Решение по дело №82/2023 на Районен съд - Чепеларе

Номер на акта: 36
Дата: 7 септември 2023 г.
Съдия: Славка Бисерова Гемишева
Дело: 20235450200082
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Чепеларе, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на пети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Н.Г.
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно
наказателно дело № 20235450200082 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е във връзка с подадена жалба от Г. Б. А. от гр.С., чрез адвокат М. М. - САК,
против Наказателно постановление №23-0373-000127/15.05.2023г., издадено от ВПД
Началник на РУ – Чепеларе, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183,
ал.4, т.7 от ЗДвП. В жалбата се излагат твърдения, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалните и процесуални
норми, с оглед на което се иска да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. По делото е постъпила писмена молба от упълномощената от него адв.М. М. –
САК, с която поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира възнаграждение за осъществена по реда на
чл.38 от ЗА безплатна правна защита.
Въззиваемата страна Началника на РУ - Чепеларе – редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 29.04.2023 г. свидетелите А. П. и Г. Щ. – полицейски служители в РУ - Чепеларе били
назначени в дежурен наряд по ООР и пътен контрол на територията на Община Чепеларе.
Около 13,50 часа полицейските служители П. и Щ. се намирали в с.Хвойна на ул. „Персенк“,
непосредствено до сградата на кметство с.Хвойна, където забелязали движещият се по ул.
„Васил Левски“ в посока към главния път II – 86, товарен автомобил марка и модел
„********“ с рег. № ********. Полицаите забелязали, че водача на автомобила бил без
поставен обезопасителен колан и го спрели за проверка, в хода на която установили, че
водач на автомобила е жалбоподателя Г. А., а собственик на автомобила е „********“
ЕООД с ЕИК ********. При разговора с А. полицейските служители го попитали дали има
причина, поради която не поставил обезопасителен колан докато управлявал автомобила, но
последния отговорил, че няма никаква основателна причина за това.
1
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA бл. № 944803 от 29.04.2023 г., в който е квалифицирано
нарушението на жалбоподателя като такова по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, който бил връчен
лично и подписан от нарушителя.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 50 лева, на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни
доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото. Съдът дава вяра
на показанията на свидетелите А. П. и Г. Щ.. От тях се установяват мястото на извършената
проверка, както и обстоятелството, че жалбоподателят като водач на МПС не е използвал
обезопасителен колан. От показанията и на двамата свидетели се установява още, че
товарният автомобил конструктивно е бил оборудван с такъв колан, което полицейските
служители пряко са възприели при проверката. Доказва се на следващо място, че
жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен колан, още докато автомобилът е в
движение и преди да му е подаден сигнал за спиране, като отново и двамата свидетели са
възприели този факт. Свидетелските показния са източник на доказателствена информация
за обстоятелствата по съставянето на АУАН и за съдържанието на направените от
жалбоподателя обяснения на място. Показанията и на двамата свидетели П. и Щ. се ползват
с доверие от съда. Те са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
кореспондиращи си. В показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които
непосредствено са възприели като очевидци. Съдът намира, че и двамата свидетели в
разпита си не преповтарят схематично констатациите по АУАН, а пресъздават и
допълнителни детайли от проверката като посоката на движение, обясненията на водача,
възникналите проблеми с техническото средство при съставяне на АУАН. Тази
обстоятелственост и детайлност в разказа и на двамата свидетели доказва, че те имат ясен
спомен за случилите се събития и придава завишена доказателствена стойност на
показанията им. Накрая показанията служат и за взаимната си проверка едни на други, при
което не се установяват съществени противоречия между тях.
От приобщената писмена справка за регистрация на управлявания от А. автомобил се
установява, че същият е от вида товарен, категория N1 и е собственост на „********“
ЕООД, ЕИК ********.
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се изяснява, че
АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на
своята материална и териториална компетентност.
Въз основа на изложеното съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване на НП като неизгодно за нея и следва
да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе по същество на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно – наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта
не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да
бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване, за които съдът следи служебно.
2
Като прецени изложената фактическа обстановка съдът, приема по делото за безспорно
установено, че жалбоподателя е извършил вмененото му с АУАН и НП нарушение по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП. При цялостна служебна проверка на акта обаче съдът констатира, че
са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставяне на АУАН, така и
при издаване на наказателното постановление, които са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство, които неизбежно
водят до незаконосъобразност и са абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление следва да
съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.
В настоящия случай, както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено
на 29.04.2023 год., но са посочени два различни часа на извършване на нарушението – в
13,50 часа и в 14,17 часа. Актът за установяване на нарушението е документът, който
поставя началото на административнонаказателното производство и има сезираща,
установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и
обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона състав на нарушение, следва да
бъдат описани по недвусмислен и ясен начин така, че привлеченото към отговорност лице
да може да разбере какво деяние му се вменява и да ангажира доказателства в своя защита.
Часа на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава
и предмета на доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу които наказаният
следва да се защитава. Актът за установяване на административното нарушение има
обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които
се развива административнонаказателното производство, респективно се осъществява
преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е от
посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. От обективна страна
административното нарушение се характеризира с часа, респективно период на
осъществяването си, който следва да бъде посочен в АУАН и НП, така както изисква чл. 42,
т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като следва часа в АУАН и НП да е идентичен.
Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение е
от значение както за защитата на административнонаказания субект, който има право да
научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата
си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е
наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите /обективна и
субективна страна/ на твърдяното нарушение. Часа на нарушението е част от главния факт в
административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване по
делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на
отговорността на дееца. Посочването на различни часове на извършване/установяване на
нарушението в съдържанието на АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, което е
основание за отмяна на последното. Посочената нередовност обуславя нередовност от
формална страна на атакуваното НП, явява се абсолютно и достатъчно основание за
неговата отмяна, доколкото е от категорията на съществените такива, предвид нарушаване
правото на защита.
Констатирайки посочените съществени нарушения, водещи до отмяна на издаденото
наказателно постановление, съдът не намира за необходимо да обсъжда наведените от
жалбоподателя други възражения относно незаконосъобразността на оспореното
постановление.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, жалбоподателят има право на
заплащане на разноски в настоящото производство на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН.
Съгласно представения Договор за правна защита и съдействие (л.10) процесуалното
представителство е безплатно. Според разпоредбата на чл. 38 ЗАдв адвокатът може да
3
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, като ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съдът в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно разпоредбата на
чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение на процесуалния представител
на жалбоподателят следва да бъде определено в размер на 400 лева, като същите следва да
се присъдят в полза на адв. М. Б. М. от САК. На осъждане подлежи юридическото лице, в
чиято структура е учреждението, чийто орган е издал отмененото НП, поради което тази
сума следва да се възложи в тежест на ОДМВР – Смолян, в структурата на което е РУ –
Чепеларе.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Чепеларския районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0373-000127 от 15.05.2023 год., издадено от
ВПД Началник РУ - Чепеларе, с което на Г. Б. А., ЕГН **********, от гр.С., ул. „*******“
№** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева, на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, ОДМВР –
Смолян да заплати на М. Б. М. от Софийска адвокатска колегия, сумата от 400,00
(четиристотин) лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя Г. Б. А..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Смолян в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
4