Р Е Ш Е Н И Е
260166/20.5.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №2242 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №23-0000937 от 05.11.2020 год. на Началника на отдел „Контрол“ в
РД „АА“, Варна, с което на Н.С.И., с ЕГН**********,*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на по 2000 лева /две хиляди лева/ на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно
доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично.
За него се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена, а наказателното постановление - отменено. В
съдебно заседание и в представена по делото писмена защита излага конкретни
съображения в подкрепа на искането си.
За ИА “Автомобилна
администрация” – гр.Шумен-административно-аказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н.С.И. извършвал таксиметрови
превози. В тази връзка на 29.07.2020 год. управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген“, кат.М1 с рег. №Н0851ВС, като се движел с включен ЕТАФП на „заето“
по автомобилен път с.Климент – гр.Шумен в посока гр.Шумен. Около 07.50 часа в
с.Венец, област Шумен, на 500 метра след бензиностанция „Ллукойл“ бил спрян за
проверка от служители при РД “Автомобилна администрация” – Варна. Било
констатирано, че управлявания от жалбоподателя автомобил е обозначен, маркиран
и оборудван като работещо такси, съгласно изискванията на Наредба
№34/06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници, както и че в момента на
проверката водачът извършва таксиметров превоз на 6 броя пътници. По време на
проверката водачът представил пътен лист №00014/29.07.2020 год. и пътна книжка
серия „Н“, №04222/01.07.2020 год., от които се установявало, че превозът е
започнал от с.Климент, община Каолиново на 29.07.2020 год.. В същото време по
време на проверката във връзка с поискано от водача Разрешение за извършване на
таксиметров превоз, било установено, че И. притежава удостоверение за водач на
лек таксиметров автомобил /УВЛТА/ №018299, валидно за Община Шумен, но не
притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил за общината, от
територията на която е започнал превоза.
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение №276978 от 29.07.2020 год., в който
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.18,
т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници на МТ.
Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, след
като е изложил, че няма възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни възражения. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №23-0000937
от 05.11.2020 год. на Началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“, Варна, с което на
Н.С.И., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на по 2000 лева /две хиляди лева/ на основание чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвтП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните
доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя Б.Г.И.
и на свидетеля К.Н.К., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
По отношение събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Б.Г.И. и К.Н.К..
Двамата са участвали лично в извършената проверка на жалбоподателя, като пряко и непосредствено са възприели фактите и
обстоятелствата, за които свидетелстват. В този смисъл показанията им са
последователни, непротиворечиви и кореспондират, както помежду си, така също и
ос останалия събран по делото доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.24, ал.1 от ЗАвП, Таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл.12,
ал.1 с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за
таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната
община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на
изискванията на наредбата по чл.
12а, ал. 5, като съгласно ал.2 на същия текст таксиметровия превоз се
извършва с водачи, които притежават удостоверение
за водач на лек таксиметров автомобил, валидно за съответната община.
Същото задължение имат
водачите и съгласно чл.18, ал.5 от
Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници на МТ,
съгласно която водачът на лек таксиметров амтомобил следва да отговаря на
конкретни изисквания, между които и да притежава
валидно удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" за
съответната община, на чиято територия се извършват превозите.
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че по време на извършване на проверката с управлявания от
жалбоподателя автомобил е бил извършван таксиметров превоз на пътници, като
превозът е започнал от с.Климент, община Каолиново. В подкрепа на този извод е
представения като писмено доказателство по делото пътен лист №00014/29.07.2020
год., от който по безспорен начин се установява, че осъществявания от
жалбоподателя таксиметров превоз на пътници е започнал именно от с.Климент,
община Каолиново. Следователно водачът е следвало да има удостоверение за водач
на лек таксиметров автомобил за община Каолиново. От материалите по делото се
установява, че И. притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил
№018299, валидно за Община Шумен, но не притежава такова, издадено за Община
Каолиново. В подкрепа на този извод е писмо рег.№11-51-7482#1/30.10.2020 год.,
издадено от ИА „АА“, от което се установява, че жалбоподателят не притежава
удостоверение "Водач
на лек таксиметров автомобил" за Община Каолиново. В същата насока са и
събраните в хода на съденото производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Б.Г.И. и К.Н.К., които
категорично заявяват, че по време на извършване на проверката жалбоподателят не
е притежавал удостоверение, издадено за Община Каолиново.
Разпоредбата на
чл.31, ал.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници
посочва изрично документите, които водачът е длъжен да носи при управление на
таксиметров автомобил, като в същия законов текст изрично е посочено удостоверението
за водач на лек таксиметров автомобил, валидно за съответната община.
А доколкото с оглед на изложеното по-горе се
установява по безспорен начин, че по време на извършване на проверката жалбоподателят
не е притежавал удостоверение "Водач на лек таксиметров
автомобил" за Община Каолиново, на
територията на която е бил извършван превоза, се налага извода, че е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.18, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за
таксиметров превоз на пътници.
Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение
санкционна разпоредба, а именно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, съгласно която Водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба
в размер на 2000 лв. при първо нарушение. Не се спори, че посоченото в акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил е
документ, който се изисква по силата, както на законов /чл.24, ал.2 от ЗАвтП/
така също и на подзаконов /чл.18, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 год.
за таксиметров превоз на пътници/ нормативен акт, поради което настоящият
състав намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената в
посочената разпоредба глоба.
С
оглед на изложеното съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя,
изложени чрез процесуалният му представител в представените по делото писмени
бележки, че
неправилно е била посочена действащата за това нарушение санкционна разпоредба,
сочейки за относима нормата на чл.105, ал.1 от ЗАвтП. Посочената разпоредба
предвижда санкция за случаите, в които за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени
въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, не
е предвидено друго наказание. Както бе посочено и
по-горе настоящият казус касае административно нарушение, за което е предвидено
наказание и то именно в разпоредбата на чл.93, ал.1, т.3 от ЗАвтП, доколкото
водачът е извършвал обществен превоз на пътници без да притежава документ, който се изисква от посочените по-горе законов и подзаконов нормативен акт, каквито се явяват
ЗАвтП и Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници. Както
Законът за автомобилните превози, така също и подзаконовите актове, уреждащи
извършването на таксиметрова дейност предвиждат задължение на водача да
притежава отделно удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, издадено
от всяка една от общините, на територията на които се извършва съответния
превоз. В този смисъл наличието на издадено удостоверение за друга община е
ирелевантно към настоящия казус, доколкото не може да замести изискуемото от
посочените по-горе разпоредби удостоверение, касаещо конкретния превоз.
Съдът не кредитира
и твърдението на жалбоподателя, че от
изложеното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление не ставало ясно дали се касае за „обществен превоз“
или за „таксиметров превоз“. От събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства и по-конкретно пътен лист №00013/28.07.2020 год., пътен
лист №00014/29.07.2020 год., пътна книжка серия
Н №04222, заверена
на 01.07.2020 год., контролна лента от
фискално устройство, се установява по безспорен начин, че по време на
проверката жалбоподателят е извършвал превоз на пътници от името на превозвача
„“К.Б. 13“ ООД, по маршрут с.Климент-гр.Шумен и то срещу заплащане. В същото
време управляваният
от водача лек автомобил марка
„Фолксваген“, кат.М1 с рег. №Н0851ВС, е бил
обозначен, маркиран и оборудван като работещо такси и е бил с включен
ЕТАФП на „заето“. Следователно посочения
превоз осъществява белезите на обществен превоз на пътници по смисъла, вложен в разпоредбата на §1, т.1
и 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП, както и на таксиметров превоз, по
смисъла на чл.2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници.
С оглед на изложеното се
установява по безспорен начин и че, доколкото превозът е започнал от с.Климент,
което населено место се намира на територията на Община Каолиново, то и
удостоверението на водача е следвало да бъде издадено именно от Община
Каолиново. От представения по делото пътен лист №00013/28.07.2020 год. се установява, че
жалбоподателят е извършвал курс на територията на същата община и предишния ден
– 28.07.2020 год., поради което не може да бъде споделен и извода на
процесуалния представител на жалбоподателя, че по делото липсват доказателства,
водачът да е извършвал други курсове, освен този, за който му е съставен акта.
Съдът не споделя и твърдението, изложено няколкократно по делото, че
жалбоподателят е бил наказан два пъти за едно и също деяние. Действително
разпоредбата на чл.17 от ЗАНН
предвижда, че Никой
не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил
вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. В
настоящия случай обаче се касае за две съвършено различни нарушения,
представляващи нарушения на различни законови текстове и изразяващи се в липса
на различни изискуеми съгласно тези текстове документи. В настоящия случай
нарушението се изразява в липса на изискуемото съгласно разпоредбата на чл.18,
ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил, валидно за Общината на територията, на която се
осъществява превоза. В същото време посочения в наказателно постановление
№23-0000935/05.11.2020 год. документ – разрешително, издадено от общината на
територията на която се осъществява превоза е съвършено различен документ,
визиран в нормата на чл.45, т.1 от Наредба №34 от
06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници. Двата
документа представляват съвършено различни един от друг индивидуални акта,
които се подчиняват на различен режим на
издаване и отразяват различни обстоятелства, независими едно от друго. Удостоверението
за водач на лек таксиметров автомобил касае годността на водача да извършва
превоза, докато разрешителното за таксиметров превоз на пътници се издава от
кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице за всеки отделен
автомобил, като в него се вписват данните на водача в случаите, когато той
извършва дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Самото
разрешение се издава на регистриран по реда на този закон превозвач, който е
подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по
таксиметров превоз на пътници.
Доколкото
разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗАНН предвижда, че когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях, то административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е наложил на жалбоподателя отделни санкции за всяко едно от
посочените по-горе административни нарушения. Независимо, че за всяко едно от
нарушенията е бил издаден отделен акт за установяване на административно
нарушение, респективно отделно наказателно постановление, именно доколкото
всяко едно от тях касае съвършено различно нарушение, макар и осъществено по
време на един и същ превоз на една и съща дата, не е налице твърдяното от
жалбоподателя нарушение на забраната „ne bis in idem“. Именно в този смисъл са и
разясненията, дадени със соченото от страната Тълкувателно решение №3/2015 год.
на ОСНК.
Съдът при цялостната
проверка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е правилно
и законосъобразно и не съдържа сочените от страна на жалбоподателя процесуални
нарушения. В този смисъл не е налице и твърдяното нарушение на нормата на чл.43,
ал.1 от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда, че актът за установяване на
административно нарушение се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато
промени адреса си. Като по отношение на свидетеля нормата на чл.42, ал.1, т.7
от ЗАНН съдържа задължение за посочване на техните имена, точни адреси и датата на раждане. Видно от текста на акта, предмет на
преценка в настоящото производство същият е съставен от актосъставителя Б.Г.И.,
в присъствие на свидетеля К.Н.К., като по отношение на последния изрично е било
вписано в акта, че същият е очевидец, приссътвал при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, като са посочени трите му имена, адрес и
единен граждански номер /каквото е било изискуемото съдържание на нормата на
чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН към датата на съставяне на акта/. Следователно от
изложеното се налага извода, че акта за установяване на административно
нарушение е съобразен с изискванията на ЗАНН и при неговото съставяне не са
допуснати процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на
жалбоподатателя и да са довели до невъзможност същия да разбере какво нарушение
се твърди, че е извършил, кога го е извършил, а от тук и да организира защитата
си по един адекватен начин.
Съдът не споделя и твърдението на жалбоподателя и
процесуалния му представител, че настоящият случай следва да бъде квалифициран
като маловажен по смисъла чл.28 от ЗАНН. В случая деянието, обявено за
наказуемо е свързано с осъществяване на обществен превоз на пътници, за който
нормативната база предвижда строги правила за осъществяване. С деянието се
засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за
извършване на превоз на пътници, който ред, предвид завишените изисквания при
осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва
с висока степен на защита. Непредставянето на съответните изискуеми от
нормативната база документи, води до невъзможност от осъществяване на контрол
за спазване на изискванията за осъществяване на посочената дейност от
съответните водачи. Посоченият вид дейност и неспазване на изискванията,
свързани с нея би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени
отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота
на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като
маловажен случай. В този
смисъл съдът взе предвид и факта, че издаването на удостоверение за водач на
лек таксиметров автомобил, валидно за територията на определена община, макар и
при положение, че водача притежава такова за друга община, става след
извършване на съответна проверка за годността на лицето, а не е формален акта,
поради което управлението на МПС без валидно удостоверение означава, че
годността на водача не е била проверена по предвидения в закона ред,
респективно поведението му би могло да крие риск за здравето и живота на
пътниците, които превозва.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административно-наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. В същото време обаче такива се дължат единствено в
случаите, в които страната е била
защитавана от юрисконсулт. В настоящия случай видно от материалите по делото страната не е
упълномощавала юрисконсулт, който да е участвал в производството, като липсват
и каквито и да е действия, извършени от името на такъв. А с оглед на изложеното
разноски на страната не се дължат, независимо от изхода на делото, поради което
и искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Поради всичко изложено по-горе и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0000937 от 05.11.2020
год. на Началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“, Варна, с което на Н.С.И., с ЕГН**********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 2000 лева /две
хиляди лева/ на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Директора на РД „АА“ – Варна за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: