№ 169
гр. Брезник, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20251710100071 по описа за 2025 година
По изложените в исковата молба обстоятелства А. К. К., с ЕГН: ********** и В.
М. К., с ЕГН: ********** и двамата с *****************, със съдебен адрес:
***************** - чрез адв. В. К., АК София, молят съдът на основание чл. 124 ГПК
да постановите решение, с което да признае за установено по отношение Д. А. М., с
ЕГН: ********** и адрес: *****************, че ищците са собственици при
условията на СИО, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода
от 2004 г. до датата на подаване на исковата молба – 18.03.2025 г., на следния
недвижим имот, а именно: недвижим имот в с. Красава, общ. Брезник, съставляващ
неурегулирано дворно място, цялото от 1200 кв.м. в махала „Каралашева“, при
граници: път, река, М. А. и блок на АПК, заедно с построената в него жилищна сграда.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника Д. А. М., чрез процесуалният си
представител – адв. В П. от АК Перник е подал писмен отговор, с които заявява, че
предявените искове са допустими. Оспорва исковете като неоснователни.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, районния съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата си молба ищците А. К. К. и В. М. К. са навела следните твърдения:
През 1984 г. А. М. П., ЕГН: ********** – баща на ответника и дядо на първият
ищец, се снабдил с Нотариален акт № 89, т. I, дело 142/84 г. на Нотариус при
Пернишки районен съд, по силата на който е признат за собственик на недвижим имот
в с. Красава, общ. Брезник, съставляващ неурегулирано дворно място, цялото от 1 200
кв.м. в махала „Каралашева“, с построената в него паянтова жилищна сграда, при
граници: път, река, М. А. и блок на АПК.
След смъртта на А. П. през 1996 г., този имот не бил ползван от никой от
наследниците и на практика останал пустеещ. След като сключили брак ищците
започнали да го стопанисват, тъй като искали да си направят вила за семейството.
Това станало с изричната уговорка и съгласие на всички наследници на А. П.,
включително и това на ответника. От този момент (2004-2005 г.) и досега ищците
1
владеят и управляват имота, както намерят за добре. През годините от тогава до
момента на подаване на исковата молба грижи за имота са полагали единствено
ищците. Започнали дейности по облагородяване на двора - почиствали го редовно от
растителност, направили и поддържат ограда, за да няма достъп на чужди хора или
животни. Значителни усилия положили по отношение на съществуващата сграда, която
разширили и обзавели със съвременни инсталации - водопроводна, електрическа, нова
дограма и врати и въобще цялостна поддръжка, обзавеждане и модернизация,
включително изцяло нова покривна конструкция и покритие.
През целия период и до настоящия момент владеят и стопанисват имота изцяло
като свой. Никога по време на владението не са били обезпокоявани от когото и да
било и не са получавали покана или друго съобщение, че някой би настоявал да има
достъп или да го ползва под каквато и да е форма. Твърдят, че до момента на подаване
на исковата молба, ответника не е проявявал какъвто и да е интерес към описаните
имоти – дворно място и сграда. Излагат, че М. е бил запознат и е спазвал уговорката
имотът да остане изцяло за ищците. Сочат, че след снабдяването си с нотариалния акт
през 2024 г. ответникът отново не е предявил претенции - не е идвал в имота, не е
искал да му се предостави достъп и не е проявил каквато и да е друга форма на
собственическо поведение.
В писмен отговор, подаден в срок, чрез процесуален представител, ответникът Д.
А. М. оспорва иска.
Твърди, че е собственик по наследство на ½ идеална част от процесния поземлен
имот, за което прилага Нотариален акт № 149, том II, per. № 3817, дело № 263 от
20.11.2024 г. на Нотариус в район на действие Районен съд Брезник. Излага, че баща
му А. М. П. с Нотариален акт № 89, том I, дело № 142 от 1984 г. на В. Я. – Нотариус
при Пернишкия районен съд е признат за собственик на имота описан в исковата
молба. Сочи, че баща му А. П. е починал на 13.08.1996 г., а майка му е починала през
2004 г., като той и сестра му Н. А. К. са придобили по наследство процесния имот при
равни части - по ½ идеална част. Сочи, че ищците са син и снаха на сестра му, като не
оспорва, че Н. А. К. притежава ½ идеална част по наследство от описания недвижим
имот. Ответникът твърди че, никога не е давал изявление за отказ от наследство, както
и не е изразявал писмено такава воля. Редовно заплаща и данък за имота си.
По тези съображения счита, че предявеният против него иск е неоснователен и
настоява да бъде отхвърлен.
Видно от Удостоверение № 9400-667 от 27.02.2025 г. на Община Брезник
ответника Д. А. М. и Н. А. К. са наследници по закон на А. М. П., починал на
13.08.1996 г. като, ищецът А. К. К. е син на Нада К., а ищцата се явява нейна снаха.
С Нотариален акт № 89, т. I, дело 142/84 г. на Нотариус при Пернишки районен
съд, А. М. П. е бил признат за изключителен собственик на недвижим имот в с.
Красава, общ. Брезник, съставляващ неурегулирано дворно място, цялото от 1 200
кв.м. в махала „Каралашева“, с построената в него паянтова жилищна сграда, при
граници: път, река, М. А. и блок на АПК.
След смъртта на А. П. на 13.08.1996 г., процесният имот останал в съсобственост
между съпругата му М. Г. П. и двете му деца Д. А. М. и Н. А. К.. М. П. починала на
15.10.2004 г. и имотът останал в съсобственост между Д. А. М. и Н. А. К..
С Нотариален акт № 149, том II, рег. № 3817, дело № 263 от 20.11.2024 г. на
Нотариус в район на действие Районен съд Брезник, Д. А. М. е бил признат за
собственик по наследство на ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в
землището на с. Красава, общ. Брезник, махала „Каралашева”, целият с площ от 1217
кв.м. (хиляда двеста и седемнадесет квадратни метра) по геодезическо заснемане, а по
първичен документ за собственост от 1200 кв.м. (хиляда и двеста квадратни метра),
застроен с масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 115 кв.м. (сто
и петнадесет квадратни метра), при граници: довеждащ път, поземлен имот с
2
идентификатор 39517.5.4 и дере – по геодезическо заснемане, а по първичен документ
границите са: път, река, М. А. и блок на АПК.
Горната фактическа обстановка се установява от представените и приети като
доказателства документи, както и от свидетелските показания на П. Д. П., Г. Р. Г., С. Б.
Х., А. Д. А. и А. В. П..
Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е средство за защита на едно право или
правоотношение, или възстановяване на нарушено право, чрез установяване на
съществуването му, когато същото е оспорено от друго лице. Правният интерес от
установителния иск за собственост е налице, когато са изразени действия, които
сериозно засягат правата на владеещия. В случая изложените в исковата молба
твърдения на ищците, че ответникът се легитимира с нотариален акт за собственик на
½ ид.ч. от имота, обуславя и правния им интерес от предявяване на установителния
иск само за тази част, за която има оспорване. Собствеността на Н. А. К., майка на
ищеца А. К. К. по силата на наследствено правоприемство на ½ ид. ч. от процесния
имот, не се оспорва от ответника, поради което за ищците липсва правен интерес за
подобна искова претенция. За тях липсва правен интерес от защита срещу ответника Д.
А. М., който няма конкурентни права по отношение на ищците и не застрашава
претендираната от тях собственост за ½ ид.ч. от процесния имот.
От посоченото дотук се налага и извода, че ответникът не е собственик на ½ ид.ч.
от процесния имот и не претендира да е собственик на целия имот. Това от своя страна
влече липсата негова пасивна процесуална легитимация в настоящото производство за
тази ½ ид.ч.
Ето защо, производството по делото следва да бъде частично прекратено, в
частта, с която А. К. К. и В. М. К. са предявили иск срещу Д. А. М., за признаване на
установено, че ответникът не е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот в с. Красава,
общ. Брезник, съставляващ неурегулирано дворно място, цялото от 1200 кв.м. в махала
„Каралашева“, при граници: път, река, М. А. и блок на АПК, заедно с построената в
него жилищна сграда, като недопустимо.
Относно останала ½ ид.ч. предявеният иск следва да бъде разгледан по същество
като допустим.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1
от ГПК. За да бъде уважен положителния установителен иск следва да бъде доказано
съществуването на правото на собственост върху конкретния имот в патримониума на
ищеца на соченото от него придобивно основание. В случай, че ответната страна
твърди конкуриращи права на собственост върху имота, тя следва да докаже
фактическия състав на възникване на правото на собственост в нейния патримониум,
както и изключването на правата на ищеца от посоченото придобивно основание.
В случая, ответника основава правото си на собственост върху ½ ид.ч. от имота
въз основа на наследяване. За ищците е налице правен интерес от установяването на
обема на правото на собственост върху процесния недвижим имот, както и отричане
по съдебен ред на правото на собственост на ответника по делото, който се легитимира
като собственик на ½ ид.ч. от спорния имот. Спецификата на предявения
установителен иск, в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението
на доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от
фактическия състав на спорното право. В качеството й на страна, заявяваща право на
собственост върху имот, ищците следва да установят по пътя на главното и пълно
доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от тях
придобивно основание. При оспорване на признатото с Нот. акт право на собственост
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът
на чл. 193 ГПК.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един – отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл.
3
79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да
е упражнявал в период от 10 години фактическата власт по отношение на конкретния
имот, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца, и да е
демонстрирал по отношение на собствениците на имота поведение на пълноправен
собственик. Като елемент на придобивната давност, владението на същия трябва да
бъде явно и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира поведение, което да не оставя
никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Несобственик,
който владее чужд имот за себе си, трябва да манифестира своето субективно
отношение и намерението си за владение на чуждия имот открито по такъв начин, че
неговата воля да достигне до знанието на собственика (собствениците) му, тъй като
собствеността не се губи при неползването на имота. Той трябва да демонстрира по
отношение на невладеещия собственик на имота поведение на пълноправен
собственик, т.е. поведение, което безсъмнено да сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си. А за да се приеме, че той е прекратил
владението на истинския собственик, трябва да е извършил такива действия, от които
се вижда, че фактическата власт на собственика е прекратена и че ако се опита да я
упражнява върху имота отново, ще бъде отблъснат. Владелецът е отнел владението
върху имота от собственика му, ако не го допуска да го ползва по никакъв начин или
пък ползва имота по такъв начин, който показва, че го счита за свой.
Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт –
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието
на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото
състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на
определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване
наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната
давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото
изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства –
предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост, или чрез
снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел
легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н.
До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост.
При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право се
зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2
ЗС.
В случая се твърди, че началото на давностното владение е от 2005 г., от който
момент ищците са установили фактическа власт върху процесния имот.
Един от елементите на фактическия състав на владението е това владение да е
явно. Да е насочено към собственика на вещта, като действията на владелеца да бъдат
такива, че собственикът да разбере, че друго лице е завладяло и владее вещта. В
настоящият казус, освен посочените по-горе документи са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите П. Д. П., Г. Р. Г., С. Б. Х., А. Д. А. и А. В. П..
От показанията на свидетеля П. Д. П., без родство и дела със страните, се
установява следното: Знам защо съм тук. Касае се. Свидетеля, който е на 70 г., е родом
от с. Красава и през целия си живот е живял в селото. Познава страните и
наследодателите на ответника, като знае, че на А. майка му и ответника М. А. са брат
и сестра. Знае, че спора е за къща и място до малкия язовир в с. Красава. Свидетеля
заяви, че живее в центъра на селото до площада и за да се стигне до къщата, за която е
спора не се минава покрай неговия имот. Знае, че ищците идват редовно – всеки петък,
събота са в Красава, тъй като заедно с А. и сина му ходят на лов.
4
Според свидетеля докато А. П. бил жив М. (ответника) идвал в Красава, но после
откакто баща му починал преди повече от 40 години, майка му отишла да живее в
София и от около 20 години М. не е стъпвал повече там. П. твърди, че преди около 15
години А. оправил покрива и всичко ремонтирал по къщата, която била почти паднала.
Къщата представлява едноетажна къщичка с три стаи. Строена е от дядо Л., баща на
М. и на Н., която е майка на А.. Уточнява, че къщичката се намира горе долу в средата
на имота, който представлява дворно място с къща и овощни дръвчета в него. Сочи, че
парцела не е ограден от всички страни, като отдолу е рекичка, а отгоре има черен път,
откъдето влизат. Според този свидетел входа е само отгоре откъм пътя, но до реката
има една портичка, през която се отива до градината. Мястото има излаз на един път.
Между Т. и него. Има черен път, който е отклонение от асфалтовия път. До мястото
няма асфалтиран път. Според свидетеля мястото е над 700 кв.м., като има градина над
400 кв.м. и тревна площ. П. твърди, че след като починала бабата на А., той и В.
(съпругата му) започнали веднага да идват в имота. Посадили в имота дръвчета преди
около 15 години, които вече станали големи. Свидетеля не е виждал друг да се грижи
за имота, освен А. и съпругата му. Знае, че от една година идват и на М. синовете му,
които карат едно камионче с багер, но не знае какво правят.
От показанията на свидетелката Г. Р. Г., 55 г., без родство и дела със страните, се
установява следното: Свидетелката, която живее в гр. Брезник има наследствен имот в
с. Красава, като този имот е граничен с имота предмет на спора. Сочи, че ходи редовно
(един, два пъти седмично) в имота си, понеже „гледа стока“ в Брезник и там (в
Красава) си коси сено за нея. Твърди, че между двата имота има ограда, която е още от
времето на техните дядовци. Описва процесния имот, като дворно място, което
представлява голям двор, в който има стара къща. Не знае колко е голям имота, в който
има дръвчета и градина. Според тази свидетелка отгоре и отдолу има входове в
мястото, два входа. Г. твърди, че А. влиза отдолу откъм чешмата, откъм реката. От
другия вход е затворено, като свидетелката не е виждала да влиза друг, понеже е
заключен другия вход. Свидетелката твърди че, А. ползва цялата къща. Влизала е в
къщата, която е на един етаж и има една голяма стая и една по-малка. Сочи, че отпред
има пристройка към къщата, която ако се махне къщата ще падне. Знае, че къщата е на
баба му и дядо му на А.. Отгоре над голямата къща е на Т.. Къщата на Т. е извън
мястото и има ограда още отпреди. Между мястото на Т. и къщата на А. има ограда.
Има бараки и гараж, но гаража май е в мястото на Т.. Стопански постройки в мястото
на А. имало отзад, но сега не знае дали съществуват. Има видимост от нейния имот
към къщата и двора, предмет на спора.
Свидетелката твърди, че къщата е ремонтирана с дограма, преди около 30 години,
като А.чо си оправял къщата, която е основно ремонтирана. А. направил ремонт на
покрива, но не си спомня точно кога е било. Първия път го ремонтирал преди
градушката, после пак го ремонтирал, но не си спомня точно кога, може би преди
около 10 години. Сменил дограмата, но и за този ремонт не може да кажа кога
направен, слагал мазилка, едно по едно правил и ремонтирал, не го е правил на един
път. Не си спомня години. Според свидетелката, която ходи почти всяка събота и
неделя в нейното място А. и съпругата му идват през почивките, всяка събота и
неделя, понеже А. ходел на лов. Овощните дървета, по младите са садени от А., за по-
старите не знае.
Свидетелката разказа, че била свидетел на среща преди около 30 години когато се
били събрали в двора и вуйчо му (ответника Д.), казал на А. да продадат къщата и да
си разделят парите. А А. му казал, че ще му изплати дела, да я остави на него. Д. му
казал, че щом той я иска, няма да му иска пари. Така се разбрали, Дешо да си прави
ремонти. По това време А. бил женен. Свидетелката не си спомня жена му на А. да е
била на разговора. Били само тримата, но не си спомня точно. На срещата тогава
бащата на Д. – А. не е присъствал. Не знае дали е бил жив тогава. Съпругата на А. – М.
не знае дали е била жива когато се провела тази среща.
5
Тази свидетелка познава децата на Д., които се казват В. и А.. Тях ги видяла
миналата година на събора в Красава, на 9 септември. Говорили си общи приказки, но
за имота не е станало дума в разговора. Не ги е виждала да работят в имота. Не знае
дали имат техника, за да почистват имота. Не знае дали мястото е разделено между
тях.
От показанията на свидетелката С. Б. Х., 75 г., без родство и дела със страните, се
установява следното: Свидетелката живее в Красава от около 30 години. Нейната леля
Х., която починала през 2013 г., живеела в имот над къщата на А.. След това ходела
редовно при братовчед си Т., който посещавал всеки ден имота останал му от майка
му, докато и той починал преди около 3 години.
Според тази свидетелка преди леля й да почине, имота бил заграден от едната
страна. Между имотите на Т. и А. нямало ограда. По-късно го оградили в единия край.
Х. описва имота, в който има паянтовата къща, която се разпадала, като твърди, че към
настоящия момент няма гараж, няма кошара, няма бунар, но има външна тоалетна.
Влизала е в имота на А., като къщата е паянтова на един етаж. Преди 2021 г. не било
заградено. Но след като починала леля й, имота си го заградили. Откъм страната на Т.
имало гараж и поята. Сега останал само гаража. През лятото развалили поятата, не
знае кой я е развалил, но не е А.. Свидетелката твърди, че на А. в мястото може да се
влезе откъм главния път, има чешмичка и може да се влезне и от там и от горния път.
Преди махалата има отбивка и може да се влезе от двора на Т.. Не знае дали влиза
някой оттам.
А. идвал в имота редовно, идвал и преди това при баба му и дядо му. Вуйчо му
идвал докато бил жив баща му - А.. След като починал, бабата останала сама, никой не
се грижел за нея. През 2000 г. А.чо си я прибрал при него в София, започнал да се
грижи за баба си, където и починала. След като починал А., А. стопанисвал имота. Той
идвал и се грижел, косел двора. Имало период, в който никой не идвал. Д. не е идвал
изобщо да се грижи. Не е виждала друг, освен А. да се грижи за имота.
След 2013 г. А. започнал ремонт, като сменил покрива. Споровете започнали след
като свършил ремонтите на къщата, преди около 1 година. Виждала, че децата на Д.,
които ги знае като деца, но не им знае имената, започнали да идват в имота. Твърди, че
през лятото идвали веднъж или два пъти, но не е говорила с тях. Били в мястото и си
почивали там в двора.
От показанията на свидетеля А. Д. А., 53 г., (син на ответника), ценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява следното:
Свидетеля заяви, че знае къде е имота, тъй като е живял там като дете и сега ходи
там. Заявява, че мястото е 1200 кв.м., има една къща и една пристройка до нея
залепена, общо около 115 кв.м. А. посочи, че влиза в имота откъм черния път, а
братовчед му (ищеца А.) влиза от долния път, откъм рекичката. Свидетеля беше
категоричен, че има ключ от портата, а ключа от къщата стоял под един камък. Още по
времето на баба му и дядо му, за ключа се знаело, че стои там. Последно влизал в
къщата преди около 5-6 години, когато А. му казал, че са влизали бежанци и е сменил
ключалката, и не може да влиза вече. Свидетеля твърди, че към момента има достъп до
пристройката от горната страна на къщата. Отключва и си заключва. Има и ключ от
портата. Посещава имота поне веднъж месечно. Миналата година ходил 10 пъти, като
един два пъти там бил и ищеца. Тази година свидетеля ходил 15 пъти, като от тях 4
пъти са се засичали с А.. Свидетеля заяви, че той и брат му изчистили имота от
горната страна. Заяви, че чичо му Т. преди години е искал разрешение от баща му
(ответника Д.) да построи гараж и сега децата на Т. им разрешили да съборят гаража и
бараката. Те присъствали по време на събарянето на стопанските постройки, гаража и
бараката Към настоящият момент тази част от имота е празна.
Свидетеля заяви, че знае, че братовчед му е ремонтирал покрива. Дограмата е
сменил, след като направил покрива. Ключа го сменил след ремонта. Сподели, че
6
ищеца не му е казал, че има намерение да ремонтира покрива и, че ще сменя
дограмата, като уточни, че А. не му е искал половината от похарчените средства.
Ремонтирал е къщата като своя. След смяната на ключа се скарали за земеделските
земи тъй като А. им казвал, че не се обработват имотите, но свидетеля и брат му
проверили в ОСЗ Брезник, и се оказало, че ищеца ги е дал под аренда и взима рентата,
но не дава на останалите наследници и от тогава не комуникират.
Според този свидетел спора е за половината идеална част на баща му от
недвижим имот в с. Красава – двор и къща. Преди години свидетеля и брат му
говорили с А. да се раздели имота тъй като е поделяем – има два пътя отгоре и отдолу,
има отделни постройки. От години водели разговори. А. конкретизира, че горната част
е от около 600 кв.м., като имота не е разделен и няма ограда, но знаят до къде е
средата. Твърди, че А. знае докъде е неговата част и докъде е тяхната част. Посочи, че
до половината на къщата ищеца е залепил камъни, а горната част я е оставил за тях.
Зад къщата имало ограда до половината, нагоре не било заградено, било обраснало и
свидетеля и брат му го чистили. Камъните от събарянето ги събрали на купчина,
искали с тях да построят нещо. Дървата ги натрупали като ограда, а боклуците ги
изкарали с камион. Твърди, че оградата е точно както са се разбрали да си разделят
мястото. Заяви, че са казали на А., че са извадили Нотариален акт за тази част.
Свидетеля беше категоричен, че баща му Д. никога не е споменавал, че се отказва от
Красава и той не знае да се е отказвал от това място. А. заяви, че винаги са
посещавали имота сами, без предварителна уговорка с А.. И към момента всеки си
ходи самостоятелно.
От показанията на свидетелката А. В. П., 63 г., без родство и дела със страните, се
установява следното: Свидетелката заяви, че преди около 6-7 години, със сигурност
преди пандемията, посетила с баща си и Д., които били приятели имота в с. Красава.
Не може да преценя колко е голямо мястото, но сподели, че видяла две стари къщи,
по-скоро къща с пристройка и бараки. Влязла в имота през една черна ръждива
вратичка от горната страна. Свидетелката е категорична, че когато отишли в имота
нямало никой. Не е влизала вътре, но отвън къщата била селска къща, която не била
ремонтирана. Имота бил подържан. Миналото лято ходила до имота с момчетата на Д..
Видяла, че в имота стопанските постройки били бутнати, а при черната порта, нямало
ограда.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са придобили правото
на собственост върху описаните недвижими имоти на основание непрекъснато
давностно владение в продължение на повече от 10 години. Този придобивен способ е
предвиден в чл. 77 ЗС, като елементите от фактическия състав на придобиване по
давност са визирани в чл. 79 ЗС упражняване на непрекъснато владение върху
твърдените недвижими имоти в продължение на определен период от време. Освен
тези елементи, за да възникне надлежно правото на собственост в полза на владелеца,
е необходимо той да се позове на придобивна давност, т.е. да обективира волево
изявление, разкриващо неговите представи и възприемането им от другите правни
субекти (ТР 4/17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС). В конкретния казус липсват
доказателства установяващи, по ясен и категоричен начин, ответника Д. А. М. да е
предоставил своята част от недвижимия имот на ищците да го владеят за себе си.
Такъв извод не може да се формира и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Свидетелите П. П., Г. Г. и С. Х. установяват извършените ремонти, а по
отношение упражняваната фактическа власт на ищците върху къщата и дворното
място изказват тяхно предположение – мнение или предадена им информация от
ищеца, без да са възприели преки и непосредствени впечатления за провеждани
разговори между ищците и ответника, поради което показанията им в тази част не
представляват годни гласни доказателства и не се кредитират от съда. Така например
свидетелката Г. твърди, че била свидетел на разговор преди 30 години, проведен в
7
процесното място, в който разговор ясно си спомня, че Д. казал на А., че щом той иска
къщата, няма да му иска пари, но не помни къде точно се е провела срещата, не знае
колко е голям двора, не знае има ли бунар, не знае кога е правен ремонта на къщата, не
знае мястото дали е разделено между наследниците на А., не знае кой е садил
овощните дървета, не знае дали сега съществуват стопанските постройки, построени от
„старите“при условие, че заяви, че ходи в с. Красава всяка седмица.
Свидетеля П. П. пък е заяви, че според него мястото е голямо около 700 кв.м., а
това е приблизително частта на майката на ищеца, владението върху която ответника
не оспорва. Този свидетел никога не е присъствал на разговор между А. и Д. или
неговите синове относно собствеността на имота. П. заяви, че преди около 15 години
А. оправил покрива и всичко ремонтирал по къщата, която била почти паднала, което е
в противоречие с казаното от свидетелката С. Х., която заяви, че след 2013 г. (без да
уточнява кога след 2013 г.) А. започнал ремонт, като сменил покрива, но до 2021 г.
мястото не било заградено. И тази свидетелка никога не е присъствала на разговор
между А. и Д. или неговите синове относно собствеността на имота.
Следователно от така събраните гласни доказателства по безспорен начин се
установява, че ищците към посочената в ИМ начална дата – 2004 г. са установи
фактическа власт върху процесния имот като държатели, съгласно допускане в
процесния имот от съсобственика – ответника Д. А. М..
Поддържането и ремонтирането на имота представлява израз на задължението на
ползвателя да се грижи за имота като добър стопанин по смисъла на чл. 244 ЗЗД, като
я ползва съобразно постигнатото съгласие със собственика, включително и
ремонтирайки и подобрявайки имота според конкретните нужди, за които е
предоставено ползването.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, ако собственикът на недвижим
имот предостави ползването му на трето лице, какъвто е настоящият случай,
упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по смисъла на
чл. 68, ал. 2 ЗС – налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго. За
да се трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото
я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да
противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност
правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде
упражнявана явно (в тази насока е Решение № 41 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4951/2015 г., I г. о., ГК) повече от 10 години. В подкрепа на този извод са и
показанията на свидетеля А. Д. А. ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, че
винаги са имали достъп до дворното място, а достъпа до част от къщата ищеца им го
ограничил след като приключил ремонта преди около 5-6 години. В подкрепа на
изложеното от този свидетел е и казаното от С. Х., че споровете започнали след като
А. К. свършил ремонтите на къщата.
От данните по делото съдът констатира, че ищците не са ангажирали
доказателства, от които да се установява извършени от тях фактически или правни
действия, с които да са манифестирали /демонстрирали/ пред собственика Д. А.
промяна в намерението си за своене на имота за себе си, поради което в тяхна полза не
е изтекла предвидената в чл. 79 ЗС 10 годишна придобивна давност. В случая следва
да се има предвид и факта, че преди предявяване на иска на 18.03.2025 г. на 20.11.2024
г. ответникът Д. А. М. се снабдил с констативен нотариален акт за ½ ид.ч. от имота.
Предвид изложените по-горе съображения предявеният иск да бъде отхвърлен.
С оглед този изход на процеса, на ищците не се следват разноски, а ответникът
има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, поради което ищците
дължат на ответника сумата от 800 лв. направени разноски в настоящото
производство.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
8
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта, с която А. К. К., с ЕГН:
********** и В. М. К., с ЕГН: ********** и двамата с *****************, със
съдебен адрес: ***************** са предявили иск срещу Д. А. М., с ЕГН:
********** и адрес: *****************, че ищците са собственици при условията на
СИО, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 2004 г. до
датата на подаване на исковата молба – 18.03.2025 г., на ½ идеална част от следния
недвижим имот, а именно: недвижим имот в с. Красава, общ. Брезник, съставляващ
неурегулирано дворно място, цялото от 1200 кв.м. в махала „Каралашева“, при
граници: път, река, М. А. и блок на АПК, заедно с построената в него жилищна сграда,
като НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. К. К., с ЕГН: ********** и В. М. К., с ЕГН:
********** и двамата с *****************, със съдебен адрес: *****************
срещу Д. А. М., с ЕГН: ********** и адрес: *****************, че ищците са
собственици при условията на СИО, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност в периода от 2004 г. до датата на подаване на исковата молба – 18.03.2025 г.,
на ½ идеална част от следния недвижим имот, а именно: недвижим имот в с. Красава,
общ. Брезник, съставляващ неурегулирано дворно място, цялото от 1200 кв.м. в махала
„Каралашева“, при граници: път, река, М. А. и блок на АПК, заедно с построената в
него жилищна сграда, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. К. К., с ЕГН: ********** и В. М. К., с ЕГН: ********** и двамата
с *****************, със съдебен адрес: *****************, да заплатят на Д. А.
М., с ЕГН: ********** и адрес: *****************, сумата от 800 лв. (осемстотин
лева) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която производството по делото е прекратено и имащо
характер на Определение, може да се обжалва пред Окръжен съд Перник, с частна
жалба в 7 дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част по реда на
въззивното обжалване – в 14 дневен срок от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
9