Решение по дело №194/2021 на Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ №….

гр. Добрич, 06.04.2021 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                   

 

       Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:                 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ

 

при участието на секретаря Галина Х. сложи за разглеждане гр. дело №194 по описа за 2021 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

    

       Производството е по чл.410 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите.       

      Образувано е по искова молба на  ЗД“БУЛ ИНС“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от изпълнителните директори **** чрез процесуалния представител адвокат М.Г. с адрес *** Добрич, ул.“България“ №12, представлявана от кмета ***, по чл.410 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 259.60 лева (от която 244.60 лева застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба пред СРС (17.07.2019 г.), представляваща регресна претенция на застрахователя (встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя) по произшествие, при което около 11.30 часа на 21.09.2017 г. при потегляне от детска градина №7 в гр. Добрич в ж.к*** водачката и собственик на МПС *** В.А.В. преминала през необезопасена и необозначена от ответника повредена шахта на пътното платно, в резултат на което са били нанесени материални щети на автомобила (облицовка на предна броня, преден ляв калник и кабел на предни накладки), като към датата на събитието пострадалият лек автомобил е бил застрахован с имуществена застраховка „АВТОКАСКО” в ЗД“БУЛ ИНС“АД със застрахователна полица №Е17990008386, валидна за периода от 17.06.2017 г. до 16.06.2018 г.; на 01.11.2017 г. застрахователят е изплатил на В.А.В. за извършения ремонт на увредения лек автомобил застрахователно обезщетение в размер на 244.60 лева; претендират се още 15 лева ликвидационни разноски и направените по делото съдебно – деловодни разноски. В исковата си молба ищецът е посочил, че в резултат на настъпилото застрахователно събитие и изплащането на застрахователното обезщетение на собственика на увредения автомобил е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредите; поканил е Община град Добрич, която стопанисва пътя, да възстанови застрахователното обезщетение, но това не е направено; това обосновава правния интерес от воденето на исковото производство.

      В законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявеният иск е неоснователен; нямало е подадени сигнали за повредена шахта на пътното платно и липсват доказателства за обстоятелствата около инцидента; искът неправилно е насочен срещу Община град Добрич, тъй като процесната шахта се използва, стопанисва и е собственост на „БТК“ЕАД; представената застрахователна полица е нечетлива, като настоява да бъде представен нейния оригинал; налице е съпричиняване от страна на водача, който не е спазил разпоредбите на чл.8 ал.1 от Закона за движението по пътищата, тъй като автомобилът се е намирал в дясната лента в посока, обратна на посоката на движение; представеният протокол за ПТП е нечетлив; водачът на лекия автомобил в нарушение на чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата не е съобразил скоростта с атмосферните условия, релефа, състоянието на пътя и превозното средство; при движение с разрешената скорост от 50 километра в час е нормално в светлата част от денонощието водачът да забележи повредена шахта и да я заобиколи; настоява за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на направените разноски. В началото на съдебното заседание процесуалният представител на ответника е посочил, че не поддържа изцяло  отговора на исковата молба; поддържа отговора само в частта, че неправилно искът е насочен срещу Община гр. Добрич; не оспорва правоотношението по „Автокаско“ и заплащането на обезщетението; не оспорва и причинно-следствената връзка между произшествието и щетите; не оспорва размера на евентуално причинените вреди; оспорва единствено, че общината е отговорна; не оспорва, че става въпрос за улица, която е общинска собственост; моли да не се назначават исканите експертизи, за да не се натоварват страните с допълнителни разноски.

      В писмените си молби от 22.03.2021 г. и 30.03.2021 г. процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил, че поддържа предявения иск, като настоява за неговото уважаване и присъждането на сторените разноски.

      В съдебното заседание и писмената си защита чрез своя пълномощник е посочил, че моли да не бъдат допускани исканите от ищеца експертизи с оглед на спестяването на разноски на страните и поради обстоятелство, че не оспорва нито механизма на настъпването на произшествието, нито размера на разходите за отстраняването на щетите, нито причинно – следствената връзка; не оспорва, че става шахтата се намира на улица, която е общинска собственост; не следва да бъде ангажирана отговорността на Община град Добрич, тъй като шахтата не е нейна собственост; настоява за отхвърлянето на предявения иск, като прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна.

    Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:  

      Предявеният иск е процесуално допустим.

      Разгледан по същество, той е основателен.

      Съгласно чл.45 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Според чл.49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно т.3 от Постановление №4/30.10.1975 г. на Пленума на Върховния съд когато при ползване на определена вещ е допуснато нарушение на предписани или общоприети правила, налице е отговорност по чл.49 от Закона за задълженията и договорите. Отговорността по чл.49 от Закона за задълженията и договорите е отклонение от общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на другиго и тази отговорност е за чуждо виновно противоправно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. Предпоставките за тази отговорност са причинени на пострадалия вреди, вредите да са причинени от действието или бездействието на лице, на което отговорният по чл.49 от Закона за задълженията и договорите е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод работата, възложена от ответника и работникът да има вина за причинените вреди. В настоящата хипотеза предпоставките за ангажирането на отговорността на Община град Добрич са налице. От всички писмени доказателства се установява, че произшествието е настъпило на уличното платно пред детска градина №7 в гр. Добрич в ж.к.„Добротица“ №16 по бул.“Добруджа“ в град Добрич; съгласно §7 ал.1 т.4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизането в сила през 1995 г. на закона преминават в собственост на общините следните държавни имоти - местните пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване; тези обстоятелства се потвърждават категорично и от показанията на разпитаната свидетелка В.А.В. и от изявлението на процесуалния представител на ответната община, който в съдебното заседание е посочил, че не оспорва настъпването на процесното събитие при попадането на шахта на улица – общинска собственост. Затова поддръжката на процесния пътен участък е била задължение на ответника по делото, независимо дали самата шахта е имала друг собственик. В резултат на виновното бездействие на длъжностни лица от Община гр. Добрич (необезопасяването на процесния пътен участък) са причинени установените вреди по автомобила на ищцата. Неоснователни са твърденията на ответника, че вредите по автомобила са причинени поради виновното поведение на неговия водач, който не спазил разпоредбите на чл.8 ал.1 от Закона за движението по пътищата, тъй като автомобилът се е намирал в дясната лента в посока, обратна на посоката на движение; водачът на лекия автомобил в нарушение на чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата не е съобразил скоростта с атмосферните условия, релефа, състоянието на пътя и превозното средство; движил се над разрешената скорост от 50 километра в час. От показанията на свидетелката В.А.В. се установява, че скоростта е била минимална, а произшествието е настъпило при извършването на лека маневра за движение на заден ход на общинската улица, където учителите от детската градина си паркират автомобилите; в един момент едно от колелата на автомобила е попаднало в необезопасена шахта; установено е точното място на настъпването на произшествието, както и механизмът на неговото осъществяване, който съответства на описания в исковата молба. Този механизъм не се оспорва от ответника, както и причинно-следствената връзка между произшествието и щетите. В настоящата хипотеза предпоставките за ангажирането на отговорността на ответника са налице – размерът на причинените вреди е посочен точно в приетите и неоспорени от ответника заверени преписи от уведомление за щета на МПС, доклад по щета, калкулация на щета, описи на щета, като претендираната в настоящото производство и изплатена от застрахователя сума е в същия размер – 244.60 лева. Наличието на валидно сключена застраховка “АВТОКАСКО” през процесния период между ищеца и увреденото лице се установява от намиращата се на лист 22 от делото застрахователна полица. Извършеното плащане на застрахователното обезщетение става ясно от преводното нареждане за кредитен превод (на лист 22 от приложеното гр. дело №41050/2019 г. по описа на СРС). Тези обстоятелства не само не се оспорват от ответника, а изрично се признават от него, като същият е пожелал с оглед на спестяването на допълнителни разноски да не бъдат извършвани първоначално поисканите от ищеца експертизи. Следователно застрахователят се е суброгирал в правата на пострадалия собственик на автомобила срещу причинителя на вредата и претенцията по чл.410 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите за сумата в размер на 259.60 лева (от която 244.60 лева застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба пред СРС (17.07.2019 г.) до окончателното плащане, е изцяло основателна.

        С оглед изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени заплатените и поискани от него съдебно - деловодни разноски в размер на 350 лева (в това число 50 лева внесена държавна такса и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение в минималния размер).    

       Водим от горното и на основание на чл.410 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд 

                                                                

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

РЕШИ:

 

 

        ОСЪЖДА Община град Добрич, ул.“България“ №12, представлявана от кмета ***, да заплати на ЗД“БУЛ ИНС“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от изпълнителните директори *** следните суми: 1) 259.60 лева (от която 244.60 лева застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба пред СРС (17.07.2019 г.) до окончателното плащане, представляваща регресна претенция на застрахователя (встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя) по произшествие, при което около 11.30 часа на 21.09.2017 г. при потегляне от детска градина №7 в гр. Добрич в ж.к*** водачката и собственик на МПС **** В.А.В. преминала през необезопасена и необозначена от ответника повредена шахта на пътното платно, в резултат на което са били нанесени материални щети на автомобила (облицовка на предна броня, преден ляв калник и кабел на предни накладки), като към датата на събитието пострадалият лек автомобил е бил застрахован с имуществена застраховка „АВТОКАСКО” в ЗД“БУЛ ИНС“АД със застрахователна полица №Е17990008386, валидна за периода от 17.06.2017 г. до 16.06.2018 г.; на 01.11.2017 г. застрахователят е изплатил на В.А.В. за извършения ремонт на увредения лек автомобил застрахователното обезщетение. 2)  350 (триста и петдесет) лева, представляваща направените разноски по гр. дело №194/2021 г. по описа на ДРС.     

        Посочена от ищеца банкова сметка, ***ми – банкова сметка *** „БАНКА ДСК“АД – гр. София с BIC *** ***.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: