№ 115
гр. Раднево, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100815 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 50 от СК във вр. чл. 330 от ГПК.
Производството по делото е образувано по молба на К. Д. К. и Н. А. К., с
която се иска допускане на развод по взаимно съгласие на страните и
одобряване на постигнато споразумение, уреждащо въпросите в чл. 51 СК.
Молителите твърдят, че са сключили граждански брак на 11.05.2002 г.,
който е първи и за двамата съпрузи.
Желаят да прекратят брака си чрез развод по взаимно съгласие, което
било сериозно и непоколебимо. Правят искане към съда за допускане на
развод по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите за това им решение и
утвърждаване на постигнатото между тях споразумение.
Въз основа на представените писмени доказателства и след изслушване
на молителите съдът приема искането за развод по взаимно съгласие за
допустимо и основателно:
Молителите са съпрузи от 11.05.2002г., който факт се установява от
приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак №
246233/11.05.2002г. /оригинал/, издадено въз основа на акт за сключен
граждански брак № 6 от 11.05.2002г. издадено от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Тополовград.
От брака си съпрузите имат родени две деца – А.Н. К., роден на ****.,
1
ЕГН ********** и Д.Н. К., роден на ****., ЕГН ********** - пълнолетни
лица, и като не са налице други родени от брака деца /виж извършената
служебна справка НБД „Население“ за низходящи на молителката К. К./.
Съпрузите са категорични в решението си за прекратяване на брака чрез
развод по взаимно съгласие. Представеното споразумение отговаря на
изискванията на чл. 51 СК, тъй като напълно урежда всички въпроси,
предвидени в закона относно личните и имуществените отношения помежду
им. Подписано е от молителите, не противоречи на закона и добрите нрави,
поради което следва да бъде утвърдено изцяло така, както е постигнато и
представено по делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице основанията на чл.
330, ал. 3 от ГПК, поради което и следва да бъде допуснат развод по взаимно
съгласие на съпрузите, без съдът да издирва мотивите им за прекратяване на
брака, както и да бъде утвърдено споразумението по чл. 51 СК.
Окончателната държавна такса за допускане на развода, която съдът
определя в размер на 40 лв. на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с оглед постигнатата уговорка
в споразумението, следва да се заплати от съпрузите поравно /по 20 лв. за
всеки/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ЧРЕЗ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ БРАКА
между К. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Раднево, обл. Стара
Загора, ул. ********, и Н. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Раднево, обл. Стара Загора, ул. ********, сключен с акт за сключен
граждански брак № 6 от 11.05.2002 г., издаден от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Тополовград, на основание чл. 50 СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51
СК, както следва:
Съпрузите нямат претенции за лична издръжка един спрямо друг след
прекратяване на брака.
След прекратяването на брака съпругата К. Д. К., ЕГН **********, на
2
основание чл. 53 СК, ще продължи занапред да носи брачното си фамилно
име К..
Семейното жилище, находящо се в гр. Раднево, обл. Стара Загора, ул.
********, след прекратяване на брака ще се ползва от съпругата К. Д. К., ЕГН
**********.
Всички движими вещи, придобити по време на брака, съпрузите са
поделили доброволно помежду си и нямат взаимни претенции от имуществен
характер.
Съпрузите нямат взаимни претенции към притежавани от всеки от тях
банкови сметки.
Ако някой от съпрузите е поел задължение, сключил/подписал какъвто и
да е облигационен договор преди прекратяване на брака, то задължен за
изпълнението на този договор е само и единствено същия съпруг.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Раднево,
обл. Стара Загора, ул. ********, и, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - Раднево, сума в размер на 20,00
лв. (двадесет лева), представляваща държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Раднево,
обл. Стара Загора, ул. ********, ап. 24, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - Раднево, сумата в размер на 20,00
лв. (двадесет лева), представляваща държавна такса по допускане на развода.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
3