Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Пирдоп,
28.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 562 по
описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.124 и сл. ГПК.
Производството
е образувано по искова
молба, подадена от ОБЩИНА Ч., БУЛСТАТ: *********
чрез пълномощника адв. Ч.П. от САК срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройство, с която е предявен иск за признаване на ищеца
Община Ч. за собственик по отношение на ответника – Държавата на основание
пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС върху следните недвижими имоти: 1. УПИ II-990, в кв.66, с площ от 846 кв.м.
по ПУП на с.Ч.,***, одобрен със Заповед №34/1999г. на кмета на Община Ч. и 2. УПИ III-991, с площ от 880 кв.м. по ПУП на
с.Ч.,***, одобрен със Заповед №34/1999г. на кмета на Община Ч..
В исковата молба се твърди, че със заповед №ВР-41/17.12.2018г.
на Областния управител на Софийска област е върнато за ново обсъждане Решение №421
от Протокол №41/29.11.2018г.
на Общински съвет – Ч., с което е дадено принципно съгласие за продажба на имот
– частна общинска собственост, представляващ УПИ III-991, с площ от 880 кв.м., актуван
с Акт за общинска собственост №752/01.11.2018г., като се упълномощава кметът на
общината да извърши всички необходими фактически и правни действия по
изпълнение на решението. Твърди се още, че със заповед №ВР-42/17.12.2018г. на Областния
управител на Софийска област е върнато за ново обсъждане Решение №418
от Протокол №41/29.11.2018г.
на Общински съвет – Ч., с което е дадено принципно съгласие за продажба на имот
– частна общинска собственост, представляващ УПИ II-990, с площ от 846 кв.м., актуван
с Акт за общинска собственост №751/01.11.2018г., като се упълномощава кметът на
общината да извърши всички необходими фактически и правни действия по
изпълнение на решението. Сочи се, че мотивите за връщане за ново обсъждане на
двете решения на Общинския съвет, касаещи двата имота, са напълно идентични, а
именно: областният управител счел, че двете решения са незаконосъобразни и по
отношение на двата имота не се прилага пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ, бр.96
от 05.11.1999г.), тъй като според него терените били отредени за вилно
строителство, поради което са собственост на Държавата. Сочи се, че в отговор
на тези заповеди, на 31.12.2018г. Община Ч. изпратила до Областна администрация
Софийска област писмо, получено на 03.01.2019г., към което са приложени
извадки-цветни копия от одобрения със заповед №295/1971г. застроителен,
регулационен и кадастрален план на с.Ч. /действал до 1999г./, както и от
одобрения със заповед №34/1999г. на кмета на община Ч., действащ и към
днешна дата, План за регулация и застрояване на с.Ч.,***. Видно било от тях, че
процесните имоти са включени в плановете за регулация и застрояване и не
попадат във вилни зони, като и двата имота са „отредени за жилищно
строителство“, поради която причина същите попадат в обхвата на пар.42 от ПЗР
на ЗИД на ЗОС и са собственост на общината по силата на закона. До Областната
управа било изпратено и искане с изх. №Ч-31/09.01.2019г., получено на 10.01.2019г., с
което е поискано на основание чл.78, ал.1 ЗДС отписване на двата имота от
актовите книги за държавна собственост, като в отговор на това искане получили
писмо, входирано в общината на 19.03.2019г., с което се отказва отписване на
имотите от актовите книги за държавна собственост. Впоследствие Областният
управител издал две заповеди, с които отменя съставените от Община Ч. актове за
частна общинска собственост за двата процесни имота – Заповед №0А-78/21.03.2019г.,
с която се отменя АЧОС №752/01.11.2018г. и Заповед №0А-79/21.03.2019г., с която се
отменя АЧОС №751/01.11.2018г.
Ищецът счита, че претенцията на Държавата, че имотите не са общинска, а
държавна собственост са неоснователни, необосновани и не намират подкрепа в
нито един нормативен акт, а тълкуване на закона по този начин е неправилно и
превратно, тъй като съгласно закона и трайната съдебна практика, определящо за
приложението на пар.42 от ПЗР на ЗОС е „отреждането“ на терена съгласно ЗУТ, а
не съгласно вида на постройките, изградени върху него. В настоящия случай се
твърди, че и двата имота са отредени за жилищно строителство и не попадат в
планове на вилни зони и са станали собственост на общината ex lege. Сочи се в исковата молба, че правният интерес от водене на настоящия иск
възниква от невъзможността за доброволно разрешаване на спора и факта, че
Държавата продължава да отрича правото на собственост на общината.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен
отговор от ответната страна, подаден чрез упълномощения Областен управител на
Софийска област, според когото исковата молба е неоснователна и необоснована.
Твърди се, че в областна администрация на Софийска област е постъпило писмо с
вх. № 08-21-3/11.01.2019г. с искане за отписване от актовите книги за държавна
собственост на УПИ II-990 с площ от 846 кв.м. и УПИ III-991 с площ от 880 кв.м., находящи се в
кв.66 по действащия регулационен план на с.Ч., одобрен със Заповед
№34/30.07.1999г. на кмета на община Ч.. След направена справка в регистрите на
държавните имоти в Областната администрация на Софийска област, се установило,
че за двата парцела са налице актове за държавна собственост- АДС
№189/02.06.1975г. и АДС №113/477 от 21.06.1972 г. на Софийски окръжен народен съвет. Сочи се, че с типов
договор от 14.09.1974г. на ОНС- Златица върху парцел II с площ 840
кв.м., кв.66 по плана на с.Ч. било отстъпено право на строеж на Кольо Дончев
Енчев, а с протокол №2 от 14.03.1979г, върху процесния имот била дадена
строителна линия и определено ниво на застрояване на вилна сграда. Налице бил и
типов проект за вила №3 на етаж и половина и същата била построена. Сочи се
още, че с типов договор от 20.06.1972г. на ОНС- Златица върху парцел III, с площ 876 кв.м., кв.66 по плана на с.Ч.,
било отстъпено право на строеж на Лулчо Илиев Христов. Налице било строително
разрешение №22 от 15.12.1977г. за строеж на вилна сграда върху процесния имот,
а с протокол №22 от 20.12.1977г. била дадена строителна линия и определено ниво
за построяване в същия на вилна сграда. Видно от протоколите за определяне на
строителна линия и ниво и строително разрешение било, че гореописаните имоти са
отредени за строителство на сгради за вилни нужди. Според ответника, според
нито една от законовите разпоредби, уреждащи отделянето на общинската от
държавната собственост (пар.7 от ПЗР на ЗМСМА, чл.2 и пар.10 от ПЗР на ЗОС,
пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС), държавните имоти, отредени за строителство на
сгради за вилни нужди, не преминавали в собственост на общините, нито пък са
обявени за общинска собственост. Сочи се, че разпоредбата на пар.42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС постановява, че застроените и незастроените парцели и имоти- частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и обществени и благоустройствени мероприятия
на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в
сила на този закон ПУП-ове, преминават в собственост на общините. Твърди се в
отговора на исковата молба, че УПИ II-990 с площ 846
кв.м. и УПИ III-991 с площ 880 кв.м., находящи се в
кв.66 по действащия регулационен план на с.Ч., одобрен със заповед
№34/30.07.1999г. на кмета на община Ч., са предназначени за построяване на
вилни сгради, поради което не попадат в обхвата на имотите, които преминават в
собственост на общините. Ответникът счита, че не са приложими условията на
пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, доколкото се установявало, че процесните имоти са
предоставени за застрояване на сгради за вилни нужди. Не били налице
предпоставките на чл.78 ЗДС и чл.108 от Правилника за прилагане на ЗДС и затова
искането на кмета на община Ч. за отписване на процесните имоти от книгите за
държавна собственост не било уважено. Всичко изложено налагало извод за
неоснователност на предявения иск.
В процеса ищецът Община Ч. Румянка се представлява от упълномощения
адв.Ч.П. от САК, който поддържа исковата молба. В хода по същество на делото
адв. П. моли съда, на база на събраните по делото доказателства, да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира и разноски.
Ответникът по исковете Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, изпраща представител в
първото съдебно заседание, а именно: упълномощеният юрк. И.З., който заявява,
че оспорва исковата молба. В последното съдебно заседание, в което е даден ход
на устните състезания и делото е обявено за решаване, представител на Държавата
не се явява, въпреки редовното призоваване и не е депозирано писмено становище.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
Представени са и от двете страни Акт №189 от 02.06.1975г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в
село Ч. (съгласно който е одържавен Парцел II в кв.66 по регулационния план на с.Ч. от 840 кв.м.) и Акт
№113/477 от 21.06.1972г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ
се в с.Ч. (съгласно който е одържавен Парцел III в кв.66 по регулационния план на с.Ч. от 855 кв.м.).
Върху горните два имота- държавна собственост, видно от
приобщените 2 бр. Типови договори за отстъпване право на строеж (Типов договор
от 20.06.1972г. и Типов договор от 14.09.1974г.) на Общински Народен съвет-
Златица, е било отстъпено право на строеж на физически лица, а именно: на Лулчо
Илиев Христов за Парцел III в кв.66 на с.Ч. и на Кольо Дончев Енчев за Парцел II в кв.66 на с.Ч.. В типовите договори за отстъпване право
на строеж е посочено, че правото на строеж върху държавно урегулирано място се
предава за постройка съобразно одобрен план срещу определена сума. Видно от
приобщените 2 бр. протоколи за дадена строителна линия (Протокол №22 от декември 1977г. и Протокол №2 от март
1979г.), издадени от Чавдарския народен съвет, строително разрешение №22 от 15.12.1977г. и обявление за проект от 07.02.1979г., на двете
физически лица, на които е отстъпено право на строеж върху имотите държавна
собственост, е позволено да построят вилни сгради.
Представени са Акт №751 от
01.11.2018г. за частна общинска собственост /АЧОС/ на УПИ II-990 в кв.66, с площ 846 кв.м.,
съгласно ПУП на с.Ч. одобрен със Заповед №34/1999г. на кмета на с.Ч. и Акт №752 от
01.11.2018г. за частна общинска собственост /АЧОС/ на УПИ III-991, кв.66, с площ 880 кв.м., съгласно ПУП на с.Ч. одобрен
със Заповед №34/1999г. на кмета на с.Ч.. Двата АЧОС са били вписани в Служба по
вписванията-Пирдоп на 14.11.2018г., видно от отбелязването върху тях.
Според приобщеното удостоверение изх. №Ч-1618/07.10.2019г., издадено от кмета на община Ч., Парцел III в кв.66 по стария
/недействащ/ план на с.Ч., одобрен със Заповед №0-295/1971г. е идентичен с УПИ III-991, находящ се в кв.66, съгласно ПУП на с.Ч., одобрен със Заповед №34/1999г. на кмета на Община Ч.. Според приобщеното удостоверение изх. №Ч-1619/07.10.2019г., издадено от кмета на община Ч.,
Парцел II в кв.66 по стария /недействащ/
план на с.Ч., одобрен със Заповед №0-295/1971г.
е идентичен с УПИ II-990, находящ се в кв.66, съгласно ПУП на с.Ч., одобрен със Заповед №34/1999г. на кмета на Община Ч..
В удостоверение изх.
№Ч-1995/06.12.2019г. са удостоверени границите на процесните
имоти. УПИ II-990, в кв.66, с площ
846 кв.м. по плана на с.Ч., с административен адрес *** е с граници и съседи,
както следва: от североизток – улица „Рила“, от изток – УПИ III-991,
от югозапад- УПИ IX-989 и от запад – УПИ I-987. УПИ III-991, в кв.66, с площ 880 кв.м. по плана на с.Ч., с административен адрес *** е с граници и съседи,
както следва: от североизток – улица „Рила“, от изток – УПИ IV-994,
от югозапад- УПИ VIII-992 и от запад – УПИ II-990. Идентичността на имотите не се и оспорва.
Видно от приложените удостоверения за данъчна оценка УПИ II-990 по плана на с.Ч.
е с данъчна оценка 3637.80 лв., а УПИ III-991 по плана на с.Ч. е с данъчна оценка 3784.00 лв. Видно от скиците, издадени
от община Ч. на 02.10.2019г., имотите са застроени.
Областният управител на Софийска област е издал 2 бр.заповеди – Заповед №ОА-78/21.03.2019г. за отмяна на Акт за частна общинска собственост №752/01.11.2018г., утвърден от кмета на община Ч., вписан на 14.11.2018г. в
Служба по вписванията-Пирдоп с вх. №1634, №4, том VII, имотна партида 33665 и
Заповед №ОА-79/21.03.2019г. за отмяна на Акт за частна общинска собственост №751/01.11.2018г., утвърден от кмета на община Ч., вписан на 14.11.2018г. в
Служба по вписванията-Пирдоп с вх. №1633, №44, том VII, имотна партида 33664.
Мотивите на областния управител за отмяна на двата Акта за частна общинска
собственост са, че двата акта са съставени при неспазване на разпоредбата на
чл.58, ал.5 ЗОС. Преди отмяната на двата Акта за частна общинска собственост,
със Заповед №ВР-41/17.12.2018г. и Заповед №ВР-42/17.12.2018г.
Областният управител е върнал за ново обсъждане в Общински съвет-Ч. Решения №421 и №418 по Протокол №41 от 29.11.2018г. на
Общински съвет-Ч., с които е дадено принципно съгласие за продажба на
процесните имоти: УПИ III-991 в кв.66 по плана на с.Ч. и УПИ II-990 в кв.66 по плана на с.Ч.. Връщането на Решенията е поради счетеното от
областната управа, че общинският съвет не би могъл да се разпорежда с имоти,
които не е собственост на общината, а на държавата.
След издаването на Заповедите на областния управител, с които решенията от
29.11.2018г. на Общински съвет-Ч. са върнати са ново разглеждане, между община Ч.
и областната администрация на Софийска област е водена кореспонденция и е
отправено искане до областния управител да отпише от актовите книги за държавна
собственост процесните два имота, като същият е отказал. Това се установява от
писмо изх.
№Ч-2066/31.12.2018г. от кмета на община Ч., искане изх. №Ч-31/09.01.2019г., на кмета на община Ч. и писмо изх. №08-21-3/18.02.2019г. на Областния управител на Софийска
област.
Представена е Заповед №0295/20.04.1971г.,
издадена от председателя на Софийски окръжен народен съвет, с която е одобрен
общия регулационен план на с.Ч.- окръг Софийски. Към заповедта е приложена
извадка от плана, на която се виждат двата процесни имота, все още незастроени
и видно от който план няма отбелязване за какъв вид строителство са отредени
парцелите, включени в плана. Представена е и заповед №34/30.07.1999г. на кмета на с.Ч., с която са одобрени застроителния и
регулационни планове и придружаващите ги книжа и материали на с.Ч.,***. Извадка
от одобрения план от 1999г. също е приложена, а впоследствие и целия план, като
видно от тях единствените отбелязани отреждания по плана са „за озеленяване“,
като за УПИ II-990 и УПИ III-991 не е отбелязано
за какви нужди биват отредени. Съобщение за плана от 1999г. е обнародвано в Държавен вестник бр.78 от 3
септември 1999г., от която дата е посочено, че тече 14-дневен срок за обжалване
пред Софийски окръжен съд. Доказателства за обжалване не са ангажирани.
В рамките на процеса е допусната, изслушана и приета Съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, изготвена от вещото лице Н.Н.. Според заключението на
експертизата УПИ III-991, кв.66, съгласно действащия ПУП на с.Ч., одобрен със Заповед №34/1999г. /в сила от 18.10.1999г./ и парцел III, кв.66, съгласно отменения план на с.Ч., одобрен със
Заповед №295/1971г. са идентични. Същото становище за идентичност е дало
заключението и за УПИ II-990, кв.66 съгласно действащия ПУП на с.Ч., одобрен със Заповед №34/1999г. /в сила от 18.10.1999г./ и парцел II, кв.66, съгласно отменения план на с.Ч., одобрен със
Заповед №295/1971г. Техническата експертиза е направила справка в техническа служба
с.Ч. и е прегледала наличната техническа документация, като е установила, че в
плана на с.Ч., одобрен със Заповед №295/1971г.,
няма изрично определени зони за строителство, като същото е положението и по
регулационния и застроителен план на с.Ч., одобрен със Заповед №34/1999г. /в сила от 18.10.1999г./. Становището на експертизата е, че
процесните парцели са в границите на регулация на с.Ч. и са предназначени за
жилищно строителство. Според експертизата към дата 09.11.1999г., когато влиза в
сила нормата на параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /ДВ бр.96 от 05.11.1999г./
няма одобрен и влязъл в сила ПУП, с който процесните имоти да са определени за
вилно застрояване и след като зоната не е определена за вилно строителство, то
тя е за жилищно строителство. В съдебно заседание вещото лице заяви, че не е
открила документи, според които някога процесните имоти да са били определяни
за вилно строителство. Според вещото лице в регулационния план на с.Ч. има
определени зони за озеленяване и за жилищно строителство, но няма зони за вилно
строителство. Сочи още, че ако друго не е определено друго, винаги парцел,
намиращ се в границите на регулация, е отреден за жилищно строителство.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявени са два кумулативно съединени иска с правна квалификация чл.124
от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ вр. чл.42 от
ПЗР на ЗИД на
ЗОС /ДВ бр.96 от 05.11.1999г./ за установяване право на собственост върху два на брой имота, върху която
собственост се концентрира спорът между Община Ч. и Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съдът е
разпределил доказателствена тежест между страните, съобразно която същите са
ангажирали писмени и експертни доказателства.
От събраните доказателства по несъмнен
начин се установи, че процесните имоти са били актувани като държавна
собственост през 1972г. и 1975г. с актове за държавна собственост, като към
този момент същите са представлявали парцел III, в кв.66 и парцел II, в кв.66 по регулационния план на с.Ч., одобрен със
Заповед №0295/20.04.1971 г. на Председателя на Софийски окръжен Народен съвет.
Установи се идентичността на тези парцели с процесните имоти – имот III-991, в кв.66 и имот II-990 по регулационния план на
с.Ч., одобрен със Заповед №34/30.07.1999г. Установи се че регулационният план
на с.Ч., действащ към момента, е в сила от 18.09.1999г., доколкото няма
доказателства да е бил обжалван. Установи се още, че съгласно този план не са
били изрично предвидени зони за жилищно или за вилно строителство.
Параграф 42 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
общинската собственост е обнародван в Държавен вестник бр.96 на 05.11.1999г. и
е в сила от 09.11.1999г. Тази разпоредба предвижда, че застроените
и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините.
Горното означава, че това преминаване
на парцели и имоти в собственост на общините се случва ex lege (по силата на закона), без да е необходимо да бъде скрепено с някакъв акт.
Следва да се извърши преценка налице ли
са законовите предпоставки за преминаване на процесните имоти в собственост на
община Ч. с влизане в сила на пар.42 ПЗР на ЗИД на ЗОС.
Към датата на влизане в сила на пар.42
ПЗР на ЗИД на ЗОС процесните имоти са били държавна собственост, доколкото
същите са актувани като държавни през 1972 и 1975г. и няма доказателства, нито
дори данни статутът им на държавни да се е променил до 1999г. Същите са били
частна държавна собственост, а не публична държавна собственост, тъй като не се
твърди, нито доказва да са сред имотите по чл.2, ал.2 от Закона за държавната
собственост /ЗДС/, което би ги изключило от приложното поле на пар.42 ПЗР на
ЗИД на ЗОС.
Процесните имоти се установи, че са
били застроени към релевантната дата- 09.11.1999г. Пар.42 ПЗР на ЗИД на ЗОС
включва в приложното си поле и застроените и незастроените парцели и имоти,
като в този смисъл фактът дали имотът е бил или не е бил застроен, не променя
евентуалните изводи за приложимост на разпоредбата. Ответникът се позовава на
вида застрояване на имотите, за да обоснове неоснователност на исковете. От
самата разпоредба се извежда, че видът застрояване не е относим факт, за
разлика от факта за какъв вид строителство/ мероприятия са отредени имотите.
Разпоредбата е ясна и не търпи тълкуване в различен смисъл. От
Съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като компетентна и
обективна, стана ясно, че доколкото двата имота /парцели по стария регулационен
план/ са в границите на регулация на с.Ч. и в плана няма изрично определени зони
за строителство, то същите са предназначени за жилищно строителство. Това
заключение на експертизата, което съдът изцяло възприема, навежда на извода, че
и предвид отреждането на имотите по регулационния план на с.Ч., действащ към
09.11.1999г., за жилищно строителство, то и тази предпоставка на пар.42 ПЗР на
ЗИД на ЗОС е налице. Установи се още, че и по стария регулационен план на с.Ч.,
не са били предвидени зони за вилно строителство, поради което неясно защо на
физическите лица, застроили имотите, е било отстъпено право на строеж за вилни
постройки (възможно е да е грешка на компетентните органи или да е по желание
на лицата), който въпрос обаче не е предмет на изследване по настоящото дело.
Видът на постройките – в настоящия случай „вили“, няма правно значение за
преценката за какъв вид застрояване е отреден парцелът/имотът. Характерът на
постройките не променя характера на земята - земя, отредена за жилищно
строителство на община Ч..
От всичко гореизложено следва, че по
силата на пар.42 ПЗР на ЗИД на ЗОС собствеността на процесните два имота се е
трансформирала в общинска, поради което предявените искове са основателни и с
тях следва да се признае правото на собственост на община Ч. върху УПИ III-991, в кв.66 и УПИ II-990 по регулационния план на
с.Ч., одобрен със Заповед №34/ 30.07.1999г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид
отправеното искане от страна на ищеца за присъждане на разноски, ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в размер на 2585 лв.,
от които 2160 лв. за заплатен адвокатски хонорара, 75 лв. за заплатена държавна
такса и 350 лв. за заплатен депозит по СТЕ.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
по отношение на
ДЪРЖАВАТА чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, че ОБЩИНА Ч., с адрес: ***, представлявана от кмета Григор Даулов
Е СОБСТВЕНИК на: 1.УПИ II-990, в кв.66, с площ от 846 кв.м. по ПУП на с.Ч.,***, одобрен със Заповед №34/1999г. на кмета на Община Ч.,
при съседи: от североизток – улица „Рила“, от изток – УПИ III-991,
от югозапад- УПИ IX-989 и от запад – УПИ I-987 и
2. УПИ III-991, с площ от 880 кв.м. по ПУП на с.Ч.,***, одобрен със Заповед №34/1999г. на кмета на Община Ч.,
при съседи: от североизток – улица „Рила“, от изток – УПИ IV-994,
от югозапад- УПИ VIII-992 и от запад – УПИ II-990, по силата на § 42 от
ПЗР на ЗОС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство,
адрес: гр. София, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ №17-19 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА Ч., с адрес: ***, представлявана от кмета Григор Даулов, сторените разноски по делото в размер на 2585 лв. /две хиляди
петстотин осемдесет и пет лева/.
Решението подлежи
на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: