№ 1989
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110202993 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „*****“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от Л. С. и С. А. - изпълнителни
директори, чрез юрк. А. В., против наказателно постановление № Р-10-29/26.01.2023 г.,
издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор”, за извършени шест нарушения на разпоредбата на чл. 108, ал. 2 вр. ал. 1 КЗ. За
всяко от тях на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ вр. § 1, т. 51
от ДР на КЗ вр. чл. 648, ал. 1 КЗ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
В жалбата са изложени доводи в насока незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Като причина за забавяне на произнасянията по претенциите се
изтъква, че много от тях постъпвали без всички изискуеми документи, което налагало
последните да бъдат допълнително изисквани от застрахователя. Твърди се наличие на
двусмисленост и неяснота в наказателното постановление досежно фактическата обстановка
по извършване на нарушенията. Оспорва се размерът на наложените санкции. По
изложените съображения в съвкупност се прави искане НП да бъде отменено, алтернативно
наложената за всяко от процесните нарушения имуществена санкция да бъде намалена до
минимално предвидения от КЗ размер от 1 000 /хиляда/ лв.
За проведеното на 04.04.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „*****“ АД се представлява от юрк. В., а наказващият орган - от юрк. Г..
В дадения ход по същество юрк. В. поддържа доводите, изложени в жалбата, в това
число в насока допуснато при издаване на наказателното постановление нарушение на
материалния закон, с оглед неправилно определяне размера на наложените санкции. Моли
последните да бъдат намалени до минимално предвидения от КЗ размер.
Юрк. Г. прави искане НП да бъде потвърдено. Оспорва доводите на насрещната страна,
застъпвайки, че нарушенията са правилно квалифицирани, съобразно установените факти.
Относно размера на санкциите изтъква, че са наложени в минимално предвидения за
1
нарушения, извършени в условията на повторност, предвид което не съществува
възможност да бъдат редуцирани. Моли в полза на КФН да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Депозира писмени бележки от юрк. Г..
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен
контрол, от надлежно легитимирано лице, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
В КФН, управление „Застрахователен надзор“, постъпил сигнал вх. № 91-02-
738/23.08.2022 г. от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи
/БАПЗГ/. Същият съдържал твърдения, че пред „*****“ АД били предявени 907
/деветстотин и седем/ застрахователни претенции на основание договор за групова
застраховка „Злополука и заболяване“, застрахователна полица № **********, като било
налице забавено уреждане от страна на застрахователя по 318 /триста и осемнадесет/ от тях.
С оглед извършване проверка по случая свидетелката М. С., главен експерт в отдел
„Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“, управление „Застрахователен
надзор“ на КФН, изискала от БАПЗГ и „***“ ЕООД /застрахователен посредник по
застрахователния договор/ информация относно номерата на предявените претенции, и след
постъпването й в КФН изискала от „*****“ АД цялата документация по посочените 318
претенции. Отговорът на застрахователя, заедно с изисканите доказателства, сред които
преписките по претенции с № № 6761, 8967, 8978, 6767, 12 307 и 12 400, постъпил в КФН с
писма вх. № 91-02-738 от 27.09.2022 г., 28.10.2022 г. и 16.11.2022 г.
По отношение цитираните шест претенции с № № 6761, 8967, 8978, 6767, 12 307 и
12 400 се констатирали следните обстоятелства:
1. По претенция № 6761: на 25.10.2021 г. пред „*****“ АД била предявена претенция
от Т. А. за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило събитие - дневни
пари за болничен престой вследствие на заболяване. Завеждането на претенцията било
удостоверено с № 6761 на основание договор за групова застраховка „Злополука и
заболяване“, обективиран в застрахователна полица № **********, сключен с БАПЗГ. На
датата на завеждане на претенцията били представени писмени доказателства, необходими
за установяване основанието и размера й, и данни за банковата сметка, по която да бъде
изплатено застрахователно обезщетение. С писмо по електронен път от 30.12.2021 г.
застрахователят изискал допълнителни доказателства. Поради непредставянето им, с писмо
изх. № 2-2140/27.07.2022 г. „*****“ АД се произнесъл с отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение.
2. По претенция № 8967: на 08.11.2021 г. пред „*****“ АД била предявена претенция
от Т. Т. за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило събитие - дневни
пари за болничен престой вследствие на заболяване. Завеждането на претенцията било
удостоверено с № 8967 на основание договор за групова застраховка „Злополука и
заболяване“, обективиран в застрахователна полица № **********, сключен с БАПЗГ. На
датата на завеждане на претенцията били представени писмени доказателства, необходими
за установяване основанието и размера й, и данни за банковата сметка, по която да бъде
изплатено застрахователно обезщетение. С писмо по електронен път от 22.03.2022 г.
застрахователят изискал допълнителни доказателства. Поради непредставянето им, с писмо
изх. № 2-2138/27.07.2022 г. „*****“ АД се произнесъл с отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение.
3. По претенция № 8978: на 19.01.2022 г. пред „*****“ АД била предявена претенция
2
от А. К. за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило събитие - дневни
пари за болничен престой вследствие на заболяване. Завеждането на претенцията било
удостоверено с № 8978 на основание договор за групова застраховка „Злополука и
заболяване“, обективиран в застрахователна полица № **********, сключен с БАПЗГ. На
датата на завеждане на претенцията били представени писмени доказателства, необходими
за установяване основанието и размера й, включително данни за банковата сметка, по която
да бъде изплатено застрахователно обезщетение. С писмо по електронен път от 22.03.2022 г.
застрахователят изискал допълнителни доказателства, част от които били представени на
10.05.2022 г. На същата дата с писмо по електронен път застрахователят изискал
непредставената към 10.05.2022 г. информация по претенцията. Поради непредставянето й, с
писмо изх. № 2-4422/11.11.2022 г. „*****“ АД се произнесъл с отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение.
4. По претенция № 6767: на 25.10.2021 г. пред „*****“ АД била предявена претенция
от Д. С. за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило събитие - дневни
пари за болничен престой вследствие на заболяване. Завеждането на претенцията било
удостоверено с № 6767 на основание договор за групова застраховка „Злополука и
заболяване“, обективиран в застрахователна полица № **********, сключен с БАПЗГ. На
датата на завеждане на претенцията били представени писмени доказателства, необходими
за установяване основанието и размера й, включително данни за банковата сметка, по която
да бъде изплатено застрахователно обезщетение. С писмо по електронен път от 29.12.2021 г.
застрахователят изискал допълнителни доказателства. Поради непредставянето им, с писмо
изх. № 2-1996/22.07.2022 г. „*****“ АД се произнесъл с отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение.
5. По претенция № 12307: на 12.04.2022 г. пред „*****“ АД била предявена претенция
от Е. А. за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило събитие - дневни
пари за болничен престой вследствие на заболяване. Завеждането на претенцията било
удостоверено с № 12307 на основание договор за групова застраховка „Злополука и
заболяване“, обективиран в застрахователна полица № **********, сключен с БАПЗГ. На
датата на завеждане на претенцията били представени писмени доказателства, необходими
за установяване основанието и размера й. С писмо по електронен път от 12.04.2022 г.
застрахователят изискал допълнителни доказателства. Поради непредставянето им, с писмо
изх. № 2-4415/11.11.2022 г. „*****“ АД се произнесъл с отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение.
6. По претенция № 12400: на 11.04.2022 г. пред „*****“ АД била предявена претенция
от И. И. за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило събитие - дневни
пари за болничен престой вследствие на заболяване. Завеждането на претенцията било
удостоверено с № 12400 на основание договор за групова застраховка „Злополука и
заболяване“, обективиран в застрахователна полица № **********, сключен с БАПЗГ. На
датата на завеждане на претенцията били представени писмени доказателства, необходими
за установяване на основанието и размера й, и данни за банковата сметка, по която да бъде
изплатено застрахователно обезщетение. С писмо по електронен път от 14.04.2022 г.
застрахователят изискал допълнителни доказателства. Поради непредставянето им, с писмо
изх. № 2-4416/11.11.2022 г. „*****“ АД се произнесъл с отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение.
След като се запознала с предоставените от „*****“ АД материали, съобразявайки
гореизложените обстоятелства, свид. С. приела, че с оглед момента на произнасянето по
посочените шест претенции, дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 108, ал. 2 вр. ал. 1
КЗ, произнасяйки се по заведените претенции след изтичане на законоустановения
шестмесечен срок. Поради това на 15.12.2022 г., в присъствието на упълномощен
представител на застрахователя и двама свидетели, С. съставила АУАН № Р-06-
3
462/15.12.2022 г., в който описала времето, мястото и обстоятелствата по извършване на
всяко от констатираните шест нарушения на разпоредбата на чл. 108, ал. 2 вр. ал. 1 КЗ.
АУАН бил предявен и връчен на упълномощеното лице, като в законоустановения срок не
постъпили възражения.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на всяко от нарушенията, квалифицирайки ги като извършени при
условията на повторност, предвид извършването на всяко от тях в едногодишен срок от
влизането в сила на НП № Р-10-921/15.12.2021 г., в сила от 05.01.2021 г., с което на „*****“
АД е наложена имуществена санкция за същото по вид нарушение, наказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2,
предл. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ вр. чл. 648, ал. 1 КЗ наложил на
дружеството-жалбоподател за всяко от извършените нарушения имуществена санкция в
размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелката М. С., и писмени - жалба от БАПЗГ;
кореспонденция, ведно с приложения; НП № Р-10-921/15.12.2021 г.; заповед № З-
353/09.12.2022 г.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и
писмени доказателства и доказателствените средства за обективни, кореспондиращи
помежду си и допринасящи за изясняването на правнорелевантните факти.
Посредством показанията на свидетелката С. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка и направените фактически констатации. Депозираното от нея е
последователно, логично и допринася за изясняване фактологията по проверката и
съставянето на АУАН, поради което съдът го кредитира.
Показанията на свидетелката в пълна степен кореспондират и със събраните по делото
писмени доказателства. Посредством последните се изясняват обстоятелствата по подаване
на жалбата от БАПЗГ в КФН, по настъпване на всяко от процесните застрахователни
събития, завеждането на щетите, представянето на относими доказателства и изискването на
допълнителни такива от „*****“ АД, респективно момента, в който застрахователят се
произнесъл с отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по всяка от претенциите.
По отношение на съответните факти доказателствената съвкупност е еднопосочна, предвид
което съдът прецени за ненужно да подлага всяко от приобщените писмени доказателства на
отделно обсъждане и анализ.
Материалната компетентност на свид. С. по съставяне на актове за установяване на
извършени административни нарушения по КЗ следва от приложената заповед на
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, а
компетентността на административнонаказващия орган следва по силата на закона,
съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 2 КЗ.
От приложеното към административнонаказателната преписка копие от НП № Р-10-
921/15.12.2021 г. се установяват фактът на издаването му, санкционираното лице,
нарушението, за което е издадено, и моментът на влизането му в сила.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по съставянето и
връчването им на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател.
АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат описание на всяко от нарушенията, мястото и
4
времето на извършването му, и посочване на правната квалификация. Обстоятелствата по
извършването на нарушенията са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в
какво се изразява всяко от тях. Налице е съответствие между фактическото описание и
правната квалификация. С оглед на това съдебният състав не констатира твърдяната в
жалбата неяснота досежно фактите, респективно прецени релевираното в съответната
насока възражение като неоснователно.
Фактът на повторността е относим и се установява във връзка с определяне размера на
наказанието и не е част от фактическата обстановка по установяване на нарушението, при
което не представлява процесуално нарушение обстоятелството, че не е посочен от
актосъставителя при съставянето на АУАН. От приложеното заверено копие от НП № Р-10-
921/15.12.2021 г. е видно, че нарушението, за което дружеството е санкционирано, е с правна
квалификация по чл. 108, ал. 2 вр. ал. 1 КЗ, предвид което наличието на „повторност” по
смисъла на § 1, т. 51 КЗ действително се констатира по отношение на всяко от процесните
нарушения.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно в
своята цялост.
Според чл. 108, ал. 2 КЗ, когато не са представени всички доказателства по чл. 106 КЗ
по застраховките по ал. 1, с изключение на застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите, застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал. 1 не
по-късно от шест месеца от датата на предявяването на претенцията.
Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията
по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1-3, 8-10 и 13-18, раздел II, буква
„А” от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: определи и изплати размера
на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.
Следователно, след като по процесните претенции с № № 6761, 8967, 8978, 6767, 12
307 и 12 400 не са били представени всички доказателства по чл. 106 КЗ, необходими за
установяване основанието и размера им, за „*****“ АД е възникнало задължението по чл.
108, ал. 2 вр. ал. 1 КЗ не по-късно от шест месеца от датата на предявяване на претенцията
да се произнесе по един от указаните в чл. 108, ал. 1 КЗ начини, а именно като определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже
плащането. Предвид това и съгласно гореустановените факти, по всяка от процесните
претенции дружеството е следвало да се произнесе, както следва:
1. По претенция № 6761 е следвало да се произнесе, считано от 25.10.2021 г., но не по-
късно от 26.04.2022 г. /първи присъствен ден след 25.04.2022 г./, при което нарушението е
извършено на 27.04.2022 г. в гр. София - по седалището на застрахователя.
2. По претенция № 8967 е следвало да се произнесе, считано от 08.11.2021 г., но не по-
късно от 09.05.2022 г. /първи присъствен ден след 08.05.2022 г./, при което нарушението е
извършено на 10.05.2022 г. в гр. София - по седалището на застрахователя.
3. По претенция № 8978 е следвало да се произнесе, считано от 19.01.2022 г., но не по-
късно от 19.07.2022 г., при което нарушението е извършено на 20.07.2022 г. в гр. София - по
седалището на застрахователя.
4. По претенция № 6767 е следвало да се произнесе, считано от 25.10.2021 г., но не по-
късно от 26.04.2022 г. /първия присъствен ден след 25.04.2022 г./, при което нарушението е
извършено на 27.04.2022 г. в гр. София - по седалището на застрахователя.
5. По претенция № 12307 е следвало да се произнесе, считано от 12.04.2022 г., но не
по-късно от 12.10.2022 г., при което нарушението е извършено на 13.10.2022 г. в гр. София -
по седалището на застрахователя.
6. По претенция № 12400 е следвало да се произнесе, считано от 11.04.2022 г., но не
5
по-късно от 11.10.2022 г., при което нарушението е извършено на 12.10.2022 г. в гр. София -
по седалището на застрахователя.
Нарушенията са формални и са осъществени при условията на повторност, което се
установява от приложеното като писмено доказателствено средство по делото НП № Р-10-
921/15.12.2021 г., влязло в сила на 05.01.2022 г., с което на „*****“ АД е наложено
административно наказание за същото по вид нарушение.
Отговорността на юридическите лица е обективна, поради което субективната
съставомерност на всяко от нарушенията се презумира и не следва да бъде обсъждана.
Предвид това и изтъкнатата в жалбата причина за забавяне на произнасянията е ирелевантна
и не е от естество да дерогира обективната съставомерност на всяко от извършените
нарушения.
По отношение размера на наложените имуществени санкции и възраженията в насока
тяхната тежест съдът констатира, че по всички пунктове на НП наложените санкции са
индивидуализирани в законоустановения минимум от 2 000 /две хиляди/ лв., предвид което
основания за изменение на наказателното постановление в санкционната част в насока
намаляване на размера на която и да било от санкциите, не се констатират.
Същевременно естеството на нарушенията и техният брой, както и важността на
засегнатите обществени отношения, свързани с реализирането на основни права на
застрахованото лице като страна по застрахователното правоотношение, мотивират
настоящия съдебен състав служебно да приеме, че никое от процесните нарушения не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото непроизнасянето в
срок винаги засяга интересите на ползвателя на застрахователната услуга.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за отмяна или
изменение на атакуваното наказателно постановление във всичките му части. Същото
следва да бъде потвърдено в цялост като правилно - законосъобразно и обосновано,
издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.
Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде уважена в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-29/26.01.2023 г., издадено от
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, срещу
„Застрахователен институт“ АД за извършени шест нарушения на разпоредбата на чл. 108,
ал. 2 вр. ал. 1 КЗ, за всяко от които на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 вр.
ал. 1, т. 2 КЗ вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ вр. чл. 648, ал. 1 КЗ му е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Черни връх” № 51Д, представлявано от Л. С. и С. А. - изпълнителни директори, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Комисия за финансов надзор /КФН/ сума в размер на 80 /осемдесет/
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
6
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7