РЕШЕНИЕ№128
Град Бургас 13.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет първа година:
Окръжен съдия : Иво Добрев
Секретар:Т. Стоянова
като разгледа
докладваното от съдията Добрев
търговско дело номер 606 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод искова молба, предявена от Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, З.В.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, А.А.А., ЕГН **********, с адрес *** и В.А.А., ЕГН **********
с адрес ***, всички чрез адвокат Кольо Колев от БАК срещу М.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и „Домино“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, бул. “Демокрация“ №7, партер за постановяване на решение за осъждане
на ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата от 30 600 евро, дължима
по чл.19 от договор за строителство, сключен на 26.04.2011г., представляваща
мораторна неустойка за времето 01.03.2018г. до 31.12.2018г. включително ведно
със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане
на сумите, както следва:
-на ищеца Д.Х.А. ЕГН **********
сумата от 15 300 евро, представляваща мораторна неустойка по чл.19 от
договор за строителство от 26.04.2011г., начислена за времето 01.03.2018г. до
31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане
-на всеки един от останалите ищци З.В.А.,
ЕГН **********, А.А.А., ЕГН ********** и В.А.А., ЕГН ********** - сумата от 5100
евро, представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор за строителство от
26.04.2011г., начислена за времето 01.03.2018г. до 31.12.2018г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане
Твърди се в
исковата молба, че на 26.04.2011г. е сключен договор за строителство по силата на който изпълнителите- М.Г.Д.,
лично и като представляващ „Стомар“ООД, ЕИК ********* и „Домино“ ЕООД се
задължили спрямо ищеца Д.Х.А. и спрямо А.Х.А.- наследодател на останалите трима
ищци, в качеството им на възложители и съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 07079.610.462, находящ се в гр.Б, ул.“****“ №13, стар
идентификатор :УПИ III-2368, в кв.15 по плана на ЦГЧ на гр.Бургас да построят
полагащите им се и уточнени в нотариален акт за учредяване право на строеж
№153, том.I, рег.№2518, дело №133/26.04.2001г. на нотариус Бинка Кирова обекти
от предвидената за изграждане в имота сграда. Изпълнителят трябвало да извърши
строителството в напълно завършен вид и въведе сградата в експлоатация в срок
от не повече от 18 месеца от даване на строителна линия, който срок се
удължавал автоматично с периодите, в които имало забрана за извършване на
строителна дейност, наложена от компетентните органи. За начало на
строителството по смисъла на т.6 от договора следвало да се приеме
01.10.2011г., като при отчитане периодите на действащата забрана 18 месечният
срок изтекъл на 31.12.2013г. От следващия ден изпълнителят изпаднал в забава,
като съгласно клаузата на т.19 от договора дължал неустойка в размер на 100
евро на ден за всеки ден забава, платима ежемесечно в срок до един месец след
месеца, за който е дължима.
Уточнява се в исковата
молба, че за времето от 01.03.2018г. до 31.12.2018г. дължимото обезщетение за
забава възлизало на сумата от 30 600 евро. Тъй като ответниците се били
задължили да извършат общо една работа, съгласно чл.261 ал.3 ЗЗД отговаряли
солидарно, освен ако не е уговорено противното. Такава друга уговорка липсвала.
Поради изложеното за ищците бил налице правен интерес от предявяване на
настоящата претенция срещу ответниците- изпълнители по договора. Представени са
писмени доказателства.
В депозирания
отговор ответникът „Домино“ ООД оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан по своя размер. Твърди, че за процесния период от
време с последващ договор е възложил на „Куш Груп“ЕООД, ЕИК ********* всички
СМР на обекта, видно от нотариален акт №33,т.1, рег.№797, дело
№30/08.02.2017г., акт.№89,т.3, дело 433. Посочва също така, че отговорността на
„Домино“ООД била солидарна с М.Д. и „Стомар“ООД. В тази връзка е направено
искане за привличане на последните като трети лица помагачи в настоящото
производство.
Не се оспорват
наличието на сключен договор за строителство, учреденото право на строеж, както
и посочения в исковата молба начален момент на започване на строежа. Твърди се
обаче, че правото на строеж е реализирано и сградата във всичките си части е
построена, като на практика е годна за обитаване. Тази степен на завършеност,
представлявала фактическо състояние, което съществувало реално, без значение
дали било обективирано с издаден в хода на строителството нарочен акт, съгласно
наредба №3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство.
По тези съображения се счита, че към 01.11.2017г. е изпълнено задължението по
договора за строителство и след този период не се дължи неустойка за забава.
Направено е и възражение за нищожност на неустойката, като противоречаща на
добрите нрави по смисъла на т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ВКС.
Изложена е позиция, че уговорката в т.19 от договора противоречи на типичните
функции на неустойката като предварително определено обезщетение за договорно
неизпълнение. Начинът, по който била уговорена като „месечно“ задължение бил
несъвместим със санкционната, обезщетителна и обезчпечителна функция. Във
връзка с казаното е въведено твърдение, че неустойката е нищожна на основание
чл.26 ал.1 предл. първо ЗЗД.
По отношение на
ответника „Домино“ООД било налице и допълнително форсмажорно обстоятелство, водещо
до забава при изпълнение на задълженията по договора за строителство. Това
непредвидено и независещо от волята на ответника обстоятелство се свеждало до
неправомерното заличаване на съдружника и управител Дончо Желязков, който бил
вписан в търговския регистър отново едва на 21.06.2017г. Тъй като за времето
17.04.2015г. до 21.06.2017г. дружеството било „откраднато“ и поставено под чужд
контрол, реалният собственик и управител поел задължението и отговорността да
изгради сградата бил в невъзможност да направи това. Ако бъде прието, че искът
е основателен се моли за намаляване на исканите суми с вече присъдени такива,
като в тази връзка е направено искане за приобщаване на т.д. № 228/ 2015г. по
описа на БОС.
Ответникът М.Д. в
подадения отговор на исковата молба оспорва изцяло същата като неоснователна и
недоказана. Заявява по този повод, че търсената неустойка е била предмет на
няколко съдебни производства пред БРС, БОС и Апелативен съд Бургас. В хода на
тези производства ответниците били осъдени да платят значителни суми за
предходни периоди от време. Не се оспорва възникналата между страните договорна
връзка. Набляга се обаче на обстоятелството, че в исковата молба е посочен
ангажимент на изпълнителите за въвеждане на сградата в експлоатация, а в текста
на т.6 от договора ставало дума за „въвеждане в нормална експлоатация на частта
на сградата“. Заложеният в договора текст бил неясен и неточен и от неговото
тълкуване не можел да се направи категоричен извод, че волята на страните е
било това да стане с нарочен документ, съгласно изискванията на
законодателството и категорията на строежа. Тази неяснота била съществена и
правела включително клаузата за неустойка неясна и неточна и нуждаеща се от
доказване и тълкуване. Предвид казаното тази недостатъчно ясно и конкретно
формулирана неустоечна клауза била недействителна и нищожна и не можела да
породи своя ефект. Формулирано е и възражение за нищожност на неустойката,
поради накърняване правилата на добрите нрави. Цитирана е практика на ВКС в
тази връзка, според която неустойка, която нямала горна граница следвало да се
счита за недействителна, защото е неопределяема и може да доведе до твърде
голямо разместване на блага в патримониумите на страните. В настоящия казус,
според ответника се касаело до съществено разминаване между размера на
неустойката и стойността на обезщетяваното чрез нея неизпълнение, което водело
до неоснователно обогатяване на насрещната страна. Размерът на неустойката
надвишавал обичайните обезщетения, свързани със забавено изпълнение, като
ищците в разрез с правилата на добросъвестността и възползвайки се от
цитираната по-горе договорна клауза си осигурявали постоянен доход. Последните,
освен това с поведението си не помагали по никакъв начин необходимите СМР за
въвеждането на сградата в експлоатация да бъдат приети, включително отказвайки
да подпишат акт образец 15. Направено е доказателствено искане за допускане до
разпит на два свидетели в режим на довеждане.
Искането за привличане на „Куш Груп“
ЕООД и „Стомар“ООД, като трети лица помагачи на страната на ответника
„Домино“ООД е основателно, тъй като едно евентуално положително решение
несъмнено ще се отрази на правното положение на последните, предвид
възможността срещу тях да бъде насочена претенция за заплащане на претендираните
в настоящия процес суми.
В подадената допълнителна искова
молба се уточнява, че задължението на изпълнителя било уговорено в раздел II от
договора, а не в раздел III от същия. Развиват се съображения в подкрепа на
тезата на ищците, че сградата следвало да бъде построена в напълно завършен
вид, като се цитиран конкретни клаузи от договора, от тълкуването на които се
извеждал такъв извод. Заявява се в тази връзка, че обектът е в степен на
завършеност груб строеж, като се посочват конкретни части от сградата, които не
били изпълнени съгласно проекта. Изразено е и становище, че клаузата за
неустойка не е нищожна, нито е с прекомерно висок размер, като същата
отговаряла на своята обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Застъпена е също така позиция, че целта на процесната уговорка била да
стимулира нормалното развитие на отношенията между страните, а не да доведе до
неоснователно обогатяване на възложителите. Точно по тези съображения същата
била уговорена като обезщетение при забавено изпълнение на задължението на
строителя да предаде сградата в напълно завършен вид, като я въведе в
експлоатация по съответния законов ред. Ищците се противопоставят на искането
за допускане на двама свидетели на ответната страна.
Като трети лица помагачи на страната
на ответника „Домино“ООД са конституирани „Куш Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Булаир“ №9, ет.3 и „Стомар“ООД,
ЕИК102971391, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Тамара“ №59. В
представено по делото становище „Куш Груп“ЕООД заявява позиция, че при
предявяване на претенциите си ищците не са отчели факта на спиране на СМР в
процесната сграда със заповед №2240/27.08.2017г. на Община Бургас, което
спиране несъмнено е повлияло и на срока, на който се основавала исковата молба.
Уточнява се, че именно във връзка с подадено от всички възложители на
строителството, включително и ищците заявление е стартирало и проведено
производство по чл.154 ал.5 ЗУТ. Третото лице помагач финансирало изработване и
одобряване на съответните проекти за преработка по време на строителството,
като в крайна сметка издаденото за обекта разрешение за строеж от 2011г. било
допълнено с одобрения на 27.02.2018г. инвестиционен проект в посочените в него
части. Възможност за продължаване на строителството настъпила след издаване на
заповед №1089/02.05.2018г. на Община Бургас и изтичането на 14-дневния срок от
съобщаването и т.е. не преди 17.05.2018г. Според „Куш Груп“ЕООД одобряването на
технически и инвестиционен проект за преработка по време на строителството
новирало срока за неговото осъществяване и това станало по инициатива на
ищците. По този повод необоснована се явявала тезата, че въвеждането на
сградата в експлоатация трябвало да се осъществи до 01.01.2014г. Освен казаното
следвало да се съобрази и забраната по чл.15 ЗУЧК за извършване на СМР в
периода 15.05.-01.10.2018г. Тъй като едва след 01.10.2018г. е имало фактическа
и юридическа възможност за продължаване на строителството, очевидно било, че в
рамките на три месеца същото нямало как да бъде изцяло завършено. От това се
следвал и извод, че не е налице твърдяната от ищците забава.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:
За да бъде уважена претенцията за заплащане
на неустойка трябва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): валидно поето задължение от
страна на ответника; неизпълнение на това задължение, или наличие на неточно
или забавено изпълнение; наличие на уговорка между страните, че за съответното
неизпълнение или неточно или забавено изпълнение ще се дължи неустойка в
определен размер; отсъствие на някоя от причините, водещи до отпадане на
договорната отговорност на ответника ЮЛ, а именно непреодолима сила,
неизпълнението да се дължи изцяло на поведението на трето лице или
неизпълнението да се дължи изцяло на отказано съдействие от страна на
кредитора-ищец.
Не се
спори по делото, а и се установява
от ангажираните писмени доказателства, че между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения. С подписването на договор за строителство от
26.04.2011г. ответниците в качеството им на изпълнители се задължили да
построят описаните в нотариален акт за учредяване право на строеж №153, том I, дело №133/26.04.2011г. обекти в предвидената за изграждане
в поземлен имот с идентификатор 07079.610.462, находящ се в гр.Бургас, ул.“Г.
Шагунов“ №13 сграда. Възложителите Д.Х.А. и А.Х.А. /наследодател на останалите
трима ищци/ поели от своя страна ангажимент да учредят право на строеж върху
обекти в сградата. Постройката следвало да бъде завършена в срок до 18 месеца от даване на
строителна линия. Съгласно клаузата на чл.19 от договора при неизпълнение на
строителството в срок изпълнителят дължал неустойка в размер на 100 евро на ден
за всеки ден забава. Не са налице противоречиви позиции на страните и относно
факта на издаване на разрешение за строеж № П-22 от 31.03.2011 г., въз основа
на което е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво на строежа от 12.05.2011 г.
Спорът е концентриран върху това налице ли е
неизпълнение от страна на ответниците, предвид направените възражения, че
постройката следва да се счита годна за обитаване, како и при съобразяване
наведените твърдения за новиране срока за предаване на сградата и наличие на
форсмажорно обстоятелство, изразяващо се в неправомерно заличаване на съдружника и
управител на „Домино“ООД- Дончо Желязков. Налице са и противоречиви позиции
относно действителността на уговорката за заплащане на неустойка.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, в която е посочено
конкретното състояние и степен на завършеност на сградата и формулирано
заключение, че същото не съответства на уговорената между страните в чл.3 и
чл.4 от договора такава. Заключението на
вещото лице в тази му част, което съдът възприема като обосновано и компетентно
изготвено категорично опровергава направените възражения, че сградата е
построена във всичките си части и е годна за обитаване. Ясно е, че не е
достигната, уговорената между страните степен на завършеност и постройката не е
въведена в експлоатация, като и към момента не са издадени акт обр.15 и 16 по Наредба № 3 от 31
юли 2003 г. на МРРБ. Последното обстоятелство не се и оспорва от ответниците. Твърдението,
че чл.6 от договора бил с неясно съдържание и възниквали проблеми с неговото
тълкуване няма как да бъде възприето. Волята на страните е ясно обективирана в
същата разпоредба и се следва от смисъла и целта на договора. Уговореният между
страните срок от 18 месеца, отчитайки периодите на забрана за извършване на
строителство е изтекъл на 01.01.2014г., поради което и от този момент
ответниците са изпаднали в забава. Не са
ангажирани конкретни доказателства свидетелстващи за извършване на строителни
дейности и мероприятия след тази дата, но дори такива да са били осъществени
забавеното изпълнение е факт и към настоящия момент, поради което ответниците
дължат при условията на солидарност предвидената в чл. 19 от договора мораторна
неустойка от 100 евро на ден, която се следва да се разпредели между ищците при
следните дялове: 1/2 - за първия от тях и по 1/6 – за всеки от останалите.
Предмет на настоящото дело е претенция на
ищците за уговорената в чл.19 от договора за строителство от 26.04.2011г.
неустойка за периода от 01.03.2018 г. до 31.12.2018г. За същото вземане като
основание, но за предходен период 01.05.2015
г. до 28.02.2018г., е било водено
друго дело, а именно търговско дело №197 по описа за 2018г. на Окръжен съд Бургас.
По това дело е налице влязло в сила на 23.01.2020 г. решение, което се ползва
със сила на пресъдено нещо досежно фактите, които са релевантни за
съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно
признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на
която пораждат изгодни правни последици. Съдебната практика е единна по
въпроса, че всеки факт, от който може да се изведе искане за установяване, че
към деня на приключване на устните състезания, съдебно признатото право не е
съществувало в полза на носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира.
В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно
искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с
влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите,
обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Преклудирани
са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за
погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на
сделки, на които се основава съдебно признатото право. Затова и съдът в
настоящото производство не дължи произнасяне по наведените възражения от
ответниците за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие със
закона, накърняване на добрите нрави и прекомерност на същата, доколкото този
въпрос е разрешен вече с влязло в сила съдебно решение, което обвързва, както
страните, така и съда. Производството се е развило между същите страни с
изключение на „Куш
Груп“ЕООД. Последното дружество не е направило възражения за нищожност на
клаузата за неустойка.
Няма как да бъдат споделени и изложените
съображения за наличие на форсмажорни обстоятелства, представляващи
непреодолима пречка за изпълнение на строителството в срок поради изключване на
Д Ж като съдружник и управител на ответното дружество „Домино“. Касае се за
действащ търговец, надлежно регистриран в Търговския регистър, като в
отношенията с третите лица неговата дейност е продължавала независимо от
развитието на вътрешните отношения между съдружниците. Тези отношения, дори да
са довели до персонални промени в определен етап, не представляват форсмажорни
обстоятелства и не следва да се преценяват като рефлектиращи върху изпълнението
на поети договорни задължения от страна на това дружество.
Неоснователна се явява и тезата
на „Куш Груп“ЕООД, че не е налице забава, тъй като срокът за изпълнение
следвало да се счита автоматично продължен с времето през което строителните
дейности са спрени по административен ред със заповед на община Бургас, както и
с времето на забраната по чл.15 ЗУЧК. Касае се за обстоятелства настъпили след
като изпълнителите по договора са били в забава, поради което и няма как
ответниците като неизправна страна по договора да искат освобождаване от
отговорност за собственото си виновно поведение. Такова събитие, което да е в
състояние да освободи изпълнителите от отговорност е трябвало да възникне до
падежа на задължението, поради което и наличието на административни пречки за
осъществяването на строителните дейности следва да е настъпило до края на месец
декември 2013г. След тази дата строителят е бил в забава и не може да се
позовава на освобождаващи го от отговорност събития или клаузи от договора. Казаното
важи със същата сила и за твърдението, че следва да се приспадне времето на
забраната за строителство по ЗУЧК. От изложеното по-горе се установява, че
забавата на ответниците се дължи на тяхното поведение, а не на действия на
трети лица или обективни причини, поради което и при ненадлежното и забавено
изпълнение на договора от страна на М.Г.Д. и „Домино“ООД основателно се явява
искането за заплащане на неустойка на ищците в претендираните от тях размери.
Исковете
са доказани по основание и размер и следва да се уважат изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответниците дължат на ищците съдебно деловодни разноски в размер на 2793.94
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** и „Домино“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, бул. “Демокрация“ №7 солидарно да заплатят на Д.Х.А.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15 300 /петнадесет хиляди и триста/
евро, представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор за строителство от
26.04.2011г., начислена за времето 01.03.2018г. до 31.12.2018г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** и
„Домино“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.
“Демокрация“ №7 солидарно да заплатят на З.В.А., ЕГН **********, с адрес ***
/като наследница на А.Х.А., ЕГН **********, починал на 26.12.2013г./ сумата от 5100
/пет хиляди и сто евро/, представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор
за строителство от 26.04.2011г., начислена за времето 01.03.2018г. до
31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** и „Домино“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, бул. “Демокрация“ №7 солидарно да заплатят на А.А.А.,
ЕГН **********, с адрес ***/като наследник на А.Х.А., ЕГН **********, починал
на 26.12.2013г./ сумата от 5100
/пет хиляди и сто евро/, представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор
за строителство от 26.04.2011г., начислена за времето 01.03.2018г. до
31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** и „Домино“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, бул. “Демокрация“ №7 солидарно да заплатят на В.А.А.,
ЕГН ********** с адрес *** /като наследница на А.Х.А., ЕГН **********, починал
на 26.12.2013г./ сумата от 5100 /пет хиляди и сто евро/,
представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор за строителство от
26.04.2011г., начислена за времето 01.03.2018г. до 31.12.2018г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и „Домино“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, бул. “Демокрация“ №7 да заплатят на Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***,
З.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, А.А.А., ЕГН **********, с адрес *** и В.А.А.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 2793.94/две хиляди седемстотин деветдесет
и три лева и деветдесет и четири стотинки/ лева.
Решението е постановено в
производство, в което като трети лица- помагачи на ответника „Домино“ ООД са
конституирани „Куш Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Булаир“ №9, ет.3 и „Стомар“ООД, ЕИК102971391, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Тамара“ №59.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: