РЕШЕНИЕ
№ 9508
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110118847
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.124 от ГПК - за признаване за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сума по
фактура за периода м.02.2021г. до м.05.2021г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е клиент на ответното дружество за
доставяната ел.енергия. Твърди, че не дължи исковата сума, тъй като не
отговаряла на реалното потребление от него. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал. ГПК, оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че между страните
е сключен договор за продажба на ел.енергия при общи условия, и че е доставил
за процесния период до ищеца електрическа енергия. Твърди освен това, че
процесната сума е начислена въз основа на извършена проверка на електромера,
при която е установена интервенция върху него, влияеща на отчитането на
доставената ел.енергия, в резултат от което е извършена и корекция. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач на страна на ответника С. А. оспорва предявения иск.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
Не е спорно и видно от събраните по делото доказателства, страните се
намират в облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия по партида с клиентски номер № 310254362023 за имот – къща, находяща
се в /фирма/, открита на база депозирано от ищцата заявление от 01.09.2020 г.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
06.11.2020 г. ищцата е депозирала в ответното дружество заявление с вх. №
********** за извършване на услуга „временно преустановяване на снабдяването
с електрическа енергия за обект с клиентски № 310254362023. Видно от
констативен протокол № 5091007, находящият се в обекта /към датата на
депозиране на заявлението за сключване на договор за ел. енергия, ищцата е
декларирала, че в имотът е наличен електромер с фабричен № **********/
електромер с фабричен № ********** е демонтиран и електрозахранването в
имота е прекъснато.
Видно от представените по делото ОУ за продажба на електрическа енергия,
при заявено от потребителя временно преустановяване доставката на ел. енергия,
същото се възстановява след искане на потребителя и заплащане на съответно
дължимата такса от потребителя.
От представеното по делото копие на констативен протокол № 5091023 от
07.12.2020 г., се установява, че в присъствието на третото лице помагач на
ответника – С. А., в качеството му на потребител и във връзка с подадено от него
заявление за продажба на ел. енергия за имот, находящ се в /адрес/, с клиентски
номер 310254362023 е монтиран електромер с фабр. № ********** на
горепосочения адрес.
Видно от представеното по делото копие на жалба с вх. №100000130930 от
21.01.2021 г., депозирана в ответното дружество от Д. В., ищцата е поискала
възстановяване на партидата на нейно име, доколкото последната се легитимира
като единствен собственик на електрифицирания имот. Във връзка с депозираната
жалба, видно от отговор на ответното дружество, са извършени проверки и
договорът с клиентски номер 310254362023 е възстановен.
По делото са представени и копия на фактури № **********/17.05.2021 г.,
№**********/15.04.2021 г. и №**********/17.03.2021 г., видно от които за
клиентски номер 310254362023, за обект /адрес/ – къща, с потребител Д. В., за
периода м. 02 – м. 05.2021 г. е начислена електрическа енергия на стойност 708,68
лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че страните по
2
делото се намират в облигационно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия по партида с клиентски номер № 310254362023 за имот –
къща, находяща се в /фирма/, открита на база депозирано от ищцата заявление от
01.09.2020 г., както и че по заявление на ищца електрозахранването до имота е
преустановено, считано от 09.11.2020 г.
По делото не се установи и не се представиха доказателства, ищцата, в
качеството и на титуляр на партида с клиентски № 310254362023 да е депозирала
заявление за възстановяване на електрозахранването, т. е. да е направила
волеизявление за доставка, за процесния период, за който ответникът е начислил
доставена електроенергия.
Обстоятелството, че трето лице-помагач е подало заявление за сключване
на договор с ответника за същия клиентски номер, заплатило е дължимата такса
за поставяне на премахнато СТИ не обвръзва ищцата. Възстановяването на
партидата на нейно име, доколкото ответното дружество е констатирало, че
третото лице няма права върху електроснабдения имот, не може да презюмира
волеизявление на последната за използване на електрическа енергия в процесния
имот.
Съдът намира, че процесните фактури остойностяват непоисканадоставка.
Количество електрическа енергия представлява "непоръчана доставка" по
смисъла на чл. 9 от Директива 97/7/ЕО (отм.); , чл. 15 от Директива
2005/29/ЕО и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври 2011 година относно
правата на потребителите, както и по смисъла на чл. 62 от ЗЗП, като потребителят
следва да се счита за освободен от задължението за насрещна престация на
непоръчана доставка на стоки, вода, газ, електроенергия. Потребителят е
освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана
доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия. В тези случаи липсата на
отговор от страна на потребителя след такава непоръчана доставка или
предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие. " Член 28 от същата
Директива въвежда изискване за транспониране до 13.12.201 З г. Същата е
транспонирана в българския Закон за защита на потребителите (изм. - ДВ, бр. 61
от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.), съгл. § 1 За, т. 4 от ДР на ЗЗП и тази забрана за
предоставяне на непоръчана доставка и освобождаването на потребителя от
заплащането ѝ е регламентирана в чл. 62 от ЗЗП.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищцата не дължи начисленото от
ответното дружество количество електрическа енергия, поради което искът следва
3
да бъде уважен в пълния предявен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в настоящото производство в
размер на 500 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения иск с правно основание чл. 124
ГПК, че Д. К. В., ЕГН **********, със съдебен адрес в /адрес/ не дължи на
/фирма/ /старо наименование /фирма//, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление в /адрес/, сумата от 708,68 лева, преставляваща дължи суми за
електроенергия за клиентски номер 310254362023 за периода от 02.2021г. до
05.2021 г.
ОСЪЖДА /фирма/ /старо наименование /фирма//, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление в /адрес/, да заплати на Д. К. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес в /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
500 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на С. С. А. трето лице
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4