№ 88
гр. С.З., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
в присъствието на прокурора Г. В. В.
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело №
20245500100449 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС във връзка с чл.336 и
сл. от ГПК.
Постъпила е искова молба от Д. И. Ж. с ЕГН: **********, с поС.ен адрес:
: **** чрез пълномощника си адв. С. В. В. от АК - С.З. срещу ответницата Д.
К. К. с ЕГН ********** с поС.ен адрес: *** с правно основание: чл.5, ал.1 от
ЗЛС във връзка чл. 336 от ГПК.
Ищецът посочва в исковата си молба, че с ответницата са във фактическо
съжителство от 12 години. С ЕР на ТЕЛК № 93731 / 190 / 06.10.2023 г. на
Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ на Д. К. К. е
определена оценка на работоспособността 100 % степен на увреждане с чужда
помощ със срок пожизнен, като датата на инвалидизирането е от 08.11.2013 г.
Водещата диагноза, съгласно посоченото ЕР на ТЕЛК е „Деменция при
болестта на Алцхаймер с ранно начало“, а видно от констатация от
медицинските изследвания, представените документи решението на комисия е
„Деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало“: параноидна
шизофрения; ЕВПЛ; пълна неспособност за самообгрижване и
самообслужване, определят 100% HP от НМЕ по ч.2 р.1 т.2.4 и чужда помощ,
съгл. чл. 68, ал.1 и 2.
1
СъС.ието на Д. К. К. е констатирано и от социален работник, поради
което й е предоставена от 2020 г. социалната услуга личен асистент. За такъв е
назначен по трудов договор Д. И. Ж..
По силата на тристранно споразумение между Кмета на Община Мъглиж,
в качеството му на доставчик на социална услуга, Д. И. Ж., като асистент и Д.
К. К., като потребител, е предоставена лична помощ на нуждаещото се лице,
като въз основа на това споразумение са сключени трудов договор №
056/28.08.2020 г. и трудов договор № 107/29.11.2023 г., съгласно който Д. И.
Ж. работи като личен асистент на Д. К. К..
От анамнеза на ЕР на ТЕЛК № 93731 / 190 / 06.10.2023 г. на Втори състав
на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ се установява, че началото на
заболяването на Д. К. К. датира от 2003 г. след психотравмени изживявания
/починала баба й/, изживяла го много тежко, тъй като тя се грижила за нея.
Станала по- напрегната, неспокойна, не спяла, скитала безцелно из селото -
консултирана с психиатър и започнала лечение с Лепонекс, което приемала
около месец, след което прекратила приема му.
Сочи, че през 2006 г. бил отчетен втори пристъп на заболяването с
параноидно- афективен облик, купиран в „ДБП“ Р.о с конвенц. невролептик.
Сочи, че през 2010 г. бил отчетен нов пристъп със същия облик - трудно
се справяла със служебните си задължения, чувствала се непълноценна, била
подозрителна, не контактувала с околните, усамотявала се, а от 2010 г. се
лекува в стационара на „ЦПЗ“ С.З. с параноидна - афективна с-ка. От 7-8
години започнала да забравя, като от лятото на 2018 г. с тежки паметови
нарушения - не помнела, повтаряла едно и също много пъти, станала по-
напрегната, лабилна, мнителна, с нарушен сън. Поредна хоспитализация в
„ЦПЗ“ С.З. - през месец септември 2018г. Появили се дискалкулия, дисграфия,
диспраксия. Напълно безоправна - нуждае се от помощ за къпане, обличане и
в дейности от ежедневието. През месец януари 2019г. е лекувана в
Психиатрично отделение на УМБАЛ С.З..
Твърди, че от 7-8 години Д. К. К. забравяла близки събития, правила
грешки в обикновени дейности в домакинството. Била объркана и не се
досещала за елементарни неща. Започнала да стои по цял ден неподвижно на
стола, като гледала безпомощно. Забравяла да приема лекарствата си, като за
това се грижил молителят. Ответницата била в невъзможност да се придвижва
2
сама, тъй като е дезориентирана и пада като се наранявала, което налага
придвижването й с чужда помощ в инвалиден стол. Навсякъде се
придвижвала с молителя и била под поС.но наблюдение, тъй като имало риск
да се нарани или загуби. Не била в съС.ие да се грижи за личната си хигиена,
като към момента била денонощно с памперс и молителят я къпел и
обслужвал. Не била способна да се храни сама, за което молителят полагал
грижи. Към м. март 2023 год. започнала да се самонаранява като скубела
косата си и се драскала с нокти по тялото и лицето, което е наложило косата й
да бъде подстригана. Не разпознавала близките си и била напълно
неориентирана къде се намира и каква била причината да бъде на дадено
място. Не влизала във вербален контакт и била налице нечленоразделна реч.
Твърди, че Д. К. К. била ситуативно напрегната, недоумяваща, общо забавена,
дезориентирана за време, за място и собствена личност; труден контакт, почти
невъзможен; бавен мисловен процес, значими структурни нарушения; не
контролира тазови резервоари; наличие на тежък дементен процес.
Сочи, че ответницата била изцяло зависима от чужди грижи и социалните
й контакти са ограничени поради невъзможност физически и психически да ги
поддържа. Вследствие на това й болестно съС.ие при нея били налице
разстройства във всички сфери на психиката, като най - видими били
физическото ограничение, нарушенията на речта и емоционалната лабилност;
безусловно били налице следните клинични прояви: моторна афазия
/невъзможност да говори пълноценно/, апраксия /невъзможност за
извършване на редица дейности/, атаксия /нарушения на равновесието и
координацията на движенията/, сензорна афазия /нарушения във
възприемането и разбирането на речта, при които болният разбира частично
елементарни въпроси, основно на нагонно ниво, но не е в съС.ие да дава
пълноценни и смислени отговори/, аграфия /невъзможност за писане и за
четене, подписва документи е палец/.
Сочи, че установените атрофични промени били трайни и необратими,
така че подобряване или възстановяване на увредените психични процеси е
невъзможно.
Твърди, че уврежданията на Д. К. К. нарушавали способността й да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, тъй като при нея било налице не само загубена способност да говори, но и
3
когнитивни разстройства, с оглед на които не била в съС.ие да осмисли и
изрази посредством знаци и звуци свои желания и воля на ниво отрицание или
одобрение, както и да насочва към свои желания, дори свързаните с
биологичните й потребности.
Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да постави под пълно
запрещение Д. К. К. с ЕГН ********** на основание глава двадесет и осма от
ГПК, като разпореди на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК препис от решението
след влизането му в законна сила да се изпрати на органа по настойничество
или попечителство - кмета на Община С.З. за определяне на нейн настойник
или попечител съгласно чл. 155 от СК с всички законни последици.
Следователно съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд - С.З..
По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за
размяната на книжа /исковата молба и всички приложения към нея/.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК /2008г./ има постъпил
писмен отговор на исковата молба от пълнолетното лице- ответник Д. К. К. от
гр. С.З. чрез нейния особен представител адв. И. С. Р., в който не оспорва
допустимостта на иска, не възразява срещу приемането на представените с
исковата молба писмени доказателства и моли съда да разпореди личен
разпит на Д. К. К., а в случай, че това се окаже недостатъчно за
диагностициране на нейното съС.ие, да се назначи съдебно-психиатрична
експертиза.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил
писмен отговор на исковата молба от Окръжна прокуратура - С.З., чрез
прокурора Г. В., в който прокуратурата не оспорва допустимостта на иска и
неговата вероятна основателност, не възразява срещу приемането на
представените с исковата молба писмени доказателства. Заявяват, че нямат
други доказателствени искания.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от
ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на
други негови искания за събиране на нови доказателства, и като взе предвид
приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът
счита, че предявеният иск е редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3,
изр.1 от ГПК/2008г./.
4
Относно разпределението на доказателствената тежест, съдът счита, че
ищецът е този, който следва да докаже и да установи всички свои твърдения,
изнесени в исковата му молба, а ответникът следва да установи твърденията
си посочени в писмения му отговор, ако изобщо такъв е бил представен.
Ищецът Д. И. Ж. е редовно и своевременно призован, явява се лично и с
адв. С. В. от АК - С.З., като моли да се уважи иска, ведно с всички законни
последици от това, като ответницата се постави под пълно запрещение.
Ответника Д. К. К., редовно и своевременно призована явява се лично и с
особения си представител адв. И. Р. от АК - С.З..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните,
както и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми,
намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин:
С оглед на здравословното съС.ие на ответника Д. К. К., за което е
представено Експертно решение на ТЕЛК втори състав/на лист 6 от делото/,
действително се сочи за наличие на Деменция при болестта на Алцхаймер с
ранно начало.
Поради което искът се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан относно неговата материална основателност.
Съгласно изискването на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът е придобил
непосредствени и преки впечатления за ответника Д. К. К. в проведеното
открито съдебно заседание на датата 17.03.2025г.
Ответникът Д. К. К. не може да отговори на поставените от съда въпроси:
Къде живее? На колко е години?
Свидетелката С.И.Г., която е сестра на ищеца в показанията си разяснява,
че ищецът и ответницата живеели заедно от 2009 г. Дава сведения, че
единствено Д. се грижил за нея и че е изцяло отдаден на нея, тъй като
ответницата не можела да се обслужва, да пазарува, да приготвя храна и да се
храни. Д. не можела да говори, чете и пише от около 4-5 години. Заключва в
показанията си, че ответницата не можела да се грижи за себе си и че през
цялото това време ищецът полагал грижи за нея, като последният не ходил на
работа и бил неотлъчно до нея.
Съгласно чл. 5, ал.1 ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или
5
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни. Съгласно ал.2 на същата разпоредба
пълнолетните с такива страдания, чието съС.ие не е така тежко, за да бъдат
поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС е дееспособността на едно лице, като
основанието за уважаването на иска не е простото наличие на слабоумие или
душевна болест (наричани в теорията и съдебната практика медицински
критерий), а и произтичащата от тези заболявания неспособност или
съответно ограничената способност на лицето, поради това негово съС.ие, да
се грижи за работите си (т. нар. юридически критерий) - ППВС № 5/79 г. на
ВС. Изискването на закона е кумулативното наличие на двата критерия, като
съдът при преценката на тежестта на заболяването или страданието на
ответника и доколко това съС.ие ограничава възможността на лицето да се
грижи за своите работи или го лишава от тази възможност, е властен да
постанови дали лицето да бъде поставено под запрещение и дали това
запрещение да е пълно или ограничено.
За да се приеме, че едно лице може да се грижи за своите работи следва
да се установи, че същото разбира какво е изискуемото поведение от
държавата и правовия ред, какво се изисква от него, за да живее като част от
обществото, да разбира смисъла на постъпките си, да ги ръководи и да е
наясно с техните последици. В случая от събраните по делото доказателства
съдът приема, че ответникът страда от Деменция при болестта на Алцхаймер с
ранно начало, вследствие на което е лишен от възможността самостоятелното
да упражнява правата и задълженията си, както и от възможност да се грижи
за своите работи. До този извод съдът достига при съвкупния анализ на
писмените доказателства и изслушването на ответника. Предвид на
посочените доказателства следва изводът, че ответникът страда от заболяване,
което й пречи да се грижи сама за работите си. Поради това са налице
предпоставките за поставянето й под пълно запрещение по смисъла на чл. 5,
ал. 1 ЗЛС. Положението на поставените под пълно запрещение по силата на
чл. 5, ал.3 ЗЛС се приравняват на малолетните такива по чл. 3 ЗЛС - те са
напълно недееспособни, поради заболяването си или страданието си и
причинената от това невъзможност да ръководят постъпките си, ги лишава от
възможност да упражняват самостоятелно каквито и да е било права и да
поемат задължения, да работят, да се разпореждат самостоятелно със свои
6
средства дори и за ежедневни, дребни нужди. СъС.ието на ответника, така
както е установено по делото, мотивира именно необхоД.ст от такова
ограничаване. На практика ответникът не може и не изпълнява нито една от
посочените възможности, нито да упражнява някакви права.
При тези данни, съдът счита, че ответникът Д. К. К. е в невъзможност
сама да се грижи за своите работи и да защитава по какъвто и да е начин
своите ежедневни нужди и интереси. Съдът намира, че невъзможността за
адекватна защита на личните и имуществените интереси на ответника Д. К. К.
налага поставянето й под пълно запрещение, с оглед да не се допусне по
какъвто и да е начин увреждането им. Налице са всички законови изисквания
на чл.5, ал.1 от ЗЛС.
Следователно предявеният иск се явява напълно основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като ответника Д. К. К. следва да се постави под пълно
запрещение по смисъла на чл.5, ал.1, пр.2 от ЗЛС.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.275-
чл.276 от ГПК във вр. с чл.5, ал.1, пр.1 от ЗЛС, Окръжен съд С.З.
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Д. К. К. с ЕГН ********** с
поС.ен адрес: ***.
Препис от решението да се изпрати на органа по настойничеството и
попечителството – Кмета на Община Мъглиж, който да назначи настойник,
заместник-настойник и двама съветници /настойнически съвет/ на основание
чл.156 СК на поставения под пълно запрещение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му
на всички страни, чрез Окръжен съд – С.З. пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
7