№ 1770
гр. Пловдив, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330204182 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № BG2022/3000-159/НП,
издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в
ТД „Митница Пловдив“ към Агенция Митници, с което:
- на А. Ф. К. е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл.
126, ал.1, т.1 ЗАДС
-стоките предмет на нарушението са отнети в полза на държавата на
основание чл. 124, ал.1 ЗАДС.
С жалбата се признава извършеното нарушение. Моли се за отмяна или
намаляване на наложената санкция, поради нейната непосилност с оглед
финансовото и здравословно състояние на дееца.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок /14-дневен съгласно
актуалната редакция на ЗАНН/, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
1
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Не е спорно между страните, а и се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства: писмени документи и свидетелски
показания на полицейски служители, които са очевидци на извършване на
нарушението, че: на 09.02.2022г., около 10.40 часа, в близост до улица
Напредък № 1, полицейските служители И. Д. и Д. Л. установили, че А. Ф. К.
държи черен полиетиленов плик, съдържащ около един килограм ситно
нарязана жълто кафява маса с мирис на тютюн.
Видно от приложената по преписката физико-химична експертиза
държаното от А. К. вещество представлява тютюн, който може да се
използва за пушене, без да се подлага на допълнителна индустриална
обработка с нето тегло 1.000 кг.
Видно от служебна бележка рег. индекс № 32-101623/28.02.2022
дължимият акциз за държаното количество тютюн е в размер на 152
лева.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
При правилно установени факти, принципно законосъобразна е
преценката на наказващия орган, че с действията си К. е допуснал
нарушение на чл. 126, ал.1 ЗАДС.
Предвид императивния характер на нормата на чл. 126, ал.1, т.1 ЗАДС,
според която налаганата глоба следва да се равнява на двойния размер на
дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева, по вътрешното ни право не
съществуват механизми за нейното намаляване.
В този смисъл следва да се съобрази и че доколкото двойния размер на
дължимия акциз в процесния случай (152 х 2= 304 лева) надхвърля 100 лева,
то няма как да намери приложение и привилегирования състав на чл.
126б, ал.2 ЗАДС за маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 126б, ал.2 ЗАДС е
специална спрямо чл. 28 ЗАНН и щом не са налице предпоставките на чл.
126б, ал.2 ЗАДС, няма как приложение да намери и чл. 28 ЗАНН.
2
Така Решение № 2315 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2437 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 808 от 10.04.2019
г. по к. адм. н. д. № 627 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 2024 от 23.11.2017 г. по н. д. № 2468 / 2017 г. на XXIV
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1946 от 13.11.2017 г.
по н. д. № 2131 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив.
Предвид императивната разпоредба на чл. 124, ал.1 ЗАДС, според която
стоките предмет на нарушението се отнемат в полза на държавата,
независимо от реализиране отговорността на дееца, включително й когато
самоличността му е неизвестна, НП в тази част се явява законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Не така стоят нещата, обаче с досежно частта с наложената санкция в
размер на 1000 лева. Това е така, доколкото:
-въпреки изложените съображения за съответствието й с ЗАДС,
-същата подлежи на отмяна, доколкото се явява непропорционална
по смисъла на правото на ЕС, което има примат над националното право.
ПО НЕПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА НА САНКЦИЯТА.
По-конкретно следва да се съобрази Хартата на основните права на
европейския съюз, в чл. 49 от която е въведен базисния за съюза принцип,
че всеки гражданин на ЕС има право да му бъде налагана санкция, която
е пропорционална/ съответна на тежестта на извършеното от него
нарушение и на преследваните легитимни цели, като само по този начин
могат да се постигнат задачите на единното европейско пространство, а
именно да осигури свобода на движение на стоки, услуги и капитали при
равенство на възможностите.
В трайната практика на СЕС по отправени преюдициални запитвания е
разяснено по задължителен за съдилищата в държавите членки ред, че за да
се прецени дали разглежданата санкция е съобразена с принципа на
пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид:
- видът и тежестта на нарушението;
-тежестта на налаганата санкция както и начинът за определянето
на нейния размер;
3
-преследваните цели;
-индивидуалните особености, относими към степента на обществена
опасност на нарушителя.
Във всеки конкретен случай, както пропорционалността, така и
преследването на легитимна цел следва да бъдат убедително доказани.
Приложени към спецификата на конкретния казус всички гореизложени
принципни положения водят до следните изводи:
допуснатото нарушение по чл. 126 ЗАДС принципно е с висока степен
на обществена опасност, доколкото защитава обществените отношения
свързани със събиране на въведения от държавата акциз и осигуряване
приходната част на държавния бюджет;
високата степен на обществена опасност на нарушението е рефлектирала
и върху размера на законоустановената санкция- двойния размер на
дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева;
осигуряването на редовните постъпления в държавния бюджет
принципно представлява легитимна цел, която да обуслови налагане
на санкции в завишен размер;
конкретно избраният от законодателя механизъм на начисляване на
санкцията обаче, всъщност поставя в по-неблагоприятно положение
правните субекти, които държат по-малко количество акцизни
стоки в сравнение с тези, при които дължимият акциз е в по-голям
размер, предвид въведения минимум на санкцията- „но не по-малко
от 1000 лева“;
въведеният механизъм за начисляване на санкцията позволява
индивидуализация на налаганата глоба съобразно действителната
степен на обществена опасност на деянието само при държано
количество на акцизни стоки, чийто дължим акциз е над 500 лева,
респективно двойния размер е над 1000 лева. В тези случаи размера на
налаганата глоба е правопропорционална на величината на дължимия и
невнесен акциз, който законодателен подход отговаря на легитимната
цел, преследвана от държавата да се гарантира попълване приходната
част на държавния бюджет;
не може да се каже същото, обаче за случаите, когато количеството
държани акцизни стоки е такова, че дължимият за тях акциз е над 50
4
лева (респективно двойният размер е над 100 лева, поради което
привилегирования състав на чл. 126б, ал.2 е неприложим) и под 500
лева ( респективно двойния размер е под 1000 лева). Във всички тези
случаи налаганата глоба е винаги 1000 лева, което противоречи на
базисния принцип за наказателния процес за индивидуализация на
отговорността съобразно действителната степен на обществена
опасност на деянието и дееца. Налагането на санкция в твърд размер
1000 лева, независимо от стойността на невнесения акциз и
количеството държани акцизни стоки противоречи и на принципа за
пропорционалност, прогласен в чл. 49 от Хартата за правата на ЕС;
в процесния случай дължимият акциз е 152 лева, а двойният размер се
равнява на 304 лева, като въпреки това на дееца, поради употребената
законодателна техника е наложена глоба в размер на 1000 лева;
по преписката не са изложени твърдения, а и при тежест на доказване
лежаща върху въззиваемата страна, не са събрани доказателства
деецът да има други обществени прояви;
налаганата санкция се явява прекомерна и непосилна за дееца с оглед
социалното му и имуществено състояние- инвалид с 95 % трайно
намалена работоспособност, видно от представените решения на
ТЕЛК;
налаганата санкция се явява изцяло несъответна и с оглед данните за
личността на дееца, изводими от изисканата по служебна инициатива на
съда медицинска документация от ЦПЗ-Пловдив. Касае се за мъж с
основно заболяване-епилепсия и придружаващи заболявания:
артериална хипертония, стенокардия, като същият е с имплантиран
пейсмейкър. Заболял от 7-годишна възраст, с обичайни симптоми:
обръщане на очите, двигателна възбуда, несвързан говор, липса на
спомени, епилептични припадъци, изразена личностова промяна с
агресивни и дисфорични декопенсации, с постоянен световъртеж,
главоболие, раздразнителност, безсъние. Трудно се справя сам с
ежедневните задачи. Лекуван многократно в ЦПЗ-Пловдив на
доброволни начала.
С оглед всичко гореизложено се налага извод, че в конкретния случай и
минималната предвидена в закона санкция- 1000 лева:
5
- макар и законоустановена,
- се намира във флагрантно противоречие с принципа за
индивидуализация на наказанието,
- и поради възприетия законодателен подход е изолирана от
действителната обществена опасност на деянието и дееца.
Поради това следва да се приеме, че същата не се явява безусловно
необходима за постигане на целите на наказанието. Тоест макар и
законоустановена, санкцията се явява непропорционална и като такава (
с оглед принципа за примат на правото на ЕС, особено в материя уреждаща
основните права на гражданите) следва да бъде отменена.
Посоченото се явява основание за отмяна на НП само в частта, с която
на дееца е наложена санкция в размер на 1000 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Разноски в процесния случай не могат да се присъждат, доколкото нито
една страна не е направила нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Освен това липсват и доказателства за реално понесени от страните
разноски по смисъла на т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, според която
разноски се присъждат, само ако е доказано реалното им сторване за
заплатен адвокатски хонорар или за използване на юрисконсултска защита.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2022/3000-159/НП,
издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в
ТД „Митница Пловдив“ към Агенция Митници В ЧАСТТА, с която на А.
Ф. К. е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 126, ал.1, т.1
ЗАДС.
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG2022/3000-
159/НП, издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване“ в ТД „Митница Пловдив“ към Агенция Митници В ЧАСТТА,
с която стоките предмет на нарушението са отнети в полза на държавата на
основание чл. 124, ал.1 ЗАДС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7