Р Е Ш Е Н И Е № 260097
гр.
Бургас, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско
отделение, в открито съдебно заседание,
на осемнадесети март, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1519
по описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от П.Н.С. ***, чрез адв. Мария Шаркова-АК-Пловдив и адв. Светозар Манев -
САК, съдебен адрес: град София, ул Княз Борис I” № 156, етаж 4. апартамент 9, с която са предявени осъдителните искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД против „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение - Бургас“ АД за заплащане на сума от 85 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправилно
оказана родилна помощ, неправилно водене на раждане и неправилни следродилни
грижи, ведно със законната лихва върху сумата от 85 000лева, считано от
датата на деликта 19.06.2016г. до окончателното плащане, както и за сумата от
9174,75 лева-представляваща имуществени вреди-направени разноски за операции,
манипулации, изследвания, медикаменти, храна, транспорт за лечение, както и за
избор на екип при раждане, ведно със законната лихва върху главницата от
7001,05 лева, считано от предявяване на исковата молба 07.10.2019г. и върху
увеличения размер на иска за имуществени вреди от 2173,70 лева, начиная
15.01.2020г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 19.06.2016г. е постъпила за раждане в ответната
болница. Поддържа, че след извършен ехографски преглед от лекаря С.М. е била
консултирана, че бебето е голямо, но няма проблем да роди по естествен път, без
Цезарово сечение. Посочва, че е родила момче с тегло 3,750 кг. и дължина 54
см., вагинално раждане, като на
раждането освен доктор М., който го е водил, е присъствала и акушер Р.Г..
Според изнесеното в исковата молба ищцата не е получила информация от екипа за
усложнения по време на раждането, но се е наложило зашиване от доктор М..
Твърди, че след раждането е изпитала нечовешки болки, страхувала се да пие вода
и да се храни, за да не се налага да ходи до тоалетна, но никой не се погрижил
за нея и не я обезболили. Ищцата
заявява, че е била успокоена от лекаря, че до седмици всичко ще отшуми и
при визитациите не е информирана за състоянието си. Излага, че когато отишла до тоалетна намерила семка от
ябълка в дамската превръзка, по-късно при ходене по голяма нужда изпитвала
големи болки, които не й позволявали да
седне на тоалетната чиния, изхождала се през влагалището. След като споделила
за това с доктор М., той без да й направи преглед я успокоил, че са се отпуснали мускулите и
така й се струва. В исковата молба се посочва, че на 22.09.2016г. П. С. е
изписана здрава от родилното отделение според изготвената епикриза, което не е
отговаряло на нейното действителното здравословно състояние. Твърди се, че
когато се прибрала вкъщи през цялото време била на легло, не можела да става и
ползвала бастун, за да се предвижда до тоалетната, кърмила легнала, започнала
да вдига температура, спряла да се храни, за да не се налага да ходи до тоалетна.
След няколко дни ищцата била приета за преглед в частния кабинет на доктор М.,
който констатирал, че има скъсани 1-2 конеца и препоръчал да отиде на другия
ден в болницата, за да я зашият
отново. Заявява, че на следващия ден в
болницата същият лекар в присъствието на акушер Г. и непозната лекарка, й
поставил упокойка и направил нови шевове, но изпитвала огромни болки въпреки,
че била под упокойка. Посочва, че за манипулацията не бил издаден медицински
документ. Според ищцата се е прибрала вкъщи с още по-големи болки и в по-тежко
състояние, наложило се да ползва памперси. Излага, че след като прочела в
интернет се усъмнила, че има ректо-вагинална фистула. През месец октомври
2016г. посетила кабинета на хирург - доктор В. И., който по това време също работил при ответната
УМБАЛ. Твърди, че при прегледа било установено, че наистина има фистула, но
отново не бил издаден медицински документ. Изнася данни, че на същия ден е
заминала за гр. София и се насочила към доктор В.К. – акушер-генеколог при МЦ
Полимед и СБАЛАГ Майчин дом ЕАД-София, която също констатирала фистула и, че е
шита с много по-дебели конци от допустимото. Допълва, че и друг
акушер-генеколог при СБАЛАГ Майчин дом ЕАД-София доктор А.Н. е потвърдил
наличието на фистула и премахнал конците. Била пренасочена към хирург доцент А.Й.
при УМБАЛ Александровска, за да бъде обсъден случаят, като лекарите взели
решение да изчакат да се възстановят тъканите и така да премахнат фистулата,
тъй като тъканите на този етап се разпадали и не можело да се шие. В първата
седмица на ноември ищцата посетила доц. А.Й. в УМБАЛ Александровска, който
обяснил, че трябва да бъдат отстранени всички образували се неправилни
сраствания. Излага, че под пълна анастезия й е била извършена манипулация по
отстраняване на срастванията от доктор Н. и доктор К. ***, където престояла два
дена, но не били издадени документи. Ищцата поддържа, че през следващите месеци
е била на терапия с различни медикаменти-антибиотици и промивки, прилагане
външно на спрей „Цикатридина“. Сочи, че е имала трета дупка, не можела да
задържа фекалии, трябвало постоянно да
ползва памперси и нощни превръзки, което наложило нова операция на 27.02.2017г.
в СБАЛАГ Майчин дом ЕАД-София от доктор Н., доктор К. и доц Й.. Твърди, че
въпреки, че при тази операция лекарите зашили фистулата, състоянието й не се
подобрило особено и се появили проблеми със стомашно-чревния тракт. Посочва, че
при нова консултация с доц. доктор А. Й. станало ясно, че повече нищо не може
да се направи в България и трябва да се присадят тъкани. Това било потвърдено и
от доктор Г. Б.-хирург, който й поставил диагноза пролапс на анална лигавица и
, че подлежи на пластика на анален сфинктер, както и от проф. Т., който изразил
първоначално мнение, че може да се извърши реконструктивна операция, но преди
това да се направи ядрено-магнитен резонанс. Твърди, че при ЯМР било
установено, че на практика няма ректо-вагинална стена, а ивица мастна тъкан и
проф. Т. на 16.11.2018. обяснил, че първо трябва да се възстанови стената от
акушер-генеколог и след това да се оперират усложненията с червата. Посочва, че
впоследствие при преглед в УМБАЛ Света Марина-гр. Плевен на 19.11.2018г. от
проф. Г.Г.и доктор Д.Ц.било констатирано, че такава операция не може да се
извърши в България, препоръчали да се потърси консултация в белгийска болница и лечението да бъде финансирано от
НЗОК. Такова според ищцата било и мнението на доц. Д. Я.-специалист по
пластично-възстановителна хирургия при ВМА-МБАЛ Варна, извършил преглед на
17.01.2019г. Излага твърдения, че на 17.06.2019г. е постъпила в Университетска
болница УЗ Льовен Белгия, финансирано от НЗОК, и на следващия ден е била
оперирана в условията на обща анамнеза, като е била извършена реконструкция на
анален канал с колостомия и изведен временен анус претер. В молба за увеличение
на иска за имуществени вреди ищцата въвежда твърдения за претърпяна нова операция
за премахване на стома и възстановяване на естествен чревен пасаж в гр. Плевен
на 03.11.2019г. от доктор Н. Ц. и доктор Д. Ц. С исковата молба се ангажират доказателства.
Претендират се разноски.
По делото в преклузивния
срок по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, който оспорва исковете по основание и
размер. Посочва, че раждането е било нормално, вагинално, но бебето се е родило
с предлежаща ръка, което е наложило извършване на епизиотомия и това допринася
за увреждане тъканите на родилката. Възразява, че в исковата молба не са
посочени какви точно лекарски грешки в причинна връзка с вредните последици са
допуснати в ответната болница, нарушение на норма, установяваща заповед да се
предприеме оперативна интервенция, която не е извършена или норма, установяваща
забрана да извърши в дадена ситуация действията, които са извършени от
лекарския екип. Твърди, че към момента на деликта е липсвал утвърден медицински
стандарт, като не е налице причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилите вреди и са извършени множество последващи медицински операции, от
които е възможно да е настъпили вредоносния резултат, като в тази връзка излага подробни доводи. Посочва, че още на
09.11.2016г., по-малко то 2 месеца след раждането, ищцата е претърпяла
манипулация в СБАЛАГ Майчин дом, ищцата твърди да е претърпяла манипулация по
премахване на срастванията, но такава интервенция не се провежда под пълна анастезия, като освен това е малко
вероятно да не са съставени медицински документи. Последващата операция със
спинална упойка, е проведена в същата болница на 27.02.2017г. и според
ответника буди недоумение факта защо след като са констатирали там фистулата не
са я зашили, а са отстранявали срастванията. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена
връзка между раждането и вредоносния резултат, който е възникнало от
извършените манипулации в Майчин дом.
Посочва, че в продължение на три години ищцата е посетила много лекари,
подложила се на множество медицински интервенции, част от които не са издавали
документи, поради което не е ясно дали вредите са настъпили в резултат от
допусната лекарска грешка в ответната болница. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
По делото на основание чл. 219, ал.1 от ГПК е конституирано
като трето лице – помагач на страната на ответника „ОЗК Застраховане“ АД,
ЕИК121265177, с адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, ж.к. Възраждане,
ул. Света София №7, ет.5.
Предявени са искове с правно основание чл. 49 вр.
чл. 45 от ЗЗД.
Окръжният
съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената по
делото история на бременността и раждане на ищцата същата е постъпила на 19.09.2016г.
в УМБАЛ Бургас и изписана на 22.09.2016г. след вагинално раждане на дете от
мъжки пол с тегло 3,750 кг. и дължина 54 см., проведено от медицински екип в
ответната болница-доктор М. и акушер Г.. Съгласно акушерския статус в историята
на бременността и раждането не е описана предлежаща ръка на плода при протичане
на процеса на раждането.
Приложена е епикриза на родилка-нормално раждане на стр.
55 по делото от лекуващ лекар С.М., в която също е посочено, че раждането е нормално, пуерперален /следродилен/ период протекъл без усложнения,
като пациентката П.С. е изписана здрава
от Родилното отделение на УМБАЛ-Бургас, без конкретни препоръки за
медикаментозно лечение и с право на два контролни прегледа в рамките на един
месец от изписването.
В периода 20.02.2017г.-27.02.2017г. съгласно приетата по
делото епикриза ИЗ № 1891/2017г. ищцата е хоспитализирана във Втора
гинекологична клиника по Обща и урогинекологична хирургия, СБАЛАГ Майчин
дом-гр.София по повод наличие на ректо-вагинална фистула и е проведено
оперативно лечение „задна влагалищна пластика, перинеопластика“ от медицински
екип в състав доктор Н., доктор К. и доц. Й., при което е ликвидирана проявила
се след раждането фистула, направена е пластика на задна влагалищна стена и
възстановени мускулните влакна на ректума.
По делото е представен амбулаторен лист от 10.10.2017г. от
първично посещение на ищцата при СИМП, издаден от доктор С.А., в който е снета
анамнеза, че пациентката се оплаква от многократни изхождания със слуз и кръв,
газове и болки ниско в корема, след операция на тазовото дъно по повод ректо-
вагинална фистула и е поставена диагноза „неинфекциозни гастроентерити и колити“.
Съгласно амбулаторен лист от 12.02.2018г. П. С. е прегледана от доктор Н.С., с
оплаквания от болки в корема около пъпа, подуване на корема и много газове,
хронична обстипация, заменена с разстройство, като е поставена основна диагноза
„неуточнена болест на ануса и ректума“.
Приложен е амбулаторен лист от 27.06.2018г. от МЦ Прайм
Клиник-гр. Бургас, в който е констатирана нарушена функция на сфинктерния
мускул с пролапс на чревна лигавица и трудно задържане на фекалии с болка,
кървене и мацерация и дадени препоръки за планово оперативно лечение-пластика
на сфинктерен мускул.
Според снетата анамнеза в амбулатерен лист от
23.07.2018г. на доктор Г. Б. след раждането ищцата е получила ректо-вагинална фистула, която
по-късно е била оперирана и често дефектира с изтичане на слуз, обективно
състояние новооткрит пролапс на анална лигавица, със секреция на слуз, изтичаща
към влагалището и подлежащ на пластика на сфинктер.
Представени са документ за платен преглед от проф. С. от
27.07.2018г., като съгласно анамнезата П.С. от една година периодично получава
диария, оперирана е за ректо-вагинална фистула в резултат от усложнено раждане,
медицинско направление от 07.10.2018г. от Специализирана хирургическа болница
за активно лечение професор Т., амбулаторен лист от 17.10.2018г. от доктор З.
А. с описано обективно състояние „болезнено куркане, аероколия-анус без
сфинктер“.
Съгласно приложеното изследване на малък таз от доктор К.Ц.в
Кабинет по магнитно-резонансова томография към Аджибадем сити клиник МЦ Варна
ЕООД на практика ищцата няма ректо-вагинална стена, а само мастна тъкан.
Впоследствие П.С. е посетила Медицински център Света
Марина-Плевен по диагностика и терапия, където след установена клоакална
деформация на перинеума от професор доктор Г.Г.и началника на Хирургическото
отделение доктор Д.Ц.не й е предложено адекватно лечение от специалист в
България, който може да извърши операцията.
С решение №РД-Е112-17 от 15.02.2019г. на НЗК на ищцата е
разрешено провеждането на планово лечение извън държавата-членка на
пребиваване, като е прието, че в България не може да бъде осъществено лечението
й в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове.
На 17.06.2019г. ищцата е приета и постъпила на лечение в
Университетска болница УЗ-Льовен-Кралство Белгия, където на 18.06.2019г. е
извършена реконструкция на анален канал с колостомия под обща анастезия, като
процедурата е преминала без усложнения. На 24.06.2019г. е възстановена и
изписана с подобрения в добро общо състояние с препоръки за контролен преглед в
Отделението по коремна хирургия на 08.07.2019г. за премахване на стома и
възстановяване на естествен чревен пасаж.
Приложени са фискални бонове, касови бележки, фактури,
разписки, самолетни билети, извлечения от кредитна карта и самолетни и превозни
билети, от които се установяват направени разноски от ищцата за лечение,
медикаменти, консумативи, престой и транспорт в България и Белгия в общ размер
на 9174,75 лева.
По делото е представена епикриза от 15.11.2019г. от
Хирургичното отделение на УМБАЛ Света Марина АД, ИЗ№6073/2019г., видно от която
П.С. е хоспитализирана в периода 03.11.2019г. – 11.11.2019г. и оперирана от
доктор Д.Ц.и доктор Н. Ц., като е премахнат провизорен анус-претер.
Ангажирани са доказателства за извършени разходи за
лечение в УМБАЛ Света Марина АД –гр. Плевен в размер на 1460 лв. заплатен
болничен престой, 540 лева разходи за наем на апартамент в гр. Плевен, общо
173,70 лева пътни разходи за гориво.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят С.М.,
който в качеството си на акушер-гинеколог в УМБАЛ Бургас е извършил раждането.
Спомня си, че е имало усложнения-плодът е бил със скрито предлежаща ръка, което
причинява травматизъм на меките тъкани, разкъсване на шийката на влагалището и
на перинеума, като това състояние не е могло да бъде установено по-ранен етап.
Посочва, че според медицинската практика след раждането следва да се направи
щателен преглед на всички родови пътища и разкъсванията, които трябва да се
възстановят с анастезия в родилната зала, след това ако няма активно кървене и
при добро общо състояние родилката се връща в сектора заедно с плода. Обяснява,
че в случая родилката е изписана в добро
общо състояние на четвъртия ден, заедно с бебето, без температура и с нормални
лохии. Заявява, че практиката в родилното отделение в ответната болница е да се
извършват визитации от дежурния лекар или завеждащият отделението заедно с
дежурната сестра три пъти на ден и да се задават въпроси за общото състояние на
пациентките и при проблеми да се вземат решения, изписват медикаменти и
провеждат манипулации. Не си спомня ищцата да е имала оплаквания по време на
визитациите, като след преглед на медицинската документация свидетелят М.установил,
че П.С. е изписана в нормално следродилно състояние, с нормални изхождания, без
патологично кървене и нормално зарастване на матката. Според изложеното от свидетеля няма практика
да се описва от лекаря патологията в медицинската документация, както и да се
извършва консултация в хирург, при липса на няма вродени аномалии. Свидетелят
преценил, че не е необходимо да участва хирург при възстановяването, като
твърди, че той е възстановил разкъсванията на П.. Според свидетеля основната
причина за неправилното зарастване е политравматизъм вследствие на предлежащата
ръка на плода и за това допринася лошата хигиена на родилката.
Свидетелката Р.Г. в показанията си пред БОС поддържа, че
е атестирала на доктор М. при раждането. Обяснява, че ръката на плода е под
главата, поради което обиколката на плода се увеличава с ръката и стават много
повече разкъсвания на меките родови тъкани. Не си спомня какви точно мерки са
предприели в процесния случай след раждането, дали са повикали анестезиолог или
хирург. Съобщава, че ищцата е имала недобро зарастване и се е наложило да бъде
зашита след раждането от доктор М., но няма спомен дали е повикан хирург.
Разпитан свидетелят М.С.-съпруг на ищцата разказва, че след
изписването й от болницата тя е била в тежко състояние, с разкъсан перинеум,
липсвал анус, с дупка в бедрото встрани вдясно, изпитвала силни болки. Разрезът
бил голям с дължина около 10 см., не можела да задържа фекалии, носела
памперси, кървяла непрекъснато, трудно вървяла с малки крачки, използвала
бастун, не можела нормално да легне и
седне, избягвала да се храни. Посочва, че П.С. имала психически притеснения,
като същевременно изпитвала затруднения с кърменето на детето. След изписването
от болницата съпругата на свидетеля започнала да вдига постоянна температура около 38 градуса и се наложило да посети
частния кабинет на доктор М., който констатирал, че има разкъсани шевове и на
другия ден я повикал в болницата. Свидетелят придружил ищцата в УМБАЛ Бургас,
но не е присъствал лично на проведеното зашиване от доктор М. около седмицата
след изписването й след раждането. Посочва, че съпругата му се опитала да седне
на дивана, но много я боляло и когато я погледнал установил, че е зашита с
дебел черен конец, но плътта й е разкъсана. Излага, че ищцата продължила да има
висока температура след зашиването и изпитвала още по-силни болки от преди,
като доктор М. я успокоявал, че всичко е нормално и ще отшуми. Свидетелства, че
са решили да потърсят второ експертно мнения на гр. София и са посетили доктор К.,
която попитала дали съпругата му е израждана от касапи и се учудила защо е
толкова разкъсана. Съобщава, че поради големите болки доктор К. не успяла да
прегледа ищцата, дори с детски инструмент и я насочила към доктор Н. в Майчин
дом. Изнася данни, че доктор Н. след прегледа обяснил, че П. има фистула и е много
лошо зашита, отстранил черния конец и след проведена консултация с доц. Й. в
Александровска болница посочил, че нищо не може да се направи на настоящия етап
поради влошеното състояние на тъканите и срастванията. Лекарите препоръчали извършване на промивки и при подобряване
на състоянието й да се оперира. От
показанията на свидетеля се установява, че ищцата много болезнено приела
състоянието си, чувствала се половин човек, изпитвала чувство за малоценност,
продължавала трудно да се движи, да не ходи нормално до тоалетна и да носи памперси. Посочва, че след три
месеца ищцата е била успешно оперирана в Майчин дом от доктор Н., доктор К. и
доцент Й., които на два пъти са издърпали червото и зашили фистулата, но
проблемите с отделителната система продължили и след това. Наложило се отново
да посети доктор Й., който констатирал, че се е получил пролапс, няма сфинктер
и червото не е в естествена среда. Според показанията му ищцата ползвала
непрекъснато превръзки, пиела медикаменти и болкоуспокояващи, била депресирана
от обиколките по всякакви болници в България, започнала да пие алкохол заедно с
успокоителните. След консултация с доцент Г. в гр. Плевен и завеждащия
хирургията в болницата там станало ясно,
че не може да получи адекватно медицинско лечение в България и изпратили
запитване до Кралската болница в Белгия, като получили потвърждение, че може да
се направи операция в Льовен от професор А. Д. Впоследствие ищцата била
оперирана в Белгия, където й била изведена стома и след това в гр. Плевен за
прибиране на стомата. Посочва, че съпругата му още не се е възстановила-има
паник атаки, изпитва чувство на страх без причина, като физически не е напълно
възстановена – не задържа когато излиза навън за по-дълго време и се
притеснява, не спортува интензивно, не може да вдига по-тежки неща от 5-6 кг.
Свидетелката М. Б.-братовчедка на ищцата в показанията си
твърди, че след раждането и всички операции ищцата отслабнала драстично и
нездравословно, не можела да се усеща при ходене по нужда, когато вървяла по
улиците през лятото от краката й се стичал слуз. Посочва, че П. спряла да води
полов живот със съпруга си първите няколко години след раждането. Свидетелката Б.свързала
ищцата с доктор К., която я препратила при доктор Н.. Обяснява, че след
премахването на шевовете от доктор Н. ищцата получила физическо облекчение и за
първи път можела да стои в седнало положение и да спи.
Свидетелката Ж.Г.– майка на ищцата, си спомня, че още
докато била в родилния дом дъщеря й имала силни болки и след изписването не
можела да сяда, шевовете и плътта й се късали и ползвала бастун. Посочва, че П.
е била в тежко състояние, не можела да седне на тоалетната, плачела постоянно, била
в невъзможност да гледа и прегърне бебето си, много отслабнала. Търсели
болкоуспокоителни по аптеките, но те не били препоръчителни заради кърменето.
След операциите в Майчин дом ищцата не се възстановила, ползвала непрекъснато
памперси и превръзки поради изтичащата слуз, напуснала работата си като
мениджър в строителна фирма в к.к. Слънчев Бряг, защото не можела да работи в
това състояние. Съобщава, че ищцата е изпитвала трудности до операцията в
Белгия, след това била със стома няколко месеца и това я притеснявало
допълнително, била тревожна и не можела да си гледа детето, вземала
успокоителни.
В показанията си, депозирани пред БОС свидетелят Т.,
който в миналото е извършвал операции по реконструкция на анален канал,
поддържа, че в случая има раждане с
травма и образувана фистула, която е лекувана. Спомня си, че ищцата е била на
преглед при него и след като видял резултатите от магнитния резонанс я изпратил
на консултация при гинеколог, но тя не се върнала повече.
Свидетелят Б. е преглеждал П.С. на 24.07.2018г., като е
констатирал пролапс на анална лигавица и дал мнение, че подлежи на пластика.
Разпитани свидетелите А., С., Й. и А.са преглеждали ищцата, но нямат спомени и
допълнителни възприятия, извън отбелязаното в съставената от тях медицинска
документация.
В приобщените свидетелки показания по възложената пред
СРС съдебна делегация свид. К. поддържа, че ищцата я посетила за консултация по
повод епизиотомия една седмица след нормално раждане. Посочва, че е имала възпаление
на оперативната рана и на шевовете и гноевидна секреция. Заедно с доцент Н.
извършили съвместен преглед на П.С., при който свалили част от конците,
извършили промивки и направили
консултация с хирурга доцент Й.. Тъй като възпалението било голямо решили да
изчакат 2-3 месеца, за да се успокоят тъканите и да направят вторичен шев на
раната. След около три месеца възпалението отшумяло и извършили оперативна
интервенция - тип пластика, заедно с доц Н. и доц. Я.на влагалищната стена и на
сфинктера, изписали ищцата в добро състояние, със зараснала рана, без
оплаквания. Няма спомени дали са дали на ищцата някакви конкретни предписания
след операцията и дали се е явила на контролни прегледи.
Свидетелят Н., разпитан по делегация, потвърждава, че
ищцата е имала възпалителен процес – дехисценция на оперативна рана около
седмица след раждане с епизиотомия. Посочва, че раната е била компрометирана и
са свалили шевния материал заедно със свид. К., след проведена консултация с
доцент Й.. Предписал е на пациентката противо-възпалително лечение за три
месеца, за да може участъкът да гранулира и да се отстрани инфекцията, за да
може да се направи реоперация. При втората операция вече нямало възпалителен
процес и възстановили нормалната анатомия, създавайки междинен слой. Твърди, че
П.С. се явила при него на 2 или 3 контролни прегледи след реоперацията.
Пред СРС по делегация е разпитан свид. Й., който се е
запознал с ищцата след консултация и
насочването й от негов колега от Майчин дом. Обяснява, че е осъществил преглед
в Александровска болница, Първа хирургична клиника, при който констатирал
прясно изпускане на конци върху шев при извършено прерязване на сфинктерни зони
по време на раждането. При прегледа раната била обработена с антисептични
материали и след три месеца по оперативен път възстановена правилната анатомия
чрез поставяне на пластика. Свидетелят счита, че ищцата е спазила дадените
предписания да не се натоварва физически и да избягва полов контакт.
Видно от приетото заключение по съдебно-психиатричната
експертиза на вещото лице А.С., ищцата страда от посттравматично стресово
разстройство с постепенна редукция на интензитета на негативния емоционален
заряд, като в периода след раждането е приемала мента, глог и валериан, както и
деанксит.
Установява се от приетото по делото заключение на вещото лице В.С. по назначената
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, че при раждането е
извършена епизиотомия в ответната болница и ищцата е получила комбинирана
травма на меките тъкани в малкия таз, включваща разкъсване на шийката на
матката, разкъсване на влагалището и перинеума, възстановени оперативно. Видно
от заключението е претърпяла комплексна руптура на перинеума, която въпреки, че
е описана в медицинската документация от първа степен, се квалифицира от вещото
лице от трета степен. В с.з. при изслушване на заключението вещото лице С.
посочва, че при такива дълбоки разкъсвания със съмнения за засягане на ректум
акушер-гинекологът е препоръчително да се консултира с хирург, който да му
помогне да извърши възстановяването. Въпреки, че това не е задължително, е
пожелателно и препоръчително според добрата медицинска практика.
При тежко, продължително и усложнено раждане, при което
главичката на плода притиска меките тъкани по хода на родовия канал и
предизвиква исхимия на тъканите между влагалището и тъканите, се създават
условия за фистулизация поради некроза на тъканите и получаване на патологичен
отвор. Според вещото лице фистулата се е формирала от две до четири седмици
след травмата, придружена от болки и изтичане на гной и фекалии през
влагалището и при напреднал възпалителен процес извършването на тазово
изследване и оглед със спекулум е болезнено. По време на раждането и престоя й
в УМБАЛ Бургас ищцата е нямала фистула и същата се е появила впоследствие в
резултат на възпалителния процес в меките тъкани на малкия таз, травмирани при
раждане на плода. Предвид получените от П.С. травми при раждането според добрата медицинска практика, за де се
профилактират евентуални възпалителни усложнения на тъканите е следвало
водещият раждането да назначи антибиотично лечение за три дни. Освен това, така
както посочва вещото лице при изслушване на заключението, при възпалителен
процес не трябва да се шие, а само следва да се премахнат конците и да се
назначи локално лечение, за да се възстанови мястото. Според вещото лице около
седмица след изписването от болницата родилката е развила тежък възпалителен
процес на меките тъкани в малкия таз, довел до отваряне на епизиотомията и
формиране на ректо-вагинална фистула два месеца след раждането и други
гастро-интестиални усложнения – засягане на правото черво в периода
2016г.-2019г. За първи път съгласно приложената медицинска документация по
делото фистулата е констатирана в епикризата от СБАЛАГ Майчин дом, където
ищцата е оперирана на 22.07.2017г. Безспорно се установява от заключението на
вещото лице В.С., че лечението на подобен вид усложнения може да бъде само
хирургично, като не е възможно възстановяване по естествен път и за целта първо
се прилагат антибиотично лечение и дезинфекционни промивки, за да се овладее
възпалението. Пострадалата е посетила над 20 лекари със специалност
акушер-гинекология, хирургия, гастроентерология, практикуващи в гр. Бургас, гр.
София, гр. Варна и гр. Плевен поради диагностицираните усложнения, проявили се
след изписването й от УМБАЛ Бургас –дехисценция на направена епизиотомия,
ректо-вагинална фистула, коригирана оперативно, заболявания на стомашно-чревния
тракт – неинфекциозни гастроентерити и колити, нарушена функция на сфинктерен
мускул с пролапс на чревна и на анална лигавица, променена тазова анатомия,
клоакална деформация в областта на перинеум, ятрогенна лезия и инконтиненция.
Вещото лице посочва категорично в с.з. на 18.03.2022г.,
че при назначаване на антибиотично лечение в болницата след раждането вредите е
нямало да настъпят. При назначено антибиотично лечение има огромна вероятност –
около 90 процента да не се получат възпаления. В случай, че зашиването не е
добро, при големи разкъсвания, ако беше приложено антибиотично лечение, според
вещото лице биха се получили само сраствания, които могат да се коригират, но
не и образуване на фистула и претърпените от ищцата последващи усложнения. Достигнало
е до извода, че няма нарушаване на добрата медицинска практика от лекарите в
Майчин дом ЕАД, извън непълно съставяне на медицинска документация, както и, че
ищцата не е неглижирала състоянието си след раждането и е имала светъл период
след операцията в това лечебно заведение.
Съдът кредитира заключението на вещото лице В.С., което е
изчерпателно и обстойно обосновано, като от същото приема за доказано, че
водещият раждането доктор С.М. не е направил всичко необходимо, за да избегне
възпалителния процес в меките тъкани на малкия таз на ищцата, които са били
травмирани при раждането на плода. Раждането е протекло усложнено поради
предлежаща ръка на детето и в такива случаи са нормални разкъсванията на
перинеума, но за да се препятстват възпалителните процеси и образуването на
фистула е препоръчително да се назначи антибиотично лечение, каквато е добрата
медицинска практика. Въпреки, че според добрата медицинска практика е следвало акушер-гинекологът
да извърши консултация с хирург предвид дълбоките разкъсвания при съмнения за
засягане на ректума на родилката, посоченото нарушение според вещото лице не е
в пряка-причинна връзка с причинените вреди.
БОС намира, че без значение за противоправното
поведение като елемент от състава
на лекарския деликт е, че част от тези действия не са задължителни. Съобразно принципа на адекватните
очаквания лекарят като специалист, осъществяващ правно-регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, трябва да предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите
практики, при спазване на правата на
пациента. Когато е допуснато нарушение на добрите практики или на
установените права, тъй като те са създадени в защита най-висшата
ценност, каквато е живота и здравето на пациента, следва извод за осъществено противоправно поведение на
лекуващия лекар / в този смисъл решение №250 от 21.11.2011г. на ВКС по
гр.д.№1504/2011г. на III ГО, както и решение
№ 508 от 18.06.2010 г. по г. д. № 1411/2009 г., III ГО на
ВКС, според което е достатъчно деянието да е
несъвместимо с добрата медицинска практика, за да се реализира отговорността за
лекарска грешка/.
От така събраните писмени и гласни доказателства БОС приема за безспорно
доказано, че причинената комплексна руптура на
перинеум от трета степен на П.С. при раждането е подценена и неправилно
лекувана в УМБАЛ Бургас АД, вследствие на което тя е получила възпаление, довело до образуване на фистула и е
претърпяла описаните в исковата молба последващи усложнения. Освен, че не е
спазена добрата медицинска практика да бъде предписано профилактично поне
тридневно антибиотично лечение, за да се намали риска от възникване на
възпалителен процес, родилката е диагностицирана с рептура на перинеума първа степен вместо трета
степен, като няма данни лекарите в ответната болница, които са я изписали
здрава, да са предприели своевременно всички адекватни мерки за лечение на това
състояние и ограничаване на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗЗ медицинската
помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от
медицинската наука и практика методи и технологии.
Според
чл.80 от ЗЗ качеството на
медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на
чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика,
приети и утвърдени по реда на чл. 5 т.4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина. Основните принципи на правото
на медицинска помощ, уредени в чл.81
ал.2 от ЗЗ, са своевременност,
достатъчност и качество на медицинска помощ.
Отговорност за
медицински деликт (лекарска грешка) възниква при всяко неизпълнение на
професионалните задължения на лекаря за извършването на изследвания, консултации,
лечение и др. медицински дейности, включително при недиагностициране на
заболяване и поставянето на неправилна диагноза, което се намира в противоречие
с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с
медицинските стандарти, както и с основните принципи на правото на медицинска
помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в
резултат на което е причинено увреждане на пациента.
От ответната
страна, чиято е доказателствената тежест, не се установява спазването на
необходимите медицински стандарти и добрата
медицинска практика в съответствие с разпоредбата на чл. 80 от ЗЗ във връзка с
овладяване на предвидимите усложнения при травмиране на меките тъкани на
малкия таз на ищцата, в това число, че правилно е диагностицирана и оказаната
медицинска помощ е била своевременна, достатъчна и качествена съобразно
принципите в чл. 81, ал.2 от ЗЗ.
При горните мотиви съдът приема за доказан фактическия
състав на чл.49 от ЗЗД, като намира, че
са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника-възложител за осъществено противоправно и виновно деяние
от неговите служители при извършване на
възложената им работа.
Спорен по делото е въпросът за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед приложението
на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото
обезщетение съдът определя същия по справедливост, като взе предвид броя,
произхода, вида и степента на причинените на ищеца телесни увреждания, тяхната
продължителност и интензивност, възрастта на пострадалата и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че присъждането на обезщетение в размер на 60 000
лева в полза на ищцата би репарирало в пълна степен причинените й неимуществени
вреди вследствие на деликта. В тази връзка БОС съобрази, че ищцата е претърпяла три тежки и рискови последващи операции, които са криели
неизвестности, като едната от тях поради сложността си е следвало да бъде извършена
в чужбина. Болките
и страданията й вследствие възникналите усложнения са се отличавали с
изключителен интензитет в продължение на повече от три години, така, както посочват в
показанията си свид. С., свид. Б.и свид. Г., както и вещото лице В.С. в заключението по
съдебно-медицинската експертиза. Налице
е значителна загуба на тегло, придружена с нарушения в нормалния й интимен и
социален живот, преживени негативни емоции – страх, срам, отчаяние и психически
стрес, довели до посттравматично стресово разстройство. Въпреки, че след
операцията в Белгия оздравителният процес е протекъл добре и без усложнения
продължава понякога да изпитва чувство на страх без
причина, изпитва притеснения относно задържането при излизане навън за по-дълго
време, не може да спортува интензивно и да вдига тежки неща.
С оглед на това, преценявайки
всички съвкупни критерии, съдът намира, че размерът на обезщетението за
неимуществените вреди, които са претърпени от ищцата следва да бъде определен
на 60 000 лева.
При горните мотиви БОС приема, че
предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен до размера от 60 000
лева, като в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в посочения размер.
За горницата над този размер до
предявения размер от 85 000 лева искът за неимуществени вреди е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Съдът счете за основателни и
доказани по размер предявените исковете
за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, медикаменти,
транспортни, квартирни и други разходи във връзка с пътуванията в страната и в
чужбина по повод проведеното лечение на ищцата, в това число за връщане на
заплатената такса за избор на екип в ответната болница, по отношение на която
насрещно престираната медицинска услуга не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 80 от ЗЗ.
Предвид това ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 9174,75
лева-представляваща имуществени вреди-направени разноски за операции,
манипулации, изследвания, медикаменти, храна, транспорт за лечение, както и за
избор на екип при раждане, ведно със законната лихва върху главницата от
7001,05 лева, считано от предявяване на исковата молба 07.10.2019г. и върху
увеличения размер на иска за имуществени вреди от 2173,70 лева, начиная
15.01.2020г. до окончателното плащане.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за
адвокатурата ответникът следва да заплати на адв. Светозар Манев сумата от 2605,24лева
адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба №2 от 09.07.2004г.,
съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ищцата следва да бъде
присъдена сумата от 53,25 лева направени разноски, съразмерно на уважената част
от исковете.
Съразмерно на отхвърлената част
от иска ищцата следва да заплати на ответника направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 1080,44 лева.
Съобразно чл.78, ал. 10 ГПК третото
лице-помагач нито дължи, нито му се дължат разноски – както от
страната, на която помага, така и от насрещната страна.
Ответникът следва да заплати по
сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса
за разглеждане на исковете в размер на 3766,99
лв., както и 329,40 лева изплатено възнаграждение на вещото лице А.С. от
бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА УМБАЛ Бургас АД, ЕИК102274111, със седалище гр.
Бургас, бул. Стефан Стамболов №73, представлявано от изпълнителния директор
Бойко Миразчийски, да заплати на от П.Н.С. ***, чрез
адв. Мария Шаркова-АК-Пловдив и адв. Светозар
Манев - САК, съдебен адрес: град София, ул Княз Борис I” № 156, етаж
4. апартамент 9, сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие неправилно оказана родилна помощ,
неправилно водене на раждане и неправилни следродилни грижи, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта 19.06.2016г. до
окончателното, както и за сумата от 9174,75
лева /девет хиляди сто седемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за
неимуществени вреди от 7001,05 лева, считано от предявяване на исковата молба
07.10.2019г. и върху увеличения размер на иска за имуществени вреди от 2173,70
лева, начиная 15.01.2020г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата
над уважения размер до предявения размер от 85 000 лева.
ОСЪЖДА УМБАЛ Бургас АД да заплати на П.Н.С. сумата от 53,25 лева, представляваща
направени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА УМБАЛ Бургас АД да заплати на адв. Светозар Манев сумата от 2605,24 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Н.С. да заплати на УМБАЛ Бургас АД сумата от 1080,44 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА УМБАЛ Бургас АД да заплати по сметка на БОС, в
полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 3766,99 лева - държавна такса върху уважената част от
иска и сумата от 329,40 лева - изплатено възнаграждение на вещото лице Андрей
Стоянов от бюджета на съдебната власт .
Решението е постановено при участието на трето-лице помагач на страната на
ответника - „ОЗК Застраховане“ АД.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: