Определение по дело №425/2024 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 1658
Дата: 23 май 2024 г. (в сила от 4 юни 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247200700425
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1658

Русе, 23.05.2024 г.

Административният съд - Русе - VIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Росица Басарболиева административно дело425/2024 г. на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.3 от АПК.

Адм.дело №425/2024 г. по описа на АС-Русе е образувано по жалба на П. С. Д. от гр. Русе срещу Решение № 1040-17-25/ 26.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Русе. С обжалваното решение е потвърдено Разпореждане № РВ-3-17-01557898/21.03.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Русе, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 КСО е разпоредено за внасяне в приход на ДОО сума в размер на 1568,96 лв.

Постъпила е молба (искане) с вх.№ 2719/22.05.2024 г. по описа на съда от жалбоподателката за спиране на предварителното изпълнение на оспореното по делото срещу Решение № 1040-17-25/ 26.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Русе. Искането е обосновано с твърдението, че предварителното изпълнение на решението, респ. на потвърденото с него разпореждането по чл.114, ал.3 от КСО, би й причинило значителна вреда, изразяваща се в принудителното събиране на недължима сума преди още производството по делото да е приключило с влязъл в сила акт.

Съдът намира, че искането изхожда от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона – чл.118а, ал.1 от КСО и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл.118а, ал.1 КСО обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на управителя на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им. По силата на, ал. 2 от цитираната разпоредба изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и ал.4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "в".

В процесния случай не се касае за разпореждане по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" КСО, т. е. за разпореждане за събиране на сумите по ревизионните актове за начет, а за такова по чл.114, ал.3 вр. ал.2, т.2 от КСО, което попада в хипотезата на чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО. Поради това за спирането е приложима общата разпоредба на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал.2 АПК, а не тази на чл. 118а, ал. 2 КСО, препращаща към условията по чл. 117, ал. 2 и 4 КСО за спиране от административния орган на изпълнението на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" от КСО, предполагащи и представяне на обезпечение в размер на главницата и лихвите.

Според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. в случай на доказана възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Съдът намира, че в случая посочените предпоставки не са налице.

Вредата, която жалбоподателката твърди, че ще й бъде причинена от предварителното изпълнение на акта, се изразява в принудителното събиране на сумата по разпореждането, потвърдено с оспореното по делото решение на директора на ТП на НОИ-Русе, преди актовете да са влезли в сила. Тази вреда обаче представлява типичната последица и изразява присъщото съдържание на предварителното изпълнение на акта. Поради това предварителното (и евентуално принудително) изпълнение на същия, само по себе си, не следва да се разглежда като „значителна вреда“ по смисъла на чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК. Да се приеме обратното би се стигнало до абсурдния извод, че всякога, когато законът допуска предварителното изпълнение на един административен акт ще е налице и основание за спиране на предварителното му изпълнение. Очевидно е, че не това е била целта на законодателя, който в чл.118а, ал.1 и чл.117а, ал.1 от КСО изрично е допуснал такова изпълнение.

По изложените съображения искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба (искане) с вх.№ 2719/22.05.2024 г. по описа на АС-Русе от жалбоподателката П. С. Д. от гр. Русе, за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 1040-17-25/ 26.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-17-01557898/21.03.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Русе, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 КСО е разпоредено за внасяне в приход на ДОО сума в размер на 1568,96 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: