Решение по дело №150/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 159
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Бянова Нейкова
Дело: 20207280700150
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 159/16.12.2020г.                                    гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ

на десети декември 2020 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ :   ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

 СТОЯН ВЪЛЧЕВ

                                                                                                                                                                       

Секретар   Д.Димитрова

Прокурор   Д.Георгиева

като разгледа докладваното от  съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

КАНД №150 по описа на 2020 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано  по касационна жалба на ЦУ НА НАП, Отдел „Оперативни дейности-Бургас“ - гр.Бургас, чрез Е.Е. - юрисконсулт в ТД на НАП-Бургас, ИРМ-Ямбол, за проверка на Решение № 260067/19.10.2020г.,  постановено по АНД № 646/2020г. по описа на Ямболския районен съд. Със съдебния акт е отменено НП № 495434 – F515508/19.02.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на ЕТ „И. – 90 – Д.И.“ – гр. Ямбол, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. ***, представляван от Д.Т.И., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, и На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА НАП – София за заплати на ЕТ „И. – 90 – Д.И.“ – гр. Ямбол, с посочени по-горе данни, сумата от 370 (триста и седемдесет) лева, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.

Твърди се неправилност на съдебното решение като не се споделят доводите на съда и крайния му извод, поради което се иска отмяна на решението на ЯРС, съотв. наказателното постановление да бъде потвърдено.Излагат се съображения за следното:При извършената съвместна оперативна проверка на 21.09.2019г. от екип на НАП, със служители на Икономическа полиция на търговски обект денонощен магазин, находящ се на ул.***в гр.Ямбол, е констатирана необоснована касова наличност след разпечатване на дневен финансов отчет от намиращото се в обекта и свързано с НАП фискално устройство модел DATECS FP 550-05 DV и инд. № DT 424643. Отчетена е касова наличност в размер на 31 10,25лева. При изброяване на наличните пари в касата те са в размер на 2907,10 лева, или с 203,15 лв. по-малко от регистрираната в разпечатания отчет.Работещото в обекта фискално устройство може да изпълнява операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. В случая търговеца не е изпълнил задължението си извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касова наличност.При така създадената организация на работата в търговския обект е бил нарушен чл.ЗЗ, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.При съставяне на АУАН и при издаване на НП, не са допуснати процесуални нарушения. АУАН е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34 ,ал.1 и ал.3 от ЗАНН и съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 от с.з. реквизити. Допуснатото нарушение е описано пълно и точно в АУАН и НП от фактическа и юридическа страна. На жалбоподателя е било ясно кога, къде и как е извършил административното нарушение и коя административно-наказателна норма е нарушил.От приложените по делото доказателства бе установено, че задълженото лице не е изпълнило вменените му задължения по чл.ЗЗ, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, защото не е отбелязало промяната на касовата наличност на ФУ, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, поради което осъщественото нарушение правилно е квалифицирано от административно наказващия орган/АНО/.При разглеждането на административната преписка АНО е преценил всички обстоятелства довели до извършеното нарушение и е счел, че то не може да се приеме за маловажен случай и затова е издал наказателно постановление с цел да се предупреди търговеца и да бъде принуден да спазва установения ред с Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.По този начин АНО въз основа на събраните доказателства по административно-наказателната преписка е издал едно законосъобразно и обосновано НП. В случая извода на съда ,че не е налице на нарушение е неправилен.

            По жалбата е постъпил отговор от ответника по касацията ЕТ“И.-90-Д.И.“, гр.Ямбол, чрез адв.П.П. ***, с който се възразява срещу подадената касационна жалба и същата се счита за неоснователна.Обжалваното решение на ЯРС се счита за правилно и обосновано, като всички събрани по делото доказателства са обсъдени от съда и закономерно е достигнато до извод за незаконосъобразност на НП № 495434 – F515508/19.02.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП.РС-Ямбол е обосновал извода си, че в НП е налице неяснота на приложения закон и липсва описание на обстоятелствата на нарушението. В цялата административно-наказателна преписка не са обсъдени каквито и да било обстоятелства, въз основа на които да е направен извод дали конкретното нарушение води или не до неотразяване на приходи.В този смисъл не възможно да се направи преценка дали е налице хипотезата на чл.185, ал.1 или на ал.2 от ЗДДС и коя е приложимата санкционна норма. В този смисъл е и решението на ЯРС, като в тази връзка е посочена и съдебна практика на Административен съд Ямбол.Иска се съдът да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да присъди разноски на ответника по касация в размер на 370лв. – платено адвокатско възнаграждение.

            В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Е.. Жалбата се поддържа като се повтарят изложените в нея съображения за отмяна на съдебния акт, съотв. за потвърждаване на НП, и се претендира юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция.

            Ответникът по касацията, редовно призован, се представлява от адв.П. ***, който счита касационната жалба за неоснователна, а решението  на ЯРС - за правилно и  законосъобразно. Като такова счита, че следва да се остави в сила, като моли съдът да вземе предвид  подробно изложените в писмения отговор съображения и да присъди и направените разноски по представения списък.

Участващият по делото прокурор от ЯОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Безспорно е допуснато  съществено нарушение на процесуалните правила  при издаване на НП, водещо до ограничаване  правото на защита на нарушителя, с оглед разминаване между описано нарушение и приложим закон, поради което моли да се остави първоинстанционното решение в сила.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

По делото няма спор за факти, а досежно това дали обжалваният съдебен акт е обоснован и  правилен ли е крайният извод за незаконосъобразност на НП.

Решението на ЯРС е постановено при правилно приложение на закона като следва да се сподели извода за допуснати процесуални нарушения, които от една страна ограничават правото на защита на санкционираното лице, от друга – препятстват съдебния контрол за законосъобразност по същество.

Съдебното решение е обосновано. ЯРС е приел, че НП следва да се отмени на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по същество. Обосновал е този извод на първо място с констатирана неяснота на приложения закон и липсващо описание на обстоятелствата на нарушението. Посочил е, че с АУАН и с НП от фактическа страна на търговеца е вменено, че не е изпълнил задължението извън случаите на продажби да отбелязва всяка промяна на касова наличност на ФУ чрез операциите служебно въведени и служебно изведени суми. При тези факти търговецът е бил санкциониран за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Според сочената разпоредба, „извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми“. В случая в АУАН и в НП липсват факти относно причината за установената промяна в касовата наличност, за да се прецени дали това е вследствие на извършени продажби/сторно операции или не. Отделно от това е прието, че не е ясно и основанието за налагане на наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2-ро на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което гласи: „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите на ал.1“. Нормата е препращаща, и то единствено по отношение размера на санкциите, но не и по отношение на нарушенията, за които се налагат. Затова не може да се приеме, че е посочено ясно и основанието за налагане на наказанието. Още повече, че в случая в акта и в НП изобщо липсват факти относно обстоятелството дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи.

Доводите на ЯРС изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Допуснатите пороци в АУАН и в Наказателното постановление затрудняват защитата на наказаното лице, те възпрепятстват и съдебната проверка, поради което са достатъчно основание за отмяна на НП, без да се излагат други съображения по същество. Като е достигнал до същите правни изводи Ямболския районен съд правилно е отменил обжалваното наказателно постановление и е постановил съдебен акт в съответствие със закона. Обжалваното решение е съобразено и с константната практика на Административен съд Ямбол в тази насока.

С оглед на горното, решението на въззивния съд като  валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства по чл.63, ал.1 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При този изход на спора е основателно направеното от ответника по касацията искане за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260067/19.10.2020г.,  постановено по АНД № 646/2020г. по описа на Ямболския районен съд.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите-гр.София да заплати на ЕТ „И. – 90 – Д.И.“ – гр. Ямбол, с ЕИК *********, представляван от Д.Т.И., направените по делото разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 370 (триста и седемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.

       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/ не се чете           ЧЛЕНОВЕ:   1. /п/ не се чете

 

 

                                                                                                           2. /п/ не се чете