МОТИВИ към Присъда № 8
по НОХ дело № 230/2018г.
Подсъдимият П.И. ***,
е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 26,
ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК,
а именно за това, че за времето от 15.04.2017г. до 03.09.2017г. в гр. Априлци,
обл. Ловешка, с общо две деяния, при условията на продължавано престъпление и
при условията на опасен рецидив, и чрез използване на МПС - лек автомобил
„Пежо” 405, с рег. № ЕВ 7584 ВА и лек автомобил марка „Алфа Ромео 156” с peг. № ЕВ 0020 АТ, отнел чужди движими
вещи на обща стойност 3 574,50 лева от владението на С.П.И. и И.Т.Т.,***, без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отделните деяния
са извършени, както следва: На 15.04.2017г. в гр. Априлци, обл. Ловеч, до дом №
2 на ул. „Топола”, при условията на опасен рецидив и чрез използване на МПС - лек
автомобил марка „Пежо 405”
с peг. № ЕВ 7584 ВА, собственост на С.Н.Г.от
гр. Севлиево, обл. Габрово, отнел чужда движима вещи: 1 брой лек автомобил
марка „Фиат Уно” с рама № ZFA146000*00739988,
без
регистрационни табели, червен на цвят, на стойност 300,00 лева от владението на
собственика С.П.И. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои и На неустановен ден през месец август 2017г. до 03.09.2017г. в гр.
Априлци, обл. Ловеч, кв. „Острец”, при условията на опасен рецидив и чрез
използването на МПС - лек автомобил марка „Алфа Ромео 156” с peг. № ЕВ 0020 АТ, собственост на Д.Г.Д.от
гр. Севлиево, обл. Габрово, отнел чужди движими вещи - 35 броя саксии, кръгли,
с диаметър ф30 до ф60, изпечени на бисквит, едноцветни, с орнаменти от самата
глина, на стойност 1 400,00 лева; 50
м меден проводник прикачен към електрожен „Кракра”, на
стойност 1 010,50 лева и 1 брой медна намотка с тегло 48 кг от електрожен „Кракра”,
на стойност 864,00 лева, всичко на обща стойност 3 274,50 лева, от владението
на собственика И.Т.Т. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои. По повод
престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани
свидетели, назначени са експертизи, събрани са сведения за съдебното минало,
семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.
С Разпореждане
№ 146 от 01.06.2018г. съдията-докладчик по делото
е внесъл делото за разглеждане в открито
разпоредително заседание.
В проведеното разпоредително заседание
на 28.06.2018г. подсъдимият П.И.И. се явява лично и с назначеният му служебен защитник - адвокат К.Н. ***. С Определение от 28.06.2018г. съдът е приел за
съвместно разглеждане по делото граждански иск, предявен от И.Т.Т. срещу подсъдимия П.И.И. за сумата 3 274.50 лева, претендирано
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението. Съдът
е конституирал в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото И.Т.Т.. В разпоредителното
заседание страните по делото са изразили становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК,
както и досежно липсата на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. Съдът
се е произнесъл с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод
направено искане от подсъдимия и неговият защитник е насрочил делото за
разглеждане по реда на глава ХХVII от НПК.
Наблюдаващият прокурор от Районна
прокуратура гр. Троян – прокурор Чавдар Шолев в съдебно заседание поддържа
обвинението срещу подсъдимия така, както е повдигнато с
обвинителния акт. Счита, че с оглед самопризнанието на подсъдимия П.И.И. и събраните по делото доказателства,
следва да бъде признат същият за виновен да е извършил престъплението, за което
е предаден на съд и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при
условията на чл. 55 от НК, което да изтърпи реално, като бъде приспаднато
времето, през което И. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Аргументи за горното прокурор Шолев е изложил подробно в своята пледоария.
Частният обвинител и граждански ищец И.Т.Т. моли за по-високо наказание от предложеното от
прокурора.
Подсъдимият П.И.И. заявява, че
изцяло потвърждава фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия П.И.И.
– адвокат К.Н. счита, че обвинението за второто деяние не е доказано по
несъмнен начин и няма пречка съдът да постанови оправдателна присъда в тази
част. Счита, че са налице предпоставките на закона за определяне на наказание
под минималния размер, предвиден за съответното престъпление. Аргументите си за горното адвокат Н. е изложил в своята пледоария.
От направеното от подсъдимия П.И.И. самопризнание и от приложените по
делото писмени доказателства съдът приема за установена и доказана следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият П.И.И.
***.
Свидетелят С.П.И. ***. През 2015г. същият се намирал в гр. Ахелой, където
работел. Там той се запознал със свидетеля Ц.И., който притежавал лек автомобил
марка „Фиат Уно" с рама № ZFA146000*00739988. Автомобилът бил без
регистрационни номера и бил дерегистриран от предходния собственик, поради
което свидетелят Ц.И. не го управлявал. Двамата със С.И. се договорили,
последният да закупи автомобила за сумата от 600 лева. Сделката била
осъществена, след което С.П.И. ***, заедно с лекия автомобил, който стоял паркиран
в близост до дома му без регистрационни табели.
Няколко години преди свидетелят С.П.И. да закупи посочения по-горе лек автомобил от гр. Ахелой, той имал намерение
да отиде да работи в Чехия, където се намирал и подсъдимия П.И.И., с когото се познавали. Последният бил изпратил пари на свидетеля И., за да
може той да отиде при него в Чехия. Въпреки това, С.П.И. похарчил парите в размер на
около 200 лева и не отишъл в Чехия. След като подсъдимият П.И. се върнал отново
в България, той се срещнал със свидетеля С.И. и си поискал обратно изпратената
парична сума. Тогава И. му дал 20 лева, стара музикална стерео-уредба и
тонколони. Предвид несъразмерността на дадените вещи с дължимата сума от 200
лева, подсъдимият П.И. настоявал да получи още пари от свидетеля С.И., който
отказвал да му даде повече пари.
За да си набави още парични средства, които смятал, че свидетеля С.И. му
дължи, подсъдимият П.И.И. взел решение да отнеме
автомобила на С.И. - „Фиат Уно" с рама № ZFA146000*00739988, който бил паркиран в близост до дома на свидетеля. В изпълнение на това
свое решение, подсъдимият решил на 15.04.2017г. вечерта да отиде на мястото,
където свидетеля И. ***, и да го вземе, без знанието на собственика му. Подсъдимият
повикал със себе си свидетеля М.В.от с. Столът, обл. Габрово, на който
казал, че ще отидат до гр. Априлци, за да докарат една кола, която е собственост на
човек, който му дължи пари. Свидетелят Величков се съгласил и двамата с подсъдимия
тръгнали от с. Столът, обл. Габрово, около 20,00 часа с лек автомобил марка
„Пежо 405" с рег. № ЕВ 7584 ВА, управляван от подсъдимия, собственост на С.Н.Г.от
гр. Севлиево. След като пристигнали в гр. Априлци, при автомобила, собственост
на свидетеля С.И., подсъдимият го отворил и с нож срязал предпазните колани,
като от тях направил въже, което вързал в предната част на лекия автомобил
„Фиат Уно", а другият край завързал за задната част на лекия автомобил, с
който дошъл от с. Столът. Подсъдимият П.И. помолил свидетеля М.В.да се качи в
лекия автомобил „Фиат Уно" и да го освободи от скорост, за да може да го
тегли по-лесно с лекия автомобил „Пежо 405". Подсъдимият стартирал двигателя и теглейки колата на свидетеля
С.И. тръгнал към с. Столът. След като пристигнал пред дома си на ул. "Кокиче"
№ 33, развързал теглената кола и се прибрал в дома си. На другият ден П.И. закарал
лекият автомобил „Фиат Уно“ на неустановено от разследващите място.
На 16.04.2017г.
свидетелят С.П.И. забелязал, че колата му е
открадната и уведомил полицейския служител в гр. Априлци М.С., след което подал
и жалба. В хода на образуваното досъдебно производство било установено, че
стойността на откраднатия автомобил е 300 лева. Когато подсъдимият разбрал, че С.И.
е сезирал органите на полицията,
отправил два пъти заплахи срещу жената, с която И. живее на семейни
начала свидетелката Звезда Соколова, като й казал, че свидетелят С.И. ще
пострада, ако не си оттегли жалбата. Също така заявил пред нея, че той е взел
колата, защото С.И. му дължи пари.
Свидетелят И.Т.Т. притежава цех за изработка на керамични съдове, който се
намира в гр. Априлци, кв. Острец. Цехът е работил за последно през 2011-2012г.,
като от тогава не функционира. В него се намират произведени керамични саксии,
инструменти, както и други вещи, свързани с производството. В цехът се влиза от
централен и заден вход, като след спиране на работата, същите са били постоянно
заключени. Собственикът – свидетеля И.Т. посещавал цеха всеки месец, за да
установи дали има проблеми с имота. Последното му посещение е било в началото
на месец август 2017г., когато Т. не е констатирал нищо нередно.
Подсъдимият П.И.И. познавал свидетеля И.Т.Т. и знаел, че той има цех за
производство на керамични саксии. Също така знаел, че цехът не функционира и че
в него се намира готова продукция, както и други вещи. Подсъдимият решил да
влезе в цеха, без знанието на собственика му и да вземе саксии, които да
продаде. В изпълнение на това свое решение, на неустановен ден през месец
август 2017г. до 03.09.2017г. той дошъл до цеха с лек автомобил марка „Алфа
Ромео" с рег. № ЕВ 0020 АТ, собственост на Д.Д.от гр. Севлиево. Влязъл в
производственото помещение на първия етаж без проблем, тъй като вратата била
отворена. Видял, че вътре има керамични саксии, както и електрожен
„Кракра" и решил да вземе саксиите, както и части от електрожена. Подсъдимият
успял да натовари общо 35 бр. саксии, които били кръгли, с диаметър от Ф30 до
Ф60 см, изпечени на бисквит, едноцветни с орнаменти от самата глина. Също така взел
и 50 метра меден проводник, свързан към електрожена, както и медната намотка на
електрожена.
След извършване
на деянието, подсъдимият П.И.И. решил да продаде
керамичните саксии на свой познат – свидетеля П.К., който имал градински център
в с. Драгановци, обл. Габрово. Подсъдимият се срещнал със свидетеля К.именно в
градинския център, няколко дни след извършване на кражбата и му предложил да му
продаде керамичните саксии, като не му обяснил от къде ги е взел. Свидетелят К.се
съгласил да ги купи, като му дал за тях около 200 лева. След около две седмици,
покрай градинския център на свидетеля К.минал И.Т.Т., който веднага познал своите
саксии, които били изложени за продажба. Спрял и попитал свидетеля К.от къде ги
е купил, а последният му обяснил, че П.И.И. е дошъл при него и му ги е
продал. След като получил тази информация, свидетелят И.Т.Т. сезирал органите на РУ на МВР гр. Троян.
В хода на досъдебното производство по
делото е назначена автотехническа
експертиза с вещо лице инж.
В.Н.Б.. В изготвеното заключение вещото е отразило, че пазарната стойност на лекият
автомобил „Фиат Уно" с рама № ZFA146000*00739988, към дата 15.04.2017г. е
300 лева.
В хода на досъдебното производство по
делото е назначена и
стоково-икономическа експертиза с вещо лице Деян Ганчев Денчев от гр. Севлиево. В изготвеното
заключение вещото е отразило, че пазарната стойност на 35 броя саксии, кръгли,
с диаметър от Ф30 до Ф60 см, изпечени на бисквит, едноцветни с орнаменти от
самата глина е 1 400 лева. Вещото лице е определило и пазарната стойност
на 50 метра меден проводник, прикачен към
електрожен „Кракра” в размер 1 010,50 лева
и на 1 брой медна намотка с тегло 48 кг от електрожен „Кракра” в размер на 864,00 лева.
От така установената и изложена по-горе
фактическа обстановка, от направеното от подсъдимия самопризнание и от приложените по делото писмени
доказателства настоящата инстанция приема за установено по несъмнен начин, че П.И.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2
във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, за което е
предаден на съд и за което съдът го е признал за виновен и наказал.
От обективна страна подсъдимият П.И.И. за времето от 15.04.2017г. до 03.09.2017г. в
гр. Априлци, обл. Ловешка, с общо две деяния,
при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен
рецидив, и чрез използване на МПС - лек автомобил „Пежо” 405, с рег. № ЕВ 7584 ВА и лек автомобил марка
„Алфа Ромео 156” с peг.
№ ЕВ 0020 АТ, отнел чужди движими вещи на
обща стойност 3 574,50 лева от владението
на С.П.И. и И.Т.Т.,***, без
тяхно съгласие, като отделните деяния са извършени,
както следва: На 15.04.2017г. в гр. Априлци, обл. Ловеч,
до дом № 2 на ул. „Топола”,
при условията на опасен рецидив
и чрез използване на МПС - лек автомобил
марка „Пежо 405” с peг.
№ ЕВ 7584 ВА, собственост на
С.Н.Г.от гр. Севлиево, обл. Габрово, отнел чужда движима вещи:
1 брой лек автомобил марка „Фиат Уно” с рама
№ ZFA146000*00739988, без регистрационни
табели, червен на цвят, на
стойност 300,00 лева от владението на
собственика С.П.И. ***, без
негово съгласие и На неустановен ден през месец
август 2017г. до
03.09.2017г. в гр. Априлци,
обл. Ловеч, кв. „Острец”, при
условията на опасен рецидив и чрез използването на МПС - лек автомобил
марка „Алфа Ромео 156”
с peг. № ЕВ 0020 АТ, собственост
на Д.Г.Д.от гр. Севлиево, обл.
Габрово, отнел чужди движими вещи
- 35 броя саксии, кръгли, с диаметър ф30 до ф60, изпечени на бисквит, едноцветни,
с орнаменти от самата глина, на
стойност 1 400,00 лева; 50 м меден
проводник прикачен към електрожен „Кракра”, на стойност
1 010,50 лева и 1 брой медна намотка с тегло 48 кг от електрожен „Кракра”, на стойност 864,00 лева, всичко на
обща стойност 3 274,50 лева, от владението
на собственика И.Т.Т. ***, без негово съгласие. Горното
се потвърждава както от направеното от подсъдимия самопризнание, така и от приложените по делото
доказателства, които напълно кореспондират помежду си, поради което съдът
приема за доказани фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Налице са всички елементи от фактическия състав на
престъплението по чл. 196, ал. 1,
т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 26, ал.
1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и съдът счита, че деянието,
извършено от П.И. правилно е
квалифицирано като престъпление по посочения по-горе законов текст. Безспорно е
установено авторството на подсъдимият в извършване на престъплението. Движимите
вещи, предмет на престъплението – лекият автомобил „Фиат Уно" с рама № ZFA146000*00739988, 35 броя саксии, 50 м меден проводник прикачен към електрожен „Кракра” и 1 брой медна
намотка с тегло 48 кг
от електрожен „Кракра”, са чужди вещи и същите, предвид
обстоятелството, че имат определена стойност, са годен предмет на
престъплението. Изпълнителното деяние на
престъплението се състои в отнемането на тези чужди движими вещи от подсъдимия,
който е осъществил своя фактическа власт върху вещите и дори се е разпоредил с
част от тях. Безспорно подсъдимият не е имал съгласието на собствениците на
тези вещи да отнеме същите и е сторил това без тяхно съгласие. Стойността на
предмета на престъплението е доказана със заключенията на вещите лица по
реализираните в хода на досъдебното производство по делото експертизи. Съдът
счита, че са доказани и квалифициращите признаци на престъплението, а именно,
че подсъдимият П.И.И. е извършил двете
кражби при условията на продължавано престъпление, при опасен рецидив и чрез използване
на МПС. Налице са предпоставките на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като двете деяния
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при сходна обстановка и при еднородност на
вината. Доказано е и обстоятелството, че престъплението е извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като
подсъдимият е осъждан многократно, като последната влязла в законна сила на
29.02.2012г. присъда спрямо него е по НОХД № 731/11г. на Pайонен съд гр. Троян за
извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, като му е
наложено наказание две години лишаване от свобода, което да изтърпи реално, при
първоначален строг режим. С определение на Софийски районен съд от
25.07.2013г., влязло в законна сила на 02.08.2013г., П.И.И. е бил освободен условно предсрочно. Към инкриминираният по настоящото дело
период (15.04.2017г. - 03.09.2017г.) не е бил настъпил петгодишният срок по чл.
30, ал. 1 от НК от изтърпяване на наказанието по така посочената присъда. Доказано е също и обстоятелството, че престъплението е извършено от
подсъдимия чрез използване на МПС – лек автомобил „Пежо 405“ с рег. № ЕВ 7584
ВА и лек автомобил „Алфа Ромео 156“ с рег. № ЕВ 0020 АТ.
Съдът намира, че
престъплението е извършено от подсъдимия П.И.И. освен от обективна
и от субективна страна, тъй като
деянието е извършено при пряк умисъл
като форма на вина, като
И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че вещите, които отнема, са чужди и е имал
намерението да установи своя фактическа
власт върху тях и да
се разпорежда с тях, въпреки,
че е знаел, че няма съгласие
от собствениците на вещите за това.
Съдът намира за неоснователни
направените от адвокат Н. в пледоарията му възражения. Съдът категорично счита,
че първото деяние, за което подсъдимият е предаден на съд, не е самоуправство
по смисъла на чл. 323, ал. 1 от НК. Подсъдимият може да е имал неуредени
финансови отношения със свидетеля С.П.И., но не са налице елементите от фактическия състав
на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК. Умисълът на подсъдимият е бил да
отнеме лекият автомобил „Фиат Уно" от владението на собственика – свидетеля И. и да установи
своя фактическа власт върху него, което покрива фактическия състав на
престъплението кражба. Адвокат Н. навежда доводи за противоречие в подадените
от частният обвинител и граждански ищец И.Т.Т. жалби, а именно дали е имало разбиване на вратата
на цеха. Следва да се отбележи, че подсъдимият П.И.И. не е обвиняван в извършване на престъплението кражба чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, за да бъде
обсъждан от съда такъв квалифициращ признак. В обвинителният акт дори е
отразено, че подсъдимият е влязъл в производственото помещение на първия етаж
без проблем, тъй като вратата била отворена. Относно оценката на вещите,
предмет на кражбата от цеха на свидетеля И.Т.Т., съдът счита, че на първо място пазарната стойност
на вещите е определена от вещото лице по допуснатата и реализирана в хода на
досъдебното производство по делото стоково-икономическа експертиза. Тази
стойност не е произволно определена, а на база на съответна методика, ползвана
от експерта. Освен това в разпоредителното заседание, както подсъдимият, така и
неговият защитник адвокат Н., направиха искане за разглеждане на делото по реда
на глава 27 от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие при хипотезата
на чл. 371, т. 2 от НК, с признаване изцяло на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, с изразяване на съгласие да не се
събират доказателства за установяване на тези факти. Заявиха също, че нямат
искания по доказателствата и в частност за назначаване на нова оценителна
експертиза. Част от изложените в обстоятелстената част на обвинителния акт
факти е и отразеното относно стойността на вещите, предмет на извършената
кражба. В същинското съдебно заседание, подсъдимият П.И.И. направи самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК като заяви, че
изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и няма възражения по съдържанието на обвинителния акт.
С оглед изложеното съдът е постановил
присъда, с която е признал подсъдимия П.И.И. за виновен
да е извършил престъплението, за което е предаден на съд.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, обществената опасност на деянието
и личността на подсъдимия. Последният е съдействал както на съда, така и на
органите на досъдебното производство по делото за установяване на обективната
истина. Обстоятелството, че подсъдимият П.И.И.
е осъждан не следва да се преценява като отегчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във
вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, за което И.
е предаден на съд. В този смисъл намира аргументите на прокурор Шолев досежно
съдебното минало на подсъдимия за неоснователни. При определяне на наказанието
съдът е съобразил и стойността на вещите, предмет на престъплението, подбудите
за неговото извършване и наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Подсъдимият
П.И.И. изразява съжаление за извършеното, има критично отношение към постъпката
си и в съдебна зала заяви, че иска да понесе отговорност за деянието си и ще
възстанови причинените щети на частния обвинител и граждански ищец И.Т.Т.. С
оглед изложеното съдът е счел, че са налице предпоставките на чл. 55 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК в случаите, когато едновременно
са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл.
55, ако е по-благоприятен за дееца. В конкретният случай съдът счита, че чл. 55
от НК е по-благоприятен за дееца, поради което е определил наказанието под минималният,
предвиден размер в разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от НК,
а именно 1 година и 2 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът е постановил така определеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално, при първоначален строг
режим. Съдът счита, че с така наложеното
на подсъдимия наказание биха се изпълнили задачите и целите, които поставя чл.
36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита същият към спазване на законите и
добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно както спрямо осъдения,
така и към другите членове на обществото.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК с постановената
присъда съдът е приспаднал времето, през което подсъдимия П.И.И. е бил задържан
под стража с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от
12.12.2017г. до влизане в законна сила на присъдата.
Относно предявеният и приет от съда за съвместно
разглеждане в процеса граждански иск срещу подсъдимия: Съдът по-горе в мотивите
си прие, че подсъдимият П.И.И. е извършил престъплението, за което е предаден на съд
и е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
като с виновното си и противоправно поведение е причинил имуществени вреди на
гражданския ищец И.Т.Т.. Несъмнено между противоправното поведение на
подсъдимият и настъпилият вредоносен резултат има пряка причинна връзка.
Предвид това съдът е приел, че гражданският иск е основателен и доказан.
Размерът на причинените вреди на гражданския ищец е определен със заключението по назначената и
реализирана стоково-икономическа експертиза, а именно сумата 3 274.50
лева, която сума е пазарната стойност на отнетите от
владението на Т. движими вещи – 35 броя
саксии, 50 м меден
проводник прикачен към електрожен „Кракра” и 1 брой медна намотка с тегло 48 кг. Предвид изложеното с постановената присъда съдът е
осъдил подсъдимия П.И.И. да заплати
на гражданския ищец И.Т.Т. сумата 3 274.50 лева, ведно със
законната лихва върху същата, считано от 03.09.2017г., до окончателното й
изплащане.
С присъдата съдът е постановил веществените доказателства по делото: 25 броя градински саксии, глинени, с натурален цвят
(кафяво-черен), с различни мотиви по тях и вместимост от 5 - 10 литра, да се предадат
на П.А.К.от гр. Габрово, ул. „Селимица” № 4, ет. 5, ап. 9 с ЕГН: **********,
при когото същите се намират на отговорно пазене. Съдът не е
постановил въпросните саксии да се върнат на частния обвинител и граждански ищец И.Т.Т., тъй като е уважил гражданският
иск в пълен размер и би се получило неоснователно обогатяване за Т.. Свидетелят
К.е закупил санкциите от подсъдимия и е бил добросъвествен купувач.
С
оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК с постановената присъда съдът е
осъдил подсъдимия П.И.И. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на
МВР гр. Ловеч сумата 273.47 лева, направени разноски по досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд гр. Троян да заплати сумата 130.98
лева, представляваща 4% държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
Водим от горното и на основание чл.
301 във вр. чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК съдът постанови присъда, обявена на
страните в откритото съдебно заседание, проведено на 19.07.2018 година.
Районен
съдия: