Р Е Ш Е Н И Е
№ /………….2018 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІІ състав в публично заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 650 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 – 178
от Административнопрцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215
от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на „Динипо“ ЕООД , представлявано от Д.П. ***, срещу Заповед №40/31.01.2018г.
на Кмета на р-н „Одесос“ при община
Варна, с която на основание чл.
225а, ал.1 във вр. с чл.
225, ал.2, т.2 ЗУТ във връзка с чл.
223, ал.1, т.8 от ЗУТ и предоставени правомощия със Заповед № 4794/25.11.2015г.
на Кмета на Община Варна, е забранено ползването на строеж „Промяна
предназначение на пристройка към съществуваща сграда за обществено хранене с
предназначение на основната сграда в магазин за продажба на спортни стоки“,
находяща се в имот с идентификатор 10135.1502.221.
Твърди
се, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неоснователна без да посочва
конкретни основания по чл. 146 АПК. Сочи, че в обекта няма извършени никакви СМР. Заявява, че промяната в
начина на ползване на обекта не означава издаване на строителни книжа и
въвеждане на строежа в експлоатация.
Ответникът
– Кметът на р-н “Одесос“ община
Варна, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, депозирано по
делото с административната преписка, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена
по съображения, че са налице законовите изисквания за издаване на обжалваната
заповед, тъй като се касае за промяна на предназначение на „пристройка към
съществуващата сграда за обществено хранене с предназначение на основната
сграда в магазин за спортни стоки“, без наличието на строителни книжа – одобрен
инвестиционен проект и разрешение за строеж, в нарушение на чл.
137, ал.3 и чл.
148, ал.1 ЗУТ, което го квалифицира като незаконен по смисъла на чл.
225, ал.2, т.2 ЗУТ и подлежащ на премахване. Сочи, че обектът се ползва
като магазин за продажба на спортни стоки, без да е променено предназначението
му, без строежа да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ като магазин.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Варна, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235
от ГПК във вр. чл.
144 от АПК, събраните и приети по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
С
констативен акт № 31/06.11.2017г. относно неправомерно ползване на обект „пристройка
към съществуващата сграда за обществено хранене с предназначение на основната
сграда в магазин за спортни стоки“, комисия е установила, че обектът не се
ползва като част от обект за обществено хранене, а като търговски обект-
магазин за продажба на спортни стоки. Не
са представени строителни книжа и документи за промяна в предназначението на обекта
от обществено гранене в магазин.
Строежът
е V категория. Процесната промяна на предназначение на пристройката от
обществено хранене в магазин за спортни стоки е било извършено без одобрени
строителни книжа и без разрешение за строеж. От проверяващите е констатирано,
че промяната е извършена от жалбоподателя „Динипо“ ЕООД без одобрени строителни
книжа, което представлява нарушение на чл.
178 ал.4 вр. чл.177 ЗУТ.
В
съответствие с предоставената му от закона възможност, жалбоподателят е подал
възражение срещу констативния акт (л.7-8), в което е посочил, че се касае за
законен строеж „магазин за продажба на приготвената в основната сграда храна“. Възражението
е счетено за неоснователно от ответника, тъй като с него не са представени
факти и обстоятелства, оборващи констатациите на проверяващите, и на основание чл.
178 ал.6 ЗУТ е издадена обжалваната
заповед.
По
делото е назначена СТЕ. Видно от заключението на вещото лице, което съдът
намира за компетентно и обстоятелствено, процесното помещение по приложения
нотариален акт е сграда за обществено хранене. В момента се ползва като магазин
за спортно облекло, като сградата за обществено хранене е приспособена за
търговски нужди. Съгласно одобрените проекти откъм съществуващата сграда има две врати за достъп, които към датата на
огледа от в.л. – 28.06.2018г. са зазидани и единствения достъп до пристройката
е от страната на бул.“Цар Освободител“. В пристройката има изградени санитарно
помещение и склад-битовка, които липсват в одобрения проект.
Експертът
уточнява, че Разрешението за ползване 3 484/31.08.2001г. касае „Пристройка
към съществуваща сграда за обществено хранене с предназначение на основната
сграда“. Няма извършена промяна по предназначението на обекта по чл.38 ал.5 ЗУТ. За да се обособи пристройката като магазин за продажба на спортни стоки,
може да не се извършват СМР, но следва да има строителни книжа, като обема и
съдържанието им се определя от админстративния орган по промяна на
предназначението.
С
оглед на установеното, съдът приема, че заповедта
е в установената писмена форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал.2 АПК
реквизити, доколкото ЗУТ не установява различни изисквания към формата и
съдържанието на административния акт. Посочени са фактическите и правните
основания за издаването на акта – от фактическа страна заповедта е обоснована с
липсата на издадени строителни книжа за въвеждане в експлоатация на от
компетентния орган по чл.177 ЗУТ, а като правно основание за издаването й е
посочена разпоредбата на чл. 178 ал.4 ЗУТ вр. чл.177 вр. чл.178 ал.6 ЗУТ. Заповедта
е издадена въз основа на съставен по реда на чл. 225а, ал.2 ЗУТ констативен
акт, като на жалбоподателя е била предоставена възможност да депозира
възражение по констатациите, направени в протокола и да представи относими към
случая доказателства.
Обжалваният
ИАА е издаден при спазване на нормативно регламентираните процесуални правила
при провеждане на административното производство по чл. 225а от ЗУТ във вр. с
чл. 225 от ЗУТ - бил е съставен констативен акт, който е съобщен на
жалбоподателя и същият е упражнил правото си на защита, като е направил
възражение, в което не е оборил констатациите по акта, а е потвърдил
извършването от него на незаконния строеж. Породи което не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон.
По
съществото на спора - наведените от страна на жалбоподателя оплаквания са
неоснователни. Жалбоподателят е извършил преустройство на пристройка към
съществуваща сграда за обществено хранене в
магазин за спортни стоки без необходимите строителни книжа. Съгласно
разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи
или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган.
Разпоредбата на ал. 2 уточнява кои строежи не подлежат на въвеждане в
експлоатация. Това са строежите от шеста категория. Наредба № 1/30.07.2003 г. в
чл. 12 определя кои строежи са от шеста категория, като препраща към
разпоредбите на чл. 54, ал. 1 и 4 от ЗУТ и чл. 147 от ЗУТ.
Процесният
обект не е временен строеж, нито е измежду изброените в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ.
За същия се изисква разрешение за ползване, след като е променено
предназначението му. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1 от ЗУТ не се
разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в
експлоатация от съответния компетентен орган. Безспорно е по делото, че
сградата и в частност процесният обект в нея, не са въведени в експлоатация като
магазин за спортни стоки и това по същество не се оспорва от жалбоподателя. При
този релевантен факт законосъобразно административният орган е пристъпил към
издаване на заповед по чл. 178, ал.6 от ЗУТ, съгласно който при нарушение на ал. 1, за строежи от четвърта и пета
категория, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
забранява с мотивирана заповед ползването на строежа и разпорежда неговото
освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия,
с вода, газ, телефон и други. В този смисъл материалният закон е правилно
приложен. Видно е, че заповедта касае забрана за ползване само на процесния
обект, който всъщност е напълно завършен и това не се оспорва от жалбоподателя,
поради което очевидно не е налице необходимост от извършване на допълнителни
СМР в него. Забранено е ползването не на цялата сграда, а на отделен обект в
нея. Противно на довода на жалбоподателя заповедта не противоречи на целта на
закона, а напротив – способства за неговото спазване, защото целта на закона е
да се ползват само въведени в експлоатация сгради, което предполага тяхната
безопасност за ползване.
Съгласно
§ 5, т.41 от ДР на ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на
част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно
съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните
актове за неговото прилагане. В случая се установява безспорно, че се променя
предназначението на обекта от "за обществено хранене" в "за
търговска дейност".
В приложение № 2, таблица 3, т. 4 от Наредба
№ 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри /Наредба № 3/28.04.2005 г./ се съдържа
класификатор за предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях.
Съгласно класификатора, самостоятелните обекти в сгради с код 550 са "за
търговска дейност", а с код 570 са "за обществено хранене".
От горното е видно, че организирането и
използването на обект за търговска дейност – магазин не може да бъде
осъществявано в самостоятелен обект от сграда с код, различен от този,
установен за обект за сграда за обществено хранене. С оглед на това, след като
става въпрос за осъществяване на дейност в помещение или помещения, която
налага промяна на установения в Наредба № 3/28.04.2005г. код, безспорно е
налице "промяна на предназначението" по смисъла на § 5, т.41 от ДР на
ЗУТ.
Предвид представените по делото
доказателства съдът намира, че процесния обект не се използва съобразно
посоченото в Разрешение за ползване № 484/31.08.2001г. предназначение - като сграда
за обществено хранене, а фактически се използва с предназначение като магазин
за спортни стоки, т.е. обектът фактически се използва не по предназначението,
за което е бил въведен в експлоатация. В конкретния случай е налице промяна от
един начин на ползване на процесния обект в друг, съгласно съответстващите им
кодове, респ. промяна на предназначението му по смисъла на § 5, т.41 от ДР на
ЗУТ. Кумулативното
осъществяване на материалноправните предпоставки - ползването на строежа с
различно от определеното му предназначение и без да е въведен в експлоатация по
реда на чл. 177 ЗУТ (обектът е пета категория и извън приложното поле на
изключението по ал. 2 на чл. 178 ЗУТ), е породило правомощието на кмета на
общината по чл. 178, ал. 6 вр. ал. 4 и ал.1 ЗУТ да забрани ползването му.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган; в предвидената писмена форма, постановена е в
съотвествие с материалноправните разпоредби, на които се основава; при спазване
на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона.
Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С
оглед на изложеното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд Варна, 23-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Динипо“ ЕООД ,
представлявано от Д.П. ***, срещу Заповед №40/31.01.2018г. на Кмета на р-н „Одесос“ при община Варна, с която е
забранено ползването на строеж „Промяна предназначение на пристройка към
съществуваща сграда за обществено храненене с предназначение на основната
сграда в магазин за продажба на спортни стоки“, находяща се в имот с
идентификатор 10135.1502.221.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му. Препис от решението да се връчи на страните
на основание чл.
138 от АПК.
СЪДИЯ: