Определение по дело №400/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 1046
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20227130700400
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

15.12.2022г., гр. Ловеч

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година в закрито заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №400/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Административното дело е образувано по искова молба, подадена от Г.В.В. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с цена на иска 1 (един) лев за претърпени неимуществени вреди за периода от 28.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба, в резултат на незаконосъобразната Заповед № Л-5320/20.12.2018г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ за преместване на л.св. В. ***.

Първоначално исковата молба е била подадена пред Софийски районен съд, който с определение № 19266/30.07.2022г. е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подведомственост на Административен съд Плевен. Там е било образувано адм. дело № 840/2022г. по описа на последния съд, по което с Определение № 2184 от 01.11.2022г. докладчикът е прекратил производството по делото и изпратил същото по подсъдност на  Административен съд Ловеч.

С Определение от 09.11.2022г., постановено в з.с.з., предходно определеният докладчик съдия Мирослав Вълков се е отвел от разглеждане на делото.

Настоящият състав на Административен съд Ловеч, след запознаване с материалите по делото и съобразяване, че се претендират вреди от административен акт, в изпълнение на служебното му задължение за проверка на допустимостта на исковата молба във връзка с чл.204, ал.1 от АПК е изискал от ГДИН София информация: влязла ли е в сила Заповед № Л-5320/20.12.2018г. на Главния директор на ГДИН; ако заповедта е обжалвана от В. с искане за отмяната й като незаконосъобразна, респективно за обявяването й за нищожна, да посочи пред кой съд се разглежда съответното производство, приключило ли е същото с влязъл в сила съдебен акт, като представи и заверени копия от съдебните актове.

В изпълнение на разпореждането на съда, по делото е постъпил отговор с вх.№ 4014/02.12.2022г. от ГДИН София. В същия е посочено, че Заповед № 5320/20.12.2018г. на Главен комисар В. М., с която Г.В.В. ***, е влязла в законна сила. Като доказателства за горното към писмото са приложени съдебни актове на ВАС.

След извършена служебна проверка в деловодната програма на Административен съд Ловеч и на интернет страниците на Административен съд Плевен и ВАС съдът установи, че по жалба на Г.В. против Заповед № Л-5320/20.12.2018г. на Главния директор на ГДИН в Административен съд Ловеч е било образувано адм. дело № 20/2019г. с искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. С Определение № 59/22.01.2019г. производството е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на Административен съд Плевен. В последния е било образувано адм. дело № 93/2019г., по което с Определение № 162/24.01.2019г. съдът е присъединил производството към адм. дело № 91/2019г. по описа на АдмС Плевен.

След съединяването на двете дела за общо разглеждане, по адм. дело № 91/2019г. съдът с Определение № 163/25.01.2019г. е оставил без уважение молбата на В. за освобождаване от внасяне на държавна такса по искане по чл.166, ал.2 от АПК и е дал указания и срок на жалбоподателя да внесе ДТ по сметката на съда. С Определение № 174/28.01.2019г. по същото дело е оставено без уважение искането на В. за освобождаване от внасяне на държавна такса и по оспорването на Заповед № Л-5320/20.12.2018г. по съединеното дело, и са дадени указания и срок на жалбоподателя да внесе ДТ по сметката на съда. Поради неизпълнението на двете определения, с Определение № 205/01.02.2019г. съдията-докладчик по адм. дело № 91/2019г. е оставил без разглеждане жалбата на Г.В. срещу Заповед № Л-5320/20.12.2018г. на Главен директор на ГДИН, с която се разпорежда преместването му от Затвора Ловеч в Затвора Плевен, и искането на В. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № Л-5320/20.12.2018г.

По подадени частни жалби от В. против редица съдебни актове по адм. дело № 91/2019г. на АдмС Плевен (включително и срещу прекратителното определение от 01.02.2019г.) е било образувано адм. дело № 2973/2019г. по описа на ВАС. По последното с определение от 26.03.2019г. тричленен състав на ВАС е оставил без уважение искането на В. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30 лв. по всяка от частните жалби, оставил е частните жалби без движение и е указал на жалбоподателя да внесе държавни такси по сметката на ВАС. Поради неизпълнение на указанията, с Определение № 10356/04.07.2019г. съставът на ВАС по адм. дело № 2973/2019г. е оставил без разглеждане частните жалби и е прекратил производството по делото.

В. е подал по адм. дело № 2973/2019г. на ВАС молба за предоставяне на безплатна правна помощ във връзка с подаване на частна жалба против Определение № 10356 от 04.07.2019г. по същото дело. С Определение № 13713/15.10.2019г. тричленният състав на ВАС по адм. дело № 2973/2019г. е оставил без уважение молбата. В. е обжалвал с частна жалба последното определение пред 5-членен състав на ВАС, който с Определение № 15217/12.11.2019г. по адм. дело № 12929/2019г. е оставил в сила Определение № 13713/15.10.2019г. по адм. дело № 2973/2019г. на ВАС.

Следователно на 12.11.2019г. с постановяването на последния съдебен акт, свързан с адм. дело № 91/2019г. по описа на АдмС Плевен и с обжалването на Заповед № Л-5320/20.12.2018г. на Главния директор на ГДИН, е влязла в законна сила и самата заповед.

Като съобрази изложеното, настоящият състав намира, че предявената от Г.В. искова молба, по която е образувано настоящото производство, е процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси се прилага ЗОДОВ, съответно ЗИНЗС (какъвто е настоящия случай). Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Разпоредбата се намира в глава единадесета от АПК „Производства за обезщетения”, в раздела за допустимост на иска. Следователно законодателят въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.285, ал.1 от ЗИНЗС изискването по чл.204, ал.1 от АПК искът да се предяви след предварителна отмяна на незаконосъобразния административен акт по съответния ред.

В процесния казус безспорно се установява по делото, че Заповед № Л-5320/20.12.2018г. на Главния директор на ГДИН е влязла в сила и не е отменена. Ищецът също не твърди заповедта да е била отменена по съответния ред. Няма данни и това не се твърди от ищеца заповедта да е била обявена за нищожна или да е оттеглена. След като не е налице предварително отменен административен акт, липсва първата процесуална предпоставка за допустимост на иска.

В производството по настоящото дело не е приложима разпоредбата на чл.204, ал.2 от АПК, съгласно която е допустимо обективно съединяване на жалба срещу административен акт с искова молба за присъждане на обезщетение. По жалба на Г.В. против Заповед № Л-5320/20.12.2018г. на Главния директор на ГДИН в Административен съд Ловеч е било образувано адм. дело № 20/2019г. с искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, последната е влязла в законна сила, следователно е недопустимо повторното предявяване на жалба против същия административен акт (арг. от чл.159, т.6 и т.7 от АПК). Освен горното, в исковата молба не се оспорва самата заповед, а само се претендират вреди от същата.

Установява се, че в случая не е налице абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск, което е основание за оставяне на исковата молба без разглеждане като недопустима и за прекратяване на производството по настоящото дело.

В същия смисъл е формирана и константна и непротиворечива практика на административните съдилища и на ВАС – така Определение № 10158 от 10.11.2022г. на ВАС по адм. д. № 10175/2022г., III о., Определение № 10594 от 19.10.2021г. на ВАС по адм. д. № 8951/2021г., V о., Определение № 2142 от 18.02.2021г. на ВАС по адм. д. № 1177/2021г., III о. и много др.

Поради изложеното и на основание чл.204, ал.1 от АПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Оставя исковата молба на Г.В.В., по която е образувано настоящото дело, без разглеждане като недопустима.

Прекратява съдебното производство по адм. дело № 400/2022г. по описа на Административен съд Ловеч.

Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Ловеч в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

                                                                                           Административен съдия: