Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
1083 по описа за 2019 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Х.П. срещу наказателно постановление №
18-0819-006338 от 07.12.2018 г., издадено от началник на група към ОДМВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивника са наложени следните
административни наказания:
1) на основание
чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение по чл. 103 ЗДвП;
2) на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 20 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДвП;
3) на
основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
4) на
основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Въззивникът
намира наказателното постановление за незаконосъобразно поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и
явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорва описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка. На следващо място посочва, че липсва
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е извършено,
доколкото не е посочено къде е застанал пътният полицай, за да извърши
евентуална проверка, липсват данни относно извършеното деяние, точното място на
извършване на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи
и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране
и че от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че
водачът е възприел сигнала, възприел е, че той се отнася до него, както и
посоченото място за спиране.
В проведеното
открито съдебно заседание жалбоподателят Д.Х.П. се представлява от адв. Деяна
Тодорова от АК – Варна, която моли за отмяна на наказателното постановление,
акцентирайки в своята пледоария върху твърдението, че въззивникът завивайки надясно,
не е имал задължение да види намиращите се над самото кръстовище полицейски
автомобил и полицейски служител. Възразява полицейският служител да е бил видим
за въззивника. На следващо място се твърди, че не са спазени изискванията на
закона за спиране на водачи на автомобили през тъмната част на денонощието, тъй
като за да се спре водач на автомобил по това време, трябва да се описва
полукръг с червена светлина, което в конкретния случай не е било направено.
Въззиваемата
страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна не изпраща законен или
процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи в т. 2.11. началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР на обслужваната територия са определени на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП
като компетентни да издават наказателни постановления.
На 07.10.2018 г. свидетелят П.С.М.
(мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна) изпълнявал
служебните си в екип със Стилиян Пламенов Филипов, като извършвали контрол на
движението по пътищата на бул. „Република“ в гр. Варна.
Автомобилът, ползван от
контролните органи, бил паркиран на осветено място на бул. „Република“, до
клиника „Младост“, по средата на пътното
платно и до остров, който разделя пътното платно на ленти за движение в двете
посоки – от бул. „Сливница“ към бул. „Цар Освободител“ и обратно.
Около 00,05 часа св. М. се
намирал извън служебния автомобил, като забелязал, че в посока от бул.
„Сливница“ към бул. „Цар Освободител“ идва лек автомобил “Фолксваген голф“ с
рег. № В 6198 КН.
Св. М. подал сигнал за
спиране със стоп-палка, като водачът на лекия автомобил не спрял, а внезапно и
рязко предприел маневра по завиване надясно по улицата, която на посоченото
място образувала кръстовище с бул. „Република“.
Полицейските служители
последвали със служебния автомобил лекия автомобил, с който се изравнили в
близост до кръстовището на бул. „Трети март“ с бул. „Република“. Тъй като
автомобилът бил с включени светлинни сигнали водачът предприел спиране.
При извършената проверка на
място полицейските служители установили самоличността на водача Д.Х.П., който
не носил в себе си свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него
и знак за годишен технически преглед.
Приемайки, че с посоченото
поведение водачът на автомобила е осъществил състава на няколко административни
нарушения св. М. съставил на място акт за установяване на административно
нарушение, в което описал своите констатации. Въззивникът подписал съставения
АУАН без възражения.
В предвидения в чл. 44, ал.
1 ЗАНН срок не са постъпили писмени възражения по акта, като на 07.12.2018 г.
Драгомир Георгиев Ганчев - началник група в ОД на МВР – гр. Варна, сектор
„Пътна полиция“ (определен от министъра на вътрешните работи като компетентен
орган да издава наказателни постановления), издал наказателно постановление, с
което на въззивника Д.Х.П. са наложени административни наказания за извършени
административни нарушения.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства:
показанията на св. П.С.М., и писмени доказателства и доказателствени средства:
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач, АУАН.
Авторството
на деянията и тяхната субективна страна се установява изцяло от показанията на
св. П.М., които са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични, а освен
това съответстват и на представените по делото писмени доказателства, както и
на редовно съставения по случая акт за установяване на административно
нарушение.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна
доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат
за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а
напротив показанията на св. П.М. подкрепят и затвърждават удостовереното в
АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически
изводи.
Съдът не
кредитира представеното изображение на участък от бул. „Република“, разпечатано
от www.google.com/maps, доколкото същото съдържа означения за местоположението на полицейския
служител и движението на автомобила, управляван от въззивника, направени от
неустановено физическо лице и представляващи свидетелски показания в писмен вид
относно посочените обстоятелства.
По
изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, с изключение на посоченото
изображение, съдът основа на същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност. Надлежно е предявен
по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган.
Съдът намира, че следва да разгледа законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление по пунктове съобразно вменените на
въззивника административни нарушения:
По отношение на нарушението по
чл. 103 ЗДвП (пункт 1):
В тази част съдът в рамките на служебната проверка не
констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, а НП отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата
на чл. 103 ЗДвП предвижда задължение за всеки водач на пътно превозно средство
при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Съгласно чл. 170, ал. 3 ЗДвП
при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на
съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал
със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с
описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните
превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за
спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет.
От обективна
страна Д.Х.П. е нарушил посочената разпоредба, тъй като на посочените в
наказателното постановление дата и час е подаден сигнал от контролен орган за
спиране, като въззивникът въпреки това внезапно и рязко е предприел завиване
надясно и е продължил движението си.
Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като водачът няма как да не е
възприел подадения сигнал за спиране, доколкото полицейският служител е бил
униформен и се е намирал до служебен автомобил на прав и осветен участък от
пътя. При тази обстановка въззивникът е предприел рязка и внезапна маневра с
цел да осуети извършването на полицейска проверка, поради което съдът намира,
че въззивникът е съзнавал, че спрямо него е подаден сигнал за спиране от
контролен орган и въпреки това не е спрял, а целенасочено е променил посоката
си на движение, завивайки надясно по друга улица.
Санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50
до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението.
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
При
определяне на размера на наказанието съдът отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство младата възраст на нарушителя.
Съдът не
отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което намира, че
административните наказания следва да бъдат определени в минимален размер, като
в тази част наказателното постановление следва да бъде изменено, доколкото
наказващият орган е определил наказанието глоба в максимален размер (200 лева),
а наказанието лишаване от право да управлява МПС около средния размер (3
месеца).
Следователно
наказателното постановление следва да бъде изменено по пункт 1, като на
въззивника бъде определено наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец.
По отношение на
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДвП:
В тази част на наказателното постановление съдът
констатира съществено нарушение на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДвП
водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: документ, отразяващ датата за извършване на
следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност,
удостоверяващ, че моторното превозно средство, което управлява, и тегленото от
него ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване.
Съдът намира, че при
съставянето на АУАН на въззивника не е вменявано нарушение на разпоредбата на
посочената разпоредба, като в същия не е посочено обстоятелството, че не носи
документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на автомобила. Посочено е, че въззивникът
не носи знак за първоначален годишен технически преглед, като едва в
наказателното постановление е посочено, че въззивникът не носи документ,
отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на автомобила. Това е обстоятелство, което е въведено
за първи път в наказателното постановление, т.е. в правораздавателния акт на
административнонаказващия орган. По този начин е накърнено правото на защита на
наказаното лице, което е било поставено в невъзможност да се защитава срещу
вмененото му нарушение, свързано с носене на посочения документ.
По изложените съображения
наказателното постановление по пункт 2 следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, тъй като е налице нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН.
По отношение на двете нарушения
по чл. 100,ал. 1, т.1 ЗДвП (пунктове 3 и
4):
В тази част съдът в рамките
на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН, а НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
От обективна страна Д.Х.П. е
нарушил посочената разпоредба, тъй като на посочените в наказателното
постановление време и място не е носил свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
И двете деяния са извършени
при форма на вината пряк умисъл, което се извежда от обективно установените
действия на водача, който преди извършване на проверката е направил всичко
възможно да я осуети.
Съдът намира, че в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и
пр. 2 ЗДвП предвижда наказание в размер на 10 лв. за водачи, които не носят
свидетелство за управление и контролен талон.
Поради това, че предвиденото
наказание е във фиксиран размер, съдът намира, че не следва да обсъжда неговата
справедливост.
По изложените съображения
наказателното постановление в частта по пунктове 3 и 4 е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По възраженията на въззивника:
Съдът намира
за недоказано твърдението във въззивната жалба, че въззивникът не е видял
полицейския служител и подадения от него сигнал за спиране поради това, че от
показанията на св. М. се установи, че след като е последният е подал сигнал за
спиране въззивникът внезапно е предприел завиване. Горното обстоятелство в
съвкупност с обстоятелството, че униформеният полицейски служител се е намирал
на осветен и прав пътен участък мотивират съда да приеме, че въззивникът е
възприел полицейския служител и подадения сигнал за спиране.
В АУАН и в
НП подробно и ясно са описани нарушенията, с изключение на нарушението по пункт
2. Посочени са и обстоятелствата, при които са извършени деянията. Описано е,
че около 00,05 часа на 07.10.2018 г. в гр. Варна, по бул. „Република“ при подаден
сигнал за спиране със стоп-палка по образец от униформен служител въззивникът
не спира и продължава движението си, като в 00,20 часа е спрян на бул. „Трети
март“ до кръстовището с бул. „Република“. Ясно и недвусмислено е посочено, че
при проверката е установено, че въззивникът не носи СУМПС и КТ. Следователно
възражението, че липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които
същото е извършено, съдът намира за неоснователно.
Не е
необходимо в наказателното постановление да е посочено къде е бил застанал
пътният полицай и дали е бил видим, тъй като това не са съставомерни факти, а
установяването им от съда е необходимо само с оглед преценка на субективната
страна на деянието.
Дали може да
се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала и че се отнася до
него, както и посоченото място за спиране, не следва да се отразява фактически
в наказателното постановление, като издаването на същото за посочените
нарушения обективира разбирането на наказващия орган, че законосъобразно е
подаден сигнал за спиране, същият е възприет от водача, но въпреки това не е
спрял. Мястото за спиране е определено в закона, поради което не е необходимо
да бъде показвано от контролния орган и посочвано в АУАН или НП.
Неоснователно
е възражението, че въззивникът завивайки надясно не е имал задължение да види
намиращите се над самото кръстовище полицейски автомобил и полицейски служител,
тъй като същият е предприел завиването едва след като е възприел сигнала за
спиране, който извод съдът направи по изложените в доказателствения анализ
съображения и тези относно субективната страна на деянията.
Относно
възражението, че не са спазени изискванията на закона за спиране на водачи на
автомобили през тъмната част на денонощието, съдът намира, че разпоредбата на
чл. 170, ал. 3 ЗДвП е диспозитивна, тъй като в същата е регламентирана
възможността за спиране с описваща полукръг червена светлина, но не и
задължение. Нещо повече полицейският служител е бил униформен и се е намирал на
осветен участък, поради което не е било необходимо спирането по посочения
начин.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
18-0819-006338 от 07.12.2018 г., издадено от началник на група към ОДМВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“, в частта по пункт 1, с която на Д.Х.П.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание глоба до
размера от 50 (петдесет) лева и НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание лишаване от право да управлява МПС до срок от 1
(един) месец.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-0819-006338 от 07.12.2018 г., издадено от началник на група към ОДМВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“, в частта по пункт 2, с която на Д.Х.П.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-0819-006338 от 07.12.2018 г., издадено от началник на група към ОДМВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“, в частта по пункт 3, с която на Д.Х.П.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-0819-006338 от 07.12.2018 г., издадено от началник на група към ОДМВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“, в частта по пункт 4, с която на Д.Х.П.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: