Решение по дело №664/2011 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 11
Дата: 2 февруари 2012 г. (в сила от 1 март 2012 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20113320100664
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2011 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

  11

 

гр.  Кубрат, 02.02.2012 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета  година в състав:

 

Районен съдия: Албена Великова

 

при  секретаря В.Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 664 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, във вр. с  чл.143, ал.2 СК. 

С  исковата си молба Г.П.Й., ЕГН  ********** като майка и законен представител на П.Р. Х., ЕГН **********,***, като твърди, че е майка на родено от прекратено извънбрачно съжителство с ответника тяхно малолетно дете П.Р. Х., род. на ***г., моли съда да постанови решение, с което на основание чл.127, ал.2 от СК  да и предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, като на бащата определи подходящ режим на лични отношения със сина му; да определи местоживеенето на детето при неговата майка; да осъди ответника да плаща на малолетния П. чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в  размер на 100.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.11.2011г. до промяна на обстоятелствата. Не претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът Р.И.Х., ЕГН ********** *** Иван Асен ІІ № 69, не оспорва така предявените искове, с изключение на иска за присъждане на издръжка, заявявайки чрез процесуалния си представител становище, че претендирания от ищцата размер е прекомерно завишен. Не претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са родители на детето П.Р. Х., род.на *** год. с ЕГН **********, видно от съставения за раждането му акт № 0204/ 17.10.2002 год. на Община – Кубрат, чието съдържание е възпроизведено в приетото като доказателство по делото Удостоверение за раждане от *** год.

            От събраните по делото гласни доказателства и извършеното от социалните служители анкетиране, изложено в Социален доклад изх. № ЗД 11-0075/ 13.01.2012 год. на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Кубрат,  се установи по несъмнен начин, че страните заживяли на семейни начала през 2002г., като на 15.10.2002г. се родил и синът им П.. От раждането му и понастоящем грижи по отглеждането му полага ищцата, подпомагана изцяло от своята майка – св.П. П.. Съвместният им живот не протичал нормално, ответникът често отсъствал от семейното жилище или се прибирал късно вечер, не проявявал уважение и внимание към своята партньорка, което довело до охлаждане на отношенията и поява на скандали, в резултат на които от месец май 2011 год. родителите на детето се разделили. Ищцата останала да живее в дома на своите родители с детето, а ответникът – на квартира в град Кубрат. От датата на фактическата раздяла изцяло грижите по отглеждане и възпитание на детето поела майката Г., подпомагана от своята майка. Ответникът не се дезинтересирал от детето си. Както обяснява свидетелката П., всяка сутрин той идвал в дома им, за да вземе П. и да го заведе на училище. Платил училищна такса от 30.00 лева, както и купил ботуши на детето си за сумата от 70.00 лева.  

От анкетирането и събраните по делото гласни доказателства се установи, че майката от месец май 2011г. е безработна.

Бащата представя удостоверение № 25/06.12.2011г., от което е видно, че работи по трудов договор при ЕТ “Сател” гр. Кубрат и получава нетно трудово възнаграждение в размер на 380.00 лева. 

Детето е на навършени девет години и е ученик в ІІІ клас на СОУ “Христо Ботев” гр. Кубрат.  

Ищцата и ответникът нямат задължения към други родени деца. Никой от тях няма собствено жилище, като ищцата живее заедно със своите родители, в добри битови условия, при добра хигиена, а ответникът – на квартира в гр. Кубрат, където ползва една стая и санитарен възел.

В подкрепа на фактите, твърдяни с исковата молба, и потвърдени от разпитаната по делото свидетелка, е и представеното по делото на основание чл.15, ал.6 от ЗЗДетето Становище  на Отдел “Закрила на детето” – гр. Кубрат. След извършено анкетиране, началникът на социалното учреждение изразява мнение, че  с оглед ниската възраст на детето, майката се явява по-пригодна да упражнява родителските права.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявените искове, квалифицирани с правно основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК, са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

Малолетният П.Р. Х. е роден от прекратено между родителите му фактическо съпружеско съжителство. Макар и двамата да са родители и да следва от разпоредбата на закона, че заедно и поотделно упражняват родителски права, при положение, че са разделени, това е обективно невъзможно. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето и на родителя, който е ангажиран с отглеждането и възпитанието му лично и непосредствено, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК. Разглеждайки го, съдът със съдебно решение, при липсата на споразумение между родителите, ще определи при кого от тях ще живее  детето и ще определи кой ще упражнява родителските права по отношение на него, тъй като живеейки с майката, тя ще има нужда от това да е определена представителната й  власт като родител. 

Установи се по несъмнен начин, че майката е родителят, непосредствено ангажиран с отглеждането и възпитанието на детето от месец май 2011 година. За този период от време – от датата на фактическата раздяла до подаване на исковата молба в съда, единствено тя е полагала грижи за отглеждането и издръжката му, подпомагана и от своите родители, като ответникът макар ежедневно да е контактувал с него, не е плащал издръжка, извън платената училищна такса и покупка на ботуши. Становището в полза на добрите родителски качества на ищцата, годността й  да се справя с отглеждането и възпитанието на детето, изразено в свидетелските показания на нейната майка и обективирано в приложения доклад, съдът кредитира. Установеното фактическо състояние следва да бъде регулирано по реда на СК, поради което съдът счита предявеният на основание чл.127, ал.2 от СК иск за основателен и доказан. На бащата съдът служебно следва да определи режим за поддържане на лични отношения с детето, давайки и право да го вижда  и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в съботния ден до 14:00 часа в неделния, както и по 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, гласи разпоредбата на чл.143, ал.2 СК.

В настоящият случай по безспорен начин е установено, че страните са родители на малолетното дете, родено от съвместното им съжителство.  От качеството на родител произтича  задължението на всеки от тях да осигурява и участва в издръжката му.

Ищцата, в качеството си на майка и законен представител,  заявява, че е безработна от месец май 2011г.

Ответникът представя доказателство, че работи по трудов договор и реализира нетно трудово възнаграждение в размер на 380.00 лева.

Дължимият размер издръжка е в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Към момента П. е навършил 9-годишна възраст, ученик е в начален курс на училище и съдът намира, че за месечната му издръжка са необходими не по – малко от 200.00 лева, съобразявайки се с обичайните нужди за съответната възраст от  храна, облекло, учебници и учебни помагала, занимателни пособия.

И двамата родители са работоспособни, като бащата доказва нетно месечно доход в размер на 380.00 лева, а за майката - се установи, че е физически здрава и работоспособна, поради което няма пречки да реализира ежемесечно доход в размер на минималната за страната работна заплата от 270.00 лева.

Ищцата полага ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето П. и няма задължения към други свои деца.

И двамата родители в еднаква степен дължат на непълнолетните си деца издръжка. Имайки предвид възможностите на родителите и съобразявайки се с това, че майката е тази, която лично се грижи за отглеждането на детето им, съдът счита, че следва от необходимите на месец 200.00 лв. за  издръжката на детето бащата  да поеме 90.00 лева, а майката разликата от 110.00 лв. Този размер издръжка е изцяло във възможностите на бащата, който реализира нетен месечен доход в размер над минималната работна заплата - 380.00 лева, поради което претенцията на законния представител на детето П., ответникът да заплаща за в бъдеще време, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.11.2011 год., ежемесечна издръжка в този размер от 90.00 лева е основателна и доказана, а в останалата част до 100.00 лева следва да се отхвърли.             

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Кубрат държавна такса върху определения размер издръжка сумата 129.60 лева, а разноските по делото следва да останат така, както са направени от страните, поради това, че никой не е изявил претенции за присъждането им.  

Водим от изложеното и на основание чл.127 от СК, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 УВАЖАВА предявения от Г.П.Й., ЕГН ********** ***, срещу Р.И.Х., ЕГН********** *** ИванАсен ІІ № 69, иск и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителски права по отношение на малолетното дете П.Р. Х., ЕГН **********, на неговата майка – Г.П.Й..

ПОСТАНОВЯВА детето П.Р. Х. да живее при майка си – Г.П.Й. ***.

ОПРЕДЕЛЯ на Р.И.Х. режим за поддържане на лични отношения с детето си П.Р. Х., с право да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в съботния ден до 14:00 часа в неделния, както и по 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА Р.И.Х. да заплаща на детето си П.Р. Х. ежемесечна издръжка в размер на 90.00 (деветдесет) лева, считано от 14.11.2011 год. до изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила.

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 100.00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.И.Х. да заплати по сметка на РС - гр. Кубрат държавна такса по присъдената издръжка в размер на 129.60 (сто и двадесет и девет лева, шестдесет стот.) лева.

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – гр. Разград.

 

                                                            Районен съдия: /П/ Ал. Великова