№ 738
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора В. Р. А.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100602636 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 25.02.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 13775/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав, подсъдимият Р. Б. А. е
признат за невиновен в това в периода 28.09.2017 г. – 28.10.2018 г. в гр. София, кв.
„*******“, ул. „******* след като е бил осъден с решение № 206367 от 01.09.2017 г.,
постановено по гр.д. № 62410/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 91-ви състав, влязло в
законна сила на 28.09.2017 г., да издържа свой низходящ – М. Р. А., роден на *******
г., като заплаща месечна издръжка в размер на 115 лева чрез неговата майка и законен
представител В.Е.Г., съзнателно да не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две вноски: тринадесет месечни вноски в размер на 115 лева всяка една от тях или
общ размер на дължимата издръжка 1495 лева, поради което и на основание чл. 304 от
НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК.
С присъдата на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото
разноски са оставени за сметка на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от
прокурор при СРП, с който се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване
на нов, с който подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение. Излагат се съображения, че подсъдимият е бил наясно с процесното
решение, с което е бил задължен да изплаща месечна издръжка на малолетния си син,
но въпреки това съзнателно не е изпълнил нито едно свое месечно задължение в
инкриминирания период и бездействайки е допуснал настъпването на
общественоопасните последици. Оспорват се мотивите на първостепенния съд, че
1
подсъдимият поради финансова криза и доказана безработица не е могъл да упражнява
трудова дейност, като прокурорът счита, че по делото не са налице доказателства за
наличието на обективни пречки, които да доведат до невъзможност да упражнява
трудова дейност и съответно да изплаща дължимите издръжки. На следващо място се
възразява и срещу твърдението в мотивите на СРС, че извършеното деяние не е
престъпно поради своята малозначителност, като се изтъква, че общата стойност на
неизплатените издръжки е 1495 лева, т.е. почти три пъти минималната работна заплата
към инкриминирания период, както и че св. Г. е следвало сама да отглежда детето си и
е била поставена в затруднено положение поради липсата на финансов ресурс.
Изложени са съображения и че първоинстанционният съд не е обсъдил приложените по
делото платежни нареждания за изплатени суми за издръжка от подсъдимия в
контекста на приложение на чл. 183, ал. 3 от НК.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение прави
искане за отмяна на първоинстанционната присъда, като бъде признат за виновен и му
бъде наложено наказание. Алтернативно прави искане да бъде прието, че с
последващите си действия подсъдимият е реализирал поощрителната норма на 183, ал.
3 от НК. Счита, че в разрез с приетото в акта на СРС са събраните по делото
доказателства, въз основа на които може да се направи извод, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
В своя защита подс. Р. А. счита първоинстанционната присъда за правилна, а в
последната си дума иска да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивния протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустим.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Подсъдимият Р. Б. А. е роден на ******* г. в гр. Луковит, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан.
През 2012 г. – 2013 г. подс. Р. А. и св. В. Г. живеели на семейни начала, като от
съвместното им съжителство на ******* г. се родило детето М. Р. А., което
подсъдимият припознал по законоустановения ред. Няколко месеца след детето се
родило отношенията между подс. А. и св. Г. се влошили и двамата се разделили.
С решение № 206367 от 01.09.2017 г., постановено по гр.д. № 62410/2016 г. по
описа на СРС, III ГО, 91-ви състав подсъдимият бил осъден да заплаща издръжка чрез
законния представител на детето – неговата майка св. В. Г., в размер на 115 лева
месечно, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на
издръжката. В периода 2017 г. – 2018 г. подсъдимият не заплащал част от дължимите
издръжки, с оглед на което на 10.10.2018 г. св. Г. подала жалба до СРП с твърдения, че
до този момент подсъдимият не е плащал дължимата издръжка.
С молба от детето М. А. чрез законния му представител св. В. Г. срещу подс. Р.
А. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.09.2017 г. по гр.д. № 62410/2016 г.
на СРС, 91-ви състав, била предявена претенция пред частен съдебен изпълнител М.П.,
2
peг. № 851, район на действие София – град, и било образувано изпълнително дело №
20188510401932, като по същото е установено, че подсъдимият няма доходи, не е
придобивал и не притежава движими и недвижими вещи.
Впоследствие подс. А. започнал да извършва редовни плащания към св. Г., вкл.
и за изминали периоди, като част от плащанията били чрез „Изипей“ АД, за което му
били издадени съответните разписки, в които като основание било вписано, че са за
издръжката на детето М. А..
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал:
гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Р. Б. А. (л. 39 от съд.
д.) и показанията на свидетелката В.Е.Г. (л. 39 от съд. д.); писмени доказателства:
писмо с изх. № 11-02-1267/09.12.2018 г. от Агенция по вписванията (л. 11 от ДП),
копие на решение № 206367 от 01.09.2017 г., постановено по гр.д. № 62410/2016 г. по
описа на СРС, III ГО, 91-ви състав (л. 19-20, 33-34, 63-64 от ДП), копие на
изпълнителен лист от 13.09.2017 г., постановен по гр.д. № 62410/2016 г. по описа на
СРС, III ГО, 91-ви състав (л. 23 и 35 от ДП), писмо с изх. № 19-36-00-81/06.12.2018 г.
от ТД на НАП – София с приложено писмо с изх. № 20-51-45#1/13.12.2018 г. от ТД на
НАП – Велико Търново (л. 24-25 от ДП), справка от Централна База – КАТ с рег. №
230р-38486/06.11.2018 г. (л. 37 от ДП), 2 бр. разписки от „Изипей“ АД за изплатени
парични суми за издръжка от подс. Р. А. до В. Г. (л. 46-47 от ДП), писмо с рег. №
4332р-11014/25.03.2019 г. от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР с приложена справка
(л. 49-50 от ДП), писмо с изх. № 3038/10.06.2019 г. от Агенция по вписванията (л. 52
от ДП), писмо с изх. № 20-28-163#1 от 20.05.2019 г. от ТД на НАП Велико Търново с
приложена справка (л. 54-55 от ДП), писмо с изх. № БНБ-59658/30.05.2019 г. с
приложена справка (л. 58-59 от ДП), писмо с изх. № 58-00-1420/10.05.2019 г. от ТД на
НАП – София (л. 66 от ДП), отговори от ЧСИ М.П. с изх. № 23337/08.05.2019 г. (л. 67
от ДП), справка за съдимост на подсъдимото лице (л. 68, 75 от ДП, л. 12 от съд. д.), 10
броя разписки от „Изипей“ АД за изплатени парични суми за издръжка от подс. Р. А. до
В. Г. (л. 23-32 от съд. д.), отговор от ЧСИ М.П. с изх. № 2172/14.01.2020 г. (л. 37 от съд.
д.) и експертни способи на доказване: съдебно-оценителна експертиза (л. 71-73 от
ДП).
Настоящата инстанция се присъедини към анализа на първата по отношение на
обясненията на подс. Р. А. и показанията на св. В. Г., от които се извежда, че
подсъдимият е баща на детето М. А. и е бил осъден с влязло в сила решение да му
плаща месечна издръжка в размер на сто и петнадесет лева, което кореспондира с
приложеното по делото копие на решение № 206367 от 01.09.2017 г., постановено по
гр.д. № 62410/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 91-ви състав.
От изложеното от подс. А. и св. Г. се изяснява също, че подсъдимият е имал
период, в който не е заплащал дължимата издръжка, но към момента плаща редовно,
вкл. и сумите, които е дължал за изминалия период, както и че е било образувано
изпълнително производство при ЧСИ, при което е установено, че към разглеждания
период подсъдимият не е бил трудово ангажиран, не е реализирал доходи и не е имал
имущество. Изложеното от двамата кореспондира с приложените по делото отговори
от ЧСИ М.П., разписки от „Изипей“ АД, писма и справки от Агенция по вписванията,
НАП и Отдел „Пътна полиция“ към СДВР.
В същото време от събраните по делото доказателства не може да се установи
по несъмнен и категоричен начин, че именно в инкриминирания период подс. А. не е
заплащал дължимата издръжка, както и точният размер на неизплатените суми и дали
са били повече от две месечни вноски. В хода на първоинстанционното съдебно
следствие св. Г. посочва, че не може да каже кога точно подсъдимият не е плащал и за
3
кои месеци, но е категорична, че към момента на разпита си подсъдимият плаща
всичко, вкл. и за изминал период. В тази насока са и обясненията на подсъдимия, че е
имало месеци, в които не е плащал, но не знае кога е било. Оттук насетне, въззивният
съд достигна до извод, че по делото липсват категорични доказателства за конкретния
период на неплащане на издръжката от страна на подсъдимото лице, както и за точния
брой неплатени месечни вноски.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си,
поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така наличната и обсъдена по-горе доказателствена съвкупност
настоящият съдебен състав формира еднозначния извод от правна страна, че по делото
не може да се установи по несъмнен и категоричен начин подс. Р. А. да е осъществил
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК, е необходимо, от
обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата, да е
дължима по силата на влязло в сила решение на гражданския съд, да не е платена за
период не по-малък от два месеца, а от субективна страна – това задължение да не е
изпълнено съзнателно от дължащото го лице. Престъплението по чл. 183 от НК е
типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние, във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който
нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява
довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то
бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс.
В конкретния по делото случай безпротиворечиво се установява, че с решение
№ 206367 от 01.09.2017 г., постановено по гр.д. № 62410/2016 г. по описа на СРС, III
ГО, 91-ви състав, подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 115
лева чрез майката и законен представител на детето М. А.. По делото са налице данни,
че подсъдимият не е заплащал част от издръжките за детето А., но не се установи по
несъмнен начин конкретният период, в който не е изпълнявал задълженията си, както и
дали действително не е заплатил повече от две месечни вноски, т.е. налице е
недоказаност по отношение на съществени елементи от обективната страна на
посоченото престъпление. Доколкото, за да е осъществен състав на престъпление сред
уредените в Особената част на НК, е необходимо деянието да съответства на всички
обективни и субективни признаци, визирани в наказателноправната норма от
Особената част на НК, то недоказването на осъществяването на елемент от същото – в
случая конкретния период на неизпълнение, както и броя неплатени вноски, сочи на
извода, че не е осъществено престъпление по този законов текст. При тези
обстоятелства не се установява да е налице неизпълнение на родителското задължение
за плащане на издръжка от подс. Р. А. спрямо низходящия М. А. в пределите – по
време и в размер, очертани от обвинението, а оттук и дали бездействието на
подсъдимия е било трайно и непрекъснато.
Поради липса на доказани съставомерни признаци от обективна страна
принципно безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на
доказаност на престъплението от субективна страна. Въпреки това, с оглед пълнота на
изложението, въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че по делото е
налице непреодолим доказателствен дефицит и относно субективната страна у подс. А.
за твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние.
С разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, по аргумент за противното, се
4
забранява на съда да признае подсъдимия за виновен, ако обвинението не е доказано
по несъмнен начин. Такава несъмненост, съгласно еднозначната практика на ВКС, е
налице, когато обстоятелствата по чл. 102, т. 1-3 от НПК са установени по начин,
който не поражда съмнение относно тяхното действително осъществяване. Има ли
съмнение по съществуването на някое от обстоятелствата от задължителния предмет
на доказване, осъдителна присъда не може да бъде постановена. По силата на чл. 303,
ал. 1 от НПК предположенията, т.е. хипотетичните, абстрактните и дори реалните
възможности за съществуването на определен факт, обстоятелство или положение в
миналото, също съставляват недопустимо основание за постановяване не само на
осъдителна, но и на оправдателна присъда – арг. и от чл. 305, ал. 6 от НПК.
Съмнението и предположението относно доказаността на обстоятелствата по чл. 102, т.
1-3 от НПК са законова пречка, т.е. недопустими основания за признаването на
подсъдимия за виновен.
Макар и изложените от първоинстанционния съд съображенията от правна
страна да не могат да бъдат изцяло споделени от настоящата инстанция, правилно като
краен извод СРС е приел, че подс. А. следва да бъде оправдан по възведеното му
обвинение за извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, но въззивният съд
достигна до извод, че като основание, следва да се счита недоказаността на
обвинението, по-конкретно недоказаност на инкриминирания период и броя неплатени
месечни вноски.
Въз основа на изтъкнатите съображения крайният извод на първостепенния
съд, че на основание чл. 304 от НПК подс. Р. А. следва да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, е правилен.
С оглед изхода на делото правилно районният съд е постановил, че
направените разноски по делото следва да останат за сметка на държавата.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
въззивната инстанция не констатира други основания, налагащи нейното изменяне или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 25.02.2020 г., постановена по н.о.х.д. №
13775/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6