Решение по дело №1172/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 430
Дата: 18 септември 2024 г.
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20244430201172
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Плевен, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. В.
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430201172 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 92-02-21/31.05.2024 г. на
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР на АГЕНЦИЯ ПО
ВПИСВАНИЯТА, на „*** АД ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв. /хиляда лева/ на основание чл.118 ал.1 т.2 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, за извършено нарушение по чл.63
ал.6 ЗМИП вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита
същото за незаконосъобразно, тъй като в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – АУАН е съставен в разрез с
разпоредбата на чл.34 ал.2 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на
Наказателното постановление.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Представя и писмена защита, в която доразвива същите. Посочва, че от
събраните по делото доказателства се установява, че сочената като
актосъставител М. А. И., в действителност не е съставила процесния Акт за
установяване на административно нарушение, а това е сторено от трето лице.
Наред с това, изтъква, че както в АУАН, така и в НП, не е надлежно посочена
датата на извършване на твърдяното нарушение – чл.42 т.3, чл.57 ал.1 т.5
1
ЗАНН. Отделно от това счита, че към настоящия момент е изтекла
предвдената в Закона давност за преследване на твърдяното административно
нарушение. Пледира за отмяна на Наказателното постановление, както и за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 360 лева, за което
представя доказателства /л.68 от делото/.
За ответната страна – ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА – представител не се явява.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№92-02-21/26.04.2024г. от страна на М. А. И. – гл.специалист в СР-ПЛЕВЕН,
РД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в присъствието на свидетелите М. В. П. и Л. П. Л.П.,
и Управителя на „*** АД ЕИК: *** /“ДРУЖЕСТВОТО“/ - М. И. Х.. Съставен е
за това, че след извършена справка по електронната партида на „*** АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ПЛЕВЕН, п.к. 5800, ул. „***“ №
4, ет. 2, ап. 3, в информационната система на Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел е изяснено, че не е вписан
действителен собственик на дружеството. След справка по партидата на
ДРУЖЕСТВОТО е установено, че няма вписани като съдружници или
еднолични собственици на капитала лица, отговарящи на изискванията на § 2
от допълнителните разпоредби на ЗМИП. В тази връзка е направен извода, че
за „*** АД ЕИК *** е възникнало задължение да заяви действителен
собственик, съобразно изискванията на чл. 63, ал. 6 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари; отбелязано е, че съобразно § 9, ал. 2 от ПЗР на
Закона за мерките срещу изпирането на пари лицата, за които се прилага
изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63,
следва да заявят за вписване тези данни, в срок до 4 месеца от изтичането на
срока по ал. 1 —31 януари 2019 г. - т.е. до 31 май 2019 г., но видно от
партидата на ДРУЖЕСТВОТО, описаното задължение, не е изпълнено в така
очертания срок. В тази връзка е заключено, че като до 31.05.2019 г. в
гр.Плевен не е заявило за вписване обстоятелства по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а
именно - действителен собственик на дружеството, на 01.06.20219 г. „*** АД е
извършило нарушение по чл. 63, ал. 6 ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
При съставяне на АУАН, нарушителят не изложил възражения; такива не
постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло така
описаната фактическа обстановка и изведената правна квалификация. На тази
основа, издал обжалваното НП, с което на „*** АД ЕИК: *** е наложена
2
имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ на основание чл.118
ал.1 т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, за извършено
нарушение по чл.63 ал.6 ЗМИП вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление e
издадено от компетентно лице /л.37 – 43, л.50 от делото/. Актът за
установяване на административно нарушение обаче, нито е съставен от
компетентно лице, нито – е спазен реда по неговото съставяне.
От една страна, видно от представен препис на Заповед №РД-01-
402/29.06.2022г. /л.37 – 43 от делото/, свидетелката М. А. И. е включена в
списъка на лицата, оправомощени да съставят АУАН за нарушения на ЗМИП.
Същата Заповед обаче, е изменена със Заповед №РД-01-149/15.02.2024г. /л.44
– 49 от делото/, като съобразно новото съдържание на раздел І, свидетелката
М. И. не е включена в кръга на лицата, оправомощени да съставят АУАН за
нарушения по ЗМИП - към 26.04.2024г. Същевременно, съобразно чл.123 ал.2
ЗМИП, нарушенията по чл.63 ал.1 – 8 ЗМИП се съставят само от надлежно
оправомощени за това, длъжностни лица. Следователно, св.И. не е
разполагала с необходимата съгласно ЗМИП, компетентност да състави
процесния АУАН. От друга страна обаче, в хода на съдебното следствие се
събраха гласни доказателствени средства /показания на свидетелите М. В. П.,
М. А. И./, съобразно които, в конкретния случай се касае за АУАН, изготвен от
неустановени като самоличност, служители на АВ в гр.СОФИЯ, който е
изпратен в електронен вид, готов за разпечатване; именно това сторила св.М.
И. и именно до това се свело нейното „участие“ при съставянето на АУАН.
Следва обаче да бъде напомнено, че съобразно чл.40 ал.1 ЗАНН, „Актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението.“. Според показанията на свидетелките П. и И.
обаче, АУАН е бил готов, изпратен от централата на АВ в гр.СОФИЯ, като
единствено е разпечатан и подписан от лицата, посочени в него като
актосъставител, свидетели, нарушител. Тук следва да бъде отбелязано, че
безспорно, допустимо е съставянето на АУАН да се случи по различни начини,
като не е изключено части или дори целият, предварително да е подготвен в
електронен вид. Същевременно обаче, несъмнено в разрез с цитираната по-
горе разпоредба, а и духа на ЗАНН би било да се приеме, че актосъставителят
е своеобразен връчител на Актове за установяване на административно
нарушение, съставени неясно от кого, кога и при какви обстоятелства.
Функцията на актосъставителя се обуславя от неговата компетентност да
прецени за какво нарушение, при какви факти и обстоятелства, следва да
предприеме действия по съставяне на АУАН. Настоящият случай обаче,
съвсем не е такъв, защото видно от показанията на самата М. А., соченият
като съставен от нейна страна Акт, всъщност й е изпратен от АВ, за
своеобразно връчване, без самата тя да има каквото и да било отношение към
неговото съдържание. Тук е мястото да бъде отбелязано, че Съдът не споделя
възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение на процесуалните
3
правила, изразило се в неяснота относно времето на извършване на
нарушението по чл.63 ал.6 ЗМИП / чл.42 т.3, чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН/. Макар и с
посочен краен срок на дължимото действие, което се твърди, че не е било
извършено, нарушението по чл.63 ал.6 ЗМИП е достатъчно ясно
позиционирано във времето, като тук следва да бъде подчертано, че така или
иначе, се касае за бездействие като форма на изпълнителното деяние. Наред с
това, не е допуснато и нарушение по чл.34 ал.2 ЗАНН, тъй като съобразно
същата разпоредба, досежно нормативните актове, уреждащи мерки срещу
изпирането на пари, „…не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са
изтекли повече от пет години от извършване на нарушението.“. Доколкото в
случая не са налице доказателства за „откриване на нарушителя“,
следоветелно, формално приложим е споменатия петгодишен срок, който към
26.04.2024г., не е бил изтекъл.
Отбелязаните по-горе нарушения на процесуалните правила във
връзка със съставянето на АУАН от некомпетентно лице и не по предвидения в
ЗАНН ред обаче, се явяват съществени и поради това, издаденото Наказателно
постановление е незаконосъобразно. Поради това, същото следва да бъде
отменено, без да бъде разглеждан правният спор по същество. За пълнота на
настоящия съдебен акт обаче, нека бъде подчертано, че Наказателното
постановление се явява и неправилно. Тук следва да бъде отбелязано, че
действително, съобразно § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП лицата, за които се
прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по
чл. 63, следва да заявят за вписване тези данни, в срок до 4 месеца от
изтичането на срока по ал. 1 — 31 януари 2019 г. - т.е. до 31 май 2019 г., но
видно от партидата на ДРУЖЕСТВОТО, описаното задължение, не е спазено
в така очертания срок, защото не са заявени за вписване действителните му
собственици. Видно е, че се касае за бездействие, което е било довършено с
изтичането на споменатия срок, т.е. на 31.05.2019г. От този момент насетне, е
започнала да тече давността за административнонаказателно преследване.
Както е отбелязано в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд, „Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с
липсата на правна регламентация на института на абсолютната
погасителна давност. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност.
Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във
връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, което е и основният
въпрос по т. 2 от искането на омбудсмана.“. При съобразяване на тези
задължителни указания по приложението на Закона, видно е, че при
процесния случай, в съответствие с чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл.
11 ЗАНН, абсолютната давност за административнонаказателно преследване е
четири години и шест месеца, считано от 31.05.2019г., т.е. – изтекла е на
4
30.11.2023г. Считано от тази дата насетне, процесното нарушение е покрито от
абсолютната давност за административнонаказателно преследване и
следователно – започването на административнонаказателно производство със
съставяне на АУАН на 26.04.2024г., е било напълно неуместно. Тук отново
следва да бъде отбелязано, че съобразно чл.34 ал.2 ЗАНН, формално
допустимо е съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение, свързано с мерките срещу изпирането на пари, до пет години от
неговото извършване. Очевидно е, че е налице колизия между разпоредбата на
чл.34 ал.2 ЗАНН в обсъжданата й част и института на абсолютната
погасителна давност, за когото са дадени задължителни указания по
приложение на Закона, с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд. Причините за тази колизия, несъмнено са свързани с
качеството на законодателната дейност в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, но тук
следва да се напомни древната латинска сентенция „Dura lex, sed lex“ - защото
дори лошият закон, следва да бъде приложен. Би могло да се дискутира кой
Закон в случая е лош, но е несъмнено, че противоречията в законодателството,
дори сами по себе си, съставляват „лош закон“. В конкретния случай Съдът
намира, че няма как да се отдаде предимство на разпоредбата на чл.34 ал.2
ЗАНН пред института на абсолютната погасителна давност, който е
основополагащ за всяка цивилизована правна система. В този смисъл,
независимо от предвиденото в чл.34 ал.2 ЗАНН, несъмнено е, че с изтичането
на срока по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, правото на
Държавата да ангажира административнонаказателна отговорност се
погасява, независимо от естеството на извършеното нарушение или неговия
автор. Поради това, обжалваното НП, като издадено след изтичане на
абсолютната погасителна давност за административнонаказателно
преследване, се явява и неправилно, независимо от вече обсъдените по-горе
основания за неговата незаконосъобразност.
При този изход на административнонаказателното производство,
съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник,
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Поради
това, следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, АГЕНЦИЯ
ПО ВПИСВАНИЯТА да бъде осъдена да заплати на „*** АД ЕИК: ***,
паричната сума в размер на 360 лв./триста и шестдесет лева/, представляваща
направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №1172/2024г. по описа на
РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 и т.2 вр. ал.2 т.1 вр.
ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕПРАВИЛНО
5
Наказателно постановление № 92-02-21/31.05.2024 г. на ЗАМЕСТНИК-
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, с което
на „*** АД ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
/хиляда лева/ на основание чл.118 ал.1 т.2 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/, за извършено нарушение по чл.63 ал.6 ЗМИП вр.
§ 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА да заплати на „*** АД ЕИК: ***, паричната
сума в размер на 360 лв./триста и шестдесет лева/, представляваща направени
разноски за адвокатски хонорар по АНД №1172/2024г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6