Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. В. Търново, 10.09.2020год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 25.08.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдия П. Цанков НАХД № 261 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от адв. П.И., в качеството му на защитник на М.С.Р., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. В. Т, ул. **** *** против НП № 19 - 1275 - 002379 от 21.10.2019г., издадено от ВПД началник група към ОД на МВР - В. Търново, сектор ПП - В. Търново. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна. направено е искане в тази насока. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован - не се явява, не се представлява и не заема становище.
Въззиваемата страна, редовно призовани - не се представляват и не заемат становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
НП № 19 - 1275 - 002379 от 21.10.2019г., издадено от ВПД началник група към ОД на МВР - В. Търново, сектор ПП - В. Търново е съставено въз основа на АУАН с № 53396 от 13.10.2019г. от Е.В.С. (мл. контр., към сектор ПП- ОД на МВР - В. Търново) в присъствието на свидетеля А.З., против М.С.Р., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. В. Т, ул. *** *** **.
При описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението било прието за установено от фактическа страна, че М.С.Р., на 13.10.2019г., около 15:30 часа, на път III- 514, при км. 47+200, в посока от с. А към гр. В.Т, управлявайки лек автомобил - Фолксваген, модел "Голф", с peг. № ****, собственост на И И И, при избиране на скоростта си на движение, излизайки от лява крива, при спускане, загубил контрол над автомобила (по данни на водача - насрещен автомобил е навлязъл в лентата му за движение), завъртял волана на дясно; неуспял да спре и се блъснал, по посоката си на движение в десен, каменен скат, с което реализирал ПТП с материални щети.
На следващо място, при описание на нарушението е отразено, че нарушението на правилата за движение се е изразило в това, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интезивността на движение и др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДВП.
С обжалваното НП, на жалбоподателя, за извършеното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДВП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от същия закон е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв.
Обжалваното наказателно постановление е връчено на нарушителя на 17.01.2020г, който в законоустановения срок е подал жалба (на 24.01.2020г.) по реда на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Описаната по дело фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на същата, съдът обективира следните правни изводи:
Депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право на това. Разгледана по същество същата е и основателна.
Настоящият съдебен състав приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на обжалваното НП.
АУАН и НП не притежават в изискуемата от закона пълнота и необходимото съдържание по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В двата акта липсва описание на твърдяното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДВП с неговите съставомерни признаци. Твърди се от органите на административнонаказателното производство, че нарушителят се е движел с несъобразена скорост. Изводите за характера на скоростта са направени, без да е установено каква е била конкретната скорост на управлявания от жалбоподателя автомобил и каква би била съобразената скорост, според конкретните атмосферни, пътни и други условия, респ. съответства ли или не скоростта на движение на процесния автомобил на съобразената скорост. Понятието "съобразена скорост" е установено в контекста на задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и в тежест на наказващия орган е за всеки конкретен случай е да определи съобразената скорост.
По отношение на това деяние липсва и описание в съдържанието на
съставените АУАН и НП на причинените от
деянието имуществени вреди на управляваното от жалбоподателя превозно средство,
отразяването, на които е следвало да бъде извършено, на първо място от
актосъставителя, с оглед установяване, в пълнота, на обстоятелствата относно
нарушението, както и с оглед осъществяването от наказващия орган на преценка,
съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, на тежестта на нарушението.
Тези обстоятелства, е следвало да се установят още при съставяне на акта и с
оглед пълното описание на нарушението да бъдат посочени в него. Поради
изложеното съдът е мотивиран да приеме, че в АУАН и в НП не са отразени в
изискуемата от закона пълнота - самото нарушение и обстоятелствата, при които е
било извършено нарушението.
Релевираните нарушения на процесуални правила са засегнали съществено правото на защита на нарушителя в аспекта на правото и да разбере за какво е привлечена да отговаря и са основание за отмяна на НП.
Съдът намери и друго съществено нарушение, поради и само на което основание атакуваното НП би следвало да бъде отменено. Съображенията си за това мотивира в последващите правни изводи:
На следващо място законосъобразността на издаденото НП, обуславяща пораждането на установените в него правни последици - реализиране на предвидената в закона държавна репресия, спрямо нарушителя, предпоставя необходимост от единство между посочените в наказателното постановление факти и обстоятелства относно извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, и неговата правна квалификация. В конкретния случай, в съдържанието на обжалваното НП от фактическа страна, при описание на обстоятелствата нарушението наказващият орган е приел, че осъщественото от жалбоподателя деяние се изразява в загуба на контрол над превозното средство. От друга страна при описание на нарушението наказващия орган е приел, че въззивникът, на посоченото време и място, се е движел с несъобразена скорост. Посочените две групи обстоятелства изпълват съставомерните признаци на самостоятелни състави на административни нарушения, които се обективират от различна фактическа обстановка и обуславят различна по степен наказателна отговорност. В случая за първата хипотеза (неосъществяване на постоянен контрол), описаното деяние представлява нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДВП, а при възприетото движение с несъобразена скорост същото представлява такова по чл. 20, ал. 2 от същия закон. Изложеното мотивира съда да приеме, че констатираното фактическо и юридическо несъответствие по отношение на извършеното от жалбоподателя деяние, създава неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за нарушение и неговата правна квалификация. Същото от една страна е довело до накърняване на правото на защита на нарушителя, който има право да узнае за извършването на какво точно нарушение му се налага наказание, като от друга страна препятства възможността на съда за извършването на контрол за законосъобразност по реда на чл. 63 от ЗАНН и в частност какво точно нарушение е извършено и виновно ли е осъществено от дееца.
Независимо от
изложените доводи за допуснати
процесуални нарушения съдът счита, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката. Дори да се
приеме, че същата е осъществила състава на нарушението по чл. 179, ал. 2, пр. 1
от ЗДвП, то деянието и е невиновно.
За него е относим института на крайната
необхосдимост, деяние по чл. 13, ал. 1 от НК, който е приложим при действието
на препращането по чл. 11 от ЗАНН. Този извод
се мотивира доколкото по делото бе установено, от свидетелстите
показания, и от самото съдържание на НП, че причина за реализираното ПТП е извършена
от водача, "спасителна
маневра", свързана със завиване на волана надясно с невъзможност за
безаварийно спиране, което е било предизвиксано от внезапно навлизане на насрещнодвижест се л. а в лентата
на движение на жалбоподателя. и предприетата маневра за
избегване на удар с него.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1,
пр. 3 от ЗАНН съдът приема, че обжалваното НП, е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено – изцяло.
Съдът намира за недоказано направеното искане от страна
на жалбоподателя за присъждане на направени по делото разноски, тъй като претенцията на въззивника не е конкретизирана
по размер, а и в производството пред ВТРС
не са събрани доказателства за
действително, реализирани такива. С оглед на това съдът приема, че не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 19 - 1275 - 002379 от 21.10.2019г., издадено от ВПД началник група към ОД на МВР - В. Търново, сектор ПП - В. Търново, с което на М.С.Р., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. В. Т, ул. ** *** за извършено на 13.10.2019г., около 15:30 часа, на път III- 514, при км. 47+200, нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДВП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от същия закон е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - В. Търново, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: