РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Благоевград, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.ева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102868 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Б. ***, ЕГН **********, чрез
адвокат Г. Ч., АК **** против „НИКАНА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя *** Н..
Ищецът е предявил срещу ответното дружество установителен иск за признаване за
установено, че между него и ответника е възникнало и съществувало трудово
правоотношение за периода 16.03.2024 г.-08.04.2024 г., в изпълнение на което Б. ***, ЕГН
********** е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил“ /международни превози/с код
по НКПД 83322006 в предприятието на ответника.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са били изпратени за връчване на
ответника на регистрирания в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, адрес на
управление: гр*** В съобщението връчителят е удостоверил, че на адреса няма табелки,
отличителни знаци, офис и служители на ответното дружество. Удостоверил е също така, че
посоченият адрес е частен дом, като по данни на съседите (които не си казват имената)
апартаментът е необитаем. Предвид това отбелязване на връчителя, с разпореждане от
11.11.2024г. съдът е приел, че исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника на основание чл. 50, ал. 2 ГПК на 11.11.2024г. В срока по чл. 131 ГПК ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че за периода 16.03.2024 год. -08.04.2024 год., изпълнявал длъжността
„шофьор товарен автомобил“ /международни превози/ с код по НКПД 83322006, като на
работа постъпил на 16.03.2024 год., след предварителна уговорка с представител на
ответника. Поддържа, че между страните имало сключен трудов договор, който бил
безсрочен и че същият е със срок на изпитване в полза на работодателя и при минимална
работна заплата. Заявява, че след подписване на договора на ищеца било обяснено, че
екземпляр от него ще получи, след като управителят на дружество пристигнел в офиса, но
договорът ще бил с датата на постъпването му на работа – 16.03.2024 г. Уговорката между
страните била, че ищецът ще получавал месечно трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата, и командировъчни за чужбина в размер на 90 евро на ден.
Излага, че му бил предоставен товарен камион, марка ДАФ, с peг. № Е3564КН, като за
1
периода 16.03.2024 година до 08.04.2024год. бил работил за ответника за период от 23 дни,
като шофьор на товарен автомобил и е изпълнявал международни превози между Швеция и
Дания, като след като изпълнил възложената му задача от работодателя, се завърнал в
България на 08.04.2024 г. и при завръщането му е предал всички необходими документи,
доказващи извършения превоз, включително и международните товарителници ЧМР. Сочи,
че след като поискал от управителя да му бъде заплатено дължимото възнаграждение, му
било отказано, с мотив, че не е бил на трудов договор. След направена справка в НАП,
установил, че от страна на ответника нямало регистриран трудов договор с ищеца, като
съгласно предварителната им уговорка, ответникът следвало да заплатил на ищеца
обезщетение при командировка в чужбина в размер на 90 евро на ден или общо в размер
2070 евро, за отработени от него 23 работни дни като международен шофьор, както и сумата
от 933 лв., представляващи трудово възнаграждение за посочения по-горе период от време.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение, излагайки
съображения, че са изпълнени изискванията на закона в тази насока.
Ответникът „НИКАНА ТРАНС“ ЕООД не взема становище по спора в рамките на
настоящото производство.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
установителен иск по чл. чл. 357 КТ вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде
признато за установено, че между ищеца и ответника е възникнало и съществувало трудово
правоотношение за периода 16.03.2024 г.-08.04.2024 г., в изпълнение на което Б. ***, ЕГН
********** е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил“ /международни превози/ с
код по НКПД 83322006 в предприятието на ответника.
Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от
легитимирано лице, депозиран е и пред компетентния съд.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно по
следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до
това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед
вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба
и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск
да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае трудовоправен спор, който не е изключен (по силата на
специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания
случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответника е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й и
същият е бил редовно призован /по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК/ за първото по делото открито
съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК той не е представил
отговор на исковата молба. Същевременно в проведеното открито съдебно заседание не се е
явил негов законен или процесуален представител и не е било направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на такива представители.
2
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при
неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по
искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от
ищеца писмени доказателства, както и заключението на вещото лице **** по съдебно-
техническата експертиза, касаещи: наличието на трудовоправни отношения между ищеца и
ответника, че за периода от 16.03.2024 година до 08.04.2024 година ищецът е изпълнявал
трудовите си задължения по процесните трудовоправни отношения на длъжността „шофьор,
товарен автомобил“, като е извършвал превози на товари с товарен камион марка ДАФ, с
рег. № ****., съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовата претенция, изведени в
определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същата се явява вероятно
основателна по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и сторените
разноски в размер от 1000 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско
възнаграждение.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Благоевград държавната такса, дължима във връзка с уважаването на
ищцовата претенция в размер на 80 лв., както и платеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице **** за изготвеното експертно заключение в размер на
414,70 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр.Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че между ищеца Б. ***, ЕГН **********, с адрес: гр.
*** и ответника „НИКАНА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от управителя *** Н. е възникнало и съществувало
трудово правоотношение за периода 16.03.2024 г.-08.04.2024 г., в изпълнение на което Б. ***,
ЕГН ********** е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил“ /международни
превози/с код по НКПД 83322006 в предприятието на ответника.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „НИКАНА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя *** Н. да
заплати на Б. ***, ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата от 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща общ размер на дължимите разноски в настоящето производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „НИКАНА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, да заплати по сметка на Районен съд – гр.
Благоевград сумата от 494,70 лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и седемдесет
стотинки/, представляваща държавна такса, дължима за производството по гр. д. №
2868/2024г. на РС – гр. Благоевград и разноски за изготвената съдебно-техническа
експертиза.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок
от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна
от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.
1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3
4