О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………../………….. 2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, проведено на 18 декември 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бажлекова, въззивно гражданско
дело № 2157 по описа за 2019 година,за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по частна жалба на А.Г.Х. чрез адвокат А.П. срещу
определение № 13209 от 09.10.2019 г., постановено по гражданско дело № 11873 по
описа за 2019 г. на 46-ти състав на Районен съд – Варна, с което е прекратено
производството по делото на основание член 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.
на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който
се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000.
В жалбата
се излага, че така постановеното определение е незаконосъобразно и неправилно,
като се излагат следните съображения за това: страните по делото и детето им са
български граждани; ответникът по молбата е приел компетентността на ВРС, като
в този съд детето би получило защита на интересите си. Излага се, че
българското законодателство и и съответно сезирането на българския съд е по-благоприятно
за интереса на детето. Посочва също, че въпросите свързани с пътуването на
детето извън България и издаването на необходимите лични документи, при липса
на съгласие между родителите следва да се разреши от компетентния български
съд, доколкото институтът на чл.127а СК е установен в рамките на ЕС само в Р
България и се прилага по отношение на български граждани. Оспорват се като
неправилни изводите на съда, че пребиваването на детето в Белгия би затруднило
изготвянето на социално проучване и неизслушването на детето от съда би довело
до непризнаване на постановеното съдебно решение. Счита за неправилно и
виждането на ВРС, че само съд в Белгия може да се произнесе по искането за
присъждане на издръжка в полза на детето, съобразявайки практиката и критериите
на тамошните съдебни институции, като счита, че не съществуват пречки в закона
ВРС да събере относимите по делото доказателства,
като съдът е длъжен да следи служебно за най-добрия интерес на децата.
Иска се
отмяна на така обжалваното определение и връщане на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по
чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната
страна.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на
основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по искова молба от А.Г.Х. срещу П.С.Д. с
правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК/ за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето Сияна Петкова
Стефанова, родена на *** г., на молителката, определяне на режим на личен
контакт на детето с неговия баща и осъждане на последния да заплаща в полза на
детето месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 25.07.2019 г.,
определяне на местоживеене на детето при майката на адрес в Кралство Белгия и
чл.127а от СК за постановяване на решение, заместващо съгласието на бащата,
детето Сияна Петкова Стефанова да напуска многократно пределите на Р България,
придружавано от своята майка и да пътува в чужбина до навършване на пълнолетие,
без ограничение на държавите, които посещава. Излага се, че към датата на
подаване на исковата молба детето Сияна е установено трайно в Белгия, където
посещава училище; детето се намира в Белгия. Ищцата е посочила, че въпреки
пребиваването на детето в Белгия, българското законодателство е по-благоприятно
за разрешаване на въпросите, свързани с родителската отговорност, поради което
и българският съд е компетентен да разгледа делото. През м. юли 2019г. П.Д.
оттеглил даденото от него съгласие детето да пътува извън територията на Р България.
Посочено е, срока на валидност на паспорта на детето изтича на 22.10.2019г. и
за да бъде подновен е необходимо съгласие от бащата.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът П.Д. чрез процесуалния си представител е депозирала отговор
на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете,
без да е отправил възражение за неподведомственост на спора на българския съд.
Към исковата
молба са приложни удостоверения, издадени от длъжностно лице по гражданско
състояние в Зотегем, в които е отразено, че
молителката и детето Сиана
имат регистрирано местопребиваване в Зотегем, Белгия
и са вписани в регистрите на чуждестранните граждани с адрес по местоживеене и
местопребиваване.
Представена
с исковата молба е декларация от П.С.Д. от 14.07.2019г., с нотариална заверка
на подписа от същата дата, с която същият е оттеглил дадената от него
декларация-съгласие от 01.10.2014г., с която е дал съгласие детето Сиана Петкова Стефанова да напускат територията на България
и пътува в чужбина, придружена от майка си А.Г.Х. за неограничен период от
време.
Представено
е и удостоверение, издадено от Основно училище Кралски Атенеум
– 003103, Зотегем, от което се установява, че Сиана Петкова Стефанова е записана с пълно финансиране да
посещава учебните занятия през първата образователна година за учебната 2018г./2019г.,
която започва на 1.09.2018г. и приключва на 30.06.2019г.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че е налице международен
елемент по възникналия между страните спор относно родителската отговорност по
отношение на детето Сиана, поради което и
допустимостта на образуваното производството пред българския съд следва да бъде
преценена съобразно правилата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя
Регламент (ЕО) № 1347/2000 г., тъй като и България, и Белгия са страни-членки
на Европейския съюз. Както правилно е възприел първоинстанционният
съд, регламентът като част от общностното право на ЕС
има пряко приложение и приоритет пред вътрешното право, като нормите му са
задължителни.
Съгласно
член 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. съдилищата на държава-членка са
компетентни по делата, свързани с родителската отговорност на детето, ако
детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато
съдът е сезиран, като според § 2, параграф 1 се прилага при спазването на
условията на членове 9, 10 и 12. Пророгация на
компетентност е допустима в случай, че ответникът по молбата изрично или по
друг недвусмислен начин приеме компетентността на сезирания съд и това е във
висш интерес на детето. В настоящия
случай между страните не е спорно, а и от представените с исковата молба и
отговора доказателства се установява, че от месец септември 2018 г. по общо
съгласие на родителите майката и детето Сиана са се
установили да живеят в Белгия. Майката на детето е сезирала българския съд с
искане за разрешаване на въпросите относно упражняването на родителските права,
режима на лични контакти, издръжката на детето и даване на разрешение,
заместващо съгласието на родителя, детето да пътува извън пределите на
България. Ответникът по молбата е изразил становище по същество по предявените
искания, като не е напправил възражение относно компетентността
на сезирания съд, поради което следва да се приеме, че същият е приел, че
българския съд е компетентен да разгледа предявените искове.
Имайки
предвид съображение 12 от регламента, че правилата на посочения нормативен акт
са установени с оглед интереса на детето, когато даденият съд е сезиран с иск
съгласно член 12, § 3 от Регламент № 2201/2003, какъвто е настоящият случай,
интересът на децата може да бъде защитен само чрез преценка дали пророгацията на компетентност отговаря на този интерес, като
използването на пророгацията не може в никакъв случай
да противоречи на интереса на детето. Настоящия
състав на въззивния съд, намира за неправилно и
необосновано становището на първоинстанционния съд,
че най-добрият интерес на детето изисква въпросът за родителската отговорност
по отношение на детето Сиана да бъде разрешен от съд
на държавата, в която е установено пребиваването на детето. С оглед
изложеното настоящият състав на въззивния съд намира,
че тъй като ответникът по исковете не е оспорил компетентността на българския
съд, то е налице визираната в член 12, § 3 от Регламент № 2201/2003 пророгация на компетентност.
Настоящият
състав на съда намира за неправилни и незаконосъобразни, изводите на първоинстанционния съд, че пророгацията
на компетентност в случая не е в интерес на детето по смисъла на чл.12, ал.1
„б“ от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., поради което и атакуваното определение за
прекратяване на производството се явява неправилно. Сезирането и разглеждането
на спора от ВРС не нарушава и не противоречи на условието в Регламента за
защита на най-висшия интерес на детето, като водещ критерий във всички
производство, засягащи детето. От изложеното от страните по делото и представените
доказателства, не се установяват обстоятелства, които биха могли да се явят
пречки и причини за неизслушване на детето от сезирания съд, както и такива,
които да поставят под съмнение готовността на майката да окаже съдействие за
осъществяване на изслушването на детето от съда; детето е на възраст, която
позволява да пътува от Белгия до България, без това да му създава особени
затруднения и дискомфорт, още повече че от изложеното
в исковата молба и отговора е видно, че през ваканциите детето пътува до България,
заедно с майка си за да се срещне с роднините си. Пребиваването на детето в Белгия не
представлява пречка или би създало затруднение за извършване на социално
проучване, тъй като по делото е посочен адрес на детето и майката, както и
данни за училището, което детето посещава, поради което съответната социална
служба в гр.Зотегам
може да извърши проучване и представи доклад по делото.
Несъстоятелно
е и съображението, че само съд в Белгия би могъл да се произнесе по искането за
присъждане на издръжка, съобразявайки практиката на тамошните съдебни
институции.
Освен това
настоящият състав на съда намира, че сезирането на българския съд и
разглеждането на делото от този съд е по-благоприятно и осигурява в най-пълна
степен висшия интерес на детето, поради това, че езикът на съда – българският
се владее от страните по делото и от детето. Невладеенето или недоброто
владеене на езика на съда, би могло да доведе до ограничаване на възможността
да се реализира правото на достъп до правосъдие и затруднения за детето при
изслушването му, което не е в негов интерес.
Ето защо,
настоящият въззивен състав намира, че обжалваното
определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото
върнато на ВРС за продължаване съдопроизводствените
действия.
Поради
изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение № 13209 от 09.10.2019 г., постановено по гражданско дело № 11873 по
описа за 2019 г. на 46-ти състав на Районен съд – Варна, с което е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА гражданско дело №
11873 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението
не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.