Решение по дело №51083/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10630
Дата: 4 юни 2024 г.
Съдия: Ели Димитрова Анастасова
Дело: 20231110151083
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10630
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20231110151083 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. С. Х., с която са предявени срещу ....
обективно кумулативно съединени искове за признаване за незаконно на уволнението
му, извършено със Заповед № 29-119/24.08.2023г. на управителя на ответното
дружество ...., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и
трудовото му правоотношение е прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и като
такова да се отмени, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„....” в ответното дружество и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за
времето, за което е останал без работа въз основа на незаконно уволнение в общ размер
на 17468.00 лева за периода от 25.08.2023г. до 25.02.2024г. /съобразно УМ на л. 25/,
ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 27.01.2021г. ищецът е сключил
трудов договор с ответника, по силата на който ответникът е бил назначен на длъжност
„....”. Впоследствие със Заповед № 29-119/24.08.2023г. на управителя на ответното
дружество .... му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му
правоотношение е прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Ищецът твърди, че не
е извършвал нарушения на трудовото дисциплина, а винаги точно и добросъвестно е
изпълнявал служебните си задължение.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
1
молба, с който заявява, че процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение съдържа всички необходими реквизити по чл. 195 КТ.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже по
иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, че между него и ответника е сключен трудов договор,
както и че трудовият договор е прекратен. В тежест на ответника е да докаже, че
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на
посоченото от него основание, а именно констатираните в Заповед № 29-
119/24.08.2023г. на управителя на ответното дружество .... дисциплинарни нарушения.
Уважаването на първия иск обуславя разглеждането на другите два иска.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, при доказано незаконно уволнение, ищецът
следва да докаже наличие на трудово правоотношение и заеманата по него длъжност,
което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, при доказано незаконно уволнение, ищецът
следва да докаже, че е останал без работа след уволнението за периода от 25.08.2023г.
до 25.02.2024г., причинната връзка с уволнението, както и размерът на последното
получавано месечно брутно трудово възнаграждение, което е получавала преди
уволнението.

Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По делото не се спори, а и от представения трудов договор от 27.01.2021г. /л. 6
и сл./ е видно, че между ищеца и ответника .... /с предишно наименование .... е
възникнало безсрочно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността
„....”. Представена е и длъжностна характеристика за съответната длъжност /л. 10 и сл./.
Видно от Заповед № 29-119/24.08.2023г. на управителя на ответното
дружество .... /л. 17 и сл./, връчена лично на ищеца на 24.08.2023г. /посоченото
обстоятелство е удостоверено в самата заповед – л. 19, стр. 2/, трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ
дисциплинарно уволнение, поради осъществено комуникиране по неподходящ начин,
използвайки чатовете на Microsoft Teams, официалният канал на ответника-
работодател /като използване на ругатни, изпращане на обидни, сексистки и
2
хомофобски съобщения/.
Заповедта е издадена от ... – управител и законен представител на ответното
дружество, който имат работодателска компетентност, по аргумент от разпоредбата на
чл. 61, ал. 1 КТ да издава заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения.
Това обстоятелство не се оспорва от страните.
В заповедта е описано в какво се състоят нарушенията на трудовата
дисциплина – осъществено комуникиране по неподходящ начин, използвайки чатовете
на Microsoft Teams, официалният канал на ответника-работодател /като използване на
ругатни, изпращане на обидни, сексистки и хомофобски съобщения/. Посочено е кои
разпоредби от Кодекса на труда са нарушени – чл. 126, т. 10, пр. 1 КТ /при изпълнение
на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва
вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници или
служители да изпълняват трудовите си задължения/; чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ /нарушения
на трудовата дисциплина са неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. В заповедта е посочено, че е нарушена чл. 22, т. 3, пр. последно от
Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя и Кодекса за поведението на
работодателя /ответникът проявява нулева толерантност към всякаква форма на
тормоз или обидно поведение към служители, изпълнители, доставчици, клиенти или
всеки, с когото работи; трябва да действат с толерантност и съпричастност и да се
отнасят един към друг с уважение; не трябва да се държат по начин, който би могъл да
бъде считан за сплашващ, злонамерен, обиден, оскърбителен или дискриминационен;
не се толерират физически или психологически тормоз, малтретиране, оскърбление
или друго обидно поведение на работното място; не се допуска дискриминация въз
основа на възраст, увреждане, пол или смяна пола, бременност или майчинство, раса,
религия или убеждения, сексуална ориентация или брак/гражданско партньорство/.
Посочените по-горе Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя и
Кодекс за поведението на работодателя са представени по делото на л. 42 и сл.. и на л.
91 и сл.
В мотивната част на процесната заповед е изложено, че в резултат на анонимно
разкрИ.е на информация от ...., заемащ длъжността „...“ при работодателя на
15.06.2023г. е установено извършването на комуникация от страна на ищеца по
неподходящ начин, използвайки чатовете на Microsoft Teams, официалният канал на
ответника-работодател /като използване на ругатни, изпращане на обидни, сексистки и
хомофобски съобщения/. В заповедта е посочено още, че извършването на тези деяния
се е потвърдило от извадка от използваните от работодателя вътрешни
комуникационни канали Microsoft Teams.
3
На ищеца са били поискани писмени обяснения във връзка със случая с покана
от 31.07.2023г. /л. 11 и сл./, връчена на ищеца на 09.08.2023г. /л. 12/, като за целта му е
бил предоставен срок до 11.08.2023г., 14:00 часа, тоест двудневен срок или дори по-
малък срок, доколкото не се установява точния час на връчване на поканата.
По делото се депозирани обяснения от ищеца /л. 13 и сл./, получени от
ответника на 14.08.2023г. /ответникът заявява в ОИМ, че са получени на тази дата – л.
31, стр. 2, като ищецът не е представил доказателства в противен смисъл/, в които
ищецът е посочил следното: на 31.07.2023г. ищецът е бил добавен в среща .... –
ръководител на отдел „...“ и .... – ръководител на екипа ..., по време на която ищецът е
бил уведомен, че на база анонимно разкрИ.е на информация, свързана с неговите
всекидневни задължения като служител в ответното дружество, последното предявява
срещу ищеца обвинения в хомофобия, сексисъм, използване на непристоен език в
комуникацията, обидно поведение към колеги в работна среда. В обясненията е
посочено и следното: били са представени на ищеца примери под формата на извадка
от лични разговори в затворени „Microsoft Teams“ групи, в които членуват ограничен
брой по-близки колеги в приятелски отношения, различни от основните
комуникационни канали на отдела в приложението, използвани за връзка по теми
касаещи работния процес; след приключване на срещата ищецът бил отстранен от
работа и всички физически и електронни достъпи до работното му място били спрени
за неопределен период от време, без предоставяне на документ, удостоверяващ
следното действие от страна на работодателя, срок на наложеното отстраняване от
работа и причина, отговаряща на българското законодателство.
В обясненията си ищецът посочва, че „Microsoft Teams“ дава възможност на
всеки да се свързва със своите приятели и колеги като в организацията съществуват два
вида групи: формални работни групи, официални групи на отделите и неформални
групи за разговори помежду си, групи по интереси и други; частните групи, в които са
се събирали тясна или по-широка група приятели, за да комуникират по каквато и да е
тема не представляват част от физическото работно място или официалните канали на
отдела за комуникация на тема работа, в която членуват всички колеги; в тях също така
членовете използват свободна форма на изразяване или жаргонен език, който често е
неразбираем или има различен смисъл за хора, които не се познават добре и не са в
близки отношения; приложените скрийншоти от неофициална комуникация са
извадени извън контекста на разговорите и не отразяват възгледите на ищеца, личното
му мнение или персонална обида към никой от колегите на ищеца; приложените
разпечатки по никакъв начин не доказват отношението на ищеца към представители на
друг пол и/или сексуална принадлежност; преводачът не е взел предвид и евентуални
първопричини, които са довели до реакция и от страна на ищеца.
Молбата на ищеца с депозираните обяснения не е била удовлетворена като
трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 29-119/24.08.2023г. на
управителя на ответното дружество ...., връчена лично на ищцата на 24.08.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 195 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Това са
задължителни реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй
като тази норма има императивен характер. Липсата на който и да е от тези реквизити
нарушава правото на защита срещу налагането на наказанието „уволнение” на
служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на
заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа
4
спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол,
поради което следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл.
195, ал. 1 КТ. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното
индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното
нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето
на извършването му.
В случая видно от съдържанието на процесната заповед е посочено
единствено, че нарушението се изразява в комуникиране по неподходящ начин,
използвайки чатовете на Microsoft Teams, официалният канал на ответника-
работодател /като използване на ругатни, изпращане на обидни, сексистки и
хомофобски съобщения/. Действително в заповедта е посочено, че подробна
информация относно характера на извършените нарушения и времевия период на
тяхното извършване се съдържа в Приложение № 1 към настоящата заповед, но видно
от събраните по делото доказателства никъде не е представено посоченото
Приложение № 1. Действително по делото е представено в превод на български език
„Доказателство № 1“ /л. 85 и сл./, съдържащо примери на използван от ищеца
хомофобски език и псувни, но не са представени доказателства, че въпросното
„доказателство № 1“ представлява посоченото в процесната Заповед Приложение № 1
и че същото реално е било връчено на ищеца. Ето защо съдът приема, че ответникът не
е представил въпросното Приложение № 1.
С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че заповедта, с
която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, не отговаря на
изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. Видно е от съдържанието на
заповедта се установява, че нарушението не е индивидуализирано достатъчно ясно и
подробно – не са описани фактическите му признаци и не става ясно кога са извършени
действията, посочени изключително общо от ответника като „комуникиране по
неподходящ начин, използвайки чатовете на Microsoft Teams, официалният канал на
ответника-работодател /като използване на ругатни, изпращане на обидни, сексистки и
хомофобски съобщения/“.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Искът по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.

По отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ:
Предвид основателността на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ и с
оглед обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е безсрочно,
основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната
работа, поради което ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност – „....”.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ:
По делото е безспорно установено, че за периода от датата на уволнението –
25.08.2023г. до 25.02.2024г. включително ищецът е останал без работа. Посоченото
обстоятелство се установява и от представеното по делото удостоверение от НАП /л.
83/, в което изрично е посочено, че за процесния период липсват данни за получавани
доходи от други правоотношения и от други източници. В тази връзка съгласно чл.
5
11.1 от представения по делото трудов договор /л. 6, стр. 2/ се установява, че основната
работна заплата на ищеца възлиза на сумата от 2586.60 лева и допълнително
възнаграждение в размер на 4.2% от основната работна заплата – 113.40 лева, като
допълнителното възнаграждение се увеличава ежегодно в месеца, следващ датата на
назначаване с 0.6% за всяка година. Доколкото ответникът не е оспорил размера на
претендираното обезщетение в размер на 17468.00 лева и въз основа на служебно
изчисление от страна на съда по реда на чл. 162 ГПК при съобразяване с нормата на
чл. 11.1 от процесния трудов договор, за което не е необходима ССчЕ, съдът намира, че
искът се явява основателен и доказан изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
12.09.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.

По отговорността за разноските:
Съобразно с изхода на спора право на разноски възниква за ищеца като
съобразно представените доказателства и направеното искане, следва да му се присъди
сумата от 3200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 858.72 лв. /сумата от 160 лв. за исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и
698.72 лв. за иска по т.3 на чл. 344, ал.1 КТ/.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ уволнението на С. С. Х., с ЕГН **********, с адрес: ... от длъжността „....”,
извършено със Заповед № 29-119/24.08.2023г. на управителя на ответното дружество
.....
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. С. Х., с ЕГН
**********, с адрес: ... на заеманата преди уволнението длъжност „....” в .....
ОСЪЖДА ...., с ЕИК ..., с адрес: .... да заплати на С. С. Х., с ЕГН **********, с
адрес: ..., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал.1 КТ сумата от
17468.00 лева – обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода от 25.08.2023г. до
25.02.2024г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023г. /датата на депозиране
на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 3200.00 лева – разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА ...., с ЕИК ..., с адрес: .... да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на СРС сумата от 858.72 лева – разноски за производството пред СРС.

6

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от 06.06.2024г., съгласно чл. 316, вр. чл. 315 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7