№ 328
гр. гр.Несебър, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Д.ова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101029 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано въз основа на Определение № 2198 от 21.09.2022г. по в.гр.д.
№ 625/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е разпоредено молба от „*****“ ЕООД
срещу „М.Р.Н.“ ООД да бъде разгледана като иск по чл. 240, ал. 2 от ГПК. С цитираната молба вх.
№ 261558 от 25.03.2022г. по описа на Районен съд Бургас (уточнена по указания на Районен съд
Несебър с молба вх. № 8967 от 13.10.2022г. по описа на Районен съд Несебър и молба вх. № 1498
от 14.02.2023г., подадена от процесуалния представител на „*****“ ЕООД) е предявен иск по чл.
240, ал. 2 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че „*****“
ЕООД не дължи на „М.Р.Н.“ ООД сумата от 18 470,86 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, поради неточно изпълнение на поетите задължения от „*****“
ЕООД по сключен между страните договор № ********** от 28.06.2018г. за доставка, монтаж и
пускане в експлоатация на подемници, поради отклонения в приетата оферта от „М.Р.Н.“ ООД от
06.12.2017г., изразяваща се във възстановяване стойността на заплатените от последното, но
неизградени от „*****“ ООД нива на всяка една от доставените и монтирани товарни платформи
и по-конкретно стойността по изграждането на още една спирка, която останала неизпълнена,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2019г. до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че по посочения договор извършил доставка
и монтаж на два броя хидравлични подемници. Излага, че договор № ********** от 28.06.2018г.
на основание договор МДР-ИП-01-32 от 09.08.2017г. по ОП Програма за морско дело и рибарство
2014 2020, като договорите били грантови по програмата и били финансирани от Министерството
на земеделието и храните. Ищецът счита, че преписката на Министерството на земеделието по
горепосочените договори представлява нови писмени доказателства от съществено значение на
делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му, тъй като съдържанието на
преписките не е имало как да бъде известно на дружеството и същото е нямало достъп до тях.
1
Излагат се твърдения, че съобразно доказателствата в постъпилите преписки от Министерството
на земеделието проектът е описан като реконструкция (надстрояване) и адаптация на
съществуваща едноетажна сграда в двуетажна такава за промишлен процес, проектиран и
изпълняван от „М.Р.Н.“ ООД като такъв на две нива, като нужната, представена и приета подемна
система обслужва две нива с просвет 3.8 м и никога не е ставало въпрос, че е можело да са 3 или
повече. В тази връзка сочи, че след като е ставало дума за двуетажна инсталация, то ищецът, като
асансьорен подизпълнител е изпълнил точно заданието, чрез монтирането на две спирки на
подемници. Поради тази причина се твърди, че не се дължи обезщетение за частично
неизпълнение на договора. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „М.Р.Н.“ ООД е подаден отговор, с който предявеният
иск се оспорва. Излага, че писмените доказателства, на които се позовава ищецът, са съществували
към датата на постановяване на неприсъственото решение – 26.09.2019г. В тази връзка навежда, че
съответните обстоятелства са могли да бъдат известни на ищеца. Счита, че в документите от
Министерството на земеделието не се установява различна фактическа обстановка от възприета в
неприсъственото решение. Излага, че дори с протоколи – чек листи от 11.12.2018г., приложени към
исковата молба, са заложени три спирки, като резултати са измерени само за 1-ва спирка и 2-ра
спирка, именно защото третата спирка не е изпълнена. С тези доводи моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
по делото се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 240, ал. 2 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да
докаже, че са налице нови писмени доказателства, с които не е могъл да се снабди своевременно,
които са от съществено значение за делото. В конкретния случай той следва да докаже, че
постъпилите по делото преписки по договор за предоставяне на възмездна финансова помощ №
МДР-ИП-01-32/09.08.2017г. и договор № **********/28.06.2018г. с изпълнител „*****“ ЕООД, са
доказателства, с които не е могъл да се снабди своевременно, както и да докаже твърденията си, че
от тези писмени доказателства се установява, че по договор № ********** от 28.06.2018г. той е
можел да извърши (съобразно заложеното в проекта) доставка, монтаж и пускане в експлоатация
на подемници, но единствено за по две спирки на всяка една от доставените и монтирани товарни
платформи.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че с Определение № 3004
от 01.12.2022г. по в.ч.гр.д. № 1875/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас предявеният иск
изрично е приет за допустим и делото е върнато за разглеждане по същество. С оглед нормата на
чл. 278, ал. 3 ГПК посоченото определение е задължително за настоящия съдебен състав в
качеството му на долустоящ съд спрямо Окръжен съд Бургас, поради което само на това
основание предявеният иск следва да се приеме за допустим и да бъде разгледан по същество.
По настоящото дело като писмени доказателства са приети постъпилите от
Министерството на земеделието с писмо вх. № 213 от 10.01.2023г. по описа на Районен съд
Несебър: документи, съставени по административен договор за предоставяне на възмездна
финансова помощ № МДР-ИП-01-32/09.08.2017г. – страници от 1 до 649 и документи от направен
избор на изпълнител и сключен договор № **********/28.06.2018г. с изпълнител „*****“ ЕООД –
страници от 650 до 753, налични в отделни томове към делото – том II и том III. Според ищеца
2
тези документи представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са му били известни и с които не е могъл да се снабди своевременно преди решаването на
гр.д. № 3055/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
Според чл. 240, ал. 2 от ГПК страната, срещу която е постановено неприсъствено решение,
може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са
могли да и бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
Следователно за основателност на този иск следва да се съдържат твърдения, респ. доказателства,
за 1. намирането на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страна при решаването му или с които
не е могла да се снабди своевременно.
Твърденията на ищеца са, че по договор № ********** от 28.06.2018г. той е можел да
извърши (съобразно заложеното в проекта) доставка, монтаж и пускане в експлоатация на
подемници, но единствено за по две спирки на всяка една от доставените и монтирани товарни
платформи. Както се посочи за основателност на иска не е достатъчно единствено тези твърдения
да бъдат доказани, а е необходимо да се докаже, че същите се установяват от писмени
доказателства – в конкретния случай - преписки по договор за предоставяне на възмездна
финансова помощ № МДР-ИП-01-32/09.08.2017г. и договор № **********/28.06.2018г. с
изпълнител „*****“ ЕООД, както и да се докаже, че конкретно с тези доказателства ищецът не е
могъл да се снабди своевременно.
Видно е, че проект BG14MFOP001-5.004-0023 е по проектно предложение „Изграждане и
оборудване на цех за въздушно замразяване на дребна риба в „Морски риболов Несебър“ ООД“ (л.
1 от том II от настоящото дело). Предвидената по проекта инвестиция е следвало да включва:
извършване на СМР, свързани с пристройване и надстройване (изграждане на втори етаж) на
производствена сграда. Във връзка с проекта между Министерството на земеделието, храните и
горите и ответника по настоящото дело бил сключен договор за предоставяне на възмездна
финансова помощ № МДР-ИП-01-32/09.08.2017г. (л. 625 – л. 629, том III от делото). Видно от
таблица за одобрени разходи по договора (на л. 630, том III от делото) били одобрени такива за 2
бр. подемници – на обща стойност от 27 694,56 лв. Видно от таблица за одобрени инвестиционни
разходи към допълнително споразумение от 19.11.2018г. (на л. 637, том III от делото) като оферент
за изработване на подемниците било вписано дружеството ищец – „*****“ ООД. Във връзка с
проекта от ответника била изготвена публична покана (л. 648, том III от делото) и бланков договор
във връзка с подемниците (на л. 667 – л. 675, том III от делото), в чл. 9, ал. 5 от който било
предвидено, че изпълнителят следва да изпълни договора в пълно съответствие с офертата си и с
изискванията на възложителя. Била изготвена и примерна оферта (на л. 678 – л. 685 от том III), в
която било предвидено изготвянето на 3 бр. спирки за подемниците. Във връзка с тази публична
покана от „*****“ ЕООД била изготвена оферта (на л. 677 – л. 689 от том III), в която до ищеца
било отправено предложение на кандидата за изготвяне на 3 броя спирки. Въз основа на тази
оферта между страните бил сключен договор № **********/28.06.2018г. (на л. 712 – л. 720, том III
от делото) с цена от 44 201,76 лв.
От анализа на цитираните по-горе доказателства се налага извод, че изграждането на три
спирки във връзка с 2 бр. подемници е заложено още с публичната покана и офертата, включваща
изискванията на „М.Р.Н.“ ООД, които изисквания изцяло са възприети от „*****“ ЕООД, което е
3
отправило оферта именно за изграждане на 3 броя спирки и въз основа на тази оферта е сключен
соченият договор. Става въпрос за документи, които са били известни на „*****“ ЕООД още
преди сключване на договора и към момента на сключването му. Впрочем офертата е документ,
изходящ именно от това дружество, а договорът е подписан от надлежен представител на
дружеството на 28.06.2018г. Сред всички материали, постъпили по делото от Министерството на
земеделието, не се съдържат други писмени доказателства, които да не са били известни на
„*****“ ЕООД и с които дружеството да не е могло да се снабди преди решаването на гр.д. №
3055/2019г. по описа на Районен съд Бургас (с решение от 26.09.2019г.), които да имат отношение
към броя на спирките, които е следвало да се изградят във връзка с подемниците. Следователно не
се доказа един от задължителните елементи на фактическия състав на предявения иск, а именно:
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се
снабди своевременно. Всички документи, свързани с броя на спирките, са били известни на ищеца,
като офертата и договорът са били подписани от законен представител на дружеството, поради
което не става въпрос нито за новооткрити обстоятелства, нито за нови писмени доказателства,
нито за доказателства, които не са могли да бъдат известни на „*****“ ЕООД преди постановяване
на неприсъственото решение срещу това дружество. Ето защо предявеният иск е неоснователен
само на това основание. В тази връзка макар да се кредитира изцяло като обективно, компетентно
и безпристрастно заключението на съдебно-техническата експертиза, приета по делото, същото
няма как да бъде коментирано, тъй като липсата на нови обстоятелства или доказателства по
смисъла на чл. 240, ал. 2 ГПК препятства обсъждането в настоящото производство на въпросите,
поставени на вниманието на вещото лице.
С оглед изложеното и след като не са доказани елементите от фактическия състав на
предявения иск по чл. 240, ал. 2 ГПК, то същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят претендираните от него
разноски – сумата от 2100 лв., представлява платено възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*****“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в Област: *********, срещу „М.Р.Н.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. ******, иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, с който
се иска да бъде признато за установено, че „*****“ ЕООД не дължи на „М.Р.Н.“ ООД сумата от 18
470,86 лв., присъдена с неприсъствено Решение № 2255 от 26.09.2019г. по гр.д. № 3055/2019г. по
описа на Районен съд Бургас, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
поради неточно изпълнение на поетите задължения от „*****“ ЕООД по сключен между страните
договор № ********** от 28.06.2018г. за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на
подемници, поради отклонения в приетата оферта от „М.Р.Н.“ ООД от 06.12.2017г., изразяваща се
във възстановяване стойността на заплатените от последното, но неизградени от „*****“ ООД
нива на всяка една от доставените и монтирани товарни платформи и по-конкретно стойността по
изграждането на още една спирка, която останала неизпълнена, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2019г. до окончателното изплащане на
4
сумата
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „*****“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление в Област: *********, да заплати на „М.Р.Н.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр. ******, сумата от 2100 лв., представляваща осъществени по
делото разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
След приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт гр.д. № 3055/2019г. по описа на
Районен съд Бургас да бъде върнато на Районен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5