Решение по дело №32/2021 на Административен съд - Търговище

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 53                   29.04 2021 година                                                 град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                                 първи състав

на    двадесети април                                                                                     2021 година 

В открито заседание в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА ТОДОРОВА

 

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА

Прокурор: НИКОЛАЙ КАЗАКОВ

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 32 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, подадена от  С.А.М. ***А. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу ТД НАП-София, с цена на иска 100 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва.  Претендира разноски в настоящото производство.   В исковата молба се излагат подробни доводи за наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника.   

В съдебно заседание редовно призован ищецът не се явява и не се   представлява.  Постъпило е писмено становище, с което поддържа предявения  иск.

Ответникът –  редовно призован  се представлява от ю.к.Ст..Намира иска за неоснователен.  Излага доводи, че същият е погасен по давност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира иска за неоснователен и недоказан.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоначално съдът е приел, че исковата   претенция е насочена срещу ненадлежен по см. на чл. 205, ал. 1 от АПК като неправосубектен / не представляващ юридическо лице/ ответник.

Съгласно разпоредбата на  чл. 205, ал. 2 от АПК  в този случай   е   указал на ищеца срещу кого следва да насочи иска си. В 7-дневен срок от съобщаването е отстранена тази нередовност на исковата молба.  Към датата на отстраняването е изтекъл 5-годишен срок от влизане на решението в сила.  На осн. чл.129, ал.5 ГПК във вр. с.чл.144 АПК молбата е редовна от деня на подаването.Исковата молба е редовна с обратна сила, като са запазени правните последици на предявения иск.

            Директорът на офис гр. Търговище при ТД на НАП гр.Варна издал Наказателно постановление № 163625-F176803 от 15.09.2015 г., с което за дванадесетте установени нарушения по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за съдържание, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица, и на основание чл. 355, ал.2 от КСО са били наложени на ищеца дванадесет административни наказания “глоба” в размер на по 250.00 лв.

            Решение № 391 от 28.12.2015г.  по НАХД № 1153/2015г. на Търговищкия районен съд е отменил цитираното НП, като незаконосъобразно. Търговищки административен съд с решение №34 от 17.02.2016 г. е оставил в сила въззивното решение.

   По делото пред въззивната инстанция   е представен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 07.12.2015 г., от който е видно, че ищецът заплатил за договорената адвокатска защита по това дело сумата в брой от 100 лв. 

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 и чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес гр.Омуртаг, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, се включва: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

 Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките тези предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.

Дейността по административно наказване е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна   дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

 За квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.

 Следователно в случая е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Налице са и втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. Липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН. Адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. 

 Безспорно ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил дължимото, той е изразходвал средствата, за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Разходът за адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото наказателно постановление и е обусловен от него. Липсата на процесуална възможност за упражняване претенция за разноски в административно наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия в контекста на Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ВАС обуславя извод, че направените от него разходи в хода на производството, приключило с отмяна на наказателното постановление, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ. При липсата на друг процесуален способ за обезщетяването, общият ред по ЗОДОВ се явява единственият възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени от отменено като незаконосъобразно НП.

 В този смисъл, е задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС. В същото  се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.

 По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание.

По отношение размера на обезщетението:

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 100 лева, платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по   НАХД № 1153/2015г. на Търговищкия районен съд . Въззивното и касационното производство са се движили преди измененията в ЗАНН.

От приобщените с това въззивно дело доказателства е видно, че  е заплатил по договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство   адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.

С оглед гореизложените мотиви Търговищки административен съд приема, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди   в пълен размер на претенцията от 100  лева, представляващи  платените разноски за адвокат по делото, в което е отменено като незаконосъобразно   наказателното постановление. Размерът не е прекомерен предвид материалния интерес.

С исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски като следва да се заплати сумата в размер на 310 лв.  разноски в настоящото производство за адвокатска защита, както и 10 лева държавна такса. 

Водим от горното, съдът

 

                                        Р Е Ш И :

 

Осъжда ТД НАП-София  ДА ЗАПЛАТИ на  С.А.М. *** сумата в размер на 100 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 15.02.2021 г.,  до нейното окончателно изплащане представляваща претърпени имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар, в следствие от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 163625-F176803 от 15.09.2015 г.  Издадено от  Директора на офис гр. Търговище при ТД на НАП гр.Варна .

Осъжда  ТД НАП-София  ДА ЗАПЛАТИ на  С.А.М. *** сумата в размер на 310 лв. разноски в настоящото производство за адвокатска защита  и   заплатена държавна такса. 

Решението може да се обжалва  с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: