Решение по дело №1155/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

06.12.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

04.11.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

1155

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002438 от 11.09.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300.00лв. на „Яшар-АЯА”ЕООД- Кърджали, за извършено нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.267а и чл.120в от КТ.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоява, че в АУАН и НП липсват задължителните реквизити съгласно чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което се ограничавала възможността на нарушителя, а и на съда, да разбере точно извършеното нарушение. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. В ход по същество моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Счита, че посоченото в него административно наказание се доказа и не са допуснати нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: По повод на жалба подадена от Х.Ю.М. в Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали, в периода от 22.07.2020г. до 13.08.2020г. свидетелите Х.Ч. и А.С.- работещи в Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството „Яшар- АЯА“ЕООД- Кърджали както в предприятието, така и по документи. При нея те установи, че за месец април 2020г. за служителя подал жалбата Х.Ю.М. във ведомостта за заплати няма отразено никакво изплатено трудово възнаграждение. През този период работодателят на основание Заповед № 1/ 13.03.2020г., която е издал, едностранно е предоставил неплатен годишен отпуск на този работник и поради тази причина не му е изплатил трудово възнаграждение за м.април 2020г. При проверката от страна на работодателя присъствал управителят А.Я.А., който обяснил, че на база издадената заповед не е плащал трудовите възнаграждения. За констатациите бил съставен Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2050500/ 13.08.2020г., с който били дадени задължителни предписания на работодателя, включително да изплати  пълен размер брутното трудово възнаграждение за месец април 2020г. в размер на не по- малко от минималната работна заплата за страната на Х.Ю.М.. За това нарушение на датата 13.08.2020г. свидетелят Х.Ч. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.128 т.2 от КТ, който бил подписан от управителя на дружеството лице без възражения. По- късно на датата 17.08.2020г. работодателят представил в Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали платежно нареждане от същата дата, видно от което изплатил трудовото възнаграждение на лицето Х.Ю.М. за месеците март, април и май 2020г. На база съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция в размер на 300лв. на жалбоподателя по чл.415в, ал.1 от КТ.

Тази безспорна фактическа обстановка, която не се оспорва и от жалбоподателя, се установи от свидетелските показание на Х.Ч. и А.С., както и от писмените доказателства- Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2050500/ 13.08.2020г., чието предписание касаещо нарушението не било оспорено, Удостоверение за месечни доходи от 03.08.2020г., трудов договор № 3 от 06.08.2011г., Заповед № 1/13.03.2020г., извлечение от ведомости за заплати от 04/ 2020г. ; справка за служител за месец април 2020г., Акт за установяване на административно нарушение № 09- 002438 от 13.08.2020г., чиято доказателствена сила не бе оборена, както и от другите приети по делото доказателства.

От правна страна съдът установи следното: Настоящата инстанция следва да разгледа по същество подадената жалба, тъй като наказателното постановление е връчено на 16.09.2020г., а жалбата е подадена до административно наказващият орган на датата 18.09.2020г. видно от пощенското клеймо на плика, което означава, че е спазен 7- дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени според задължителните реквизити на ЗАНН. Нарушеният текст на чл.128 т.2 от КТ казва, че „Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа”. Установи се по делото, че жалбоподателят не е платил заплатата на един от наетите от него работници, а именно Х.М. за месец април 2020г. Този факт е безспорен предвид и чл.270 ал.3 от КТ, който член урежда начина на заплащане на трудовото възнаграждение, което трябва да става „…лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя- на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка”. В случая работодателят е следвало да предостави платен годишен отпуск на посоченото в заповедта основание чл.173а от КТ, тъй като неплатеният отпуск е допустим съгласно чл.160 ал.1 от КТ само при съгласие от страна на работника, каквото не бе установено да е дадено. Предвид на факта, че нарушението е отстранено още в хода на извършващата се проверка и от него не са произлезли вредни последици, то правилно наказващият орган е наложил наказание при условията на чл.415в от КТ. Но при определяне на неговия размер не е отчел всички относими по делото обстоятелства, а именно- нарушението е за първи път, а и същото е извършено по време на обявеното в страна извънредно положение, което въведе много рестрикции и нови правила досежно работодателите. Поради това издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено досежно неговата санкция, която следва да бъде намалена от 300лв. на 100лв.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не се споделят доводите на жалбоподателя за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като не бяха констатирани в административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са го опорочили, както и нарушение на материалния закон.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

 

               Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 09-002438 от 11.09.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300.00лв. на „Яшар-АЯА”ЕООД- Кърджали, за извършено нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.267а и чл.120в от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „имуществена санкция“ от 300лв. на 100лв.

ОСЪЖДА „Яшар-АЯА”ЕООД- Кърджали с ЕИК/Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр.Кърджали ул.Димитър Маджаров № 55, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

                                                                                       Районен съдия: