№ 112
гр. Враца, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20211420201158 по описа за 2021 година
СТ. ИВ. Л. от с.****, обл.****, ул.„Десета“ № 19, с ЕГН: ********** е обжалвал НП
№ 282/01.11.2021 г. на НО„КП“ в НТУ към А„ПИ“, с което за извършено нарушение
по чл.179, ал.3 а от ЗДВП, му е наложено административно наказание, - ГЛОБА в
размер 1800 лева. В жалбата и чрез писмена защита постъпила по делото от
процесуален представител адв.С.Д. от ПАК, се иска отмяна на НП, като се твърди, че
същото е незаконосъобразно и неправилно, поради постановяването му в нарушение на
материалния закон и при съществени процесуални нарушения и необоснованост, като
претендира присъждане на разноски.
Ответникът по делото с придружително писмо и в съдебно заседание чрез
юрисконсулт Т.Георгиев ангажира становище в подкрепа на издаденото НП като
обосновано и подкрепено с доказателства и оставено в сила, като претендира разноски.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
На 31.08.2021г. в 10:33 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Илинден, е
пристигнало пътно превозно средство вид: Влекач, марка „МАН“ модел “ТГХ“ с
регистрационен № **** и с обща техническа допустима масимална маса - над 12 тона,с
обща техническа допустима масимална маса - над 12 тона, управлявано от водача СТ.
ИВ. Л. от с.****, обл.****.След извършена проверка от страна контролните органи
било установено, че на 29.08.2021 г., в 01:13 часа, горепосоченото пътно превозно
средство (ППС) попада в категорията на ППС, за които е дължима, такса по чл.10,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), и която не била заплатена.
Визираното ППС е било засечено на 29.08.2021 г., 01:13 часа, по път 1-1, км 8
+ 849 (община Враца), който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
1
за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата.Като място на нарушението е посочен път 1-1, км 8 + 849, за
който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение
към т.1 на Решение №101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса.За извършеното административно нарушение бил
генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП с номер на нарушението CAC1D3C84ED24F49E053041F160A66B4, който
заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство
(контролно устройство с идентификатор № 20561) - част от системата.Съгласно
законовите изисквания ТОЛ ТАКСИТЕ се дължат за всички пътни превозни средства
с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона и се диференцират в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите,
екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен
участък, като заплащането на дължимата тол такса се извършва чрез Електронна
система за събиране на тол такси и дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена да измине определено разстояние между две точки.
В хода на проверката било установено, че процесното ППС е с обща технически
допустима максимална маса над 12 тона и съответно - при движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа за него е дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
Горепосоченото обстоятелство се потвърждава от приложения към настоящата
преписка доклад от Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който установява,
че пътно превозно средство с peг. № **** е с обща технически допустима максимална
маса над 12 тона и брой оси 5. Този факт бил потвърдени и от извършена справка в
Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от
Министерство на вътрешните работи, чрез средата за междурегистров обмен (RegiX), в
резултат на която е установено, че ППС с peг. № **** е с обща техническа допустима
максимална маса 20 500 килограма.
За констатираното нарушение актосъставителя ЕМ. ЮЛ. К., инспектор в МБ
Гоце Делчев, териториална дирекция „ТД Митница София“, съставила АУАН
№282/31.08.2021г. на нарушителя СТ. ИВ. Л. в присъствието на свидетеля Г. КР. Б., за
това, че на 29.08.2021г. около 01:13 часа с терминално устройство 20561 било
засечено на обход Враца по път І-1, /включен в обхвата на платената пътна мрежа/ на км 8+849
да управлява ППС товарен автомобил Влекач, марка „МАН“ модел “ТГХ“ с
регистрационен **** и с обща техническа допустима масимална маса - над 12 тона,
като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), което квалифицирала като нарушение на
чл.179 ал.3а ЗДВП. АУАН бил подписан от жалбоподателя, без възражения. В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, писмени възражения не са постъпили.
Въз основа на АУАН е издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП №
282/01.11.2021 г. на НО„КП“ в НТУ към А„ПИ“,, с което като е прието, че
жалбоподателя СТ. ИВ. Л. е нарушил чл.179 ал.3а ЗДВП, му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1800 лв.
2
Горната фактическа обстановка се потвърждава от АУАН, НП, Свидетелство
за регистрация част І, пълномощно, Заповед ЧР-НТУ-33/23.01.2019г.;Заповед № -
332/32-66544 на Директора на Агенция „Митници“ от 28.02.2020г.; Заповед РД-11-
167/08.02.2021г.;Създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП - извлечение; Статично изображение във вид на снимков
материал на ППС с peг. № **** - 2 бр. снимки; и др.както и от показанията на
свидетелите ЕМ. ЮЛ. К. и Г. КР. Б..
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана
по същество, същата е процесуално допустима и неоснователна по следните
съображения:
На първо място съдът счита, че Актът за установяване на административно
нарушение и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по
ЗДвП, видно от приложените с адм.преписка заверени ксерокопия от Заповед №РД-11-
167/08.02.2021г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ,. Заповед ЧР-НТУ-
33/23.01.2019г.,Заповед № - 332/32-66544 на Директора на Агенция „Митници“ от
28.02.2020 г.
Противно на твърдяното в жалбата и изложените в съдебно заседание доводи от
страна на процесуалният представител на жалбоподателя не са допуснати нарушения
на процесуалния закон в процедурата по съставяне на АУАН и НП, които да
ограничават правото на защита на жалбоподателя.Следва да се отбележи и че както в
обжалваното наказателно постановление, така и в АУАН административно -
наказващият орган е отразил всички задължителни реквизити досежно тези актове по
смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като необходими предпоставки за законосъобразно
развитие на административно-наказателното производство.
На второ място безспорно установено е и че жалбоподателя е имал качеството
водач на МПС, по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП, както и че е извършил действия
по привеждане на МПС в движение и реално е управлявал такова на посочената дата и
място – процесното пътно превозно средство, което е в достатъчна степен
индивидуализирано в атакуваните актове. А в конкретният случай субект на
нарушението по чл.179 ал.3а ЗДВП – е именно - водачът, който е управлявал пътно
превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, в този смисъл и съдът
невъзприема наведените в жалбата съображения, че вината за извършеното деяние е на
дружеството чиято собственост е товарния автомобил управляван от жалбоподателя. В
случай, че АНО прецени, че следва да санкционира и собственика той може да го стори
на самостоятелно основание каквато законова възможност е предвидена в закона.
Нарушението е описано точно и правилно, посочена е датата и мястото на
извършването му и са установените обстоятелства, при които е извършено.
Авторството на деянието и неговата субективна страна се установява изцяло от
показанията на свидетелите ЕМ. ЮЛ. К. и Г. КР. Б. първият от които актосъставител,
а втория свидетел по акта, които са вътрешно непротиворечиви, последователни и
логични, а освен това съответстват и на представените по делото писмени
доказателства вкл. И на приложения на л.13 от делото Доклад от Електронната система
за събиране на пътни такси и на л.14, 15 снимков материал на ППС с peг. № ****.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с
презумптивна доказателствена сила, тоест удостоверените от контролните органи
факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са
3
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а
напротив показанията на свидетелите се подкрепят и затвърждават удостовереното в
АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически
изводи, нещо повече съгласно чл.189е ал.8 от ЗДвП „Контролните органи могат да
извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,
ал.1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол
данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.“
Що се отнася до наведеното съображение в жалбата, че актосъставителят не
бил очевидец на извършеното нарушение, то следва да се посочи, че нито ЗАНН, нито
ЗДВП или ЗП изискват актосъставителя да е очевидец. Последното не е и необходимо,
доколкото фигурата на актосъставителя се свежда до това, чрез извършване на
предварителна дейност да изясни основните въпроси на производството като: наличие
на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговият автор и дали е извършено
виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на
допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под
доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за
установяване на обстоятелствата по административнонаказателното производство в
съответствие с принципа на обективната истина. С други сдуми казано
актосъставителя е процесуален орган на административното обвинение , чиято
основна функция е да разследва нарушението, да събира доказателства, да разобличава
нарушителя и да създава процесуално условия за издаване на законосъобразно и
обосновано наказателно постановление.В конкретният случай релевантните за спора
факти се извеждат въз основа на генериран доказателствен запис (доклад) с номер на
нарушението CAC1D3C84ED24F49E053041F160A66B4 от електронната система по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения
във вид на снимков материал, представлява доказателство за отразените в него
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен
номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно
устройство с идентификатор № 20561) - част от системата.
Тук е мястото да отбележим, че обществените отношения относно ползването на
пътищата са уредени в Закона за пътищата съгласно чл.1, ал.1 от същия
закон.Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗП определя, че за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние и
конкретизира в т.2 такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл.10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите
такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията
на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. От своя страна разпоредбата на
чл.10, ал.2 ЗП определя, че при установено движение по платената пътна мрежа,
4
когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по
ал.1 водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице
може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от
административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят
такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.Налага се извод, че чрез
закон е определена такса за преминаване на платената пътна мрежа, т. е. правото да се
ползва част от пътната мрежа се осъществява след заплащане на конкретна
такса.
Ползването на платената пътна мрежа без предварително заплащане на
определената от закона такса е правонарушение, за което може да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на правонарушителите.
От показанията на двамата свидетели се установява, че по отношение на
жалбоподателя и управляваното от него ППС е извършена проверка в системата на
АПИ, от която проверка е установено, че същият в качеството си на водач на
процесното ППС, към дата на нарушението - 29.08.2021г. не е заплатил дължимата
такса по закон. Това той е сторил едва на 31.08.2021г. по време на извършената
проверка, когато е заплатил дължимата такса по чл.10 б, ал.5 от Закона за пътищата в
размер на 119,00 лева.Също така следва да се по сочи и че съгласно чл.189е, ал.3 от
ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по
чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се
освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение в
случая обаче и във връзка със съставения на нарушителя - АУАН № 282/31.08.2021 г.
компенсаторна такса не е постъпвала по сметка на АПИ в указания срок от
връчването на акта.
Предвид изложеното съдът намира, че деянието вменено на жалбоподателя е
доказано по безспорен и категоричен начин. Нарушението е безспорно установено,
като формата на вината на жалбоподателя е пряк умисъл, тъй като той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не бива да управлява МПС, по
платената пътна мрежа без предварително да е заплатил определената от закона
такса, но въпреки това е управлявал процесният автомобил, с което е целял
настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
Управлението на МПС по платената пътна мрежа без предварително да е
заплатил определената от закона такса е нарушение, което е наказуемо по чл.179
ал.3а ЗДВП(Нова – ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 16.08.2019г.) Водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с Глоба в размер
1800 лв.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да отличават нарушението, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
5
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.Съдът намира, че административно наказващия орган е съобразил
в пълна степен разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е определил правилна квалификация
на деянието и е наложил съответното за извършеното нарушение наказание в
законноустановеният размер на ГЛОБАТА от 1800 лева, и макар и относително висок,
явно този размер на наказанието е определен от законодателя, като справедлив,
съобразно презумираната степен на обществена опасност на деянието. Като е
достигнал до тези изводи АНО е постановил постановлението си при правилно
приложение на закона.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски за възнаграждение за процесуално
представителство се явява неоснователно и следва да се отхвърли, но същевременно и
на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.27 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, следва да се уважи искането на ответната страна по
жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение /за участие
чрез изготвяне и депозиране на писмено становище по жалбата и делото/, при което и
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
Съдът следва да се произнесе и относно възлагането на разноски, ако такива са
реализирани в хода на делото, като това следва от чл.189, ал.3 НПК вр. чл. 84 ЗАНН и
ТР № 3/08.04.1985 г. по НД № 98/84 г. на ОС НК ВС. Извършени са разноски под
формата на пътни разходи общо в размер на 75.27 лв. изплатени от бюджета на РС-
Враца за явяване на свидетеля Г.Б.. С оглед изхода на делото разноските от 75.27 лв.
следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя и същият следва да ги заплати
по сметка на РС- Враца.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 282 от
01.11.2021г. на НО„КП“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №282 от
01.11.2021г. на Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в НАЦИОНАЛНО ТОЛ
УПРАВЛЕНИЕ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на СТ. ИВ. Л. от
с.****, обл.****, ул.„Десета“ № 19, с ЕГН: ********** за извършено нарушение по
чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата, е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 1800 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на
основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Л. от с.****, обл.****, ул.„Десета“ №19, с ЕГН:**********
да ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева, съгласно
чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН.
6
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Л. от с.****, обл.****, ул.„Десета“ № 19, с ЕГН: **********
да заплати по сметка на РС - Враца, сумата от 75.27 лв., за направени разноски по
делото за явяване на свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/дневен срок от
уведомяването пред Врачански административен съд.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7