наличие на евентуални роднински
връзки или други взаимоотношения или на целия ВОС, ако са налице
някои от отношенията по- горе.
Копие от настоящата молба е изпратено на Председателя на ВОС,
както и до Инспектората към ВСС с искане за извършване на проверка,
свързана с нарушаване независимостта на съдиите.
По така отправеното искане, съдебният състав съобрази следното:
1/ по направената от въззиваемия интерпретация на извършените от
страните и съда процесуални действия от съдебния състав по събирането на
доказателства в настоящото производство намира, че не следва да взема
отношение, доколкото всички те са обективирани подробно в протоколите от
проведените съдебни заседания, вкл. и определението по доклада на
подадената жалба, като по всяко от исканията съдът е изложил подробни
мотиви защо оставя без уважение.
2/ Доколкото конкретно се позовава на действията на съда по
недопускане за изслушване на детето Й., както и неизискване на нов
социален доклад, намира за уместно да изложи за пореден път следното:
Разпоредбите на ЗЗДН имат за цел да се осигури защита на лица,
претърпели домашно насилие. Тази защита се осигурява чрез налагането на
мерките, лимитативно изброените в Закона и се дава с оглед вече
осъществили се във времето събития. Разбира се, при доказаност акта на
осъщественото насилие в неговите различни проявни форми. Затова и
сроковете, предвидени в специалния закон за разрешаването на тези спорове,
е кратък.
Настоящото производство се развива по реда на ЗЗДН, като част от
предмета на молбата по чл.9 се отнася за защита на малолетното дете Й.,
род.30.11.2011г., малолетен.
Както нееднократно съдът е имал повод да посочи, че, когато се касае
за права и законни интереси на непълнолетни лица, Законодателят е
натоварил съда да следи служебно за охраняване висшия интерес на детето.
Това му е възложено по силата на вътрешното законодателство - СК, ЗЗДт, и
4
ЗЗДН, което кореспондира с нормите на наднационалното такова, уредено в
Конвенцията за правата на детето. В тази връзка разполага с правомощията
дори служебно да събира доказателства в случаите, когато страните по спора
не съдействат или създават пречки за това.
Така по искането на адв.Вл.Д. като процесуален представител на Ст.П.
за изслушването на детето или разпита му като свидетел, съдът е изложил
подробни мотиви в определението си от о.с.з. на 7.02.2023, обективирано в
протокол № 372/8.02.2023, като намира за уместно да ги изложи отново:
Няма основание за прилагане разпоредбата на чл.15 ЗЗДт за
изслушването на детето Й.. Нормата има предвид производства, в които се
засягат права и законни интереси на децата, в които, обаче, самите деца не
участват като страна.
Настоящият случай не е такъв, тъй като самото дете Й. е страна в
производството. Това е така, защото молбата за защита от домашно насилие е
подадена от Г. Ч. в лично качество и като законен представител на
малолетното дете Й..
Като малолетно лице обясненията вместо него се дават само от неговия
законен представител, а в случая това е майката Г. Ч..
Нормата на чл.129 ал.1 СК указва изрично, че законните
представителите на малолетните лица ги представляват, а съгласно чл.177
ГПК изрично са посочени лицата, които дават обяснения в качеството им на
страни по делото. Според ал.2 от същата норма, когато страна е малолетно
или поставено под пълно запрещение лице, съдът може да изслуша неговия
законен представител.
Даването на обяснения от страна в производството се налага, когато е
необходимо изясняване на фактите по делото, в случай, при положение, че
има спор по тях. В конкретния случай това не се налага доколкото и двете
страни /двамата родители на детето Й./ вече са давали такива обяснения.
На още по-голямо основание е недопустимо в производството по реда
на ЗЗДН, когато се търси защита от домашно насилие над самото дете и то е
страна в това производство, да се иска да бъде разпитвано детето като
свидетел. На първо място, тъй като е в противоречие с нормите на ГПК. И
още повече по причина, че е във вреда на висшия интерес на детето. По този
5
начин от детето ще се изисква да изнася факти, които са в полза на единия
родител срещу другия и по този начин да бъде въвлечен в спора между
двамата родители. С това детето би било поставено в конфликт на лоялност
спрямо някой от родителите и с това допълнително могат да бъдат нанесени
травми на детската психика, която е неукрепнала все още.
Що се отнася до изискването за изготвяне на нов социален доклад от
Д“СП“. Доколкото производството по ЗЗДН се отличава от тези по СК,
предметът на доказване по настоящото дело се изчерпва с установяване факта
на извършено насилие на посочената дата и при обстоятелствата, описани в
молбата. Затова изготвянето на доклад от Дирекция „Социално подпомагане“
е действие, което би било адекватно при спор за родителски права, какъвто
настоящият спор не е.
3/ Що се отнася до коментара, направен с молбата, относно поставения
от съда въпрос към С. П. за броя на персонала на дружеството-титуляр на
телефонния номер, от което се правят доводи за липсата на безпристрастност.
Същият е изваден от цялостното съдържание на протокола,
обективиращ изявленията на страните, разпитания свидетел и на съда.
Въпросът бе поставен по повод отричането от въззиваемия да разполага
изобщо с личен мобилен тел.номер. В допълнение. Дадените от страната
обяснения на поставените от съда въпроси имат касателство към съвкупния
анализ на събрания по делото доказателствен материал, който следва да бъде
направен с окончателния съдебен акт.
4/ Що се отнася да изнесеното от въззиваемия С. П. за местоработата на
майката Г.Ч. като лекар в МБАЛ“Св.Марина“ и нейния настоящ съпруг като
лекар в Клиника по дентална медицина „Чаушеви“, като е направено
предположението, но без самият Ст.П. да е сигурен дали някой от членовете
на съдебния състав или техни близки/роднини или други магистрати от ВОС,
са пациенти на клиниката или са родини/близки с някоя от страните, от което
се прави довод, че с действията си съдът предполагаемо нарушавал
разпоредби на различни закони, съдебният състав намира за уместно да
изложи, че нормата на чл.22 ал.1 т.2 и т.6 ГПК задължават съда да си даде
отвод при наличието на посочените обстоятелства и след като до този момент
не го е сторил, очевидно такива обстоятелства липсват.
Предвид всичко изложеното, настоящият въззивен съдебен състав
6
намира за неоснователно искането за отвод и затова същото следва да
бъде оставено без уважение.
В допълнение. Доколкото едновременно с искането за отвод на
състава, е заявено, че копие от молбата е изпратено и на ИВСС с искане за
извършването на проверка по висящото производство, съдебният състав
намира за уместно да посочи и това, че необоснованите искания за отвод
сочат на злоупотреба с права, когато с упражняването на това процесуално
право се цели чрез определени внушения да се въздейства върху съдебния
състав или се цели неговата подмяна, когато това не е удобно за някоя от
страните.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия С. П.,
обективирано в молба вх.№ 8540/4.04.2021, за отвод на настоящия съдебен
състав от разглеждането на спора по в.гр.д.№ 2443/2022г по описа на ВОС, на
осн.чл.22 ал.1 т.6 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7