РЕШЕНИЕ
№158 08.08.2019 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански
състав на осми август през две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 677 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод молба от З.И.И., ЕГН **********,***, против С.С.А., живущ
на същия адрес, с искане за издаване на заповед за защита по реда
на Закона за защита срещу домашното насилие, относно
осъществен акт на домашно насилие спрямо молителката от страна на ответника.
Твърди се, че страните живеят във фактическо съжителство от 1993 г. От няколко
години ответникът системно употребявал алкохол в големи количества, в резултат
на което ставал агресивен и неадекватен, като упражнявал спрямо молителката
системно психическо, емоционално и физическо домашно насилие. На 21.06.2019 г.,
около 23,00 ч., молителката се прибрала от работа и си легнала. Около 23,30 ч.
ответникът, който спял до нея, се събудил, и казал на И. да стане, взел
мобилния й телефон, ударил го в земята и го счупил. Започнал да удря
молителката, вследствие на което от устната й потекло кръв. След това я извел
на двора. И. решила да отиде да спи в съседната къща, където живеел сина й, но
не успяла, и седнала в двора. Ответникът се приближил към нея и взел да й дърпа
чантата, молителката започнала да вика за помощ, на което А. отворил вратата на
двора и я изхвърлил навън. В съседната къща живеели родителите на И., които я
приютили. Предвид на това молителите подали настоящата молба за защита по ЗЗДН
с искане за издаване на заповед за защита с налагане на следните мерки:
1. Да бъде задължен ответникът за се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на молителката;
2. Да бъде отстранен ответникът от съвместно обитаваното жилище за срок от 18
месеца;
3. Да бъде забранено на ответникът да се приближава до молителката, до
жилището й, до местоработата й, до местата й за социални контакти и отдих, на
разстояние по- малко от 100 метра, за срок от 18 месеца.
Ответникът не взема писмено становище по молбата. В съдебно заседание се
явява лично като изразява становище за неоснователност на молбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
делото не се спори, че страните живеят във фактическо съжителство, в къща,
находяща се в с. Оризаре, ул. „Зорница”, № 10. По повод изложените от
молителката твърдения за случилото се на 21.06.2019 г. е представена декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която в общи линии са отразени сочените в молбата
обстоятелства. По молба на И. бе изискана преписка от РП- Несебър, която е
образувана по повод подадена жалба от И. против А. за същия случай. От
съставените в тази връзка докладни записки от мл. Експерт Ферад, е видно, че И.
не е търсила медицинска помощ, нито е посещавала съдебен лекар. Същата е била
запозната със ЗЗДН, като й е била разяснена възможността да ползва помощ от
Центъра за превенция на насилието и престъпността, но същата е заявила, че не
желае да ползва такава. И. е заявила пред полицейският орган, че желае да
оттегли жалбата си. В жалбата, станала повод за образуване на преписката, се
сочи, че на 21.06.2019 г. А. заключил вратата, взел й чантата с документите и
лични парични средства, както в обясненията си е навела приблизително същите
факти, които се сочат в жалбата, предмет на настоящото производство.
В
съдебно заседание бе разпитана св. И., майка на молителката. Същата живеела с
бащата на З. в съседство. На 21.06.2019 г., около 23,30 ч. и полунощ чули
викове от двора на дъщеря си. Когато излязла навън видяла как А. избутал З.И.
извън двора и заключил вратата. Свидетелката прибрала дъщеря си при нея. По
молителката нямало кръв. На сутринта имало синини. След няколко дни З.И. се
прибрала в дома си, от където ответникът се изнесъл. Свидетелката не заяви да е
установила въпросната вечер А. да е употребил алкохол, нито пък е видяла същия
да е удрял дъщеря й. Други доказателства не са ангажирани по делото.
С
оглед на така изложеното съдът намира молбата за неоснователна. В
производството по закона за защита от домашно насилие в тежест на ответника е
да докаже, че обстоятелствата, изложени от молителя, не отговарят на
действителността. Същевременно обаче инициаторът, в случая З.И., също следва да
ангажира доказателства относно твърдените от нея факти. Действително нормата на
чл. 13, ал.3 от Закона за защита от домашно насилие придава доказателствена
стойност на декларацията по чл.9, ал.3, на която съдът може да се позове. С
представянето обаче само на декларацията не следва да се счита, че отпада
задължението на молителката да докаже изложените в нея обстоятелства, при
положение, че от страна на ответника се оспорват твърденията. В този смисъл, за
да бъде издадена исканата заповед за защита от страна на И., следва последната
да ангажира доказателства, който пряко или поне косвено да наведат на извода,
че действително е бил осъществен твърдения акт на домашно насилие. В случая
това не бе сторено. От изисканата служебно преписка се установява, че издадения
протокол за предупреждение е бил издаден само въз основа на изложените от
молителката твърдения. Не се ангажираха доказателства, от които да се
установява, че ответникът е удрял И.. Майката на молителката заяви, че не е
видяла А. да удря дъщеря й, нито пък по последната е имало кръв, както се
твърди в молбата. Обстоятелството, че на сутринта по З.И. имало синини, който
не се конкретизираха по местоположение, брой и вид, не е достатъчно да се
приеме, че същите са били нанесени на 21.06.2019 г., около 23,30 ч., от А.,
като се взе предвид и обстоятелството, че свидетелката заяви, че не вижда често
дъщеря си.
Горното,
ведно с факта, че молителката е отказала предложената й помощ от полицейските
органи от Център за превенция на насилието, както и обстоятелството, че няколко
дни по- късно И. се е върнала в жилището доброволно при лицето, за което се
твърди, че е извършител на домашното насилие, дава основание на настоящата
инстанция да приеме, че се касаело за семейно неразбирателство от битов
характер, в което участие са взели и двете страни. Същото обаче не покрива
признаците на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Не всяко упражнено
насилие съставлява домашно такова, на което цитираният закон дава защита.
Всичко
това дава основание на настоящата инстанция да приеме за недоказано твърдението
на З.И., че на сочената в молбата дата спрямо нея детето й е бил осъществен
твърдения акт на домашно насилие, което прави искането й неоснователно.
На
следващо място в съдебно заседание се установи, че страните понастоящем не
живеят заедно, като след връщането на молителката в съвместно обитаваното им
жилище, ответникът се е изнесъл от него и понастоящем живее на друг адрес, като
страните не поддържат контакти помежду си. Идеята на исканите мерки за защита,
а именно отстраняване на извършителя от дома или забрана на същия да приближава
молителката и местата, на които същата ходи, е да се ограничат срещите на двете
страни и да се предотврати възможността за извършване на нов акт на домашно
насилие. След като страните вече не поддържат отношения, не живеят заедно, не
работят на едно място, на практика е постигната целта на исканите мерки.
На
основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН, с оглед изхода на делото, в тежест на
молителката следва да бъде поставено заплащането на държавна такса в размер на
80 лв. за разглеждане на делото.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на З.И.И., ЕГН **********,***, против С.С.А., ЕГН **********, за издаване на
заповед за защита от домашно насилие, осъществено на 21.06.2019 г. от ответника
спрямо И., чрез налагане на мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА З.И.И.,
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд- Несебър сумата от 80 лв., представляваща дължима държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок, считано от днес, пред Окръжен съд- гр.Бургас.
След влизане в сила на решението
препис от същото да се изпрати на РУ- Несебър за сведение с указание, че
издадената заповед за незабавна защита е загубила действието си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: