НОХД № 344/2018г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимия В.Ф.И. *** за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 от НК във
връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.18 ал.1 от НК във връзка с чл.28
ал.1 от НК и във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК, за това, че на 23.02.2018г. в
гр.Пазарджик на ул.“Т.“ № 36 – аптека „Б.“ е направил опит да отнеме чужди
движими вещи – сумата 97 лева от владението на В.И.М., управител на „А.Б.“ ООД
гр.Пазарджик, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини, като
деянието е извършено при условията на повторност и случаят не е маловажен, като
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си.
Подс.В.И.
не се признава за виновен по предявеното му обвинение, като в обясненията си
твърди, че е влязъл в аптеката да си купи бонБ., тъй като го боляло гърлото.
Отрича да е взимал пари от шкафчето и да ги е хвърлял на щанда.
Прокурора
поддържа обвинението, като пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание лишаване от свобода на подсъдимия, което да бъде отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК.
Защитата
пледира за оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението, както и за
маловажност на случая, тъй като сумата предмет на престъплението, е много по
ниска от минималната работна заплата за страната. Алтернативно иска определяне
на наказание пробация на подсъдимия.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие
за установено от фактическа страна следното :
Подс.В.И.
е непълнолетен, роден е на ***г*** и живее в същия град. Подсъдимия е прекъснал
обучението си в ОУ „Св.Св.Кирил и Методи“ гр.Пазарджик и е неграмотен. Между
него и родителите му има изградени добри отношения, но родителите не упражняват
контрол върху поведението му. Подсъдимия е чест извършител на противообществени
прояви, за които родителите разбират впоследствие. Поведението му довело до
образуване на пет възпитателни дела в МКБППМН и до осъждането му със
споразумение по НОХД № 2261/2016г. на Районен съд Пазарджик за престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 и т.4 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК и чл.63 ал.1 т.3 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК и чл.26 ал.1 от НК, като му било наложено наказание
пробация за срок от девет месеца. Това наказание подсъдимия изтърпял на
16.08.2017г.
На
23.02.2018г. около 18.00 часа подс.В.И.
бил в района на центъра на гр.Пазарджик и минавал по ул.“Т.“ в близост
до аптека от веригата „А.Б.“ ООД. По същото време св.В.М., управител на „А.Б.“
ООД гр.Пазарджик била в аптеката находяща се на ул.“Т.“ № **. По
едно време св.М. излязла от аптеката, като оставила отключено и отишла до
магазина отсреща, за да развали пари. Това обстоятелство било използвано от
подс.И., който решил да открадне нещо и веднага влязъл в аптеката и минал зад
щанда. След това подсъдимия отворил шкафче, което било използвано за каса от
аптекарите и взел от там сумата 97 лв. В този момент св.М. забелязала
подсъдимия и се затичала към аптеката, в момента, в който влязла вътре подс.И.
я видял и хвърлил парите – сумата 97 лв. на щанда пред него. Това обстоятелство
било видяно и от св.Б.Г., който минавал случайно по улицата и видял цялата
ситуация. Св.Г. веднага влязъл в аптеката, за да помогне на св.М.. Св.М.
попитала подсъдимия какво прави, като същевременно натисналата паник –бутона на
СОТ. Подсъдимия казал, че е влязъл в аптеката за бонБ.. Св.М. се усъмнила, че
подсъдимия може да взел и други пари, поради което го накарала да си покаже
джобовете, подсъдимия ги показал и св.М. и св.Г. видели, че в тях има само чифт
чорапи. На място пристигнал св.Д.В. служител на СОТ, който задържал подсъдимия
и подал сигнал до полицията. В аптеката пристигнали служители на полицията,
между които св.И.Ф., полицаите разговаряли със свидетелите и отвели подсъдимия
в РУ на МВР Пазарджик за изясняване на случаят.
Срещу
подс.И. било образувано наказателно производство.
Видно от
справката за съдимост на подсъдимия, е че същия е осъждан на пробация. От
характеристичната му справка се установява, че подс.И. има добри
характеристични данни. На основание чл.387 от НПК с оглед на това, че подс.И. е
непълнолетен е изискана допълнителна информация за личността на подсъдимия,
като е изготвен доклад-оценка за личността на подсъдимия И. от Фонд за
превенция на престъпността „ИГА“ Пазарджик, от които е видно, че се касае за
непълнолетно лице, при което съществува висок риск от извършването на
последващи противообществени прояви. Липсва родителски контрол. Въпреки
наложените възпитателни мерки по ЗБППМН и последващото осъждане на подсъдимия
не се наблюдава корекция в неговото поведение.
Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на частично обясненията на подс.В.И., показанията на
св. В.М., св.Б.Г., св.Д.В., св.И.Ф., частично показанията на св.Ф.И. и
писмените доказателства по делото – справка за съдимост на подсъдимия,
характеристична справка, декларация за семейно и материално положение,
доклад-оценка за личността на подсъдимия от ИГА Пазарджик. Съдът кредитира
частично обясненията на подс.И. в частта, в която същия не отрича, че е бил в
аптеката по време на инцидента. Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия, в частта, в която същия твърди, че не е вземал пари от шкафчето и
не ги е хвърлял на щанда, тъй като тези негови обяснения са повлияни от
защитната му позиция по делото и желанието да се оневини, а също така се
опровергават по категоричен начин от показанията на св.В.М., Б.Г., Д.В. и И.Ф..
Следва да се отбележи, че житейски нелогични се явяват обясненията на
подсъдимия, че е искал само да си вземе бонБ., тъй като при извършената му
проверка в него не са открити бонБ.. Нелогично е също така същия да влиза зад
щанда, където се е намирал при влизането на св.М. и св.Г.. Тук е мястото да се
посочи, че обясненията на подсъдимия, че не е имал намерение да извърши кражба
се опровергават и от съдебното му минало и данните за личността му. Вярно, е че
от справката му за съдимост и от характеристичната му справка не може да се
направи извод относно извършването на
настоящото деяние, но от друга страна тези данни за личността на подсъдимия не
могат да бъдат пренебрегнати относно преценка на достоверността на неговите
обяснения. Съвсем друга би била достоверността на обясненията на подсъдимия,
ако не беше осъждан и срещу него не бяха образувани множество възпитателни дела
за извършени кражби. В случая обаче не е така. Подсъдимия е криминално проявен,
макар и непълнолетен вече е осъждан за кражба извършена при условията на
продължавано престъпление, така, че факта, че е бил зад щанда на аптеката и е
хвърлил парите на работния плот не може да бъде обяснен по друг начин освен, че
подсъдимия е имал намерение да отнеме парите, но тази негова цел е била
осуетена от св.М. и св.Г..
Съдът кредитира показанията на св.В.М.,
тъй като същите са непротиворечиви, последователни и се подкрепят от
показанията на св.Б.Г., И.Ф. и Д.В.. С
оглед проверка на достоверността на обясненията на подсъдимия съдът допусна
очна ставка между подсъдимия и св.М., при която св.М. отново потвърди
първоначалните си показания относно възприетите от нея обстоятелства, а именно,
че подсъдимия е бил зад щанда и е хвърли парите на работния плот. Както самата
свидетелка обясни в случая няма причина тя да натиска паник-бутона на СОТ, ако
подсъдимия не е бил взел парите. Следва да се отбележи, че св.М. е забелязала
подсъдимия още през прозорците на аптеката, като е имала видимост от магазина,
където е била отишла за да развали пари. Тук е мястото да се посочи, че съдът
кредитира показанията на св.М. и с оглед на това, че същите се подкрепят от
показанията на св.Б.Г., който също е пряк очевидец на случилото се, подкрепят
се също и от показанията на св.В. и Ф., които в показанията си установяват, че
пред тях св.М. е заявила същите факти, които заяви и пред съда. Така ,че съдът
счита, че показанията на св.В.М. са достоверни и отговарящи на това което
действително се е случило. Съдът кредитира показанията на св.Б.Г., които е
възприел инцидента изцяло. Същия е влязъл веднага след св.М. с цел да и помогне
при създалата се ситуация. Показанията на този свидетел съдът кредитира като достоверни,
тъй като са логични и непротиворечиви и се подкрепят от показанията на св.В.М.,
св.Д.В. и св.И.Ф..
Съдът кредитира и показанията на св.Д.В.
и И.Ф., тъй като същите са непротиворечиви и се подкрепят от показанията на св.В.М.
и св.Б.Г.. Съдът кредитира частично показанията на св.Ф.И. в частта, в която
същата заявява, че навсякъде в района където живеят има аптеки, така, че
подсъдимия е можело да си купи бонБ. от аптека близо до дома му, а не от аптека
в центъра на града. В останалата част, в която св.Ф.И. твърди, че подсъдимия не
е извършил деянието, в което е обвинен съдът не дава вяра на показанията на
тази свидетелка, тъй като първо тя не е очевидец на деянието и второ същата е
майка на подсъдимия и като такава е повлияна от изхода на делото и не е
безпристрастна.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
фактическата обстановка описана в обвинителния акт е установена по делото по
несъмнен начин от събраните доказателства със способите и средствата предвидени
в НПК.
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.В.И. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на
състава на чл.195
ал.1 т.7 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.18 ал.1 от НК във
връзка с чл.28 ал.1 от НК и във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК, като на
23.02.2018г. в гр.Пазарджик на ул.“Т.“ № 36 – аптека „Б.“ е направил опит да
отнеме чужди движими вещи – сумата 97 лева от владението на В.И.М., управител
на „А.Б.“ ООД гр.Пазарджик, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от него
причини, като деянието е извършено при условията на повторност и случаят не е
маловажен, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият
е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, като е имал
представи за всички обективни елементи на състава, включително и квалифицираните и е искал настъпването на обществено
опасните последици - действал е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда
е поведението на подсъдимия . Тук е мястото да се посочи, че подсъдимия е
влязъл в аптеката, минал е зад щанда, взел е сумата 97 лева от шкафчето,
представляващо каса и при появата и виковете на св.М. ги е хвърлил на работния
плот. Това негово поведение обосновава тезата, че намерението на подсъдимия е
било да отнеме сумата от 97 лв., но тази му цел е била предотвратена от появата
и действията на св.М. и св.Г., които са се противопоставили категорично да
демонстрираното намерение на подсъдимия да присвои парите. В случая обясненията
на подсъдимия, че е искал да си купи бонБ. съществено се разминават с неговите
действия по вземане на парите от шкафчето и хвърлянето им на работния плот.
Така, че съдът счита, че подсъдимия е действал умишлено, като е искал
настъпването на обществено опасните последици, а именно присвояване на предмета
на престъплението. Подсъдимия е съзнавал, че действа повторно, тъй като вече е
бил осъждан за подобно престъпление, било му е наложено наказание пробация,
което е изтърпял.
По
отношение на правната квалификация на обвинението в обвинителния акт е
допусната техническа грешка относно цифровото и изписване, която в съдебно
заседание беше поправена от прокурора. В случая не се наруши правото на защита
на подсъдимия, тъй като съставът на престъплението правило е посочен с думи в
диспозитива на обвинителния акт и в постановлението за привличане на обвиняем. Така,
че подсъдимия е бил наясно в какво е обвинен, както на ДП, така и в съдебната
фаза на процеса.
Съдът
счита, че в случая е налице квалифициращия признак на чл.195 ал.1 т.7 от НК във
връзка с чл.28 ал.1 от НК, а именно, че деянието е извършено от подсъдимия при
условията на повторност, тъй като видно от справката за съдимост на подс.И., е
че същия е осъждан за подобно престъпление, а именно със споразумение по НОХД №
2261/2016г. на Районен съд Пазарджик за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4
от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК и чл.63 ал.1 т.3 от НК във връзка с чл.20
ал.2 от НК и чл.26 ал.1 от НК, като му било наложено наказание пробация за срок
от девет месеца. Това наказание подсъдимия изтърпял на 16.08.2017г.
Следователно до извършване на деянието на 23.02.2018г. не е изтекъл пет
годишния срок по чл.30 ал.1 от НК. Ето защо в случая подсъдимия е действал при
условията на повторност, като случаят не е маловажен. Съдът счита, че случаят
не е маловажен, тъй като от една страна данните за личността и за съдимостта на
подсъдимия го определят като личност със завишена степен на обществена
опасност, макар и непълнолетен. А от друга страна малкия размер на сумата
предмет на престъплението – 97 лв. не обосновава маловажност на случая, тъй
като подсъдимия И. е взел толкова пари от шкафчето-каса, колкото е намерил. Той
е взел всичките пари от касата. Не е знаел колко има вътре в касата. Ако е
имало по-голяма сума е щял да вземе по-голяма сума. Така, че малкия размер на
предмета на престъплението в конкретния случай не обосновава маловажност на
случая.
Съдът счита,
че подсъдимия е извършил деянието във фазата на опита по чл.18 ал.1 от НК, това
е така, тъй като изпълнителното деяние – отнемането е започнало до не е било
довършено. Подсъдимия е установил фактическа власт върху порите, по при появата
и виковете на св.М. е бил принуден да хвърли парите на работния плот.
Следователно деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия
причини, а именно появата на св.М. и св.Г..
Съдът счита,
че подсъдимия И. макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Действително по делото
няма изготвена съдебно психиатрично – психологична експертиза, но към момента
на деянието подсъдимия е бил навършил 17 години и предвид характера на самото
деяние, което не е сложно съдът счита, че е разбирал свойството и значението на
деянието и е могъл да ръководи постъпките си. Следва да се отбележи, че
подсъдимия вече е бил осъждан за подобно престъпление, поради което е бил
наясно, че извършва кражба.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация . Съдът
отчете степента на обществена опасност на деянието, което е в раздел І - ви на глава V - та на НК "Престъпления против собствеността". Съдът прецени като висока и обществената опасност на подсъдимия, който е осъждан за подобно
престъпление и има негативни характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на подсъдимия да се
облагодетелства по неправомерен начин.
Като смекчаващо наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелство съдът съобрази ниската стойност на
предмета на престъплението, а като отегчаващи обремененото съдебно минало и
негативните характеристични данни на подсъдимия.
При тази данни и като даде превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът счете, че за постигане целите на
наказанието подсъдимият В.И. следва да
бъде осъден на една година лишаване от свобода .
Предвид размера на определеното
наказание и обстоятелството, че подс.И. не
е осъждан на лишаване от свобода към момента на извършване на деянието
по настоящото дело съдът счита, че по отношение на него е приложима
разпоредбата на чл.69 ал.1 от НК във връзка с чл.66 ал.1 от НК, тъй като са
налице законовите предпоставки за това . Ето защо и на основание посочения
текст от закона отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода на подс.В.И. за изпитателен срок от три години
. Също така съдът като взе предвид факта, че подсъдимия е непълнолетен намира, че постигането на целите на индивидуалната и генералната
превенция на наказанието е възможно и с отлагане изтърпяването му за посочения
изпитателен срок, който съдът счете за подходящ в конкретния случай .
Съдът намира за неоснователни доводите
на защитата, че в случая обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като
са налице само косвени доказателства. Тези доводи са неоснователни, тъй като по
делото са налице не само косвени доказателства, но и преки такива съдържащи се
в показанията на св.В.М. и св.Б.Г.. Тези двама свидетели са възприели
непосредствено и изцяло поведението по подс.И.. Показанията им се подкрепят от
показанията на св.В. и Ф., пред когото са разказали случилото се. Вярно, е че
по делото разследващите органи на ДП не са иззели парите предмет на
престъплението и не са извършили дактилоскопна експертиза, както твърди
защитата, но съдът счита, че в случая такава експертиза не необходима, тъй като
са налице достатъчно гласни доказателства съдържащи се в показанията на св.М.,
св.Г., св.В. и св.Ф., които обосновават тезата на прокурора, че подсъдимия е
направил опит да отнеме процесните пари. По нагоре съдът изложи мотиви защо
кредитира показанията на посочените свидетели, поради което доводите на
защитата за недоказаност на обвинението се явяват неоснователни.
Съдът счита
за неоснователни и необосновани доводите на защитата, че в случая на подсъдимия
следва да се наложи наказание пробация на основание чл.55 ал.1т.2 б.“б“ от НК,
тъй като от една страна по делото липсват многобройни или изключително смекчаващи
отговорността обстоятелства, а от друга страна подсъдимия вече е бил осъждан на
пробация и е изтърпявал такова наказание, което не е оказало поправително и
възпиращо въздействие върху неговата личност и подсъдимия отново е извършил
престъпление. Така, че съдът стича, че в случая най-подходящо се явява
наказанието лишаване от свобода.
Съдът
намира за неоснователни и доводите на защитата, че случаят е маловажен по
смисъла на чл.9 ал.2 от НК, предвид предмета на престъплението, а именно сумата
97 лв., която е под минималната работна заплата за страната. Тези доводи са
неоснователни, тъй като както беше посочено по-горе подсъдимия е взел от касата
толкова пари колкото е намерил. От друга страна подсъдимия е осъждан за подобно
престъпление и има негативни характеристични данни, поради което данните за
личността му не обосновават извода за маловажност на случая и приложение на
чл.9 ал.2 от НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :